№ 3566
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана С.
при участието на секретаря Диана Ст. Б.ова
като разгледа докладваното от Илиана С. Гражданско дело №
20211100115305 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ.
Ищeцът М. С. А. твърди, че при пътно транспортно произшествие,
настъпило на 28.07.2018 г. на пътен участък, намиращ се непосредствено след
с. Розино по посока гр. Клисура, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което е причинена смъртта на нейния единствен син Н.С..
Твърди, че произшествието е настъпило в следствие противоправното
поведение на В.З.З., като водач на МПС л.а. Пежо, с ДК № *******, чиято
деликтна отговорност към момента на настъпване на произшествието била
застрахована при ответника ЗАД „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди, изпитвала мъка и страдания от загубата на своя
единствен син и най-близък родственик. Твърди, че на 08.08.2018 г. е
предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение към
ответното дружество, което предложило изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на 80 000.00 лева и изплатило по сметка на ищеца на
30.08.2021 г. /уточнителна молба от 19.05.2022 г./ Счита, че справедливият
размер на дължимото й се застрахователно обезщетение възлиза в размер на
200 000.00 лева и претендира разликата в размер на 120 000.00 лева. Сочи, че
претърпените от нея болки и страдания надхвърлят по интензитет
1
обичайните, като в тази връзка излага следните съображения: в следствие на
произшествието лицето на сина й е било обезобразено до степен, че е било
неразпознаваемо и това е наложило поклонението да се извърши при
затворен ковчег; Н. е бил единственият й син, когото отгледала сама от 4-
годишна възраст, той й помагал и подкрепял ежедневно и бил единствената й
опора и единственият мъж в семейния кръг; не могла да изживее обичайно
щастливите семейни моменти, каквито са тръгването на внуците й на
училище и детска градина; изпаднала в депресия, имала панически състояния
и отказвала да се храни. Сочи, че синът й бил интелигентен и ерудиран, с
планове за бъдещето, много добро образование, владеел няколко езика и с
добра кариера, бил социално активен и деен, членувал в неправителствени
организации и бил организатор на различни благотворителни и социални
проекти, като всички тези прояви й давали повод за постоянна гордост.
Претендира лихва за забава върху сумата от 120 000.00 лева за периода
23.12.2018 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава от 23.12.2018
г. до датата на плащане – 30.08.2021 г. върху заплатеното със забава част от
дължимото обезщетение в размер на 80 000.00 лева в общ размер на 58271,33
лева /54171+4100,33 по уточнителна молба от 19.05.2022 г./.
Ответникът ЗАД „Л.И.” АД оспорва исковете. Прави възражение за
съпричиняване на произшествието от страна на Н.С., който твърди да е карал
с превишена скорост и не се е движел в най-дясната част на собствената си
лента за движение, както и поради непоставяне на предпазен колан. Оспорва
и изключителната близост между ищцата и сина й, както и размера на
претендираното обезщетение като силно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че
в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се
определи от съда по справедливост при съобразяване критерийте, посочени в
ППВС № 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже възражението си за
съпричиняване – че произшествието е настъпило и поради противоправното
2
поведение на Н.С. като водач на л.а. Опел, както и че е бил без поставен
предпазен колан и това е в причинна връзка с настъпилата смърт.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1476/2019 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив подсъдимият В.З.З. е признат за виновен за това, че
на 28.07.2018 г., на главен път І-6, км. 229, между с. Розино и гр. Клисура,
обл. Пловдив, при управление на лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******,
нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 6, т.1 ЗДвП, чл. 16, ал.1,
т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1, изр.1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Н. А.С..
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за
установено по делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба
дата е настъпило процесното ПТП по вина на В.З.З., като водач на лек
автомобил „Пежо“, с рег. № *******, който при управлението му е нарушил
правилата за движение на чл. 6, т.1 ЗДвП, чл. 16, ал.1, т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал.1
ЗДвП, чл. 63, ал.2, т.1, изр.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Н. А.С..
Не е спорно между страните, че към момента на настъпване на
произшествието е съществувал валиден договор по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е застраховател.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на
прекия иск.
По възражението на ответника за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.
Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206 от 12.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011
г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о.,
ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
3
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно
това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
Според заключението на приетата авто-техническа и медицинска
експертиза ударът е настъпил в лек десен завой спрямо посока запад-изток, в
северните ленти на платното за движение, предназначени за движение на л.а.
„Опел Зафира“, като към момента на удара този автомобил с левите си колела
е навлязъл в средната лента за пътно движение. Лек автомобил „Опел
Зафира“ се е движел с 95.81 км.ч., а л.а. „Пежо“ – с 92.87 км.ч., при
максимално разрешена скорост за пътния участък от 90 кв.ч., като нито един
от двата автомобила преди удара не е предприел екстремно спиране. Пътното
платно е предназначено за движение в двете посоки и се състои от три пътни
ленти, като двете северни пътни ленти са предназначени за движение посока
изток-запад, като най-северната и средната лента са разделени с маркировка
М1 – „Единична непрекъсната линия“. Пътната настилка е била с гладък и
мокър асфалт, на места и сух. Най-северната лента е с широчина 3.35 м.,
средната – 3.60 м., а южната – 3.40 м, като към момента на удара л.а. Опел
Зафира се е намирал на 2.20 м. от северната граница на пътното платно.
