НОХД № 394/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимия Д.И. *** е за престъпление по чл.234 ал.3, т.1
във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и във вр. с чл.2, т.2, вр.с чл.11
ал.1, т.2, вр. с чл.64 от ЗАДС и във вр. с чл.28 от ЗТТСИ, а
именно за това, че на 06.06.2017г.,
в гр.Пазарджик, на ***, в двора на Складова база „Б.” ООД-гр.Пазарджик, в
складово помещение без номер, срещу склад № 108, е държал акцизни стоки без
бандерол - тютюневи изделия - цигари общо 1 000 кутии, съдържащи 20 000 къса
цигари, марка „Business
ROYALS”, 80 mm на обща стойност 7 500
лева, с размер на дължимия за тях акциз 4 045 лева, когато такъв бандерол се
изисква по закон - чл.2, т.2 във връзка с чл.11 ал.1 т.2 във вр. чл.64 от Закона
за акцизите и данъчните складове и чл.28 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, като случая е немаловажен и деянието е извършено
повторно, след като е бил осъден за същото престъпление с влязло в сила на
12.06.2014г, Споразумение № 178/12.06.2014г. по НОХД № 184/2014г. по описа на PC – Пазарджик.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимият се явява лично и със защитник, като не се
признава за виновен по обвинението и дава обяснения.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подс. Д.А. работел при своята
майка, регистрирана като ЕТ „Д.” и
стопанисваща складови помещения с № 100, № 108, № 109 и №111, находящи се в складова
база „Б.” ООД в гр.Пазарджик, на ***, в които се продавали основно перилни и
почистващи препарати, както и други стоки за бита.
Пак към
инкриминираната дата той бил осъждан общо четири пъти, а един път бил
освобождаван от наказателна отговорност за извършено престъпление от ОХ, като
му била наложена глоба по реда на чл.78а от НК.
Последно
бил осъден с присъда-споразумение по НОХД № 184/2014г. на ПзРС, влязла в сила
на 12.06.2014г., за престъпление по чл.234 ал.2, т.3 във вр. с ал.1 от НК, като
му било наложено наказание от една година лишаване от свобода при строг
първоначален режим на изтърпяване. С протоколно определение от 12.06.2014г. по същото
НОХД, влязло в сила на 28.06.2014г., на основание чл.68 ал.1 от НК било
постановено подс.А. да изтърпи отделно и наказанието от пет месеца лишаване от
свобода, наложено му преди това по НОХД № 469/2012г. на ПзРС, при строг
първоначален режим. Тези наказания били изтърпени на 31.07.2015г., когато бил
освободен от Затвора в гр.Пазарджик.
През
2017г. в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” /ПИП/ към
ОДМВР-Пазарджик била получена оперативна информация, че подс. А., който вече
бил познайник на органите на МВР, е подновил противоправната си дейност
свързана с държане и разпространение на цигари без бандерол.
По този
повод, под ръководството на тогавашния началник на сектор „ПИП” – св.Р.П.,
били планирани оперативни мероприятия за
установяване достоверността на информацията. След издаване на съответно
разрешение от Окръжен съд-Пазарджик започнала и експлоатация на специални
разузнавателни средства /СРС/ по отношение на подсъдимия.
От
данните събрани със СРС станало ясно, че подс.А. комуникира по телефона с
различни лица, с които уговаря доставка на цигари без бандерол, но прави това
изключително предпазливо и конспиративно, като използва кодови думи при
уточняване на количествата цигари, с които разполага, както и къде ще бъде
мястото на предаването им.
В резултат
на експлоатацията на СРС било установено, че в началото на месец юни 2017г. подс.А.
очаква доставка на цигари без бандерол, които щял да съхранява за кратко в
някое от складовите помещения в двора на складова база „Б.” ООД, след което
имал намерение да продаде тези цигари на св. Г.А.. Подсъдимият и св.А. имали
телефонна комуникация, прихваната чрез СРС по способа подслушване и звукозапис,
като се договорили А. да му продаде два мастърбокса с цигари без бандерол.
Уговорили се А. да отиде в складовата база при А. около 19.00 часа на 06.06.2017
година.
На същата тази дата - 06.06.2017г.,
около 18.30 часа, подс.А. получил от св.З.Ч. два кашона с цигари без акцизен
бандерол. Последният докарал цигарите в двора на Складова база „Б.” с личния си
лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ***. Всеки един от кашоните съдържал по 50
стека цигари, а всеки стек - по 10 броя кутии с по 20 къса цигари от марката
„BUSINESS ROYALS” 80 mm или общото количество било 1000 броя кутии. Тез идва
кашона подсъдимият оставил в складово помещение без номер, разположено точно срещу
склад № 108. Доставката на цигарите от Ч. на А. била установена и документирана
чрез използвано СРС по способа скрито наблюдение и видеозаснемане.
