Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064 гр.Пловдив,
14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 13.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7486/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-007148
от 22.07.2020г., издадено от
Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с което на Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** е
наложено на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят
Ц., в жалбата си моли съда да отмени
изцяло атакуваното наказателно постановление тъй като
автомобила бил спрян.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над
минимума в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е
ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по
съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния
случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.06.2020г. около 16.40 часа в гр.Пловдив, бул.Шести септември-кръстовище с бул.Цар
Борис Трети Обединител, управлява л.а. Киа Спортидж с рег. номер *** без да е сложил
обезопасителен колан с който е оборудван автомобила.За така описаното нарушение
на водача Ц. бил съставен АУАН с бл. номер 577391 от 25.06.2020г. за
гореописаното нарушение, което било квалифицирано по чл.137А от ЗДВП.Впоследствие
било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в
АУАН.
Съдът
следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката,
а именно:АУАН, оправомощителна Заповед, справка за нарушител, както и гласните
такива изразяващи се в разпит на св.П.-актосъставител.От тях съда достигна до
извода, че Ц. е управлявал МПС, без да е сложил обезопасителен колан с който е
оборудван автомобила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В
двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата
идентичност.
Налице
са обаче нарушения в хода на административнонаказателното производство досежно нарушението
по чл.137А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се в следното. Налице е нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е
посочена тази на чл.137А от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление,
като нарушената норма е вписана чл.137А, ал.1 от ЗДВП,
но фактически за това нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено
обвинение с акта
и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение под тази правна
квалификация.Следва да се отбележи, че чл.137А от ЗДВП има две алинеи с няколко
подточки.
В същото време
е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания
на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване
на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в
описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с
АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените
стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е
наказан, като е нарушен и чл.42, т.5 от ЗАНН и не е посочена
ясно правната норма която е нарушена от жалбоподателя.Едва с наказателното
постановление фактически коректно е квалифицирано нарушението и жалбоподателя е
научил в какво е обвинен. Поради така изложените нарушения на процесуалните
правила наказателното постановление следва да се отмени.
Предвид това Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-007148
от 22.07.2020г., издадено от
Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с което на Ц.В.Ц. с ЕГН ********** *** е
наложено на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от
ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.