Определение по дело №1160/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 1 от 03.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 1665/2011 г., К.йският районен съд е осъдил, на основание чл.49 от ЗЗД, И. А. по Р. и А. Г. да заплати на К. М. Б. от Г., сумата от 1000 лева, представляваща заплатено от К. М. Б. адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 94/2011 г. по описа на РС – К., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за горницата над 1000 лева до 2000 лева и за възнаграждението за втори адвокат по НАХД № 94/2011 г. по описа на РС – К..

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – И. А. по Р. и А. Г., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. В случая не било налице непозволено увреждане, тъй като служителят на И. А. по Р. и А. действал съгласно възложените му със закон и Заповед № РД 09-520/23.06.2010 г.на министъра на земеделието и храните правомощия. Упражняването на правомощията на държавен орган, в качеството му на административно наказателна юрисдикция, не можело да бъде квалифицирано като непозволено от закона деяние. В случая на нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми на ЗАНН и ЗРА при осъществяването на тези правомощия имало нормативно определена санкция – отмяната по съдебен ред на незаконосъобразното наказателно постановление, а не възникването на деликтна отговорност за лицето, което го е издало или е възложило издаването му. Що се отнася до наличието на вреди счита, че адвокатския хонорар не може да се квалифицира като вреда, още повече, когато се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Причиняването на вреда предполагало противоправно накърняване на правната сфера на друго лице. В случая такова не било налице, доколкото адвокатската защита не била задължителна при осъществяване на правната защита на ищеца по административно – наказателното производство, нито същата била непредвидима и неизбежна. Не бил налице и последният елемент от фактическия състав на деликта – вина на издателя на отмененото наказателно постановление. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия К. М. Б..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от К. М. Б. (въззиваем в това производство) против И. А. по Р. и А. /ИАРА/ Г., с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски – платени адвокатски хонорари по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К., причинени от отменен като незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 10002/11.01.2011 г. на Началник сектор „Р. и контрол” К.. С обжалваното решение, районният съд е уважил така предявения иск, като е осъдил И. А. по Р. и А. Г. да заплати на ищеца Б. сумата от 1 000 лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 94/2011 г. на Районен съд – К., като е отхвърлил иска за горницата над 1 000 лева до 2 000 лева и за възнаграждението за втори адвокат по цитираното дело. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила в тази част.

Не е спорно по делото, че с решение № 27 от 05.04.2011 г. по НАХД № 94/2011 г. на Районен съд – К. е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 10002/11.01.2011 г., издадено от началник сектор „РК” – К. към регионален център Централна България на ИАРА – С., с което на К. М. Б. е било наложено наказание глоба в размер на 600 лева и обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 10 285 лева. С решение № 88 от 16.06.2011 г. Административен съд – К. е оставил в сила решение № 27 от 05.04.2011 г. по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К.. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното като доказателство НАХД № 94/2011 г. на Районен съд – К..

Установено е също така, че К. М. Б. е предявил пред Административен съд – К. иск срещу И. А. по Р. и А. Г., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски – платени адвокатски хонорари по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К., причинени от отменен като незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 10002/11.01.2011 г. на Началник сектор „Р. и контрол” К., като с определение № 89 от 27.06.2011 г. исковата молба е била оставена без разглеждане и е било прекратено образуваното производство по адм.дело № 111/2011 г. на Административен съд – К.. Така постановеното определение е оставено в сила с определение № 11791 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм.дело № 10894/2011 г., ІІІ о. Тези обстоятелства се установяват от представеното по настоящото дело определение № 11791 от 26.09.2011 г. на ВАС по адм.дело № 10894/2011 г., ІІІ о. Видно от същото, за да остави в сила определението на Административен съд – К., Върховният административен съд е приел, че дейността по налагане на административно наказание, която е ередена в ЗАНН, не е административна, а наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.

При тази безспорно установена по делото фактическа обстановка, спорен е единствено въпросът налице ли са предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – И. А. по Р. и А. гр. С., за направените от ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К..

Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. В тази връзка, релевантно в случая е дали издаването на процесното наказателно постановление № 10002/11.01.2011 г. от страна на началник сектор „Р. и контрол” К., отменено впоследствие като незаконосъобразно, представлява противоправно и виновно действие от негова страна. Не е спорно, а и от приложената към НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К. заповед № РД 09-520/23.06.2010 г. на министъра на земеделието и храните е видно, че началникът на сектор „Р. и контрол” К. е бил оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения, извършени на територията на съответния сектор, въз основа на актове за установяване на административно нарушение, съставени от съответните лица. В тази връзка, настоящият състав намира, че упражняването от страна на началник сектор „Р. и контрол” К. на предоставените му с цитираната заповед правомощия, в качеството му на административнонаказващ орган, не може да се квалифицира априори като виновно и противоправно действие. Напротив, касае се до осъществяване на правомощия от държавен орган, възложени му по закон с посочената заповед на министъра на земеделието и храните. Още повече, че в случая отмененото впоследствие наказателно постановление е издадено въз основа на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение от лице, оправомощено с цитираната заповед на министъра на земеделието и храните да съставя актове за установяване на административни нарушения.

При това положение, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – И. А. по Р. и А. гр. С., за направените от ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К., поради което предявения иск е неоснователен. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което като такова следва да бъде отменено в тази му част, като с оглед този изход на делото следва да се отмени и определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, с която е изменено обжалваното решение в частта му за разноските. Следва да се отхвърли предявения иск, с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски – платен адвокатски хонорар по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд-К., причинени от отменен като незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 10002/11.01.2011 г. на Началник сектор „Р. и контрол” К., като неоснователен.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1 от 03.02.2012 г., постановено по гр.д. № 1665/2011 г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА, с която И. А. по Р. и А. Г. е осъдена, на основание чл.49 от ЗЗД, да заплати на К. М. Б. от Г., сумата от 1000 лева, представляваща заплатено от К. М. Б. адвокатско възнаграждение за един адвокат по НАХД № 94/2011 г. по описа на РС – К., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и определение № 1120 от 28.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1665/2011 г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА, с която е изменено, на основание чл.248 от ГПК, решение № 1 от 03.02.2012 г., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Б. от Г., ул.*, № *, с ЕГН *, против И. А. по Р. и А. Г., иск, с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски – платени адвокатски хонорари по НАХД № 94/2011 г. по описа на Районен съд – К., причинени от отменен като незаконосъобразен акт – наказателно постановление № 10002/11.01.2011 г. на Началник сектор „Р. и контрол” К., като неоснователен.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.