Междувременно св.А. размислил е се
отказал да купува цигарите от А..
Малко след доставката на цигарите служители
на сектор „ПИП”, сред които и св. К.К., извършили проверка в складовите
помещения, стопанисвани от ЕТ „Д.”, като там се намирал единствено подс. А..
Веднага след това, за времето от 19.15 часа до 20.00 часа, бил извършен оглед на
местопроизшествие, като в складово помещение без номер, намиращо срещу склад № 108,
били установени доставените от Ч. на подсъдимия 2 бр. кашони с цигари без
бандерол, подробно описани по-горе. Тези цигари били иззети като веществени
доказателства, като протоколът за оглед в частта за изземването бил одобрен от
ПзРС. По време на огледа на местопроизшествието били открити и иззети
дактилоскопни следи от горната повърхност на двата кашона с цигари.
Пред полицейските служители подс.А.
твърдял, че цигарите не били негови и не знаел на кого са, респ. кой ги е
оставил в необитаемия склад.
По повод на всичко това било отпочнато
настоящото производство.
Видно от заключението на
изготвената по делото дактилоскопна
експертиза,
което съдът цени като обективно, дактилоскопна
следа № 1, открита и иззета от описания в огледния протокол обект № 1 – бял
картонен кашон, е била оставена от лява длан на св.З.Ч..
Тук е мястото да се посочи, че престъпната
деятелност на св.З.Ч. свързана с осъществената на 06.06.2017г. доставка на
процесните цигари без бандерол, не е била
предмет на подробно разследване и обвинение по настоящото наказателно
производство, т.к. против него е било започнато друго досъдебно производство № 2/2017г. по описа на
сектор „БОП”-Пловдив, Пазарджик, Смолян. По това ДП на Ч. е било повдигнато
обвинение по чл.321 от НК - за участие в ОПГ за извършване на престъпления по
чл.234 от НК и две отделни обвинения по чл.234 от НК - за продажба и за държане
на цигари без бандерол, като в обвинението за продажбата били включени и
доставените на 06.06.2017г. на подс.А. два мастърбокса с цигари.
Видно от заключението на
изготвената по делото физико-химична експертиза, което съдът цени като
обективно, в предоставената за анализ
проба с лабораторен код 9553_МВР _ 18 се съдържа никотин. Пробата представлява
цилиндрични тела от тютюн и цигарена хартия, завършващи с филтър, които са
годни за пушене, без да се подлагат на допълнителна индрустриална обработка. В
съответствие с термините и дефинициите на чл.11 от ЗАДС и въз основа на данните
получени при проведените изпитвания, проба с лаб. код 9553_МВР _ 18 се
характеризира като „цигари” - годни за пушене цилиндрични тела от тютюн. Така
установените характеристики отнасят представената за анализ проба към тютюневи
изделия „цигари” по смисъла на чл.11 от ЗАДС, които имат статут на акцизни
стоки, съгласно чл.2 т.2 от ЗАДС.
Всички инкриминирани акцизни стоки са
без поставен върху потребителската опаковка български бандерол, с обозначени
серия, номер, продажна цена и други знаци и символи, съгласно предвидените в
чл.64 от ЗАДС и чл.28 ЗТТСИ изисквания.
Видно от заключението на
изготвената по делото оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно, както и от приложеното към делото
писмо рег. № 32-188252 от 07.07.2017г. на Агенция „Митници”, продажната цена на
цигарите в общо количество 1000 кутии, съдържащи 20 000 къса цигари, марка
„Business ROYALS”, 80mm. е в размер на 7 500 лева, като размера на
дължимия за тях акциз е 4 045 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло
от показанията на свидетелите Г.А., К.К. /дадени от него в съдебната фаза и
тези от ДП прочетените по реда на чл.281 от НПК/ и Р.П., частично от
показанията на св.З.Ч. и св.Д.М., също от заключенията на дактилоскопната,
физико-химичната и оценъчната експертизи, от писмените и веществените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото, както и от ВДС събрани със
СРС.
Тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите А.И.
и П.П. не допринасят с нищо за разкриване на фактите, включени в предмета на
доказване по настоящото дело, поради което не заслужават задълбочено обсъждане.
