Решение по дело №2934/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят – „ФАТИ 95“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул „Осъм“ № 16, ет. 2, ап. 3, представлявано от М.Ф.Ф, чрез адв. М. оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-4332-005291, издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и са му отнети документи: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. Табели № ***.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречие с материалния закон , при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целите на закона.

Ответникът - И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.

По допустимостта на жалбата видно от приложената заповед, както и отбелязванията по нея , съдът счита , че като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от лице, което има правен интерес, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

На 20,09,2023г. М. Абдулуахаб Т. е управлявал МПС с рег. № *** собственост на „ФАТИ 95“ ЕООД без водачът да притежава свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ . Съставен е АУАН от същата дата в който изрично е посочено , че управлява МПС , без да е правоспособен водач.

На 27,09,2023г. на жалбоподателя е издадена и процесната ПАМ , с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и са му отнети документи: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. Табели № ***.

Видно от представените писмени доказателства в АП и конкретно от отразеното в ДЗ / л. 20/ до началника на СДВР полицаят извършил проверката е посочил , че „са представени два броя интернационална книжка , без оригинални такива“. На л. 22 е приложено възражението на Т. / в тридневния срок/ в което той е посочил че „има межд. Шоф. Книжка издадена от Саудитска Арабия / първоначално е написал Египет , но го е задраскал/ от компания акредитирана от министерство на вътрешните работи . Не се сочи на коя държава е това МВР.

В жалбата основно се твърдят процесуални нарушения , липса на компетентност , липса на мотиви и реквизити.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал приложен в делото на АССГ се приобщиха процесната ЗППАМ в оригинал, издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР , заверено копие от АУАН от 20,09,23г., заповеди № 513з-4158/01,06,2016 г. на Директор СДВР, № 513з-8641/28,11,2019г. на Директор СДВР, и № 6400/ 07,07,2023 г. на Директор СДВР.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Страните нямат спор по фактите, които са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на жалбоподателя, доколкото в жалбата и в осз . не са направени никакви оспорвания относно събраните и приети по делото писмени доказателства.

Не се спори от страните и че М. А. Т. притежава разрешение за пребиваване в Р.България № ф7012833151, като член на семейство на български гражданин, роден е през 1985г. в Сирия и живее в гр. София , в жк Надежда 120.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон - чл. 102, ал. 1 , т.1 от ЗДП и има ли допуснати съществени процесуални нарушения от АНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В настоящия случай няма спор, че на датата на проверката Т. е управлявал лек автомобил АУДИ, собственост на жалбоподателя с посочено като „международно свидетелство за управление на МПС / издадено от Саудитска Арабия/ в което е посочено , че се издава въз основа на Сирийско свидетелство.

Съгласно непротиворечивата практика на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на процесната Заповед за прилагане на административна мярка и към момента на установяване на нарушението , т.е. към септември 2023 г.

Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Валидността му следва да се преценява както за категориите за които се отнася , така и за срока му на валидност- т.е. докога то важи и е годно.

Същевременно законодателят е предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на пътно превозно средство което се управлява от неправоспособен водач.

В случая жалбоподателя подкрепя своите твърдения с представените от него писмени доказателства , представени в превод на български.

В жалбата се твърди че е налице противоречие между отразеното в АУАН и в процесната ПАМ. Съдът счита че не е налице съществено процесуално нарушение доколкото в случая собственик на МПС е допуснал управлението му от друго лице. Дали е допуснал или предоставил фирменото си МПС , това не е съществено противоречие, доколкото спорът се концентрира дали водачът е имал СУМПС , защо е издадено от Саудитска Арабия , след като е роден в Сирия и доколко представения превод доказва изложеното в жалбата.

В случая , както се каза по-горе е налице "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а)... както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година".

Административният орган обвързва фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 162 ЗДП.

Съобразно приложените преводи в АП и твърдението в жалбата съдът обсъди КОНВЕНЦИЯ за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 3.09.1993 г. и конкретно приложения № 6 и 7 . Съдът счита , че представеното межд. Свидетелство за управление /МСУ/ и превод към него / л. 8-12/ не съответстват на посоченото в прил. 6 и 7 от Конвенцията.

Липсва името на държавата издала МСУ , подпис на органа на властта издал МСУ , както и печат или щемпел на органа на властта.

Освен това в прил. № 7 се дават данни че Международното свидетелство за управление представлява книжка с формат А6 (148 х 105 мм), от поне 4-ри страници и че то има сива обложка и бели вътрешни страници. В АП е приложен само един превод на първа страница и то без задължителни атрибути.

Отделно от горното съдът взе предвид и изявлението в приложено възражението на Т. в което той е посочил че „има межд. Шоф. Книжка издадена от Саудитска Арабия / първоначално е написал Египет , но го е задраскал/ от компания акредитирана от министерство на вътрешните работи , като не се сочи на коя държава е това вътрешно министерство. Не става ясно защо процесното межд. СУ е издадено от трета държава , при положение че лицето е родено в Сирия и няма данни да е пребивавало в Саудитска Арабия.

В заключение като се взеха предвид горните неточности и противоречия съдът не установи, Т. да е притежавал , към септември 2023г. свидетелство за управление , валидно за територията на Р. България.

От друга страна , представените копия от заповеди № 513з-4158 /01,06,2016 г. на Директор СДВР, № 513з-8641/28,11,2019г. на Директор СДВР, и № 6400 / 07,07,2023 г. на Директор СДВР относно определяне на длъжностни лица от МВР да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. А и т. 6 ЗДв.П изключват съмнение за компетентност на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

Съдът със свое разпореждане от 08,12,2023г. е указал на жалбоподателя , че носи доказателствената тежест да докаже своите твърдения с всички допустими средства и доказателства.

В настоящото съдебно производство не се представиха други доказателства различни от тези в АП.

Съдът счита , че установеното от ответника в оспорената ПАМ не е оборено в настоящото съдебно производство , поради което следва жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДв.П Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФАТИ 95“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул „Осъм“ № 16, ет. 2, ап. 3, представлявано от М.Ф.Ф против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-4332-005291, издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца и са му отнети документи: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. Табели № ***.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: