Р
Е Ш Е
Н И Е № 283
гр.Кюстендил, 25.11.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 162 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 КСО.
З.К.М. ***
оспорва Решение № 2153-09-9 от 18.03.2019год. на директора на ТП на
НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № ********** от 11.01.2019год. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия на осн. чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Изложени са доводи
за материалноправна незаконосъобразност
на административния акт с твърдения, че положения труд през спорния
период от 20.04.1992г. до 01.07.1997г. на длъжност “шофьор“ в ЕФ „р.“ – гр. Дупница и
от 01.07.1997г. до 25.01.1999г. на длъжност „шофьор“ в „Р.“
ЕООД – гр. Дупница, който труд е свързан със сметосъбирането и сметоизвозването
в Община Дупница, е от ІІ категория по см. на т.63б от ПКТП /отм./. Оспорва се
правилността на преценката на административния орган по спорните обстоятелства,
която е извършена формално. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и
на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорения
административен акт за законосъобразен в частта относно категоризирането на
труда за
спорния период поради липса на
доказателства от посочените в чл.40 от НПОС за труд от ІІ категория. Оспорва
свидетелските показания като допустимо доказателствено средство за установяване
на трудов стаж по арг. от чл.104, ал.10 от КСО.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-1354 от 11.12.2018г. на З.К.М.,
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при усл. на чл.69б, ал.2 от КСО въз основа на представени
доказателства за установяване на осигурителния стаж и доход, надлежно описани в
заявлението.
С оглед предмета на административния
спор следва да се акцентира върху положения труд от жалбоподателя като шофьор в ЕФ „р.“ – гр. Дупница от 20.04.1992г. до
01.07.1997г. – общо 05 год. 02 мес. 10
дни и в „Р.“ ЕООД – гр. Дупница от
01.07.1997г. до 25.01.1999г. - общо 01 год. 06 мес. 25 дни. Доказателства за осигурителния стаж през посочените периоди са: трудова книжка на оспорващия № 916, заверено
копие на страници от която са приети в съдебното производство, осигурителна книжка №********* със записвания
от 20.04.1992г., осигурителна книжка № 1714, изд. на 01.01.1994г. със
записвания от 01.01.1994г. и Удостоверение, обр. УП-3 с № 57/11.01.2005г., изд.
от „Р.“ ЕООД - Дупница. Видно от вписванията в трудовата книжка – на стр. 12-15, жалбоподателят е работил като
шофьор в сметопочистване в ЕФ „Р.“ от 20.04.1992г. до 30.06.1997г. – общо 5г.,
2м. 10дни и като шофьор –сметосъбирач в „Р.“ЕООД – Дупница от 30.06.1997г. до
25.01.1999г. – общо 1г. 6м. 25дни. Трудовата книжка е оформена с подписи на управител и главен счетоводител и с печат
на осигурителя, вкл. срещу поправката е положен подпис на управителя. Видно от осигурителна книжка №1714, стр.5, за
периода 01.01.1994г. - 25.01.1999г. е записана работа на оспорващия като
„шофьор“ в „Р.“ ЕООД. В осигурителна книжка №********* се
съдържат данни за размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Видно
от Удостоверение, обр. УП-3 с №
57/11.01.2005г., изд. от „Р.“ ЕООД – Дупница, длъжността на З. М. е „шофьор“ за
периода общо от 30.06.1997г. до 11.01.2005г.
Пред административния орган заявителят е
представил Удостоверение, обр. УП-3 с № 325/15.05.2007г., издадено от Община
Дупница, видно от което оспорващият е работил като „шофьор чистота“ от
09.11.1983г. до 20.04.1992г. , който труд е от втора категория по т.63б от ППКТ
/отм./, както и декларации от В.С.К. и
от С.И.С., в които се съдържат данни за вида на управляваните автомобили от М.
и за характера на извършваната работа през процесните периоди и при сочените
осигурители.
При изложените обстоятелства, длъжностното
лице по пенсионно осигуряване издава Разпореждане
№ **********/11.01.2019г., с което
отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
оспорващия при усл. на чл.69б, ал.2 от КСО, както и при усл. на чл.68, ал.1 и 2
от КСО. Констатациите са за възраст от 58 год. 02 мес. 12 дни и осигурителен стаж съотв. от І категория труд – няма; от ІІ категория труд - 11год. 05мес. 11дни и
от ІІІ категория труд - 28год. 07мес. 12дни или
общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд в размер на 42год.
11мес. 03дни. Предвид установените данни, длъжностното лице приема, че
заявителя не отговаря на изискванията на 69б, ал.2 от КСО - няма необходимия осигурителен стаж, положен
при условията на ІІ категория труд от 15 години. Сочи се, че същият не отговаря
на изискванията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО – няма необходимата възраст от 64год.
08мес.
Разпореждането е съобщено на оспорващия
на 29.01.2019г., а жалбата пред
директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е
от 19.02.2019г., т.е. в срока по чл.117, ал.2 КСО.
Административният орган се
произнася по жалбата с Решение № 2153-09-9 от 18.03.2019год, като я приема за
неоснователна и я отхвърля. Изложени са доводи за това, че трудът на длъжността
шофьор в ЕФ „Р.“ през периода 20.04.1992г.
– 01.07.1997г. и в „Р.“ ЕООД през
периода 01.07.1997г. – 25.01.199г. е категоризиран
правилно като такъв от ІІІ категория труд, доколкото липсват надлежни писмени
доказателства за установяване, че жалбоподателят е полагал труд на длъжността
„шофьор“ на комунална техника, за каквато се считат сметосъбирачни машини, бордови коли за
събиране на твърди битови и хранителни отпадъци и смет, миячни и метачни машини, контейнеровози, ямо
и каналочистачни машини, машини за
снегопочистване и за сметоразтоварване. Допълнително се сочи,че липсва
информация за модела и товароносимостта на автомобила, вкл. че последния е
„Шкода Европа“, както и за това, че трудът на жалбоподателя на длъжността „шофьор“
е положен непосредствено по поддържане на санитарно-хигиенното състояние,
снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и хранителни
отпадъци и на сметоразтоварищата съгласно изискванията на т. 63б от ПКТП /отм./.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 20.03.2019год.,
а жалбата е подадена на 01.04.2019год., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство са
разпитани като свидетели В.С.К. и С.И.С. във връзка с установяването на
характера и вредностите на труда, положен от жалбоподателя. Същите сочат, че са
работили заедно с жалбоподателя до
1992г. в БКС - Дупница като шофьори на сметосъбирачни машини, а след прекратяването
на БКС, дейността е преминала в частна фирма , където са преминали работниците на
БКС; че в частната фирма, З.М. е
продължил да изпълнява същата трудова функция, а именно с автомобили „Шкода
Европа“ и „Шкода Мадара“, които са с товароносимост от 8,5 тона, са извършвали
събиране и извозване на битови отпадъци и снегопочистване. Показанията на
свидетелите съдът счита за обективни и достоверни, тъй като са логични, взаимно
допълващи се и не противоречат на писмените доказателства.
По
делото е прието заключение с вх. № 5049/15.10.2019г. на вещото лице Н.С.С.,
което е изготвено въз основа на ведомости за заплати на работниците и
служителите в ЕФ „Р.“ и „Р.“ ЕООД за процесния период. Констатациите
на съдебния експерт са следните: през 1992г. оспорващият З.М. е записван във
ведомостите в отдел „Автотранспорт“ на длъжност „шофьор-улично миене“, като са
му начислявани суми за допълнително възнаграждение за вредни условия на труд;
за периода 01.01.1993г. до м. април 1998г., жалбоподателят е записван във
ведомостите на длъжност „шофьор в дейност сметоизвозване“; за периода
01.05.1998г. до 25.01.1999г. – е записван като шофьор в ОРУ – работа с
автомобил в обслужване ремонта на улиците. Вещото лице е установило съхранен в
архива на „Р.“ ЕООД, трудов договор, сключен с З.М. от 01.07.1997г. за длъжността
„шофьор“ с място на работа „чистота“.
В експертното заключение е
проверено допълнително споразумение от 15.04.1997г., сключено между Община
Дупница като възложител и ЕТ „ Павел Инкьов - Р.“ като изпълнител,
което е прието като доказателство по делото. Сочи се, че същото е подписано към
основния договор от 15.04.1992г., като предмет на договора, а и на допълнителното споразумение,
е организиране и извършване на дейността по поддържане на санитарно-хигиенното
състояние на уличната мрежа и зелена система на град Дупница и съставните кметства чрез сметосъбиране,
миене,метене, снегопочистване, обслужване и поддържане на парковата и градинска
растителност, зелените площи и прилежащите към тях съоръжения. По сведения от
община Дупница и ЕТ, както и след преглед на документите в БКС, вещото лице
установява, че след прекратяване на БКС, дейностите на същото са преминали към ЕТ, както и част от работещите в БКС лица.
Заключението на вещото лице в
посочените му части, съдът кредитира като обективно и компетентно,
съответстващо на писмените доказателства по делото.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК – заявителят в административното производство и в
преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и изцяло на осн чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт с оглед критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, отменя същия и връща преписката на административния орган за
ново разглеждане. Съображенията са следните:
Предмет на обжалване е решение на директора на
ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане на длъжностно лице по
пенсионно осигуряване. Същият е постановен от административен орган с
материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото
съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, но в
нарушение на процесуалните правила за
разкриване на обективната истина чрез установяване на действителните факти от
значение за случая по чл.7, ал.1 АПК и за служебното начало при събиране на
доказателствата по чл.9, ал.2 АПК. Решението е издадено и в нарушение на материалния закон. Налице са отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4
от АПК.
Видно от съдържанието на разпореждането
и решението, както и от възраженията в жалбата, основният спор по делото е
относно категоризацията на труда на оспорващия като шофьор в ЕФ „р.“ – гр.
Дупница от 20.04.1992г. до 01.07.1997г.
– общо 05 год. 02 мес. 10 дни и в „Р.“
ЕООД – гр. Дупница от 01.07.1997г. до 25.01.1999г. - общо 01 год. 06 мес. 25 дни,
и конкретно за това, дали същият попада
в приложното поле на разпоредбата на т.63б от ПКТП /отм./, регламентираща труд от втора категория. В зависимост от
категоризирането на спорния осигурителен стаж, следва да се преценява дали са налице предпоставките по чл.69б, ал.2
от КСО за отпускане на лична пенсия на оспорващия за осигурителен стаж и
възраст. Анализът на събраните доказателства в контекста на приложимите нормативни разпоредби, сочи на
незаконосъобразност на правните изводи в
оспорените административни актове.
За да реализира правото си на
пенсия при условията на 69, ал.2 от КСО,
която създава по-облекчени условия за пенсиониране, заявителят трябва да
отговаря на изискванията, визирани в нея. В случая административният орган е приел, че същият
няма необходимия осигурителен стаж, положен при условията на ІІ категория труд
от 15 години, доколкото е счел, че трудът
на жалбоподателя на длъжността
“шофьор“ при посочените осигурители, която същия е заемал през спорните периоди не
попада в обхвата на разпоредбите на т.63б
от ПКТП /отм./.
Съдът, като прецени
доказателствата, съдържащи се в административната преписка,заключението на
вещото лице и показанията на разпитаните
свидетели, счита постановените актове на
осигурителните органи за незаконосъобразни. Разпоредбата на точка 63б от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./, причислява към втора
категория трудът на шофьорите на
комунална техника, непосредствено заети в дейностите по поддържане на санитарно-хигиенното
състояние, снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и
хранителни отпадъци. В понятието „шофьори на комунална техника“ се включват
шофьорите на сметосъбирачни машини, на бордови коли за събиране на твърди
битови и хранителни отпадъци и смет, на миячни и метачни машини и др., съгласно
заключението на вещото лице и приетото от органа в оспореното решение.
Доказването на горните релевантни
за делото обстоятелства в обхвата на т.63б от ПКТП /отм./ следва реда на чл.40
от НПОС, а именно:
Осигурителните книжки на З.М., редовно
оформени, през периода установяват само
заеманата длъжност „шофьор“ и работа при
осигурителя.
Трудовата книжка на жалбоподателя
при оформянето и от работодателя съдържа данни за длъжността „шофьор“ в
дейността „чистота“. Основателно ответникът
чрез пълномощника си, констатира извършени в трудовата книжка поправки с
вписване допълнително към длъжността „шофьор“ съотв. „сметопочистване“ и
„сметосъбирач“. Касае се за поправки,
които според написаното са извършени от осигурителя чрез оформилия трудовата
книжка управител и са удостоверени с подписа на последния. Извършени са поправки по реда на чл.6 от НТКТС във вр. с
чл.349, ал.2 от КТ, поради което
трудовата книжка съставлява официален удостоверителен документ, който се ползва
с материална доказателствена сила
относно вписаните обстоятелства, Следват
изводи за доказан с надлежно доказателствено средство по чл.40 от НПОС, трудов
стаж на жалбоподателя като шофьор сметопочистване за периода 20.04.1992г. –
30.06.1997г. при осигурителя ЕФ „Р.“ и като шофьор сметосъбирач за периода
30.06.1997г. – 25.01.1999г. при осигурителя „Р.“ ЕООД, т.е. от вида по т.63б от
ПКТП /отм./.
Извън горното, констатации в
същия смисъл се съдържат в заключението на вещото лице въз основа на
проверените ведомости за трудови възнаграждения, в които жалбоподателят
фигурира в отдел „Автотранспорт“ на длъжности „шофьор-улично миене“ за 1992г.;
„шофьор в дейност сметоизвозване“ за периода 01.01.1993г. - м. април 1998г. и
„шофьор в ОРУ-работа в автомобил в обслужване ремонта на улиците“ за периода м.
май 1998г. – 25.01.1999г.
На следващо място, друг
автентичен документ по см. на чл.40, ал.5 от НПОС представлява допълнителното
споразумение от 15.04.1997г., подписано между Община Дупница и осигурителя,
според което последният от датата на сключване на основания договор на
15.04.1992г. до 31.12.1997г., е имал задължение да извършва дейностите,
включени в нормата на т.63б от ПКПТ /отм./. Според установеното от вещото лице, по време на действието на договора,
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на общината са извършвани от
осигурителя, който е продължил дейността, осъществявана преди това от БКС, а
видно от приложеното по делото Удостоверение, обр. УП-3 с № 325/15.05.2007г.,
издадено от Община Дупница, оспорващият
е работил като „шофьор чистота“ в БКС от 09.11.1983г. до 20.04.1992г. , който
труд е от втора категория по т.63б от ППКТ /отм./. Визираното допълнително
споразумение дава вярна и точна
информация за предмета на дейност, която е извършвал осигурителя на жалбопадателя и съответно дава
представа за трудовата функция и характера на полагания от З.М. труд.
Съдът счита за допустимо
доказателствено средство и свидетелските показания, поради което ги кредитира
изцяло. Разпоредбата на чл.104, ал.10,
пр.1 от КСО съдържа забрана категорията труд да се доказва със свидетелски
показания, но предложение второ от същия текст конкретизира, че за установяване
на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания
когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът и по време на полагането
му. В случая е налице трудова книжка, оформена от работодател, осигурителни
книжки, изплащателни ведомости, допълнително споразумение от 15.04.1997г.,
както и съдебно-счетоводна експертиза. Следователно свидетелските показания са
допустими. Същите установяват, че през процесния период осигурителят единствен
е осъществявал дейностите по т. 63б от ПКТП с машини, които попадат в обхвата
на термина „комунална техника“, като жалбоподателят е упражнявал дейността
„шофьор“ на такива автомобили. През целия спорен период З.М. е работил като
шофьор на сметосъбиращи и сметоизвозващи машини, която трудова функция е с
постоянен характер. По арг. от т.67, ал.1 от ПКТП /отм./, трудът на оспорващия
е имал същата вредност и тежест като труда на работниците от комуналната
техника на БКС, поради което следва да се зачете като такъв от втора категория
по т.63б от ПКТП /отм./.
Крайният извод от анализа на
събраните доказателствени средства е, че трудът на жалбоподателя през спорните
периоди от 20.04.1992г. до 01.07.1997г.
– общо 05 год. 02 мес. 10 дни и
от 01.07.1997г. до 25.01.1999г. - общо 01 год. 06 мес. 25 дни, от втора
категория по т.63б от ПКТП /отм./. С оглед на горното, нормативно предвиденото изискване по чл.69б,
ал.2 от КСО за работа от 15 години при условията на втора категория труд, е осъществено. От друга страна, оспорващият е
навършил и изискуемата възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО – към датата на
заявлението е бил на 58г. 02м. 12дни, поради което за него е възникнало право
на ранно пенсиониране при условията на
посочената специална разпоредба. Атакуваните административни актове, с които на
същия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са незаконосъобразни
и съдът ги отменя, като връща преписката
на административния орган за повторно разглеждане на заявлението на З.М.
при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид основателността на
жалбата, съдът присъжда в полза на оспорващия сторените деловодни разноски в
размер на 500,00лв., от които адвокатско възнаграждение 300,00лв. и
възнаграждение за вещо лице 200,00лв.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-9 от 18.03.2019год. на директора на ТП на
НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на З.К.М. против Разпореждане № ********** от 11.01.2019год. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69б, ал.2 от КСО, като връща преписката на административния орган за ново произнасяне
съобразно дадените указания по приложението на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил да заплати
на З.К.М. ***, деловодни разноски в размер на 500,00лв.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: