Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                16.06.2020 год.                    гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,           ІІ -ри въззивен  граждански състав

на       09     юни     2020   година

в публично заседание в следния състав:                                                                                                

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар    Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

възз.гр.дело № 178 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:           

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С.С.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата: Н.С.Х., родена на *** г. и С.С.Х., родена на *** г., подадена чрез адв. Р.Д. ***, против Решение №898/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.   по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на въззивницата против С.Н.Х. ***, с пр. осн. чл.150 СК: за месечна издръжка за детето Н., в разликата над 200лв. до размера 220лв., и за месечна издръжка за детето С., в разликата над 180лв. до размера 220лв. В жалбата на С.С.Х. се твърди, че изводът на ЯРС, че присъдените с решението суми са достатъчни за издръжката на децата е неправилен. Сочи се, че децата вече са на 8 и съответно 11 години и интересите им били все по-всестранни и динамични, което довело и до увеличаване на разходите за задоволяване на техните потребности и интелектуални и физически нужди. Средствата, които получавала ищцата били категорично недостатъчни за адекватно задоволяване на техните нужди. Тя гледала децата сама и предвид крехката им възраст всекидневно полагала необходимия обем от грижи и внимание за тях във връзка с тяхното психическо, емоционално и физическо развитие. Счита, че с оглед нарасналото възнаграждение на С.Н.Х., финансовите му възможности позволявали той да участва пълноценно, чрез заплащане на издръжки в живота на малолетните си деца, без да бъде затруднен до предявения с ИМ размер от по 220лв. за всяко дете. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което да бъде бъде отмененоно първоинстанционното решение в обжалваната му част и исковата претенция да бъде уважена до пълния й размер посочен в ИМ.

В писмен отговор С.Н.Х. оспорва жалбата и претендира оставянето й без уважение. Твърди, че изплаща кредит теглен по време на брака за задоволяване на нуждите на семейството, а ищцата премълчава точния размер на доходите си.

Подадена е и частна жалба от адв. Р.Д. ***, като пълномощник на С.С.Х. против Определение №197/24.01.2020г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.    по реда на на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №898/09.12.2019 г. в частта относно разноските. В частната жалба на С.С.Х. се сочи, за да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските, ЯРС е приел, че тези разноски не са съдебно - деловодни и не попадат в обхвата на чл. 75-78 от ГПК. Сочи се, че атакуваното определение противоречи на съдебната практика. Претендира отмяна на Определение №197/24.01.2020г., и присъждане на всички разноски.

В писмен отговор ЧЖ се оспорва от насрещната страна, като се претендира оставянето й без уважение.

В срока за отговор на въззивната жалба на С.С.Х., по делото е подадена и насрещна въззивна жалба от С.Н.Х., чрез адв. М. Г. ***, против Решение №898/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.   по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето Н., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС,  и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 180лв. до размера 200лв., както и в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето С., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС,  и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 170лв. до размера 180лв. В жалбата на С.Н.Х. се твърди, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че размерът на определената от съда издръжка е завишен. Твърди се, че в първоинстанционното производство съдът не е обсъдил факта , че ответника продължава да изплаща взетия по време на брака на страните за нуждите на семейството кредит с месечни вноски от 183 лв. и дохода му не е по-висок от този на ищцата, и за него остават средства по- ниски от предвидените за децата такива. Сочи се също, че ищцата не е представила удостоверение за доходите си , от което би се установило, че тя получава много над признатите от нея 700 лв. месечно трудово възнаграждение, тъй като работи в кредитна институция, което също съда не бил взел предвид. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което да бъде намален определения от ЯРС месечен размер на дължимата издръжка за всяко дете до размера посочен в жалбата. Претендират се и разноски по делото.

В с.з. страните поддържат жалбите си и оспорват жалбите на насрещната страна.

Въззивната жалба на С.С.Х. е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

Допустима е и насрещната въззивна жалба от С.Н.Х., тъй като същата макар и да не е именована насрещна, е подадена в срока за отговор на първоначалната жалба на насрещната страна /с молба от 10.01.2020г. С.Н.Х. изрично е посочил че се касае за насрещна въззивна жалба/. В тази връзка възражението за недопустимост на жалбата е неоснователно.

ЧЖ също е допустима.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

С.Н.Х. е баща на децата Н.С.Х. с ЕГН **********, родена на *** г. и С.С.Х. с ЕГН **********, родена на *** год. /видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане  №****/****г. на Община С. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане  №*********. на Община С. /.

Не е спорно, а и от Решение № 713/21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС, е видно, че бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на по 150 лв.за всяко едно от децата, считано от влизане на решението в сила-  21.11.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Установява се от представените пред ЯРС писмени доказателства /служебни бележки и удостоверение/, че детето С.С.Х. е ученичка в първи клас в СУ“Св.Климент Охридски“ гр.Ямбол, а детето Н.С.Х. е завършила трети клас в същото училище. От представените служебни бележки от СК“Сливен-2000“ се установява, че децата посещават тренировъчните занимания по баскетбол, срещу членски внос от 50 лв. месечно за дете, както и че за двете са закупени тренировъчен екип от по 40 лв.

Пред ЯРС е била представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от С. С. Х. от която е видно, че лицето получава трудови възнаграждения в размер на около 700 лв. месечно, от детски надбавки сумата от 72 лв. месечно и еднократна социална стипендия от 350 лв. за 2019 г. от ТУ-София, ИПФ Сливен. Също така тя и членовете на семейството й притежават таванско помещение-апартамент намиращ се в гр.Я.,ж.к.“*****“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**** с обща квадратура 43 кв.м.

Относно доходите на бащата, пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства за техния размер към датата на предявяване на иска. ЯРС за определянето им се е позовал на писмените доказателства към приложеното гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС, в което е определена първоначалната издръжка за децата, като е приел, че бащата е получавал доход в размер на 800 лв. съгласно представената декларация.

С решение №713/28.11.2018 г. по гр.д. №4038/2018 г. по описа на ЯРС на ответника са възложен 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.546.30.2.79, по КК на гр.Я., който обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.546.30 с предназначение на самостоятелен обект жилище-апартамент № *, съгласно КК и КР на гр.Я.,с ъс застроена площ на обекта 53 кв.м., с административен адрес гр.Я., к-с“*****“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.** и лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. номер У 6254 АТ.  

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства относно полаганите за децата грижи.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независими от това  дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило пълнолетие дете”, а размерът на издръжката съгласно чл.142 ал.1 СК се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК  Минималния размер на издръжката за едно дете, в момента е 152,50 лв. /1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 610 лв./. Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

Установените по делото обстоятелства не дават основание да се приеме, че следва да бъде увеличен или намален размерът на присъдената с обжалваното решение издръжка за всяко едно от двете деца.

В случая искът, по който се е произнесъл съдът с обжалваното решение, е по чл.150 СК за изменение на определена от съда издръжка, като към датата на предявяването му децата са били малолетни, съответно: Н. на 10г. и 5м., а С. на 7г. Безспорно установено по делото е, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на децата, тъй като от  присъждането на издръжката по гр.д. №4038/2018г. на ЯРС, до предявяване на настоящите искове по чл.150 СК е изминал период от 2 години. Това е период, през който с промяната във възрастта на децата, е настъпила и трайна промяна в техните потребности, за задоволяване на които следва да бъдат отделяни повече средства. Това обуславя и изменение на определената през 2018г. издръжка. Приетата  от първоинстанционния съд като общо дължима месечна издръжка за вяко едно от децата, е определена при съблюдаване критериите, посочени в т.4 от ППВС№5/1997 г., като приетия размер с оглед възрастта им и обичайните нужди на деца на такава възраст, не дава основание да се приеме, че занижен или, че е завишен  и би дал възможност за стимулиране към обществено неполезен начин на живот, лукс или възможност сумите да се използват извън целите на издръжката. Частта, която е определена като дължима от ответника – сумата от 200 лв. за детето Н. и сумата  от 180 лв. за детето С., с оглед събраните по делото доказателства, няма основание да се приеме, че не е съобразена с възможностите на бащата, като родител да дава такава издръжка. От доказателствата по делото е установено, че бащата – въззивник е с трудово възнаграждение– 800лв. месечно, а доходите майката са около 700лв.-месечно. И двамата родители не дължат издръжка на други ненавършили пълнолетие деца. При това положение и съобразно установените в чл.142 ал.1 СК критерии, въззивният съд счита, че правилно ЯРС е приел, че ако двамата родители живееха заедно, те биха били в състояние да отделят обща месечна издръжка: за детето Н. в размер на сумата 340лв., която съобразно доходите им, е разпредели по следния начин: 200лв. за бащата-ответник и 140лв. за майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето и за детето С. в размер на сумата 320лв., която съобразно доходите им, е разпредели по следния начин: 180лв. за бащата-ответник и 140лв. за майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето.  Следва да се посочи, че бащата е в работоспособна възраст с доход малко над размера на МРЗ за страната. Що се отнася до възраженията касаещи плащания по договори за кредит- това обстоятелство, съдът приема за ирелевантно, тъй като се касае за наличие на задължение към кредитна институция, поето изцяло по волята на Х., като същият при поемането на това задължение е бил наясно за задължението си към своите деца.

Предвид гореизложеното съдът счита, че и въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са неоснователни. Ето защо решението в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на С.С.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата: Н.С.Х., родена на *** г. и С.С.Х., родена на *** г., чрез адв. Р.Д. *** против С.Н.Х. ***, с пр. осн. чл.150 СК: за месечна издръжка за детето Н., в разликата над 200лв. до размера 220лв., и за месечна издръжка за детето С., в разликата над 180лв. до размера 220лв., както и в частта му,  с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето Н., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС,  и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 180лв. до размера 200лв., както и в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето С., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС,  и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 170лв. до размера 180лв., следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Що се касае до частната жалба на С.С.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата: Н.С.Х., родена на *** г. и С.С.Х., родена на *** г., чрез адв. Р.Д. ***, против Определение №197/24.01.2020г., постановено по гр.д. №3555/2019 г. по реда на на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №898/09.12.2019 г. в частта относно разноските. Тази жаба се преценя от съда като неоснователна по следните съображения: Претенцията е била за неприсъдена сума от 44лв. представляваща претендирани пътни разноски за гориво направени от пълномощника на ищцата. Разходът за пътуване на адвоката обаче не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС; Определение №51/08.02.2017 по дело №2024/2016 на ВКС, ГК, IV г.о). Предвид изложеното, ЯОС намира обжалваното определение на първоинстанционния съд за правилно. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на ЯРС - потвърдено.

При този изход на делото, с оглед неоснователността на жалбите разноски не следва да бъдат присъждани на никоя от страните.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №898/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.   по описа на ЯРС , в частта му с която съдът е отхвърлил исковата претенция на С.С.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата: Н.С.Х., родена на *** г. и С.С.Х., родена на *** г., чрез адв. Р.Д. *** против С.Н.Х. ***, с пр. осн. чл.150 СК: за месечна издръжка за детето Н., в разликата над 200лв. до размера 220лв., и за месечна издръжка за детето С., в разликата над 180лв. до размера 220лв.,

ПОТВЪРЖДАВА Решение №898/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3555/2019 г.   по описа на ЯРС в частта му,  с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето Н., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС, и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 180лв. до размера 200лв., както и в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на детето С., определена с Решение № 713/21.11.2018 г. по гр.д. № 4038/2018 г. по описа на ЯРС, и е осъдил С.Н. да заплаща на С.С.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С., родена на *** г., месечна издръжка над сумата 170лв. до размера 180лв.

В останалата необжалвана част решението на ЯРС, е влязло в сила.

ПОТВЪРЖДАВА  Определение №197/24.01.2020г., постановено по гр.д. №3555/2019 г. по реда на на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на С.С.Х. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата: Н.С.Х., родена на *** г. и С.С.Х., родена на *** г., чрез адв. Р.Д. ***, за изменение на Решение №898/09.12.2019 г.  в частта относно разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.