Тези свидетели бяха разпитани по повод на телефонни разговори между всеки от
тях и подсъдимия, прихванати със СРС по способа подслушване и звукозапис.
Според показанията на първият той бил клиент, като зареждал от складовете, в
които работел А., предимно перилни препарати и памперси, по повод на което и
правел поръчки по телефона за такива стоки. Вторият изясни, че също бил клиент
и зареждал от тези складове, като водил телефонен разговор с А. и искал да го
предупреди, че трябвало да махне стоки, които нямали надпис на български език,
т.к. такива стоки били „следени”, както си изрази свидетеля, от Комисията за защита на потребителите и били
налагани санкции на търговците.
Не заслужават
задълбочено обсъждане и показанията на св. Е.Г., приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1, т.5 от НПК,
т. к. тя в качеството си на управител на складовата база „Б.” ООД, посочва кои
складове били ползвани от майката на подсъдимия като ЕТ, както и че складът, в
който били намерени процесните цигари бил необитаем, но по тези факти спор
няма.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите Г.А., К.К.
и Р.П., т.к. ги намери за абсолютно незаинтересовани от изхода на делото лица,
нямащи никакъв личен мотив да уличават подсъдимия като му приписват деяние или
поведение, което обективно той да не е имал.
Св.Г.А. бе категоричен и подробно разказа как на
инкриминираната дата през деня е разговарял с подс.А. и поискал да купи от него
два кашона с цигари, но последният му казал, че можел да му продаде само един. А.
обаче заявил, че му трябват два мастърбокса. Разказа, че по-късно през деня подсъдимият
му позвънил по телефона и му казал, че ще му даде два кашона с цигари без да
уточняват марка и цена. Разбрали се около 19.00 часа да се видят в складовата
база. А. поясни, че след това тръгнал да
търси назаем пари, за да плати двата кашона с цигари, но в един момент се
осъзнал, че може да влезе в затвора, т.к. вече бил съден условно за държане на
цигари без бандерол. По този повод се отказал от покупката на цигарите, но не
се обадил повече на А..
Св.А. бе
категоричен, че при всички уговорки с подс.А. по телефона за покупка на цигари
без бандерол двамата използвали кодови думи. Когато например си казвали, че ще
пазаруват и има промоция в магазин Кауфланд на бонбони, рула, памперси и други
подобни /така наричали цигарите – бел. моя/, това означавало, че А. има цигари за
продажба и А. трябва да отиде в складовата база да си ги вземе. Имало
разговори, при които си говорели, че ще залагат на футболни мачове в
„Еврофутбол”, като по този начин също се разбирали за покупка на цигари без
бандерол от А.. Когато например си кажат, че еди кой си мач ще го играят твърда
двойка, това означавало, че А. ще купи два кашона с цигари.
Св. А. поясни
също, че на 06.06.2017г. вечерта, когато подсъдимият бил арестуван, той бил
намерен от полицейски служители и отведен на разпит в сградата на
ОДМВР-Пазарджик. Поясни, че на следващия ден получил на мобилния си телефон СМС
от А. с текст: „Ти си нещастник”, като преди това А. му звънял, но той не си
вдигал телефона.
Всичко казано от
св.А. се потвърждава от ВДС ”звукозапис” изготвени със СРС посредством способа
подслушване. Видно от протокола за това ВДС на позиция 4 е отразен разговор
между св.А. от собствения му мобилен телефон с № ***, който звъни на телефона на подсъдимия с № ***,
като двамата си говорят за залагане на мачове, обсъждат дали са добри
коефициентите, както и че Антоново щял да мине да му остави фиша. В същия
протокол на позиция 9 е отразен отново разговор между двамата за залагане на
футболен мач, в който А. заявява, че ще го играе „твърда двойка”. На позиция 61
от протокола е отразен също разговор между двамата, който се провежда на
05.06.2017г., т.е. в деня преди инкриминираната дата и в който си говорят, че в
някакъв магазин нямало промоция. На позиция 64 пък е отразен разговор от
06.06.2017г.в 15:01ч., в който А. пита А. дали за този ден важи промоцията, а
последният му отговаря утвърдително. Разбират се към 18:30 ч да се видят пред
магазин.
Очевидно това
е разговорът, в който подс.А. е казала на св.А., че ще му достави поисканите от
него два мастърбокса с цигари, които в последствие последният се отказал да
купи, за което подробно свидетелства.
На позиция 67
отново двамата говорят в 16:22 часа на 06.06.2017г. като се разбират да се срещнат в 19:00 часа. На позиция 69 от
протоколът пък е отразен изпратеният от подс.А. на св.А. СМС на 07.06.2017г. с
текст „Ти си нещастник”. Това става в 19:54ч, , т.е. очевидно, когато А. е бил
освободен от полицията след задържането предишния ден по ЗМВР. За съда няма
съмнение, че подсъдимият е изпратил на А. текстовото съобщение с това
съдържание, т.к. е смятал, че именно той го е издал на полицията, след като не
се е появил на 06.06.2017г. около 19:00ч. да вземе двата кашона с цигари.
От показанията на полицейските служители – свидетелите К.К.
и Р.П. стана ясно, че по повод получен сигнал в сектор „ПИП” били проведени
оперативни мероприятия, включително експлоатирани СРС спрямо подсъдимия и така
се стигнало до намирането и изземването на двата процесни кашона с цигари в
необитаемия склад. Двамата свидетели бяха категорични, че при намирането на
цигарите подс.А. твърдял, че не са негови и не знаел кой ги бил оставил на
мястото на намирането им. В очната ставка между подсъдимия и св.П. последният
бе категоричен, че след намирането на кашоните А. бил наясно, че в тях има
цигари без бандерол, но през цялото време твърдял, че не знае на кога са. Бил
категоричен, че не са негови и постоянно повтарял, че по тях няма негови
отпечатъци.
За съда не
остана съмнение, че подсъдимият е натъртвал, че по кашоните с цигари няма
негови отпечатъци, т.к. е бил наясно, че когато св.Ч. му ги е доставил, той си
е сложил ръкавици и след това е взел и отнесъл кашоните в необитаемия склад.
Поставянето на ръкавици се установява и от протокола за ВДС „видеозапис” изготвено
със СРС, който ще бъде коментиран по-долу.
Показанията на св.З.Ч. също допринесоха в немалка степен за
формиране на вътрешното убеждение у съда, че подс.А. е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Факт е, че този свидетел се позова на
законното си право по чл.121 от НПК и не пожела да отговори на конкретни
въпроси, за да не се самоуличи в извършване на престъпление. Факт е обаче и
това, че той потвърди, че е бил привлечен като обвиняем по гореописаното ДП №
2/2017г. на сектор „БОП”, по което му била взета и мярка за неотклонение
задържане под стража, а едно от обвиненията му се свеждало до това, че е продал
на 06.06.2017г. процесните два мастърбокса са цигари на подс.А.. Това се
потвърждава и от приетото като писмено доказателство постановление от
29.08.2018г. за привличане на Ч. като
обвиняем по горепосоченото ДП /л. 89 - 92 от настоящото ДП/. Това обстоятелство
пък, съотнесено и към факта, че по един от кашоните е открита дактилоскопна
следа оставена от св.Ч., води до категоричния извод, че именно той е предал
цигарите във владение на подсъдимия. Още повече, че в допълнителния разпит на
св.Ч. проведен в с.з. на 30.09.2019г. след предявяване на ВДС „видеозапис” изготвено
със СРС, той се разпозна на записа като лицето, което със собствения си лек
автомобил докарва и предава двата кашона с цигари на подсъдимия.
Показанията на св. Д.М. също засилиха убеждението на съда, че
подс.А. през мес. юни 2017г. е развивал дейност свързана с държане и
разпространение на акцизни стоки – цигари, което пък е косвено доказателство и
за това, че е извършил вмененото му престъпление. В позиция 55 от протокола за
ВДС ”звукозапис” изготвени със СРС е отразен разговор между подсъдимя и св.М.,
който му се обажда от собствения си мобилен телефон с № *** на телефона на А. с
№ ***. В този разговор св. М. пита А. дали се намира в складовата база, а
последният отговаря отрицателно, но веднага след това уточнява, че някаква
жена, която нарича „Насето” била там. Веднага
след това св.М. му казва: „Добре. Ма, цигари бе човек”, след което подсъдимият
възклицава и отвръща: „А-а! Ми добре, после ще дойда. Аз до половин час ще
дойда бе”.
За съда не
остана съмнение, че този разговор е проведен по повод на това, че св.М. е
желаел да закупи цигари, очевидно без бандерол,
от подс. А.. В началото на разпита си св.М. уточни, че бил клиент на А.,
като купувал от него основно перилни препарати, а понякога безалкохолни напитки
и шоколадови изделия, с които зареждал магазина си в гр.Ихтиман. Категорично
заяви, че не е пазарувал от А. цигари, първо защото той не продавал такива в
складовете си и второ – защото в магазина си в гр.Ихтиман св.М. нямал лиценз за
продажба на цигари.
След
предявяването от протокола за ВДС ”звукозапис” изготвени със СРС и изслушването
на разговора на позиция 55, св.М. „еволюира” в позицията си относно това дали е
взимал цигари от подсъдимия. Той посочи, че преди време бил пушач и по този
повод имало случаи да моли А. за услуга, като му закупува цигари от съседен
склад в складовата база, които след това му давал, когато пристигнел от
гр.Ихтиман в гр.Пазарджик да зарежда от неговия склад. Обясни, че обикновено А.
му купувал по един стек цигари марка „Виктори”, които били с акцизен бандерол.
Обясни, че той лично не си е купувал цигарите от съседния на А. склад, т.к. там
не продавали цигари на хора без лиценз.
Тези обяснения
на св.М. съдът оцени като изключително несериозни и недостоверни. Очевидно е,
че бяха дадени в резултат на смущението на свидетеля след изслушването на
телефонния разговор, в който се споменава думата „цигари”, а контекста са
свежда до това, че М. търси А. за цигари и го пита дали се намира в склада си.
Първо следва да се каже, че ако беше вярно заявеното от М., че молел А. за
услуга да му купува цигари за лична консумация от съседен склад, то беше
най-логично свидетеля да изясни това в началото на разпита си, а не да твърди
убедено, че не е пазарувал цигари от А. никога. На второ място следва да се
каже и това, че би било изключително наивно да се повярва на версията на М., че
молел А. да му купува цигари от съседен склад, а той лично не си ги купувал,
т.к. не продавали цигари на хора без лиценз. Ноторно е, че е разрешено цигари
на дребно и едро да се продават на всеки пълнолетен гражданин в България, без
да е необходимо представянето на какъвто и да е лиценз за това от страна на
купувача. Наивно би било да се повярва на М. и заради това, че няма никаква
обективна причина той да моли за услуга подсъдимия, при положение, че в
гр.Ихтиман също се продават цигари, поради което свидетелят спокойно би могъл
да си купува такива и от там.
На последно
място, но не по значение, фактът, че подсъдимият е извършил вмененото му
престъпление се доказва категорично и от ВДС „видеозапис” изготвено със СРС. Видно
е от протокола за това ВДС, че в 18:26ч. св.Ч. пристига с личния си лек
автомобил пред склада, в който се намира подс.А., като двамата провеждат кратък
разговор. Подсъдимият е с ръкавици на ръцете си и в един момент се насочва към
необитаемия склад. Св.Ч. маневрира и паркира автомобила си на заден ход е в
близост до необитаемия склад. След това отваря вратата на багажното отделение и
изважда от там двата кашона с цигари, които очевидно оставя някъде на земята,
но не се вижда точно къде, т.к. кадърът се закрива от паркиран там микробус и
камион. Малко след това обаче се вижда как подс.А. носи последователно двата
кашона с цигари и ги вкарва в необитаемия склад. Ясно се вижда и това, че
докато вкарва кашоните в склада подс.А. е с ръкавиците на ръцете си. След като
прибира двата кашона подсъдимият и св.Ч. провеждат кратък разговор, като тук
вече личи, че А. е свалили ръкавиците от ръцете си. След приключването на
разговора св.Ч. потегля с автомобила си.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс.Д.А. в частта им,
в която отрича той е бил съпричастен по какъвто и да е начин с държането на
процесните цигари, а сочи, че не знаел какво е било съдържанието на двата
кашона, които били докарани от св.Ч.. Отрича да е имал намерение и договорка
със св.А. да му продаден тези два кашона с цигари. Очевидно е, че тези негови
обяснения са израз на защитна позиция, макар и не добре обмислена, целяща
избягването на наказателна отговорност. Тези негови обяснения обаче категорично
се опровергават от множеството събрани по делото доказателства, основните от
които показанията на свидетелите А., К. и П., заключенията на приетите по
делото експертизи, подробно коментирани по-горе, приобщените по делото веществени
доказателства, както и двете ВДС „звукозапис” и „видеозаснемане” събрани със
СРС.
При това
положение за съда не остана никакво съмнение, че именно подсъдимият е
упражнявал фактическа власт върху инкриминираните цигари, посредством
скриването им по посочения вече начин, в необитаемия склад, находящ се точно
срещу складът, в който подсъдимият работи.
Съдът не даде вяра на обясненията на А. не само, защото те
категорично бяха опровергани от събраните по делото доказателства и не се
подкрепиха от никое такова, но и защото съзра в тях една драстична
непоследователност и вътрешна противоречивост.
Така например подс.А. посочи в основния си разпит, че на
06.06.2017г. св.Ч. дошъл през деня в склада му и му казал, че щял да дойде
вечерта и да остави някакви неща на съхранение при него, а после да си ги
вземе. Сочи, че след 17:00 часа Ч.
действително дошъл и оставил два броя кашони, като заявил, че до 1-2 часа щял
да се върне и да си ги вземе. Заявява, че двамата с Ч. оставили двата кашона в
необитаемия склад. Твърди, че Ч. не му бил казал да пази кашоните, а само
заявил, че ще се върне да си ги вземе. А. твърди, че имал предположение, т.е.
помислил, че в двата кашона би могло да има забранени неща и затова ги оставил
в необитаемия склад, но категорично твърди, че не знаел какво точно има в
кашоните.
Тук е мястото да се посочи, че ако всичко това наистина е
било вярно, то е било най-логично А. да заяви същите тези обстоятелства, както
пред полицейските служители, пристигнали на място и открили цигарите в
необитаемия склад, така и после, когато е бил привлечен като обвиняем. Той
обаче не е направил нищо такова, а твърдял единствено, че двата кашона с цигари
не били негови и не знаел кой ги е оставил в необитаемия склад.
В съдебно заседание подс.А. заяви, че не бил казал всичко
това пред полицаите и при разпита му в ДП, т.к. бил под стрес и не се сетил да
каже, че кашоните били оставени от Ч.. Уточнява, че бил под стрес, т.к. вече
бил лежал в затвора за подобно нещо и в този момент не можел да реагира адекватно. Това
обяснение е изключително несериозно.
Именно защото подсъдимият действително е лежал в затвора за подобно
престъпление, то е било най-адекватно да каже на полицаите, че Ч. е донесъл и
остави двата кашона с цигари за кратко съхранение, както и че той самият не е
знаел какво има в кашоните до момента на намирането им от полицията, в случай,
че това наистина е било вярно. А. обаче не е казал нищо такова, защото е бил
напълно възможно ако Ч. бъде привлечен към отговорност, самият той да посочи,
че е доставял цигарите на А. с цел продажба. Очевидно е, че А. е предпочел да
поддържа версията, че намерените кашони с цигари не са негови и не знае на кого
са, т.к. е бил уверен, че след като са открити в необитаем склад и по тях няма
негови отпечатъци, което е натъртвал пред полицаите, то няма как тези цигари да
бъдат свързани с него. Очевидно е, че в този момент А. не е допускал, че срещу
него се есплоатират СРС и вече е бил направен видеозапис, на който се вижда, че
Ч. доставя кашоните, а той ги прибира в необитаемия склад.
Не убягна от вниманието на съда и това, че при основния
разпит на подсъдимия той твърдеше, че Ч. му бил оставил кашоните за кратко
съхранение и казал, че ще се върне да си ги вземе до 1-2 часа, а в
допълнителния разпит от 30.09.2019г. подс.А. вече заяви, че Ч. искал да се
изхвърлят двата кашона, които докарал, а не да се съхраняват за кратко и след
това да си ги вземе. Това подсъдимият заяви и в очната ставка между него и св. П..
Тази непоследователност проявена от подсъдимия относно факта какво е искал Ч. –
да се съхраняват за кратко или да се изхвърлят двата кашона, е меко казано
смущаваща. Тя индицира за пореден път недостоверността на всичко казано от
подсъдимия в стремеж да се оневини. Тук само следва да се добави, че ако
наистина Ч. е искал двата докарани от него кашона да бъдат изхвърлени, то е
резонно да се постави въпросът защо двамата с А. не ги изхвърлят в контейнер за
смет. Самият подсъдим сочи, че в близост до склада му, на около 50-100 м, е
имало такъв. Кашоните обаче са прибрани в необитаемия склад, до който по
принцип всеки би имал достъп, т. к.
вратата му не се затваряла плътно и не се заключвала. Не бива да се забравя
обаче, че подс.А. е имал постоянно наблюдение към необитаемия склад, т.к. той
се е намирал точно срещу склад № 108, в който горният работи. По този начин е
обезпечил невъзможността някой случаен да влезе в този склад и да вземе двата
кашона. Относно развитата от А. теза, че докараните от Ч. кашони следвало да бъдат
изхвърлени следва да се каже и това, че ако това е било така, то няма защо Ч.
да си прави труда да откарва въпросните два кашона в складовата база при А.,
вместо да предприеме действия да си ги изхвърли сам. В обобщение на всичко
следва да се заключи, че двата кашона не са бил изхвърлени, защото не са били
за изхвърляне, а са били предназначени за продажба от подсъдимия на св.А..
На следващо място подс.А. заяви, че не е имал никаква
договорка с А. да му продава двата кашона с цигари, което се опроверга от
показанията на последния и от ВДС „звукозапис” събрано със СРС и подробно
коментирано по-горе. В същото време А.
не отрече истинността на заявеното от св.А. в смисъл, че когато си говорели по
телефона използвали кодови думи. Каза обаче, че си казвали кодовите думи „ей
така, на майтап”, а в очната ставка с А. заяви, че си говорели с кодови думички
„за разнообразие”. Без всякакво съмнение е, че обясненията на подсъдимия в
горния смисъл за абсолютно несериозни и не почиват на никаква житейска логика.
Логиката да се използват кодовите думи стана ясно след разпита на св.А., а тя е
очевидно да се запази в тайна незаконната дейност извършвана от страна на
подсъдимия и лицата, на които той доставя цигари без бандерол.
Пак в обясненията си подс.А. заяви, че не знаел какво имало
в кашоните докарани от Ч. и затова си сложил ръкавици, но уточнява, че
помислил, че в тези кашони би могло да има забранени неща.
За съда не остана съмнение, че А. си слага ръкавиците, за
да не остави отпечатъци по кашоните и действително не е оставил такива, което в
последствие натъртвал пред полицаите, за което свидетелства Р.П.. Няма
съмнение, че А. не би си правил труда да слага ръкавици ако наистина не е знаел
какво има в кашоните и ги е изхвърлил в склада, както той е опитва да внуши, а
не че ги е прибрал там докато пристигне св.А., за да му ги предаде.
С оглед на всичко казано до тук съдът не възприе като
достоверна защитната теза на подс. Д.А..
При така установената фактическа обстановка и след
анализа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че подс. Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл. 234, ал.2, т.1, във вр. ал.1, във вр. с
чл. 28, ал.1 и във връзка с чл. 2, ал.1 от НК, във връзка с чл. 2, т.2, във вр. с чл.11, ал.1 т.2
във връзка с чл.64 от ЗАДС и чл. 28 от ЗТТСИ, като на 06.06.2017 г. в
гр. Пазарджик, на ****, в двора на складова база „Б.“ ООД гр. Пазарджик, в
складово помещение без номер, срещу склад № 108, е държал акцизни стоки без
бандерол – тютюневи изделия – цигари, общо 1000 кутии, съдържащи 20 000 къса
цигари, марка „Бизнес роялс“ 80мм, на обща стойност 7500 лева, с размер на
дължимия за тях акциз 4045,00 лева, когато такъв бандерол се изисква по закон –
чл. 2, т.2 във връзка с чл. 11, ал.1, т.2, във връзка с чл. 64 от ЗАДС и чл. 28
от ЗТТСИ като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, след като
е бил осъден за друго такова престъпление с влязла в сила присъда-споразумение
на 12.06.2014 г. по НОХД № 184/2014 г. по описа на ПзРС.
Тук е мястото да се посочи, че според цифровата правна
квалификация в диспозитива на ОА, подс.А. е предаден на съд за престъпление по чл.234
ал.3, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК. Съдът обаче държа
сметка, че с измененията на НК, обн. в ДВ бр.7/2019г., разпоредбата на чл.234
от НК е претърпяла изменения, като е ваведена нова алинея втора, а
съществуващата алинея втора е станала алинея трета, със същото съдържание като
предишната алинея втора. Когато обаче деянието е било извършено от подсъдимия действаща е било именно нормата на чл.234 ал.2,
т.1 от НК – квалифицираща разпоредба за повторност при деяние по ал.1 от НК.
Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен именно по правната квалификация,
която е била действаща към инкриминираната дата, което е в съответствие на чл.2
ал.1 от НК, а именно - за престъплението да се приложи онзи закон, който е бил
в сила по време на извършването му.
Подсъдимият е имал представа за всички
обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и
квалифициращите. Съзнавал е, че процесните цигари са акцизни стоки и по силата
на ЗАДС и ЗТТСИ същите следва да са облепени с акцизен бандерол, което значи,
че дължимият за тях акциз е платен, за да могат те да се държат или пък
продават в търговската мрежа. Нормата на чл. 2, т.2 от ЗАДС императивно
разписва, че на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия. Тази на чл. 11,
ал.1, т.2 от ЗАДС сочи, че „Цигари”
цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста
неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула, а тази на чл. 64
от ЗАДС разписва, че производителите на тютюневи изделия са длъжни да поставят
бандерол върху потребителската опаковка, като поставянето на бандерола се
извършва в данъчен склад на производителя. Нормата на чл. 28 от ЗТТСИ пък е императивна в смисъл, че тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове.
Подсъдимият е съзнавал също, че за процесните цигари
не платен акциз и той няма право да ги държи, но въпреки това ги е държал по
описания по-горе начин. Подсъдимият е бил наясно със съдебното си минало, т.е. че е осъждан по НОХД
№ 184/2014г. с присъда, влязла в сила на 12.06.2014г., за същото по вид престъпление
- по чл.234 ал.2, т.3 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание от една
година лишаване от свобода, ефективно, при строг режим, което е изтърпял на
31.07.2015 година. Съзнавал е също, че в рамките на петгодишния срок по чл.30
ал.1 от НК извършва настоящото престъпление, което е от същия вид, при което
деянието му се квалифицира като повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК
Подсъдимият е предвиждал
конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието
си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете относително завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид предмета на престъплението, който е в
едно немалко количество – общо 1000 кутии
на стойност 7500 лева, с размер на дължимия за тях акциз 4045 лева. Степента на
обществена опасност на деянието се завишава и от това, че държаните от
подсъдимия цигари са били предназначени за разпространение посредством
продажба.
Отчете се и
относително високата степен на обществена опасност на дееца, който както се
каза и по-горе е бил осъждан общо четири пъти, а един път е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление от
ОХ. Търпял е два отделни ефективни наказания ЛС. Извън това е охарактеризиран негативно по
местоживеене.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред, регулиращ обществените отношения в областта на отделните
стопански отрасли.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха недоброто
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, който е декларирал
доходи от 9 хил. лв. годишно и е семеен с три деца на възраст между 2 и 14
години.
Отегчаващи
обстоятелства – обремененото съдебно минало, като тук се взеха предвид
осъжданията на А. извън това по НОХД № 184/14г. на ПзРС, т.к. то е обективен
елемента на правната квалификация „повторност” по настоящото деяние; негативните
характеристични данни и високия размер на стойността на дължимия акциз върху
процесните цигари.
При тези данни и като съобрази налични смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът даде превес на първите и осъди подс. Д.А. на три години и шест месеца лишаване
от свобода, което е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
Съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото
по-леко наказание лишаване от права по чл.37 ал.1, т.7 от НК, т.к. се
установява, че той по принцип не притежава права да упражнява професия или
дейност свързана със съхранение или търговия с акцизни стоки, респ. тютюневи изделия.
С оглед размера на наказанието, който е над три години
ЛС е недопустимо приложението на института на условното осъждане по смисъла на
чл.66 от НК. Той обаче е неприложим и с оглед данните събрани за личността на подсъдимия
и преди всичко миналото му осъждане на лишаване от свобода за престъпление от ОХ.
На основание чл.57 ал.1, т.2, б. Б от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, т.к. А. бе осъден за умишлено престъпление, което е било
извършено преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което както вече няколко пъти се
спомена е било изтърпяно на 31.07.2015 година.
Съдът съобрази обстоятелството, че
докато делото се разглеждаше в съдебната фаза на процеса, на 24.10.2019г.
постъпи писмено искане от прокурор от Специализираната прокуратура, с което
приобщените към настоящото дело веществени доказателства – процесните цигари,
бяха поискани за послужване с оглед разследването, което се води по ДП срещу св.Ч..
По този повод
съдът постанови след влизане на присъдата в сила и изтичането на сроковете за
възобновяване на настоящото дело по смисъла на НПК,
веществените доказателства – 1000 бр. кутии с цигари марка „Business Royals”, съдържащи 19 997 къса цигари/останали след изготвяне на
експертизата/, находящи се на съхранение при домакина на ОД на МВР – Пазарджик
да се изпратят за послужване на Специализираната прокуратура на Република
България по преписка №682/2016 г. по описа на прокуратурата и ДП №2/2017 г. по
описа на ТС БОП – Пловдив-Пазарджик-Смолян.
При този изход от делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия А. да заплати в полза на държавата
по сметка на ОДМВР-Пазарджик сторените
по делото разноски в размер на 205.96 лв. за експертизи, а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд– Пазарджик разноски в размер на 60
лв. – възнаграждения за явяване в с.з. на вещи лица.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: