РЕШЕНИЕ № 1378

гр.Пловдив, 14.04.2011 год.

 

В     И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Пловдивският районен съд, ІІ бр. с-в, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав :

Районен съдия: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА

 

при съдебен секретар Свобода Александрова, като разгледа гр. дело № 10 837  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

           Производството е образувано по предявени обективно съединени искове за упражняване на родителски права, с правна квалификация 127, ал.2 от СК и присъждане на месечна издръжка, с правна квалификация 143, ал.1 и чл.149 от СК.  

           В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са съжителствали на съпружески начала, по време на което на ***г е родено малолетното им дете Д. Д. Д.. Посочва, че от самото начало на съвместното им съжителство ответникът създавал поводи за разногласия и конфликти и ограничавал контактите й с близки, приятели и колеги. Не настъпила промяна в отношението на ответника и след раждането на детето им през ***г. Имало продължителни периоди, в които не давал средства за издръжка и се налагало да взема заеми от близки, връщането на които било нейна грижа. Твърди, че неуравновесения характер и лабилното поведение на ответника рефлектирало върху детето- в негово присъствие ставало неспокойно и превъзбудено. На ***г при поредната проява на безразлично и неадекватно поведение към тях се принудила да напусне обитаваното от тях жилище, собственост на р. й. От тогава полага  всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето с помощта на родителите си. През този период ответникът не е полагал грижи за детето, осигурявал средства, нито правил постъпки за лични контакти.

           Прави искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, определяне на неговото местожителство и лични контакти с ответника, както и  присъждане в тежест на последния месечна издръжка в размер на 130 лв, считано от 01.06.2010г. Претендира деловодни разноски.   

            В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е подаден от особения представител на ответника, с който не се правят конкретни възражения по основателността на исковете, а само по отношение размера на издръжката. 

            Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът направи следните фактически констатации:

             Страните са родители на малолетното дете Д. Д. Д., роден на ***г по време на съвместното им съжителство на съпружески начала, продължило от ***г до ***г.

             Общото съжителство на страните било съпътствано от разногласия и конфликти, които продължили и след раждането на детето Д. през ***г. Преимуществено ищцата осигурявала средства за домакинството и нуждите на детето. Ответникът често и за продължителни периоди се дистанцирал от задълженията си на родител да осигурява издръжка и полага грижа. През месец м. ***г след пореден конфликт ищцата се принудила да напусне заедно с детето ползваното от тях жилище, собственост на р. й. Това решение било мотивирано най-вече от загриженост неразбирателството между тях да не рефлектира неблагоприятно върху емоционалното състояние на *** дете.

          След раздялата на родителите всички грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете Д. се полагат от майката, която разчита на помощта на родителите си. Бащата не е осигурявал средства за издръжка.

          От всички събрани по делото доказателства, включително приетия по делото социален доклад се установява, че майката отговорно и адекватно е посрещнала всички негови потребности. Както се посочва в показанията на св. М. не се отделяла от детето и прекарвала цялото си свободно време в  подходящи за възрастта му занимания.  Осигурени са добри битови условия –ползват самостоятелно жилище, което е подходящо обзаведено.

          Контактите на детето с бащата не са ограничавани. При желание от негова страна имал възможност да общува с детето- вземал го при себе си в почивните дни, но без преспиване.

           Ответникът няма задължение за издръжка към други непълнолетни деца. В хода на делото не се събраха конкретни доказателства за размера на месечните му доходи, но безспорно се установи, че последният е трудовозает – работи във фирма за м. От представените по делото писмени доказателства –в преписи  /л.55и л.57/ се установява, че през ***г е придобил в с. н. и., за който платил част от продажната цена с лични средства, а останалата чрез предоставен банков кредит.                                                                                                                                                                                                                                                                                    

     Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на  събраните по делото гласни и писмени доказателства. Цени при условията на чл.172 от ГПК показанията на свидетелката М., които напълно се допълват с тези на св. К. Последната свидетелка има преки впечатления относно поведението и на двамата родители и не се намира в родствени или други отношения със страните.

     По предявения иск за упражняване на родителски права, с правна квалификация 127, ал.2 от СК..

    Налице са основанията, налагащи родителските права да се упражняват от единия родител. Безспорно по делото се установи, че страните са разделени, при което липсва възможност съвместно да упражняват родителските права.

           Детето постоянно се отглежда от майката, полагаща  изцяло  преките грижи. Тя е осигурила необходимите  жилищно-битови условия и стабилна семейна среда. Всички доказателства по делото формират категоричен извод,  че ищцата е по-пригодния родител, който е в състояние да полага пълноценни грижи, да осигури подходящи условия и даде нужното възпитание. От друга страна необходимостта от вземане на решения, свързани с представителството на детето е съпътствана със съществени  неудобства от обстоятелството, че родителите живеят разделно. Това затруднение, пряко засягащо интереса на детето следва да бъде отстранено, като цялостното упражняване на родителските права се предостави на ищцата. Тя е родителят, който фактически отглежда детето и следва да има възможността да извършва съответните действия по неговото представителство.

