РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. ХАСКОВО, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
в присъствието на прокурора Делчо Стоянов Лавчев (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215600600493 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 260023/12.05.2021г., постановена по НОХД № 140/2020г., Районен съд
Хасково е признал подсъдимия Ю. Х. Т. с ЕГН **********, от с.К. обл.Х. за виновен в това,
че на 26.02.2018 г. в гр.Хасково се заканил на другиго - Г. Б. Д. с ЕГН ********** с
престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал „ще те убия“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосоченото
лице, поради което и на осн.чл.144 ал.3 вр.ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 от НК, го осъдил на
„пробация“ с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, двете за срок от по 6 месеца, като по първоначално предявеното му обвинение, в
частта за думите „ще ти запаля къщата“, на осн.чл.304 от НПК, го оправдал. Посъдимият е
осъден да заплати и направените разноски.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия, който чрез защитникът си я обжалва в срок с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяната й и
постановяване на нова, с която да бъде оправдан. В допълнението към въззивната жалба се
релевират съображения, че за да признае подсъдимия за виновен, първоинстанционния съд
неправилно се доверил на показанията на пострадалата и тези на свидетелите А. и З. които
били заинтересовани, а показанията им тенденциозни и взаимнопротиворечиви като от тях и
1
останалите доказателства, включително психиатричната експертиза и допълнителната
такава, неправилно посочени от първата инстанция като психологически което се отразило и
на обосноваността на мотива към присъдата, не се установявало подсъдимия да е извършил
престъплението в което е обвинен. Твърди се също, че с оглед предходните финансови
отношения между страните, подсъдимия бил афектиран и дори да отправил твърдяната
закана към пострадалата, тя не била реална и не могла да възбуди у нея основателен страх, а
се касаело за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В тази насока се
цитира съдебна практика и с тези доводи отразени в резюме, се иска подсъдимия да бъде
оправдан.
Пред настоящата инстанция бе извършен преразпит на пострадалата Д., конституирана като
частен обвинител от първата инстанция.
Окръжна Прокуратура - Хасково изпраща представител, който намира обжалваната присъда
за правилна и законосъобразна и иска да бъде потвърдена.
Подсъдимия редовно призован се явява със защитникът си адв. К. от ХАК, която поддържа
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и направеното искане за
оправдаване на подсъдимия. Последния в личната си защита заявява, че пострадалата го
измамила и единствено си поискал от нея парите, като отрича да я е заплашвал с убийство.
В последната си дума, иска да бъде оправдан.
Възражение против въззивната жалба, не е постъпвало.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните от първата и
настоящата инстанция доказателства,намира следното: Съдебното производство пред
Районен съд Хасково, е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Хасково, с
който против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от
НК - за това, че на 26.02.2018г. в гр.Х. се заканил на другиго - Г. Б. Д. с ЕГН **********, с
престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал „ ще те убия, ще ти
запаля къщата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, у горепосоченото лице. Съдебното следствие е протекло по общия ред. От събраните
доказателства е установено, че пострадалата и подсъдимия се познавали от 2015г., като
живеели в съседни къщи в с.К. обл.Х.Първоначално отношенията им били добри, но от
около края на 2015г. се влошили понеже според твърденията на подсъдимия, Д. го измамила
със сумата от над дванадесет хиляди лева, които впоследствие не му върнала. За посоченото
против Д. било образувано НОХД № 1458/2017г. по описа на РС - Хасково, водено по
обвинителен акт на РП – Хасково, за измама. По това наказателно дело, Д. като подсъдима,
наела св.З. като адвокат. На 26.02.2018г. в РС - Хасково се провело едно от съдебните
заседания по делото на което присъствали Д., със защитникът си - св.З. В съдебната зала
присъствал и подсъдимия който нямал качеството на страна и бил разпитан в предходно
заседание по делото. В това заседание се извършил разпит на свидетели, сред които и св.Е.
А. като около обяд заседанието приключило и лицата напуснали съдебната зала. Излизайки
в коридора пред залата, подсъдимия на висок глас се обърнал към Д. като си искал парите и
й казал, че ще я убие и ще й запали къщата. Случилото се било възприето от св.А. която
вървяла зад пострадалата и от св.З., който в този момент бил малко по - напред но чувайки
виковете на подсъдимия се обърнал, върнал се и застанал между него и Д. за да предотврати
ескалацията. Свидетеля се опитал да успокои подсъдимия който продължил да заплашва Д..
Намесил се и неустановен служител от съдебна охрана, който извел подсъдимия от сградата
на съда. Д. не отвърнала на подсъдимия но се притеснила от заканата му, да не я убие и
споделила това на св. А., а св. З. я придружил до изхода на съдебната палата, като на същата
2
дата сигнализирала РП-Хасково и за станалото първоначално била образувана
предварителна проверка, извършена от св. И., а после и досъдебното производство. След
заканата, малко по - късно Д. оборудвала къщата си в с. К. със СОТ, а впоследствие се
преместила да живее в гр.Х. От заключенията по назначените на досъдебното производство
и изслушани от първата инстанция съдебно психиатрична експертиза и допълнителна
такава, изготвени от вещото лице д-р М. е установено, че Д. страдала от рецидивиращо
********* *********** с оплаквания от 2012г., което представлявало хронично *****
******** с редуване на депресивни епизоди във времето. Към инкриминираната дата
заболяването й било в ремисия, тя била в ясно съзнание, могла да разбира обективната
действителност и заплахите на подсъдимия, като според вещото лице, отправената й от
подсъдимия закана за убйство на инкриминираната дата било възможно да е възбудила у нея
основателен страх от осъществяването й, който не бил провокиран от воденото против нея
наказателно преследване, като това се потвърждавало и от случилото се на 15.04.2019г.
когато твърдяла, че подсъдимият пак в сградата на съда и се заканил отново с убийство.
При така установените факти, които не се различни от установеното чрез преразпита на
пострадалата пред настоящата инстанция, първоинстанционният съд след като обсъдил и
анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимия чрез отправената на
инкриминираната дата закана към Д., че ще я убие, осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, за което e признат за виновен с
обжалваната присъда. Настоящата инстанция споделя този извод, като правилно
показанията на свидетелите очевидци А. и З., са оценени като непротиворечиви,
еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи изцяло с показанията на
пострадалата, за извършените от подсъдимия действия по заканата с убийство. В същата
насока са и показанията на пострадалата при преразпитът пред въззивната инстанция, които
също се кредитират. Не се споделя възражението на защитата, че показанията на очевидците
са противоречиви относно главния факт на доказване, както и че те са заинтересовани от
изхода на делото, доколкото А. била позната на пострадалата, а З. бил неин защитник по
НОХД № 1458/17г. на РС – Хасково. Това е така защото на първо място съществени
противоречия относно предмета на делото в показанията на свидетелите няма и от тях
безспорно е установено извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от
НК, спрямо пострадалата. На следващо място, по отношение твърденията за
заинтересованността на свидетелите, то такива обстоятелства също не се установяват
защото освен, че тези двама свидетели не попадат в кръга от лица по чл.119 от НПК с право
на отказ от свидетелстване, те дават показанията си под страх от наказателна отговорност и
изложеното от тях кореспондира изцяло с останалите събрани и кредитирани доказателства,
включително приобщените по реда на чл. 283 от НПК. Освен това, макар действително св.З.
да е бил защитник на Д. по НОХД № 1458/17г. на РС -Хасково, по което тя била подсъдима,
то съгласно чл.118 ал.1 от НПК и чл.33 от Закона за адвокатурата, той не може да бъде
разпитван като свидетел единствено по цитираното НОХД и по повод упражняваната от
него защита. За други обстоятелства обаче, стоящи извън доверителните му отношения като
адвокат с Д., които е възприел лично, няма пречка да бъде разпитан в качеството на
свидетел, както е в настоящия случай. По отношение обясненията на подсъдимия и
показанията на съпругата му - св.Ф. Т. в които се отрича подсъдимия да се заканвал с
убийство на пострадалата, а си поискал единствено парите, то те правилно не са
кредитирани като изолирани и неподкрепени от останалите доверени доказателства. Освен
изложеното от първата инстанция, настоящата намира още, че в показанията си на практика
св.Т. е възпроизвела възприятията си за обстоятелства касещи дата различна от
инкриминираната. Съвсем правилно е преценено, че заканата с убийство която подсъдимия
отправил към пострадалата на инкриминираната дата, е в резултат на изключително
3
влошените им отношения по повод предмета на НОХД 1458/2017г. на РС - Хасково и
именно поради това, както и мястото където е отправена - в сградата на съдебната палата и в
присъствието на множество хора, е възприета от Д. като действителна, в каквато насока са и
заключенията по съдебно писхиатричната експертиза и допълнителната такава, изготвени от
вещото лице д-р М. Обстоятелството, че в мотивите към присъдата тези експертизи са
посочени като съдебно психологични, а не психиатрични се дължи явно на техническа
грешка, която не е довела до необоснованост на мотива, защото по делото други експертизи
извън посочените няма и е съвсем ясно кои съдът изслушал и обсъдил. Безспорно е от
съдебната практика и т.р. 53/89г. на ОСНК, че престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК-
закана с убийство, охранява противоправните посегателства срещу личната свобода на
гражданите, а не животът им, като с това престъпление деецът цели въздействие върху
поведението на заплашения, в исканата от самия деец насока. За осъществяването на това
престъпление от обективна страна, е необходимо единствено заканата да е възприета лично
от заплашения като реална - т. е да е била в състояние да възбуди у него основателен страх
от осъществяването й, без да е необходимо такъв страх да е възбуден или деецът да е
действал в изпълнение на предварително решение за убйство, защото ако последното е така
ще е налице състав на друго по- тежко престъпление. В настоящият случай, предвид
обтегнатите отношения между страните, отправената от подсъдимия спрямо пострадалата
закана с убийство освен, че била в състояние да възбуди у последната основателен страх от
осъществяването й, то такъв е бил възбуден което се установява от действията на самата
пострадала по поставянето на СОТ в дома си в с. К. и по- късното й преместване в гр.Х.
Това е сторено именно поради заканата на инкриминираната дата, а не от последваща през
2019г. която освен, че не е инкриминирана, то и за такава други твърденията извън тези на
самата пострадала, липсват. От субективна страна правилно е преценено, че деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал както
съдържанието на заканата която отправил към Д., така и че тя я възприела като
действителна. В случая не може да се приеме, че се касае за малозначителност на деянието
по смисъла на чл.9 ал.2 от НК защото случилото се, се развило в началото на 2018г. - т.е
преди повече от три години, когато както подсъдимия така и пострадалата били в по-млада
възраст, като по делото липсват доказателства здравословното състояние на подсъдимия
тогава да е сочело на невъзможност да осъществи заканата. Напротив установени са и
последващи негови действия по заставане пред автомобила на пострадалата в селото, което
с оглед влошените им отношения тогава е пак със заплашителен елемент, а цитираната от
защитата съдебна практика касае случай различен от настоящия. Макар да липсва протест
следва да се посочи, че правилно подсъдимия е оправдан в частта по обвинението, че
осъществил заканата с убийство спрямо пострадалата и чрез израза, че ще й запали къщата.
Този израз не представлява закана с убийство, а с такава срещу имота на пострадалата,
каквото обвинение освен че липсва, се преследва и по частен ред. При определяне на
наказанието са отчетени обществената опасност на деянието и дееца и правилно наказанието
на подсъдимия е определено при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, по смисъла и реда на чл. 55 ал.1 т.2 б. "Б" от НК, доколкото предвиденото за
престъплението наказание „лишаване от свобода“ е без долен минимум, а наложеното му
наказание „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от
НК в минималния срок от 6 месеца, е справедливо и съответно на целите на чл.36 от НК. Не
се установи да са допуснати процесуални нарушения,правилно е произнасянето по
разноските и след като не са налице основания за изменяване или отмяна на присъдата,
същата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 338, вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260023/12.05.2021г., постановена по НОХД № 140/2020г. по
описа на Районен съд – Хасково
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5