Според заключението, ако л.а. Опел Зафира се е движел в най-дясната част на
платното траекторията на двата леки автомобила нямаше да се пресече.
Същевременно в експертизата е посочено, че в материалите по делото няма
данни за траекторията на движение на л.а. „Пежо“ преди достигането му до
мястото на удара, като траекторията е изчислена от вещото лице автотехник
на база установената по изчислителен път скорост към момента на удара и
вещото лице е посочило, че от момента на навлизане на л.а. „Пежо“ в средна,
насрещна за него пътна лента, водачът на л.а. „Опел“ не е имал техническа
възможност да спре автомобила си преди достигане на мястото на удара и да
избегне произшествето члез безопасно екстрено спиране, както и да намали
скоростта ме на движение. Почти при същите условия и при
непредотвратимост на удара за водача на л.а. „Опел“ вещото лице сочи, че
произшествието би настъпило и ако последният се беше движел с
разрешената за този пътен участък максимална скорост от 90 км.ч.
Според експертизата в медицинската й част причината за смъртта на
4
Н.С. е съчетана травма несъвместима с живота, която се дължи на притискане
на твърди тъпи предмети с направление отпред назад между волана и
облегалката на седалката, като с оглед и на наличните деформации на
автомобила при поставяне на предпазен колан тези увреждания също биха
настъпили.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента. Според разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП на пътно
птано с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да навлиза и да се движи в крайната лява лента, а навлизането и
движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или
заобикаляне.
При систематично тълкуване на двете разпоредби съдът намира, че в
процесния случий, водачът на л.а. Опел е следвало да съобрази правилото за
поведение на чл. 15, ал.1, предложение второ на ЗДвП и чл. 16, ал.1, т.2, пр.
второ ЗДвП, като се движи в най-дясната пътна лента и при движение в тази
пътна лента, независимо дали е в нейния най-ляв или десен край поведението
му е законосъобразно, тъй като в тази хипотеза не важи задължението да се
движи в най-дясната част на пътното платно. В настоящия случай се
установява, че към момента на удара с левите гуми управляваният от Н.С. лек
автомобил е навлязъл в средната лента за движение. Съдът намира обаче, че
това навлизане не представлява нарушение, което е в причинна връзка с
настъпване на произшестиевото. На първо място, средната пътна лента е
предназначено за движение на превозни средства в същата посока на
движение, поради което навлизането в нея ще представлява нарушение
съпричинило резултата само ако произшествието е настъпило с попътно
движещо се в тази лента за движение превозно средство. На второ място,
според заключението коридорите на двата автомобила биха се разминали в
хипотеза, в която лек автомобил се е движел най-вдясно на пътното платно,
но доколкото за водача на л.а. „Опел“ не е съществувало задължение да се
движи в тази част на пътното платно тази хипотетична възможност е без
значение за отговор на релевантния въпрос за съпричиняването в настоящия
случай. Съдът намира, че с оглед мястото на удара и липсата на пълна яснота
5
относно точната траектория на движение на л.а. Пежо и в хипотеза, в която
л.а. Опел не е навлязъл в средната пътна лента, но се е движел в близост до
нея произшествието би настъпило – т.е. липсва причинна връзка между това
навлизане в средната пътна лента и настъпване на произшествието.
Възражението за съпричиняване, поради движение с превишена скорост също
се явява неоснователно, тъй като според заключението на автотехническата
експертиза произшествието би настъпило и при скорост на л.а.“Опел“ в
рамките на разрешената за пътния участък.
За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл.
137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от
страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното
средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната
хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. С
оглед заключението на комплексната експертиза неоснователно се явява и
възражението за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан.
Установява се от приетото удостоверение за раждане, че М. С. А. е
майка на Н. А.С..
Според показанията на свидетеля Ц.Е., той е бил колега на Н.С. в
„Офис Експрес“ и познава майка му М.. Свидетелят сочи, че отношенията
между Н. и майка му били много близки, като той й помагал финансово, а
преди да се ожени живеел с нея в едно домакинство. Бащата на Н. имал друг
брак, от който имал дъщеря. Свидетелят сочи, че Н. бил погребан в затворен
ковчег, като на погребението страшно много приятели дошли да го почетат. В
последствие сочи, че е помагал на ищцата, когато има нужда от мъжка ръка,
но е избягвал да говори с нея за сина й, тъй като започвала да плаче и се
сривала психически. Според свидетеля Евтимов, след смъртта на Н. майка му
спряла да се занимава с дейността си като преводач, тъй като постоянно
мислена за сина, който е загубила и това й пречело. Свидетелят сочи, че Н.
бил лъчезарен и харизматичен човек и всички негови колеги и приятели го
обичали и страдали за загубата му.
Според показанията на свидетеля П.Н.Д. – Н. тя е много близка
приятелка на снахата на М. А. и с нея се познават от около 2010 г.
Свидетелката сочи, че М. не приемала смъртта на Н. и дълго време пиела
антидепресанти – около 5-6 месеца, започнала да пуши двойно, станала
6
затворена и необщителна, спряла да ходи в планината, което било нейно хоби
от младежките години. Според свидетелката М. започнала да се дистанцира
от приятелките си, тъй като обичайно те говорели за децата си, а тя се
натъжавала и излизала от стаята. Свидетелката сочи, че Н. бил целият свят на
М.А., тя и майка й разчитали на него, тъй като той бил единственият мъж в
семейството. Свидетелката сочи, че ищцата е филолог, но след смъртта на
сина си спряла да прави преводи и има финансови затруднения, за които й е
трудно да си признае. Според показанията на Д.-Н. М. се разделя с бащата на
Н., когато той е на 4 години и от тогава той не се е срещал с баща си.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на
претърпените от М. С. А. неимуществени вреди от смъртта на сина й е сумата
от 180 000,00 лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
се касае за загуба на единствен син, който ищцата е отгледала сама и когото
тя е имала силна емоционална връзка. Съдът отчита обстоятелството, че
починалият Н.С. е бил в активна възраст - на 38 години и ищцата е разчитала
единствено на него, тъй като нямала съпруг, други деца или близки роднини,
на които да разчита на помощ – физическа, финансова и емоционална. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищцата е
загубила син, от когото много се е гордяла, който е бил харизматична личност
и много уважаван в приятелския и колегиалния си кръг. Съдът взема предвид
обстоятелството, че мъката на майката при загуба на дете е неизмерима,
непрекъсната и непреодолима. Ищцата не може да преодолее смъртта на своя
син, затворила се е в себе си, ограничила своите социални контакти и е
преустановила трудовата си дейност, поради тежащата й мъка.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и
икономическата конюктура в страната към датата на деликта, лимитите по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
тяхното нарастване.
По делото не се доказват твърденията за изпадане на ищцата в тежко
панически състояние и отказ от храна, като съдът намира, че обичаен
резултат от траурната мъка е депресията, която приема за установена по
делото. Не се доказват и твърденията в исковата молба за общественото
положение на пострадалия, конкретно свързано с неговата активна
обществена, доброволческа, благотворителна дейност и кариерни успехи.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума,
дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа
на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред ответника на 08.08.2018 г.
Ответникът е превел по банков път на ищеца застрахователно
7
обезщетение в размер на 80000,00 лева, както следва – на 28.08.2021 г.
/съботен ден/ – сумата от 30 000,00 лева; на 17.09.2021 г. – сумата от
20 000,00 лева; на 24.09.2021 г. - сумата от 20 000,00 лева и на 11.10.2021 г. –
сумата от 10 000,00 лева.
Искът за главница следва да бъде уважен за 100 000,00 лева и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 120 000,00 лева. Върху
тази сума е дължима и лихва за забава, от датата, от която такава се
претендира – 23.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 22.12.2021
г., която възлиза в размер на 30 444,45 лева. Върху платената със забава част
от обезщетението в размер на 80 000,00 лева следва да се присъди лихва за
периода от 23.12.2018 г. до 30.08.2021 г. /в т.ч. и върху първата платена сума
от 30 000,00 лева, тъй като релевантен момент за плащане е този на
заверяване банковата сметка на получателя, което със сигурност е станало в
първи работен ден след плащането – 30.08.2021 г./, която изчислена от съда с
лихвен калкулатор на електронен сайт възлиза в размер на 21 822,22 лева.
По разноските:
Ищецът не са сторил разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. А. Е., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 4300,90
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
6086,87 лева.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 175, 04 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******* да заплати на М. С. А., ЕГН:
********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 100000,00 /сто хиляди/
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от А. от смъртта на нейния син Н.С.,
настъпила на 28.07.2018 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
8
настъпило в близост до с. Розино, в резултат на противоправното поведение
В.З.З., като водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******, както и на
основание чл. 429, ал.3 КЗ лихва за забава върху тази сума за периода
23.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 22.12.2021 г. в размер
на 30 444,45 лева и лихва за забава върху платената извънсъдебно част от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева за периода
23.12.2018 г. до 30.08.2021 г. в размер на 21 822,22 лева, ведно със законната
лихва от 22.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 120
000лева, както и за дължимо обезщетение за лихва за забава до датата на
подаване на исковата молба над общия присъден размер от 52171,67 лева
/30444,45+21822,22/ до пълния предявен общ размер от 58271,33 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******* да заплати на адв. Б. А. Е.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 4300,90
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******* да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на
6086,87 лева - държавна такса.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Л.И.”,
ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 175, 04
лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9