           По отношение режима на лични контакти.

           В интерес на детето е да поддържа чести контакти с бащата и последният да взема все по-активно участие в живота на сина си. Следва да се определи режим на лични контакти, който се съобрази с ниската възраст на детето. Съдът намира за подходящ следния режим на лични контакти: бащата да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч до 17.00ч за всеки от дните /без преспиване/, двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и планираното време за почивка, както и право да взема детето на официалните празници Коледа, Нова година и Великден за по четири астрономически часа.

           По предявените искове за издръжка на малолетното дете с правна квалификация чл.143 ал.1 от СК  и чл.149 от СК.

Безспорно се установи по делото, че преките грижи по отглеждането на  детето се полагат от майката, която единствено е осигурявала издръжката на детето след р. с о. - ***г. Следователно за другия родител възниква задължение да поеме съответния дял от общо дължимата издръжка както за претендирания минал период 29.05.2010г -13.07.2010г, така и занапред.

При приключване на устните състезания пред настоящата инстанция детето е на *** години и *** месеца. Грижите по неговото отглеждане са значителни по обем и свързани с ежедневни разходи за храна и средства за осигуряване на подходящите битови условия, в това число отопление през зимния сезон. Бързото израстване в тази възраст налага честа смяна на облекло и обувки. Следва да се вземат предвид и разходите за такси при посещение на д. я. и такива за осигуряване на подходящите за възрастта  занимания. При така обсъдените нужди на детето съдът приема, че за правилното му отглеждане са нужни средства минимум от 240лв месечно.  

Ответникът е в трудоспособна възраст и няма задължение към други низходящи, при което съдът приема, че няма пречка да работи и реализира доход, позволяващ му да поеме издръжката на сина си в претендирания размер от 130лв. Този извод се подкрепя от събраните доказателствата, че  работи във фирма за п. н. м. и през ***г е придобил в собственост н. и. Осигуряването на останалата част от общо дължимата за детето издръжка от 110лв се явява задължение на ищцата.

Начален момент на така претендираната издръжка е завеждането на исковата молба- 13.07.2010г. 

Следва да се присъди и законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.

           Претенцията за присъждане на издръжка за минал период по чл.149 от СК  –от раздялата на родителите до завеждане на исковата молба е основателна и следва да се уважи в същия размер от 130лв, тъй като  категорично се установи, че през този период ответникът не е участвал в издръжката на детето. Тази издръжка следва да се присъди като обща сума, която възлиза в размер на 184,52лв за периода 01.06.2010г- 13.07.2010г.

           Основателно е също искането на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски, доказани в размер от 665лв /500лв възнаграждение по договор за правна помощ, 120лв възнаграждение на особения представител и 45лв държавни такси/.

В тежест на ответника следва да присъди държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 202,20лв. 

На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта относно издръжката.

     Предвид гореизложеното, съдът

 

Р          Е        Ш       И   :

 

   ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Д. Д. Д. ЕГН ********** при майката Е.Й.М. ЕГН ********** ***, ж.к Т., бл. , вх. , ет. , ап. .

         ОПРЕДЕЛЯ на бащата Д.Т.Д. ЕГН ********** ***, с адрес за връчване на съдебни книжа: П., бул. Ц. Б. *** О., № - , ет. , ап. – чрез адв. И.П. режим на лични контакти с детето : бащата да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч до 17.00ч за всеки от дните /без преспиване/, двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и планираното време за почивка, както и право да взема детето на официалните празници Коледа, Нова година и Великден за по четири астрономически часа.

 ОСЪЖДА Д.Т.Д. ЕГН ********** да заплаща на Е.Й.М. ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете  Д. Д. Д. ЕГН **********  месечна издръжка за детето в размер на 130 лв (сто и тридесет лева), считано от завеждане на исковата молба – 13.07.2010г до  настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. ЕГН ********** да заплати на Е.Й.М. ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете  Д. Д. Д. ЕГН **********  сумата от 184,52 лв (сто осемдесет и четири лева и 0,52ст), представляваща дължимата месечна издръжка на детето за минал период 01.06.2010г – 13.07.2010г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта относно издръжката.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. да заплати на Е.Й.М. направените деловодни разноски в размер на 665лв (шестстотин шестдесет и пет лева).

       ОСЪЖДА Д.Т.Д. да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 202,20лв.

 

           Решението, подлежи  на въззивно обжалване в 14-дневен срок от връчването на страните пред ПОС.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Е. Тахчиева

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.