РЕШЕНИЕ
№ 14758
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110166796 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба от „фирма“ ЕАД срещу М. В. С., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 2256,26
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от
м.05.2019 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 376,57 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2022
г., сумата от 45,66 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 9,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
06.10.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. В. С.,
чрез назначения особен представител адв. Н.., с който оспорва предявените искове по
1
основание и по размер. Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна
енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на
облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Твърди, че
разпоредбите на чл. 150, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ противоречат на Основния закон и на
Потребителското право на ЕС. Сочи, че не е доказано, че общите условия, на които се
позовава ищецът да са влезли в сила и да обвързват ответника, като развива подробни
съображения в тази насока. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ.
дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово
разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника
в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както
и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
2
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В случая по делото се установява, че по силата на Нотариален акт за дарение на ид.ч.
от недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело ***/*** г. ответницата е придобила правото
на собственост по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот – апартамент № ***, находящ се
в ж.к. „***“ /бивш ж.к. „***“/, бл. ***, ет. ***. На 03.10.2014 г. (преди исковия период)
ответницата М. С. е подала заявление-декларация за промяна на партидата на имота на
нейно име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ ЕАД на клиентите в гр. ***. Удостоверено е също, че останалите съсобственици
„нямат претенции за абонатния номер“. Заявлението-декларация от 03.10.2014 г. е
подписано от ответницата, чиято автентичност не е оспорена.
Видно е от представените и приети като доказателства по делото документи за главен
отчет и изравнителни сметки за имота, че през процесния период титуляр на партидата,
разкрита за процесния имот, е била М. С..
Подадената молба-декларация за откриване на партида на името на М. С. в
качеството й на собственик на процесния имот представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от
собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел предложението й, като е
открил партида за имота на нейно име и впоследствие е издавал фактури за цялата стойност
на доставената топлинна енергия на името на титуляра на партидата. Налице е следователно
соченото в тълкувателното решение изключение – когато собственик е подал молба-
декларация за откриване на индивидуална партида имота на негово име, то облигационната
връзка възниква между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с
откриването на партидата на първия въз основа на сключен писмен договор при публично
известни общи условия.
От изложеното се налага извод, че през процесния период именно М. С. е следвало да
отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия.
Неоснователно е възражението на ответницата относно липсата на доказателства за
влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и същите да не я обвързват. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. №
39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба
3
на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в
сила на общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен
всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на
представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на
ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.
В случая, приложение е намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение
№ 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., които са представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 7 от делото/.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 26.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
„фирма“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор №
***/*** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „фирма“
ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
етажната собственост.
В допълнение съдът намира за необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение
№ 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.
Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която
се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
4
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от
„фирма“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че
в имота има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. водомер за отчитане на
БГВ. През периода от м.05.2019 г. до м.06.2020 г. е извършвано дялово разпределение от
трите броя ИРРО, като за същия период потреблението на топла вода е извършвана на база
реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем
на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния
блок, процесният обект фигурира с кубатура 114 куб. м. Технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и
средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията,
редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от
лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.06.2022 г. възлиза на 1322,28 лв., представляваща разлика между
прогнозно начислените суми по фактури (3193,88 лв.) и сумите за получаване от абоната по
изравнителните сметки (1871,60 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
5
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната
на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1322,28 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По отношение на релевираното възражение за погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2022 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в
случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 07.12.2019 г. (от м.05.2019 г. до м.09.2019 г.) , т. е.
необхванати от погасителна давност са сумите, дължими за периода от м. 10.2019 г. – м.
06.2020 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне
размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец,
обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за
доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 130,71 лв. (1322,28 лв. – 1191,57 лв.), като
от страна на ответницата не се твърди, а и не се доказва погасяване на процесните вземания.
Ето защо, ответницата М. С. се явява задължена за сумата от 130,71 лв., до който размер
предявения срещу нея главен иск за цена на топлинна енергия за периода от м.10.2019 г. до
м.06.2020 г. следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 2256,26
лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 09.2019 г. до м.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
6
общ размер от 46,66 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответницата. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 09. 2019 г. се счита за възникнало на 30.09.2019 г., или същото е станало
изискуемо м.10.2019 г., т. е. преди 07.12.2019 г. , поради което то също е обхванато от
изтекла погасителна давност. Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с оглед данните,
удостоверени в представеното извлечение за аб. № 97964 (л. 21 от делото), задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., за който
съдът прие, че не е обхванат от изтекла погасителна давност, се равнява на 43,42 лв. (45,66
лв. – 2,24 лв.). Предвид изложеното ответницата се явява задължена за сумата от 43,42 лв.,
до който размер предявеният срещу нея главен иск за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 45,66 лв., и за периода от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.12.2022 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „фирма“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
7
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за отчетния
период, считано от 15.09.2019 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на
чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 130,71 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 06.10.2022 г. възлиза
на сумата от 40,59 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 07.12.2022 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 9,93 лв., начислена за периода от 31.10.2019 г. до
06.10.2022 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
807,54 лв., от които 107,54 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК).Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“
ЕАД има право на разноски в размер на 64,50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал 1 ЗЗД
сумата от 130,71 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за
периода от м.10.2019 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 40,59 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 06.10.2022 г., и сумата от 43,42 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над 130,71 лв. до пълния предявен размер от 2256,26
лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г.; иска за цена на услугата за дялово
разпределение за разликата над 43,42 лв. до пълния предявен размер от 45,66 лв. и за
периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
топлинна енергия за разликата над 40,59 лв. до пълния предявен размер от 376,57 лв., както
и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 9,93 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64,50 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
8
ищеца – „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9