№ 385
гр. гр.Велинград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100217 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от Л. И. Я., с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „************“, № 10, против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Люлин - 6 ”, бул. „Панчо
Владигеров" № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът иска да се
признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 6 383.19 (
шест хиляди триста осемдесет и три лева и деветнадесет стотинки ) лева -
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски заем №
PLUS - 01298268 от 20.11.2008 год., сключен с кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс„ ЕАД, с ЕИК: *********, ведно със законна лихва върху
нея, считано от 11.10.2011 год. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 1 466.43 лева (хиляда четиристотин шестдесет и шест и
четиридесет и три стотинки) - мораторна лихва за периода от 20.08.2009 год.
до 02.09.2011 год., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.11.2011
год. от Районен Съд-Велинград, по ч.гр.д. № 1074/2011 г. на основание влязла
в сила Заповед № 658 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
от 20.10.2011 год., въз основа на която е образувано изпълнително дело №
677/2016 год., по описа на ЧСИ- Георги Самарджиев, рег. №885, с район на
действие ОС-Пазарджик, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба са изложени фактическите твърдения, че е образувано
изпълнително дело № 20168850400677 по описа на ЧСИ - Георги
1
Самарджиев, рег. №885, с район на действие ОС-Пазарджик, за заплащане на
парично задължение в полза на взискателят-цесионер и ответник „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ” ЕАД, съгласно процесният Изпълнителен
лист в полза на първоначалният кредитор и взискател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК: *********. Поддържа се, че е налице
новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл.110 от
ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество,
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Твърди се, че по молба на първоначалният
взискател - кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на 11.12.2012
год. е образувано изпълнително дело № 630/2012 год., по описа на СИС в PC-
Велинград, въз основа 1 процесния изпълнителен лист. Твърди се, че това
изпълнително дело на 26.05.2016 год. е прекратено на основание чл.433, ал.1
т.2 от ГПК - по искане на - взискателят, а след това е - унищожено. Сочи се,
че след прекратяването му и при извършена цесия в полза на настоящия
ответник, е образувано процесното ИД №677/2016 год.. Поддържа се, че от
момента на влизане в сила на издадената Заповед № 658 за изпълнение на
парично задължение чл.410 от ГПК, на 20.10.2011 год. до момента -
депозиране на молбата от цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ " ЕАД, с искане за образуване на процесното изпълнително дело е
изминал срок по-дълъг от 5 години, през който период банката-кредитор,
респективно-цесионерът, е бездействал и не е предприела съответните
действия, поради което следва да се приеме, че вземането на банката по
договора е погасено изцяло. Твърди се, че давността е изтекла и към момента
на наложените запори на банкови сметки открити в „ДСК Банк" и „Юробанк”,
със запорни съобщения от 22.05.2017 год. от ЧСИ-Георги Тарльовски, per. №
885, по искане на цесионера с молба с вх. №2524/15.02.2017 год., когато е
предприето първото прекъсващо я изпълнително действие. Твърди се, че
вземането за лихви и разноски също са погасени на основание чл.119 ЗЗД,
според която разпоредба с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания. Сочи се, че образуваното ИД
№ 677/2016 год., по описа на ЧСИ - Георги Самарджиев. Peг. №885 е висящо.
Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен. Ангажират се
доказателства. Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество,
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Излагат се
подробни съображения във връзка с оспорването в следната насока. По молба
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 06.12.2012 г. е образувано изп.
дело № 630/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Велинград, през
септември 2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с което се твърди, че е прекъсната
течащата относно вземането погасителна давност /Решение N 9
266082/12.10.2021 на СГС по в.гр.д 11196/2020 г.; Решение N 9 903265 от
20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд -
Благоевград/. В началото на февруари 2016 г. е било изходирано запорно
2
съобщение до работодател "Бомакс-60М ЕООД. След като образуваното по
описа на ДСИ при Районен съд - Велинград е било прекратено с
Постановление от 09.05.2016 г., новият взискател в лицето на Кредит Инкасо
е изтеглил процесния изпълнителен лист и е депозирал молба за образуване
на ново изпълнително производство в кантората на ЧСИ Георги Самарджиев,
per. № 885, като на 21.06.2016 г. е било образувано изп. Дело № 677/2016 г.. С
нея е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи. Същият е бил
насрочен на 22.08.2016 г.. С молбата си за образуване на изпълнително дело,
взискателят е възложил и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което също е
основание за прекъсване на давностния срок. На 15.02.2017 г. е депозирана
молба за опис на движими вещи, от взискателя. На 11.03.2019 г. е входирана
Молба за опис на ДВ, справка БНБ и НАП. На 18.12.2020 г. е депозирана
Молба за опис на ДВ и справка БНБ. Извършена е поисканата справка БНБ.
На 06.12.2022 г. е входирана Молба за справка НАП, с включено искане за
налагане на запори и възбрани, с цел обезпечаване на вземането. Предвид
изложеното се оспорва да е изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Сочи се, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г.
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г.
с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност. Ето защо се моли се съдът да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.
Ангажират доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекла
погасителна давност), които водят до погасяване на установеното със сила на
пресъдено нещо изпълняемо право на ответника.
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича
от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния
лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би
могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.
Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи
3
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от
това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по
всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото
само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното
изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия
се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата
перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като
номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.
В този смисъл- Определение № 21 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5540/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 903/2021 г., III г. о., ГК и др..
Между страните не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ответното дружество е взискател по
изпълнително дело № 20168850400677 по описа на ЧСИ - Георги
Самарджиев, peг. №885. с район на действие ОС-Пазарджик, образувано на
основание Изпълнителен лист, издаден в полза на първоначалния кредитор и
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. с ЕИК: *********, след
влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение №
658/16.11.2011 г. по гр.дело № 1074/20.10.2011 г. на Районен съд гр.
Велинград, по който първоначално е образувано изпълнително дело №
630/2012 год., по описа на СИС в PC- Велинград. След прекратяване на
изпълнително дело № 630/2012 год., по описа на СИС в PC Велинград е
образувано образуваното ИД № 677/2016 год., по описа на ЧСИ - Георги
Самарджиев. Peг. №885. Не се спори, а и от приетите писмени доказателства
категорично се установява, че ответното дружество се легитимира като
кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист по силата на сключен
договор за цесия между него и първоначалния кредитор, респективно
взискател по изпълнителното дело- „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в
хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане
на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
4
способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др.
По общо правило продължителността на давностния срок в
изпълнителното производство се определя от изпълнителното основание, с
което е установено правото на принудително изпълнение, като съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила
почва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. Следователно в общия случай
продължителността на давността в изпълнителното производство е винаги 5
г., а началото на давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебно
решение. В хипотезата когато правото е установено със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно
продължителността и началото на давностния срок в изпълнителното
производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника,
проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков
процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно
решение - в тази хипотеза новата давност почва да тече от влизането в сила на
това съдебно решение и е винаги 5 г.. При липса на възражение от длъжника и
след изтичане на срока за това, издадената Заповед за изпълнение влиза в
сила, но заповедното производство няма установително действие за
съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като
влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
присъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т.
14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед за
изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на Изпълнителен
лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността,
поради едностранния характер на производството за издаване на
Изпълнителен лист.
В настоящият случай в исковата молба са изложени обстоятелства по
отношение на изпълнителното основание, с което е установено правото на
принудително изпълнение, като от събраните по делото в тази насока
писмени доказателства безспорно се установява, че длъжникът не е подал
възражение за недължимост, по издадената против него заповед за
5
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 658/20.10.2011 г., по чгд № 1074/2011
г., по описа на РС Велинград и е издаден Изпълнителен лист на 16.11.2011 г.,
след като срокът за това е изтекъл на 08.11.2011 г.. Следователно
продължителността на давностния срок следва да се определи по общото
правило - от изпълнителното основание, с което е установено правото на
принудително изпълнение.
Предвид, че издадената Заповед № 658/20.10.2011 г. и Изпълнителния
лист, са за изпълнение на парично вземане произтичащо от Договор за
потребителски заем с № PLUS-01298268/20.11.2008 г., следва че приложение
намира общата петгодишна давност за погасяването му. Следователно дори
да се приеме за вярно твърдението на ищцата, че предсрочната изискуемост
по кредита е настъпила с неплащането на две поредни погасителни вноски с
падеж на 20.07.2009 г. и на 20.08.2009 г. /което по същество е невярно, тъй
като за да настъпи предсрочна изискуемост е необходимо длъжникът да бъде
уведомен, като по делото не са събрани доказателства за датата, на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на длъжника/, то следва, че най-
ранната дата, от която кредитът следва да се счита за изцяло предсрочно
изискуем е 20.09.2009 г. и следователно погасителна давност изтича най-рано
на 20.09.2014 г..
В конкретния случай между страните е безспорно, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че въз основа на процесния
изпълнителен лист на 13.12.2012 г. е образувано изпълнително дело №
20125210400630, по описа на СИС при РС Велинград, въз основа на молба за
образуване с вх. № 3050/06.12.2012 г., което е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК на 26.05.2016 г..
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение, т. е. взискателят трябва със своите действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес. С оглед на изложеното Върховният
касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време
на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като
иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на
закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
6
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г от 28.06.2015 г., ОСГТК на
ВКС, извършената с ТР 2/2013 ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980 г. обаче
поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение,
като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Изводът е, че до 22.06.2015 г. тълкуването,
дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г. е в сила и задължава съда да приеме, че
течението на давността за вземанията, които са били предмет на
изпълнителното производство, е била прекъсната. Ето защо отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е
прието противоположното тълкуване и за тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г..
В конкретния случай с образуването на изп. дело № 20125210400630,,
по описа на СИС при РС Велинград, давността за вземанията на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се счита за прекъсната по силата на чл. 116,
б. "в" ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване давността е спряла да тече като спирането трябва да се счита
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Следователно до 22.06.2015 г. давността по
отношение на сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение №
658/20.10.2011 г., по чгд № 1074/2011 г., по описа на РС Велинград, е била
спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. В случая настъпилата впоследствие перемпцията
е без правно значение за давността. Давността е продължила да тече след
22.06.2015 г., като на основание чл. 117 ЗЗД следва да се приеме, че същата
изтича на 22.06.2020 г..
От приложеното за послужване към настоящото дело изпълнително
дело № 677/2016 год., по описа на ЧСИ- Георги Самарджиев, рег. №885, с
район на действие ОС-Пазарджик, безспорно се установява, че последното
изпълнително действие, е извършено на 06.12.2022 г., с което е поискано да
бъдат наложени запори и възбрани с цел обезпечаване на вземането, както и
да бъде извършен опис на притежавани движими вещи. Това изпълнително
действие е предхождано от следните молби от взискателя, всички
обективиращи искания за предприемане на конкретни действия по
принудително събиране на процесното вземане: 1.за насрочване дата за опис
на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, поискано с молба вх. №
7357/21.06.2016 г.; 2. за насрочване дата за извършване на опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника, поискано с молба вх. №
4418/14.02.2017 г.; 3. за насрочване дата за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, и
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника, поискано с молба
вх. № 11.03.2019 г.; 4. за насрочване дата за извършване на опис, оценка и
7
публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, и
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника, поискано с молба
вх. № 18.12.2020 г.; 5. за насрочване дата за извършване на опис, оценка и
публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, и
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и възбрани върху
притежаваните от него недвижими имоти, поискано с молба вх. № 06.12.2022
г.. Следователно по делото категорично се установява, че ответникът след
22.06.2015 г. многократно е предприемал действия по осъществяване на
принудително изпълнение срещу ищеца по процесния изпълнителен лист,
като всяко едно от тях е водело до прекъсване на давността. Като се съобрази,
че последното от тях е предприето на 06.12.2022 г., то следва да се приеме, че
давността изтича най- рано на 06.12.2027 г. и то в случай, че в този период не
бъдат предприети други действия по принудително изпълнение, водещи до
спиране или прекъсване давността.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските
На основание чл. 78 ал.3 ГПК предвид изхода на спора в тежест на
ищцата следва да бъдат възложени сторените от ответното дружество
разноски в производството или тя следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 440 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. Я., с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. Велинград, ул. „************“, № 10, против „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. ж.к. „Люлин - 6 ”, бул. „Панчо Владигеров" № 21,
Бизнес център Люлин 6, ет. 2, иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който
ищецът иска да се признае за установено спрямо ответника, че не дължи
сумата от 6 383.19 ( шест хиляди триста осемдесет и три лева и деветнадесет
стотинки ) лева - представляваща просрочена главница по Договор за
потребителски заем № PLUS - 01298268 от 20.11.2008 год., сключен с
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД, с ЕИК: *********, ведно
със законна лихва върху нея, считано от 11.10.2011 год. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 1 466.43 лева (хиляда четиристотин
шестдесет и шест и четиридесет и три стотинки) - мораторна лихва за
периода от 20.08.2009 год. до 02.09.2011 год., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.11.2011 год. от Районен Съд-Велинград, по ч.гр.д. №
1074/2011 г. на основание влязла в сила Заповед № 658 изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, от 20.10.2011 год., въз основа на
която е образувано изпълнително дело № 677/2016 год., по описа на ЧСИ-
8
Георги Самарджиев, рег. №885, с район на действие ОС-Пазарджик, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Л. И. Я., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „************“, № 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Люлин - 6 ”,
бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2, сумата от 440
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9