Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Нели Първанова, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 5862 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Ц.Х. срещу решение № 252942/23.10.2019
г., постановено по гр.д. № 21948/2013 г. на СРС, III ГО, 80 състав, в частта му, с която е
отхвърлен иска му за разликата над 6/10 идеални части до претендирания размер
от 9/10 идеални части от общото съпружеско имущество, придобито по време на
брака между страните. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, немотивирано и необосновано, като са изложени съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови
друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноските за двете
инстанции.
Въззиваемата страна Н.Н.Х. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.
Ответницата Н.Н.Х. е обжалвала първоинстанционното решение в уважителната
му част, а именно в частта, в която на ищеца Г.Ц.Х. е определен по-голям дял-
от 6/10 идеални части от общото съпружеско имущество, придобито по време на
брака между страните. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Ответницата
твърди, че ищеца не е доказал по-големия си принос в придобиването на общото
съпружеско имущество. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да
се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният от ищеца иск.
Въззиваемата страна Г.Ц.Х. с отговора на въззивната жалба я оспорва и моли
същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.
Н.Н.Х. е подала и частна жалба срещу определение №52407/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 21948/2013 г. на СРС, III ГО, 80 състав, с което е оставена без уважение молбата й за
изменение на решението, в частта му за разноските.
В съдебно заседание въззивника и
въззиваема страна Г.Ц.Х. моли
въззивната му жалба да бъде
уважена. Претендира разноски по представените списъци.
В съдебно заседание по делото въззивника
и въззиваема страна Н.Н.Х. моли съдът да уважи въззивната й жалба.
Въззивните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес
от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения
иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 от СК, като е определил на ищеца Г.Ц.Х.
дял в размер на 6/10 идеални части от общото съпружеско имущество, придобито
през време на брака между страните, тъй като приносът на ищеца за придобиване
на имуществото значително надхвърля този на ответницата. Искът в останалата му
част – определяне на ищеца по-голям дял от над 6/10 идеални части до 9/10
идеални части от придобитото през време на брака му с ответницата общо
съпружеско имущество, първостепенният съд е отхвърлил като неоснователен. С
решението по делото ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер
на 6373,99 лв., а ищеца – да заплати на ответницата разноски от 1491,64 лв.
С определение №52407/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 21948/2013 г.,
СРС, III ГО, 80 състав е оставил без уважение молбата на Н.Н.Х. за изменение на решението,
в частта му за разноските, като неоснователна.
Наведените доводи във въззивните жалби са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи
и препраща към тях.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на съпружеската имуществена
общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може да определи
по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Допустимо е да
бъде определен по-голям дял в полза на единия съпруг от общото имущество, в
случай че той докаже, че има значително по-голям принос в придобиване на
същото. Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия
режим по чл. 21 от СК е общността върху придобитите по време на брака в
резултат на съвместен принос вещни права и равенството на дяловете при
прекратяване на имуществената общност - чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане
на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
Според т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд не е
налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на
чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са изпълнявали
задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на
семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равенство на
дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд
в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за
всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на
общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и
фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е
разпилявал систематически придобитите от него средства.
Ищецът по иска по чл. 29,
ал. 3 от СК следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от
законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за
сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос.
Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от
съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството.
Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял,
следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от
обичайното, което да сочи на изключителност (така и Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., І ГО на ВКС). Явното и значително
несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и
значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество
като цяло.
Страните са сключили граждански брак на 15.09.1996 г., който е прекратен по
взаимно съгласие с влязло в сила на 02.01.2013 г. съдебно решение.
От брака си имат родени
две деца- К.Г.Х., роден на *** г. и Г.Г.Х., родена на *** г.
Страните не спорят, че са във фактическа раздяла от месец юни 2011 г.
По време на брака
страните са придобили следното недвижимо имущество в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) - на 03.02.2003 г. на името на Г.Ц.Х.
вилна сграда със застроена площ от 64 кв.м., изградена на първи етаж и
полуетаж, заедно с урегулиран поземлен имот, в който е построена сградата, с
площ от 1240 кв.м., находящ се в гр. София, вилна зона
Симеоново-Драгалевци-2ч., ул. „******за сумата от 40 039,70 лв.; на 22.12.2000
г. на името на Н.Х. апартамент № 21 със застроена площ от 61,19 кв.м., ведно с
прилежащите избено помещение № 11 и 1,228% от ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса,
находящ се в гр. София, ул. „******3 за сумата от 31 469 лв.; на 20.02.1998 г. на
името на Н.Х. апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, със застроена
площ 102 кв.м., заедно със зимнично помещение от 6 кв.м., заедно със 6,86 %
ид.части от общите части на сградата и
толкова ид. части от мястото, в което е построена сградата, за сумата от
1192459 лв., на 10.06.2009 г. на името
на Н.Х. - къща в Гърция, находяща се на полуостров Халкидики, полуостров
Ситония, със застроена площ от 90 кв.м. на три нива състояща се на кота 1 от
две стаи баня и технически помещения, на кота 0 кухня, хол и баня и на кота +1,
една стая заедно с дворно място с площ от 500 кв.м., за сумата от 56 700 евро.
Безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване по
делото е, че по време на брака страните са придобили джип Сузуки-Гранд Витара,
което към момента на първоинстанционното разглеждане на делото е отчуждено.
Относно периода от сключването на брака им до раждането на първото им дете,
правилно първоинстанционния съд е приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали
задълженията, възложени им с чл. 18 СК от 1985 г. (отм.) при действието на
който е сключен бракът им и чл. 17 СК от 2009 г., в сила при прекратяване на
брака, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са
осигурявали благополучието на семейството-съпругата, освен с правените многократно опити за зачеване по метода "ин витро", за
които не се спори, се е грижила за домакинството-
установено с разпита на свидетелите и на двете страни.
След раждането на децата до фактическата раздяла през месец юни 2011 г.
настоящата инстанция също счита, че нематериалния принос на жената има лек
превес-установено с кредитираните показания на разпитаните в първа инстанция
свидетели.
СРС е формирал крайния си извод въз основа на приетите за безспорни между
страните факти, приетите писмени доказателства, кредитираните свидетелски
показания и приетите заключения на допуснатите експертизи, поради което
неоснователен е доводът на Г.Ц.Х., че поради липсата на мотиви, не е ясно как
първоинстанционния съд е определил приносът на ищеца на 6/10 от общото
имущество.
Страните не
спорят, че продажната цена на къщата в Гърция, находяща се на полуостров
Халкидики, полуостров Ситония, със застроена площ от 90 кв.м. на три нива
състояща се на кота 1 от две стаи баня и технически помещения, на кота 0 кухня,
хол и баня и на кота +1, една стая заедно с дворно място с площ от 500 кв.м., е
заплатена с банков кредит. В първата инстанция
по делото са представени пет броя преводни нареждания за кредитен превод във
валута за периода от 27.11.-30.11.2009 г. за сума в общ размер от 57 000 евро
от сметката на Г.Ц. в „ПроКредит Банк (България)“ АД по сметка на ,,N. GRAND AS ЕАЕ“ J.К. - Солун в Евробанк -
Солун, Гърция, с основание договор № 8049/10.06.2009г. - покупка жилище, като е
декларирано, че същите са с произход - банков кредит и преводно нареждане за
кредитен превод във валута от 02.06.2009 г. за сумата от 100000 евро от
сметката на Г.Ц. в „ПроКредит Банк (България)“ АД по негова сметка в Пиреос
Банк, Гърция, с основание за плащане - трансфер, като е декларирано, че същите
са с произход - банков кредит. От представения по делото договор за жилищен
кредит № 010-550568/29.05.2009 г. (л.136-137 от делото на СРС) и анекс № 1 към
него от 02.06.2009 г. (л.220 от делото на СРС), се установява, че между
„Прокредит банк (България)“ АД и Г.Ц.Х. - кредитополучател и солидарните
длъжници „Д.“ ООД и Н.Н.Х. е сключен договор за кредит за сумата от 180000 евро
за покупка и/или ремонт на жилище със срок на погасяване 120 месеца. От
удостоверение изх. № 232/31.0.8.2011 г. (л.144 от делото на СРС), издадено от
„Прокредит банк (България)“ АД се установява, че банката удостоверява, че
паричните средства в размер на 100000 евро, преведени на 03.06.2009 г. към
сметка с титуляр Г.Х., са с произход - Банков кредит № № 010-550568/29.05.2009 г. За недвижимия имот в
Гърция, Халкидики, полуостров Ситония, закупен през м. юни 2009 г., за сумата от 56 700 евро и движими вещи в него на стойност 26895
лева /според заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно -оценителна експертиза на движими вещи/, който, въпреки че е СИО, нито една от страните няма принос, тъй като е придобит и обзаведен със
средства от банков кредит. Общата стойност на имуществото, придобитото по време
на брака в режим на СИО (движимо и недвижимо), установено с
назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, е в размер на 608 631,37 лв. (в т. ч.: стойността на недвижимите имоти по
придобивна цена, съгласно документ за собственост е 184 183,37 лв., стойността
на извършените ремонти в тях - 345 745 лв. и стойността на вещите - 78 703 лв.).
След приспадане на 56 700 евро (равняваща се на 110 893,86 лева по
фиксинга на БНБ) - придобивна цена на имота в Гърция и 26895 лева - стойността
на движимите вещи в него, общата стойност на имуществото следва да се приеме, че е в
размер на 470 842,51 лева.
Неоснователен е доводът на ответницата, че доходите на ищеца от търговия със
селскостопанска продукция в размер на 531 153 000 неденоминирани лева, са
останали недоказани. От представения по делото договор за покупко-продажба на
селскостопанска продукция от 08.05.1998 г., сключен между ищеца и „О.“ ООД, се
установява, че ищецът, в качеството на продавач продава на „О.“ ООД 1200 тона
патладжан, което договорено количество е следвало да бъде предадено до
31.10.1998 г., за сумата от 450000 лв./тон продукция. По делото е представено
нотариално заверено удостоверение от 30.05.2014 г., издадено от управителя на „О.“
ООД, от което е видно, че през 1998 г. дружеството е подписало договор за
покупко-продажба на патладжан с Г.Х. за доставката на 1200 тона патладжан за
сумата от 450000 неденоминирани лева/тон продукция. Съгласно договора били
доставени 1180 тона, като на Г.Х. е изплатена сумата от 531 153 000
неденоминирани лева. За всяка доставка са били съставяни приемо- предавателни
протоколи, издавани в един екземпляр, като на продавача е било дадено копие от
същите. От приетата по делото ССчЕ се установява, че при посещение в „О.” ЕООД,
гр. Костинброд, вещото лице е констатирало, че във фирмата нямало наличен архив
на документи за периода 1989 г. – 2002 г. и не можели да му бъдат представени
оригинали на приемо-предавателни протоколи. Удостоверява се, че протоколите са
били съхранявани в дружеството съгласно предвидените в Закона за счетоводството
срокове. От свидетелските показания на Л.Г., които съдът кредитира, се
установява, че познава ищеца лично, като през 1997-1998 г. като началник-склад
в „О.“ е приемал доставки на продукция, в това число и от ищеца стока - пресен
патладжан. Обикновено доставките идвали с камиони с товарителници, като
неговата задача била да установи количеството на стоката и да подпише
товарителницата. Свидетеля П. установява, че ищецът имал и личен бизнес -
производство на зеленчуци, по повод на който със свидетеля П. имали
разногласия, тъй като не си вършел работата в общата им фирма. Свидетелката Т.,
която през 1998 г. е работела като икономически директор на „О.“, дава
показания, че тя, в това си качество е подписала договора на Г.Ц.Х. с „О.“ за
реализацията на тази продукция - патладжан. От продажбата на патладжана Г.Ц.Х.
е получил 530 000 000 недоминирани лв.
Доходът на
съпругата в периода от сключването на гражданския брак е установен правилно от
първоинстанционния съд- в общ размер от 46 840 лева( 22 106.22 лева - трудови доходи по справката от НОИ; 24734 лева - доходи
от наем за имота на ул. Граф Игнатиев). Относно доходите на Н.Х.-наследствена
пенсия от осиновителката й Н. В., която от заключението на вещото лице се
установява, че е в размер на 13 029 лв. за периода 01.04.1985 г. - 31.05.1992 г.,
получена наследствена сума от осиновителката й 1992 г. в размер на 41 000 лв.,
дарена сума от родителите през 1993 г. в размер на 35 000 щ.д. и доходи от наем
на апартамент, намиращ се в гр. София, „*******в размер на 5000 лв.- за такива
не се ангажираха доказателства, не се установи да са били налични към момента
на сключване на брака между страните, нито че са вложени за заплащане на
имотите, придобити по време на брака в Р. България, респ. на движимите вещи, находящи се
в тях, нито че са вложени в семейния бюджет.
При съпоставката между придобитото по време на брака имущество и неговата
стойност с приносът на съпрузите, който намира изражение в получените доходи,
положените грижи за домакинството и децата, правилно СРС е приел, че от значение са първите две форми, тъй
като страните по време на придобиване на имуществото на територията на Р.
България не са имали родени деца. С
оглед гореизложеното, приносът на съпруга за придобиването на имуществото в
съпружеската имуществена общност, е по -голям и възлиза на 6/10, а този на
съпругата е 4/10, поради което е налице изключителност.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на Н.Н.Х. срещу определение №52407/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 21948/2013 г. на СРС, III ГО, 80 състав:
С обжалваното определение СРС, в
производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение молбата на ответницата за
изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
СРС е присъдил на страните
действително направените от тях деловодни разноски, като е упражнил правото си
по направено възражение от ищеца за прекомерност, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания пред районния
съд и осъществената от пълномощника защита, чиито размери настоящата инстанция
счита за правилно формирани.
С оглед изхода на делото- жалбите и на двете страни са неоснователни,
същите нямат право на разноски и претенциите им следва да бъдат оставени без
уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 252942/23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 21948/2013 г. на СРС, III ГО, 80 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №52407/26.02.2020 г., постановено по гр.д. №
21948/2013 г. на СРС, III ГО, 80 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.