Р Е Ш Е Н И Е
№ 304/13.5.2019г..
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1006 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405, във вр. с чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ). Подадена
е жалба „Електроразпределение
ЮГ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Хр. Г. Данов“ № 37, чрез П. К. - юрисконсулт, против точки 1, 2, 3 от
принудителните административни мерки, дадени с Протокол №
ПР1819945/20.08.2018г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик. С жалбата е направен анализ на фактите по административната
преписка, съответно са представени правни изводи на жалбоподателя и са
отправени искания за отмяна на оспорените части от административния акт като
незаконосъобразни, съответно е отправено искане за обявяването на тяхната
нищожност. В съдебно заседание
оспорващото дружество се представлява от валидно упълномощен юрисконсулт К.,
която поддържа жалбата по наведените в нея основания и моли да бъде прогласена
нищожността на задължителните предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен
списък.
Ответникът, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Ш., с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.
Счита, че не са налице основания за нищожност. Моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Административен съд -Пазарджик, като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Протокол №
ПР1819945/20.08.2018г. на служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пазарджик, принудителните мерки от който в т. 1, 2 и 3 са оспорени, е връчен на представител на дружеството-ръководител на
КЕЦ Панагюрище на 20.08.2018г., видно от отразената в същия дата на връчване
(лист 20); Депозирана е жалба на „Електроразпределение
Юг“ЕАД с вх. № 18103849/31.08.2018г. по деловодната система
на ДИТ Пазарджик (л. 378 по делото) срещу процесния протокол в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК. Жалбата е изпратена
на горестоящия орган – директор на ИА ГИТ по електронната поща, като с писмо с
изх. № ДОК 18011027/04.09.2018г. изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ я връща за представяне на становище и
разглеждане на акта по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК. Изготвен е доклад във
връзка с посоченото писма, като с писмо с изх. № 1808755/14.09.2018г.(лист 386
по делото) преписката е изпратена на горестоящия административен орган.
Съгласно единната деловодна система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и съответните Инспекции
по труда изходящият номер е едновременно и получаване на писмото с оглед
електронния обмен на документи в администрацията.
Видно от писмото на лист 412 по делото и приложената
разпечатка от деловодната програма на лист 413 по делото писмото с изх. №
1808755/14.09.2018г. е постъпило в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ на 14.09.2018г.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ се е произнесъл с Решение изх. №
18090374/04.10.2018г., издадено на основание чл. 97, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл.
97, ал. 1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката изпълнителният
директор на ИА ГИТ следва да разгледа жалбата и да се произнесе с мотивирано
решение. Съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа
жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1,
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред.
В случая
произнасянето от страна на изпълнителния директор на ИА ГИТ е извън срока по
чл. 97, ал. 1 от АПК, тъй като до 28.09.2018г. не е издадено негово мотивирано
решение. Решението по 97, ал. 1 от АПК на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
е от 04.10.2018г. След като не е налице произнасяне в законоустановения срок по
чл. 97, ал. 1 от АПК, а именно в конкретния казус до 28.09.2018г., то за
жалбоподателя „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД следва 14-дневен срок за оспорване на
административния акт по съдебен ред, съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, който срок
започва от 29.09.2018г. и изтича на 13.10.2018г. Жалбата на дружеството е
подадена чрез административния орган на 25.10.2018г. след връчване на Решение изх. № 18090374/04.10.2018г., издадено на
основание чл. 97, ал. 1 от АПК.
Произнасянето след срока по чл. 97, ал. 1 от АПК(04.10.2018г.), с което се отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по
административен ред индивидуален административен акт, съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015г. на ВАС по т. д. № 4/2013г., ОСС, I и
II колегия, е с правна последица недопустимост на съдебното оспорване по чл.
149, ал. 3 от АПК. Тоест жалбата
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, подадена след връчване на Решение изх. № 18090374/04.10.2018г.,
издадено на основание чл. 97, ал. 1 от АПК на изпълнителния директор на ИА ГИТ,
за оспорване на законосъобразността на индивидуалния административен акт по
съдебен ред се явява недопустима.
С
определение № 1817/11.02.2019г. по адм.д. № 784/2019г. на Върховен
административен съд, Шесто отделение е отменено определение № 1546/17.12.2018г.
по делото за прекратяване на производството и е върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по искането за обявяване на нищожност.
Доколкото е налице отмяна на цялото определение за прекратяването на съдебното
производство с посоченото определение на касационната инстанция, то в
настоящото съдебно решение, съдът счита, че следва да бъде направен отново
извод за недопустимост на оспорването законосъобразността на т. 1, 2 и 3 от
ПАМ, дадени с Протокол № ПР1819945/20.08.2018г. на служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик. Аргумент в тази насока са установените факти,
свързани с оспорването по административен ред и задължителните указания, дадени
в Определение № 1817/11.02.2019г. по адм.д. № 78482019г. на Върховен
административен съд за допустимост на производството в частта, с която се иска
обявяване на нищожност на оспорения административен акт.
Предмет
на настоящото производство е нищожността на точки 1, 2, 3 от принудителните
административни мерки, дадени с Протокол № ПР1819945/20.08.2018г. на служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 3 от АПК.
С
т. 1 от Протокола се предписва да се осигурят необходимите лични предпазни
средства и работно облекло на всички служители на предприятието по утвърдения
от работодателя списък в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999г., чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2001г.
С
т. 2 от Протокола се предписва да не се допуска подмяна на предпазители VP
20kV, без изискващите се за тази работа лични предпазни средства, в
съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999г.
С
т. 3 от Протокола се предписва да се обозначат механичните блокировки на
МПТ“Гъбовци“ по подходящ начин в съответствие с изискванията на чл. 193 от
Наредба № 7/23.09.1999г.
Процесното предписание по своя характер представлява
принудителна административна мярка, дадена от контролни органи на инспекцията
по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Същото има белезите на индивидуален административен акт и
подлежи на обжалване по реда на АПК.
В депозираната пред съда жалба се претендира
нищожност на задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ,
обективирани в т. 1, 2 и 3 от Протокол № ПР1819945/20.08.2018г.
на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
Съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок. Ето
защо, жалбата в частта за искането за обявяване на нищожност е допустима,
подадена от лице, чиито права и законни интереси са нарушени.
В частта по отношение на оспорване законосъобразността
на задължителните предписания жалбата е недопустима и делото следва да бъде
прекратено.
Разгледана по същество, жалбата с искане за обявяване
на нищожност на оспорения административен акт е неоснователна. От доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2018г. около 13.10 ч. от телефон 112 е
получен сигнал за инцидент с паднал човек от 4 метра от електически стълб по
пътя за „Панагюрски колони“ в местността „Гъбовци“ в землището на гр.
Панагюрище. От събраните в административната преписка доказателства се
установява, че К. Р. на 10.06.2018г. около 11.00 ч. подава сигнал за нарушено
захранване на вилата му. Служителят Д.Т.К., който е и пострадалият, е водещ
дежурен по график, получава сигнала от Кол център към ЕВН за отстраняване на
аварията. Не е било известно кой е дежурен, поради което служителят отива сам
за отстраняване на аварията. Предприема мерки за обезопасяване на работното
място. Качва се на площадката за смяна на предпазител Vp 20kV, където попада
под волтова дъга, пада на земята и губи съзнание. Около 12.20ч. автомобилът на
ЕВН е забелязан около МТП Гъбовци, сигнализирано е. Около 13.00ч. служителите
Б. Н. и Д. К. пристигат и намират Д.Т.К. на земята, непосредствено до служебния
автомобил и подават сигнал на тел. 112 за служилото се. След това пострадалият
е откаран в болница МБАЛ Уни Хоспитал. При проверката на служители на Дирекция
„Инспекция по труда“Пазарджик са констатирани нарушения на трудовото законодателство,
които са посочени в мотивната част на Протокола и са дадени съответните
предписания.
От приложените в административната преписка се
установява, че до Електроразпределение юг ЕАД е изпратена призовка на основание
чл. 45, ал. 1 от АПК, за представяне на сведения и обяснения. Оформена е
разписка за редовно връчване на ръководител в КЕЦ Панагюрище на 10.06.2018г.
