РЕШЕНИЕ
№ 260061/14.06.2021 г.
гр. Велики
Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети
май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 95 по описа на
съда за 2020
г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от О.В. ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,,***" № **, представлявана от М.М.Б.
- кмет на общината, срещу
Наказателно постановление №НЯСС-20/10.02.2020 г., издадено от зам.председател на ДАМТН,
гр.София, с което е наложено административно
наказание „имуществена
санкция" в размер на
8000 лв.(осем хиляди лева), за
неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при
съществени нарушения на производствените правила и в
нарушение на материалния закон. Изтъква се че на процесния язовир конструктивно
имало изграден преливник, поради и което дублиращия го по предназначение
изпускател не нарушавал техническата изправност на язовира. Сочи се липсата на
нужната професионална квалификация от представителите на ДАМТ за извършване на
дейностите по ал.3, определени в Наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ, липсата на
оправомощаване от страна на председателя на ДАМТ на съотв.длъжностни
лица да съставят актове за нарушения, оспорва се и размерът на наложеното
наказание, посочен като необосновано висок. Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно,
а в условията на евентуалност да се намали до минималния такъв.
В
открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Г., който
акцентира върху
обстоятелството, че в конкретният случай язовирът има и приливник
и основен изпускател, който не работи, но с оглед дублиращото му предназначение
и това, че единият от елементите имащ характера на облекчително съоръжение за
язовирната стена е в изправност, то и посоченото следвало да бъде отчетено при
определяне размера на наложеното наказание и същото да бъде редуцирано към
минималния размер предвиден в закона. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна страна е депозирано писмено
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като се излагат
подробни мотиви в тази връзка.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 16.07.2019г. при извършване на проверка на
язовир „***", находящ
се в поземлени имоти № 000517 и № 000518 в землището на с. ***, собственост на о.В.
въз основа на актове за общинска собственост № 11/01.06.1996 г. и №
12/01.06.1996 г., служителите
на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС
„Североизточна България“, чрез обход и
оглед на малка язовирна стена и съоръженията и преглед на документацията от
експлоатацията, свидетелите Р. и Д. установили, че основният изпускател е неизправен –
изпълнен с тръба Ф-400 мм, като спирателния кран се намирал в шахта, а
задвижващият механизъм липсвал.
След преценка от административнонаказващия орган с оглед констатираната техническата неизправност
на основният изпускател от страна на О.В. като собственик на язовира, липсата
на активни действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи за
привеждане в изправност на същия, бил
съставен и АУАН за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Въз
основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и
на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 8 000.00лв.
Приетата за установена фактическа
обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното
следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Р. и св.Д., са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират
и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Видно от приложения по
делото Констативен протокол
05-03-54/17.07.2019 г., от същия се установява
по отношение основния изпускател на язовира, че същият е безнапорен,
неизправен, изпълнен с тръба Ф-400 мм, като спирателния кран е позициониран в
шахта в езерото, а задвижващият механизъм липсвал. Предвид направените констататции е дадено предписание на собственика за
представянето на протокол за манипулации с изпускател, като обективираното в
същия на 23.07.2019 г. сочи, че крана е
затлачен и не функционира, предвид и което манипулация с крана не е била
извършена.
Гореизложените факти се
установяват и от свидетелите Р. и Д., като показанията им допълват и
конкретизират, изцяло отразеното в КП.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на
настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр.
с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и
Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. Видно от Заповед
№517/12.07.2018 г. на Председателя на ДАМТН е установена компетентността на
извършилите проверката на 16.07.2019 г. и съставители Констативен протокол
№05-03-54/17.07.2019 г., служители на административнонаказващия
орган, като в този смисъл са и несъстоятелни наведените с жалбата за противното
възражения. Несъстоятелни настоящия съд намира и релевираните от жалбоподателя твърдения досежно липсата на данни относно
образователния ценз и квалификация на извършилите проверката служители на ДАМТН, съобразно цитираната от същия Наредба, визирана чл.141, ал.2 от ЗВ. Правомощията на длъжностните лица от ГД НЯСС, разписани в съотв.нормативна уредба и пряко свързани с осигуряването на техническата изправност и безопасната експлоатация на язовира, произтичат в частност от законовата делегация на компетентност,
съгласно заповед № 517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН, като тяхната компетентност и квалификация са предмет на обсъждане при
оспорване на техните констатации, обективирани в съставения
КП, въз основа на който е издаден и съотв.АУАН. След влизане в сила на административния акт, същият подлежи
на изпълнение и като не го е изпълнила, о.В. е осъществила административно наказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 38 от
ЗВ, за
което правилно и законосъобразно е санкционирана с
обжалваното пред
настоящия съд наказателно постановление.
При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите
на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата
правна квалификация. В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена
административна норма на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания
доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е
осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ „собствениците
на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни
да осигурят поддържането им в техническа изправност“ . Язовир „***“ е собственост на О.В. В качеството му на такъв,
за жалбоподателя е въведено задължение по горецитираната разпоредба на Закона
за водите, което несъмнено не е било изпълнено, предвид показанията на актосъставителя Р., на длъжност "инспектор" и свид. Д. и събраните писмени доказателства. Подробно
описаното и конкретизирано в акта и НП състояние на основния изпускател, който
не изпълнява предназначението си – с липсващ задвижващ механизъм установено по
време на проверката на 16.07.2019 г. от служители на ДАМТН и видно и от
представения от собственика протокол – със затлачен спирателен кран на същия, всички
те несъмнено налагат извода за
компрометирана техническата изправност на едно от основните съоръжения на язовира
и за бездействие от страна на неговия собственик.