Дадени са обяснения от К. Г. Р., Д. К. К., И. З. Г.,
Б. Т. Н., Д.Т.К.. Приложен е снимков материал. От страна на
Електроразперделение ЮГ ЕАД са представени редица документи. Административният
орган е установил, че не са представени доказателства за предоставени от
работодателя лични предпазни средства на работещите, включително и на
пострадалия служител Димитър К.. Липсва конкретно посочване или изброяване на
предпазните средства, като се посочва връзката им с чл. 182 и чл. 183 от
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи. По отношение на второ нарушение е
посочено, че пострадалото лице Димитър К. е допуснато да подменя предпазител на
мачтов трафопост, на височина 4 м. без изискващите се лични предпазни средства
– диелектрични ръкавици и защитна каска. За трето нарушение е посочено, че не
са обозначени механичните бокировки на МТП „Гъбовци“.
По делото са събрани гласни доказателства от Р.И.М.
***. Той дава информация на съда за установеното при проверката на място на
инцидента. Свидетелката Т.З.Д. ***, която е била с инспектор М. при извършване
на проверката в местността Панагюрски колони. Ръководителят на КЕЦ Панагюрище
Б.Д.И., също е дал показания пред съда. Споделя, че е имало при посещението му
при злополуката на 10.06.2018г. в колата на пострадалия К. лични предпазни
средства, средства за колективна защита. Казва, че такива са му раздадени, но не може да посочи точно кога.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За
да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен
порок, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради
което не може да произведе целените правни последици.
Компетентността
е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен
административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да
създаде задължения. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В
случая за съда е безспорно, че компетентността на органа, приложил мярката, е
установена в закон - чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Съгласно
посочената норма на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.
400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда;
Видно от
административната преписка и оспорения административен акт, са установени
нарушения на трудовото законодателство. За такива са посочени нормите на чл.
246, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/23.09.1999г., чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/2001г.,
чл. 182 и чл. 183 от Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и при
електрически мрежи. Посочените нормативни актове уреждат обществените
отношения, свързани с минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване
на лични предпазни средства при работа, минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, минималните изисквания за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд в електрически мрежи.
С оглед посоченото съдът счита, че волеизявлението
за налагане на оспорените предписания е издадено от материално и териториално
компетентни лица - контролни органи при Дирекция „Инспекцията по труда“ гр.
Пазарджик. Настоящият състав счита същите за валидни.
Възражението
на оспорващото дружество, че липсва компетентност на административния орган с
оглед разпоредбите на чл. 201 и чл. 202 от Закона за енергетиката е
неоснователно. Посочените норми уреждат издаването на принудителни
административни мерки, свързани с нарушение на разпоредбите по осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи,
търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ.
Конкретният казус касае констатиране на нарушение
на трудовото законодателство и свързаните с него безопасни и здравословни
условия на труд и тяхното осигуряване.
Другият
порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на
изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно,
че исканата от закона писмена форма е спазена.
Що
се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове
нищожност, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се
съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно
невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В случая,
видно от самия текст на предписанията, не е налице нито една от тези хипотези.
Противоречието на един акт с материалноправна норма не може само по себе си да
доведе до нищожност, а би могло да обоснове унищожаемост.
Порокът
нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до
нищожността на един административен акт. Нарушенията на
административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом
органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на
правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта.
Съдът
установи по делото, че е налице компетентност на органа да прави задължителни
предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ със съответния предмет, в
задължителната форма и с него не се налага явно престъпление или явно
невъзможни положения.
Дали
волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е
извън предмета на първоинстанционното съдебно производство, тъй като това са
пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че т. 1, 2 и 3 от
принудителните административни мерки, дадени в Протокол №
ПР1819945/20.08.2018г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик,
са валидни, а подадената срещу тях жалба с искане за прогласяване на тяхната
нищожност е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.172,
ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, против
точки 1, 2, 3 от принудителните административни мерки, дадени с Протокол №
ПР1819945/20.08.2018г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик, с която се иска прогласяване на тяхната нищожност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„Електроразпределение ЮГ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 за отмяна на точки 1, 2, 3 от
принудителните административни мерки, дадени с Протокол № ПР1819945/20.08.2018г.
на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик като
незаконосъобразни поради просрочване на жалбата и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
Решението, в
частта, с която се оставя без разглеждане жалбата и се прекратява делото в тази
му част, има характер на определение, и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението в останалата част подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок
от деня на съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 7769 от 18.06.2020 г. по адм. дело № 8236/2019 г. на ВАС- Шесто
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 304 от 13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1006 по описа за 2018
г. на Административен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.