В настоящият
казус е приложима отменената Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с Постановление
№ 262 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) Както
изрично се сочи в приложимия подзаконов нормативен акт, в същия се урежда
приложението досежно язовирните стени и съоръженията към тях за язовирите,
определени в чл.141а от Закона за водите.
Също съгласно наредбата, правата и задълженията на собствениците и операторите
на язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани. О.В. е собственик
на язовир „***“, като подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка
изискуемите действия.
Видно от
цялата наредба е това, че поддържането на техническата изправност и
техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях е
строго нормирана дейност, при която собственикът всякога е ангажиран с реда за
извършване оценка на сигурността. В Наредбата е посочено също така, че
преливниците и основните изпускатели са именно съоръжения към язовирните стени
/чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата/, поради което няма спор, че
разглеждания случай попада в хипотезите на наредбата. Ето защо изискването на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ да се поддържа
техническата изправност на язовирните стени и съоръженията към тях, е изцяло
приложимо в настоящия случай. Описаното неизправно техническо състояние в КП,
АУАН и НП, на основния изпускател, води до невъзможност за контролирано
поддържане на водния обем, т. е. че основния изпускател не се поддържа в
техническа изправност от о.В. изцяло се отнася до съоръжение на язовирните
стени, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за което има предвидена
отговорност на собственика по чл. 141, ал. 1 ЗВ и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ. Нарушената
правна норма съдържа конкретно правило за поведение, състоящо се в задължението
на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях да осигурят
поддържането им в техническа изправност. Именно това е вмененото на
жалбоподателя нарушение, за неизпълнението на което правилно и законосъобразно
е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, като в тази връзка и не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя
досежно дублиращите функции на язовирните съоръженията, изтъквайки състоянието на преливника/по отношение на който
проверяващите органи са имали забележки/ като достатъчно такова с оглед
функционирането и безопасността на язовира. Изискванията спрямо собственика на
язовира са по отношение на всяко едно съоръжение, като за същите не са
поставени алтернативни и заместващи възможности.
Изпълнителното деяние
на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за
водите се е изразило в неизпълнение на задължението от страна на
О.В. като собственик на яз.***
да осигури поддържането в техническа изправност на съоръжение
от същия, а именно – на основния изпускател. Посоченото и констатациите на свидетелите по акта кореспондират по между си
и отразяват фактическите данни, които на
практика не са оспорени от
жалбоподателя, което от своя страна
очертава съставомерността на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
С оглед
изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на
състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Доколкото
отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна,
не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган
е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. При определяне
на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая
не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе
си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение
или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици.
За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие бездействие за поддържане в
изправност на основния изпускател, определящо невъзможността за регулиране на
водното ниво.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите,
наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона
за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите,
наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него
длъжностни лица.
С оглед на
изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, предвиждаща за
юридическите лица имуществена санкция, в размер от 1 000 до 10 000 лв. за
нарушение на разпоредбите на чл. 141, ал. 1 от този закон.
При
индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН,
административно-наказващия орган не е посочил кое е основанието да наложи
наказание " имуществена санкция" в размер на 8000 лева. Съдът след
като анализира, че нефункционирането на основния изпускател определя
невъзможността за регулиране на водното ниво, каквото е основното му
предназначение, както и тежестта на нарушението, неговата специфика, липсата на
предходна такава констатация при извършената през месец ноември 2018 г. проверка по отношение на същия, както и на доказателства, жалбоподателят да е бил
наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, намира, че
отговорността на жалбоподателя следва да се обсъжда при баланс на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, при това с лек превес на смекчаващите.
При това положение се налага изводът за изменение на размера на
"имуществена санкция" от 8000 лева на 1500 лева. Основния факт, който
не се оспорва от жалбоподателя е, че липсата на спирателен кран на основния
изпускател, води до нефункционирането на същия , като съдът намира, че невъзможността
за регулиране на водното ниво, каквото е основното му предназначение, води до
реалната заплаха и риск от човешки жертви,
икономически, социални и екологични щети, което според
настоящия въззивен състав, е достатъчно обстоятелство, което да обоснове размер
на санкцията над минималния такъв, определен в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
.В настоящото производство са
претендирани разноски от жалбоподателя в размер от 876 лева с ДДС, изчислен по реда на чл. 8, ал. 1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид
изхода от делото следва да бъде възложено на въззиваемата
страна направените по делото разноски от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020 г. и
Пълномощно в размер на 876,00 лева /с ДДС/, на осн. чл.63, ал.З от ЗАНН
вр.чл.143 от АПК, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно - сумата от 164,25 /сто шестдесет и четири
лева и двадесет и пет стотинки/ лева.
Воден от горното
и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът