Р Е Ш Е Н И Е № 260210
Град Н., 16.09.***1г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
При
секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия П.П. гражданско дело № 217
по описа за ***1г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът Г.П.П. с ЕГН ********** ***,
твърди в исковата молба, че с М.Б.Б. с ЕГН ********** ***, с.о. И., етаж *,
ап.**, са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с влязло в законна
сила на 07.05.2013г. съдебно решение по гр.д.№ 164/2013г. по описа на Районен
съд – Н., и с което упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака малолетно дете Т.Г.П. с ЕГН **********, е предоставено на
майката, а на бащата е била определена месечна издръжка в размер на 100 лева,
която той е следвало да заплаща на детето, считано от 07.05.2013г. До средата
на месец юни 2013г. ищецът твърди, че е изплатил дължимата дотогава издръжка на
детето, когато бившите съпрузи са заживели отново заедно с общо домакинство в
жилището на адрес: град С.В., Р.***, като всички разходи са се посрещали
предимно от ищеца, докато реализираните от М.Б. доходи от сезонна трудова
заетост са били предназначени и достатъчни за покриване само на нейни лични
разходи. По време на това съвместно съжителство се е родило на 25 юни 2014г. и
другото им дете П.Г.П., което също отглеждали заедно, а през месец юни 2015г.
ищецът твърди, че е закупил друго
жилище, находящо се в град С.В., Р.***, етаж *, ап.*, и след ремонт и
обзавеждане на това жилище, са се установили да живеят в него. През месец
ноември ***0г. се наложило да се прави друг ремонт на това ново жилище, по
която причина са се преместили в жилището на М.Б.. В средата на месец декември ***0г.
обаче след скандал Г.П. и М.Б. са се разделили. Разходите, които ищецът
заплащал за периода от месец юли 2013г. до месец декември ***0г., освен
обичайните такива за ел. енергия, вода, телефони и храна, облекло, включвали и
заплащане на месечната такса за детската градина на по-малкото дете, както и
разходите за образованието на детето Т.П. и за извънкласните занимания на това
дете. Освен това е разходвал средства за екскурзии на семейството в чужбина и
за почивки в България. Отделно ежемесечно предоставял средства на М.Б. по
300-500 лева, с които тя да разполага за да посреща нуждите на децата. Ищецът
твърди също, че на 05 февруари ***1г. му е била връчена покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 16/***1г. по описа на ДСИ при Районен съд – Н.,
което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№
164/2013г. за присъдената издражка, а като дължима сума по това дело е посочена
сумата в размер на 9 200 лева. Намира за неоснователно и за неморално да
се претендира от него заплащане на издръжка за периода, в който заедно с М.Б. и
децата са живели в едно домакинство и през който той е издържал семейството си,
включително е заплащал и осигуровките на М.Б., а тези обстоятелства изключват
дължимостта на претендираната издръжка. Позовава се и на погасителна давност за
да обоснове недължимостта на претендираната издръжка преди 2018г. Твърди, че е
заплатил издръжката и за месец януари ***1г. Моли да бъде признато за
установено по отношение на Т.Г.П., чрез нейната майка и законен представител М.Б.Б.,
че не й дължи издръжка в размер на 9 200 лева за периода от 01.06.2013г.
до 30.01.***1г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника Т.Г.П., действаща чрез своята майка и законен
представител М.Б.Б., на първо място се изразява становище за недопустимост на
иска с довода, че ищецът има възможност да представи писмени доказателства по
изпълнителното дело в подкрепа на твърдението му, че е заплащал издръжката на
детето за периода, а съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 от ГПК
без да е необходимо да се води иск по чл.439 от ГПК, като ответната страна
проявява загриженост за разноските, които ищецът прави по настоящото дело. Тази
правна възможност на ищеца обуславяла липсата му на правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск, с който да оспорва вземането по
исков ред, поради което настоящото производство, образувано въз основа на този
предявен иск, следва да се прекрати. По същество на спора заявява, че искът се
явява неоснователен и недоказан. Отрича твърдяното от ищеца съвместно
съжителство през периода юни 2013г. – декември ***0г., тъй като са се събирали
за няколко месеца и пак са се разделяли и то през периода ноември 2013г. –
декември 2018г., при които раздели децата са живеели с майката. Докато са
живели заедно, майката на ищеца Г.П. е контролирала финансите на последния,
разполагала е изцяло с паричните му средства и от тях е заделяла за неговите –
на ищеца, лични разходи, и за разходите за домакинството и издръжката на
децата. А като се е случвало той да заплаща разходите за ток и вода, не
означавало, че той е поемал издръжката за домакинството. М.Б. от 2014-а година
реализира високи и постоянни доходи, а освен това родителите й я подпомагат
като от чужбина й изпращат средства, с които я подпомагат финансово при
отглеждането и издръжката на децата. Разходите за екскурзии са се поделяли
между М.Б. и Г.П.. Първата отрича да е получавала от него пари в брой, както и
случаи, при които той единствен е полагал непосредствени грижи за децата.
Случвало се е той само да заплаща детска градина на детето П.. Без значение
намира обстоятелството, че тя била назначена на работа в търговското дружество
на ищеца с единствената цел да бъде осигурявана, като в действителност нито е полагала трудова
дейност в полза на това дружество, нито е получавала трудово възнаграждение.
След като между страните не е постигато споразумение или съгласие дължимата
издръжка да се заплаща в натура, тя следва да се заплаща в пари както е
присъдена. Погасителната давност за издръжката е пет години, а не три, както се
е позовал ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен, а ищецът да бъде осъден да
заплати направените от ответната страна разноски.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с процесуален представител, който заявява, че поддържа иска. В
представените писмени бележки посочва, че намира отрицателния установителен иск
за основателен и доказан, като за доказано, от съвкупността на доказателствата,
намира и твърдението, на който се основава иска, че през целия въведен процесен
период ищецът и бившата му съпруга са живели заедно на съпружески начала, в
едно домакинство, издържано основно от него. През този период от време детето Т.Г.П.
е живяла и с двамата си родители, при което ищецът е полагал постоянно грижи да
детето в пълен обем, осигурявал й е издръжката, необходима за нейното оглеждане
и възпитание, която не е редно да заплаща втори път. Моли за уважаване на иска.
Ответникът – малолетното дете Т.Г.
П., се представлява в съдебно заседание както от своята майка и законен представител
М.Б.Б., така и от упълномощен от последната в това й качество адвокат, който
оспорва твърденията в исковата молба и предявения иск. Моли за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан и за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила на
07.05.2013г. Решение № 07.05.2013г. по гр.д.№ 164/2013г. по описа на Н.ския
районен съд, е прекратен сключеният на 16.07.2011г. в град С.В., община Н.,
граждански брак между М.Б.Б. и Г.П.П., за който е бил съставен Акт за
граждански брак № 0004/16.07.2011г., по взаимно съгласие на страните, и е било
утвърдено постигнатото между тях споразумение във връзка с личните и имуществени
отношения, свързани с прекратяването на брака им. Съгласно утвърденото със
съдебното решение споразумение, упражняването на родителсите права по отношение
на роденото от брака малолетно дете Т.Г.П. е предоставено на майката М.Б.Б.,
при която е определено и неговото местоживеене, а на бащата Г.П.П. е определен
режим на лични отношения с детето, като същият е задължен да заплаща на детето,
чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 100
лева, считано от 07.05.2013г. Като семейно жилище страните са посочили това,
находящо се в град С.В., комплекс Р.№ ***, етаж *, ап.*, което е лична
собственост на Г.П.П., на когото то е предоставено за ползване.
За така присъдената издръжка е
издаден изпълнителен лист по горепосоченото дело от 14.05.2013г.
От
показанията на свидетелите С.Д. П. и Е.П.С., разпитани по искане на ищеца, се
установява, че след развода им Г.П. и М.Б. отново са заживели на съпружески
начала от месец юни 2013г., когато М.Б. заедно с детето Т.П. отново са се
завърнали в семейното жилище, находящо се в град С.В., комплекс Р.№ ***, етаж
*, ап.*. По време на това съвместно съжителство на 25 юни 2014г. се е родило
второто им дете П.Г.П.. Ищецът Г.П. работи като поддръжка в комплекс „Лазур“ в
град С.В.. Активно е ангажиран с работата си основно през летния сезон. М.Б.
работи като фризьорка, като известно време е била в майчинство, като и тя
основно работи през летния сезон в град С.В., когато двамата получават
основните си доходи от трудова дейност.
По делото не са представени
доказателства за закупено от Г.П. друго жилище през 2015г., което обстоятелство
подлежи на доказване единствено с официални документи, а не със свидетелски
показания (чл.164, ал.1, т.1 от ГПК), но се доказа, че Г.П. и М.Б. са живели
заедно в жилище, собственост на първия, тъй като М.Б. не е притежавала
собствено такова до 2018г. и не е имала възможност да се установи да живее в
друго жилище заедно с двете си деца. Това обстоятелство се потвържадава и от
показанията на свид. В.С.Симеонова, която заявява в показанията си, че М.Б. й е
споделяла, че родителите й „купиха жилището за да не остане на улицата“.
Непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на децата от месец юни 2013г., съответно от месец
юни 2014г., когато се родило и второто им дете, са се разпределяли между
двамата родители в зависимост от трудовата им ангажираност, включително и при
воденето на децата на училище (от 2017г., когато детето Т.П. е започнало да
посещава) и детска градина и вземането им оттам и прибирането им в къщи. Според
свид. Емил Сираков, когато и двамата родители са едновременно трудово
ангажирани, а децата не посещават училище и детска градина, те прекарват
времето си пред фризьорския салон, в който е работила М.Б.. Средствата,
необходими за издръжката на децата и за посрещане на разходите в домакинството,
са се осигурявали основно от Г. Б., който получава добри и постоянни доходи от
трудовата си дейност. С такива средства е участвала и М.Б., но основно от
получаваните доходи от трудова дейност през летния сезон, по-голямата част от
които обаче са разходвани за нейната лична издръжка и за собствените й нужди и
потребности. Именно недостигът на тези средства от нейна страна е налагало
периодично родителите й да й изпращат пари от Кралство Испания. Доходите на М.Б.
не са послужвали за заплащане на екскурзии в страната и в чужбина, затова съдът
приема, че средствата за това са били осигурявани основно от Г.П. и тези,
предоставени на М.Б. от нейните родители.
Именно тези обстоятелства –
недостатъчни и непостоянни доходи, е наложило М.Б. да бъде назначена по силата
на трудов договор като работник/служител за периода от месец май до месец
септември 2018г. включително в „Ди енд Джи 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С.В., комплекс „Лазур“ № 5, чийто управител
и едноличен собственик на капитала е ищецът Г.П.П.. Като никакво значение за
този факт в случая нямат обстоятелствата дали действително М.Б. е получавала
уговореното в трудовия договор възнаграждение или целта е била само да бъде
осигурявана, както и дали през същия този период тя е продължавала да работи
като фризьор за друг работодател.
На 23.08.2018г. М.Б.Б. е придобила
собствеността върху апартамент с площ от 45,74 кв.м., находящ се в град С.В.,
с.о. И., като пак от показанията на свид. Ваня Симеонова, средствата за
закупуването на това жилище са предоставени от родителите на М.Б.. Оттогава М.Б.
и Г.П. са прекарвали по един или два месеца в това жилище през зимния сезон, но
през останалото време са обитавали жилището на Г.П..
Съдът не дава вяра на показанията
на свид. В.С.в останалата им част, тъй като тези нейни показания от една страна
са вътрешно противоречиви, а от друга страна противоречат на останалия
доказателствен материал. Наред с това самата тя твърди, че има наблюдения за
съвместния живота на Г.П. и М.Б. през последните шест месеца до раздялата им,
която е настъпила в края на месец декември ***0г., и че не знае преди това кой
и какво е плащал за издръжката на децата и домакинството, кой какви
непосредствени грижи е полагал за децата. Затова не кредитира показанията й в
частта, в която твърди, че двамата често са се събирали и отново са се
разделяли, М.Б. е издържала децата си сама, по който начин с тези свидетелски
показания ответната страна се домогва да докаже твърденията си, че през
по-голямата част от въведения от ищеца период не са живели заедно, а периодично
са живели в едно домакинство, и че окончателно са се разделили преди повече от година
и половина.
От показанията на свид. В.Т. Б. –
майка на М.Б., не се установява родителите на последната да са поемали
издръжката на дъщеря си, децата й и тази на ищеца. Не се доказва и тезата на М.Б.,
че родителите й изпращат често суми, които тя да влага като разходи в
домакинството и в издръжката на децата, макар и да се е случвало през зимния
сезон тя да е разчитала основно на тези средства, които родителите й изпращат в
България, или пък за пътувания в чужбина, включително и когато М.Б. и Г.П. са
пътували заедно три или четири пъти до Кралство Испания и обратно до Република
България. Уточнява само, че средствата за закупуване на жилището в град С.В.,
с.о. И., да са били осигурени от продажбата на друг недвижим имот, че са купили
на дъщеря си автомобил, обзавели са й фризьорски салон, в който тя от 2019г.
стопанисва.
Основно поради обстоятелството,
че родителите на М.Б. живеят и работят в чужбина, поради което нямат никакви
наблюдения относно съвместния живот между М.Б. и Г.П., а пресъздава случаи, разказани
й от първата, съдът не кредитира показанията на свид. В.Б., че тя й съпругът й
са поели изцяло издръжката на дъщеря си и на внуците си, че от 2018г., когато
са купили на дъщеря си жилище, тя сама и децата жевеят в него, а дотогава е
живела с децата при приятелки, че ищецът не е предоставял никакви средства и не
издържа децата си, не е полагал за тях никакви грижи.
Макар и раздялата между М.Б. и Г.П.
да е настъпила в края на ***0г., и въпреки, че от 14 май 2013г. вече е бил
издаден изпълнителен лист, въз основа на Решение № 86/07.05.2013г. по гр.д.№
164/2013г. по описа на Н.ския районен съд, още на 29 юли ***0г. М.Б. е подала
заявление за издаване на изпълнителен лист за издръжката, която Г.П. е осъден
да изплаща на детето Т.П. въз основа на решението, с което е прекратен
гражданският им брак. Издаденият на 31.08.***0г. втори изпълнителен лист е
получен от М.Б. на 21.12.***0г. Въз основа на него е било образувано
изпълнително дело № ***12150400016 на ДСИ при Н.ския районен съд. Съдебният
изпълнител е изпратил на 26 януари ***1г. до длъжника Г.П.П. призовка за
доброволно изпълнение за парично задължение в размер на 9 200 лева,
представляваща дължима месечна издръжка към взискателя Т.Г.П., действаща чрез
своята майка и законен представител М.Б.Б., както и за ежемесечна издръжка,
считано от 14 февруари ***1г. занапред. В молбата за образуване на изпълнителното
дело от 26 януари ***1г. от страна на взискателя като начини на принудително
изпълнение са предложени запори на банкови сметки на длъжника, на дружествени
дялове, на вземания, на МПС, както и възбрани върху притежаван от длъжника
Поземлен имот и на два Самостоятелни обекти в сграда, всички находящи се в град
С.В., улица Р.№ 199, община Н.. В резултат на наложен запор на банковата
сметка, цялата дължима сума по изпълнителното дело в размер на 10 229,70
лева, която е била налична по банкова сметка *** Г.П., е била преведена по
банковата сметка на съдебния изпълнител, като сметката е останала блокирана за
ежемесечна издръжка от 100 лева.
Страните не спорят, че ищецът е
заплатил издръжката на Т.П., дължима за месец януари ***1г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, всеки един родител е длъжен по закон да осигурява
необходимата издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно своите
възможности, материално и имуществено състояние, като самата издръжка представлява
материално средство за задоволяване жизнените нужди на самото дете, което се
явява и титуляра на това право, и която издръжка може да бъде натурална и/или в
пари, особено, когато единият
родител не живее при детето си и не полага непосредствени грижи за неговото
отглеждане и възпитаване. Винаги и всякога размерът на издръжката се
определя от момента на привеждане в изпълнение на съдебното решение относно
упражняването на родителските права върху детето, т.е. от момента, когато
съответният родител започне фактически да полага грижи за детето, поради което
съвместното живеене на родителя с детето го освобождава от дотогавашното му
съдебно задължение за заплащане на тази издръжка.
Задължението на родителя да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие
негово дете съществува до отпадане на законовото основание за даване на
издръжка – пълнолетие на издържаното лице, настаняването му в институция на
държавна издръжка или изменението й. Без правно значение е дали детето е родено
в брак, както и дали родителите му живеят или не заедно. По правило издръжката
представлява парично заължение. В тази връзка следва да се отбележи, че
издръжката за едно дете винаги представлява сума, необходима за покриване
ежедневните и обичайни нужди, присъщи при отглеждането и възпитанието, в това
число не само за учебници и учебни помагала, но и такива от културно-битово
естество. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК, паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, като при забава се дължи законната лихва. Разпоредбата на
чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжката на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Когато родителят не упражнява родителските права
и в негова тежест е присъдена издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на
детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските
права, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. Когато детето и
родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. В този смисъл
издръжката може да бъде както парична, така и в натура, като точното изпълнение
на това задължение на родителите е поставено в зависимост от интереса на
детето. Затова съдът не споделя тезата на ответната страна, че издръжката
винаги трябва да се плаща в пари за да бъде погасено задължението, освен ако
няма споразумение между даващия и получаващия издръжката тя да се предоставя в
натура (Решение № 134 от 25.06.2012г. по гр.д.№ 90/2011г. на ВКС, IV г.о.).
Въз основа ангажираните от
ищеца доказателства при условията на пълно и главно доказване на
обстоятелствата, той успешно установи, че бившите съпрузи са живели заедно през
въведения времеви период в едно домакинство, разходите им са били общи и са
поемани както от ищеца, така и от майката на малолетното дете, като в хода на
процеса се създаде сигурно убеждение у съда за съществуването на тези
обстоятелства. Ищецът, наред с майката на детето, е полагал за него дължимите
грижи, включително като му е предоставял постоянно и без прекъсване
необходимите средства за задоволяване на неговите лични потребности, поради
което задължението му за издръжка следва да се счита за погасено чрез
предоставянето й, респективно правото на такава следва да се счита погасено
чрез предоставянето й.
Ответната страна – малолетното
дете Т.П., чрез нейната майка и законен представител, не успя да обори тези
обстоятелства, съответно чрез ангажираните писмени и гласни доказателства дори
не разколеба приетото за категорично установено, че през периода от месец юни
2013г. до месец декември ***0г. включително, ищецът – бащата на детето, е
живеел с него в едно домакинство. С ангажираните от М.Б. доказателства същата
се домогваше да докаже незначителен период на съвместно съжителство след
прекратяването на брака й с ищеца с развод, както и да създаде убеждение, че тя
получава стабилни и постоянни доходи от
трудова дейност като фризьор, и макар да не е напълно финансово независима,
помощта от родителите й, които живеят в чужбина, следва да изключи нуждата от
полагането на грижи за децата от страна на техния баща, и в частност за Т.П., а
след като те са й купили жилище тя е се е отделила с децата и оттогава тя
окончателно е придобила способността сама да предоставя непосредствени грижи за
децата без подкрепата за това от страна на бащата на децата.
Липсата на собствено жилище, в
което да се установи да живее с детето Т. след развода й с ищеца, на доходи от
трудова или от друга дейност или от други източници, както и на липса на
финансова и материална подкрепа от близки и роднини както за полагане грижите
за детето Т.П., така и за осигуряване нейната лична и тази на детето издръжка,
е бил основният мотив на М.Б. за компромиса от нейна страна да се върне да
живее при бащата на детето си през лятото на 2013г. Оттогава, и особено след
раждането на второто им дете, именно ищецът – бащата на децата, е този, от
когото М.Б. е очаквала основната подкрепа за отглеждането и възпитанието на
децата, както и осигуряване на сигурни, постоянни и стабилни доходи. Тази
подкрепа й е била предоставяна от Г.П., макар и не според очакванията на М.Б.
както поради обстоятелството, че майката на ищеца често се е намесвала в
отношенията и е държала сметка за това как и за какво да се разходват
средствата, получавани от ищеца, така и поради обстоятелството, че често,
особено през зимните сезони, не са достигали парични средства за задоволяване
на част от личните нужди или тези за домакинството. Неразбирателствата между Г.П.
и М.Б., пораждани от честия недостиг на пари в домакинството, сами по себе си
не изключват факта на съвместното им съжителство и в частност това на Г.П. с
детето Т.П.. Когато обаче в края на летния сезон на 2018г., когато вече М.П. не
е била осигурявана от ищеца, тя е придобила собствено жилище, макар и закупено
от родителите й, притежавала е и собствени автомобил, била й е оказана помощ да
стопанисва фризьорски салон, чрез която инвестиция да се повишат доходите й, а
децата вече са по-големи, като Т.П. е започнала да посещава и училище, тя е
преценила, че в един момент продължаването на съвместното съжителство с Г.П. не
би било от голяма полза за нея и че при определени обстоятелства прекратяването
на това съжителство би й предоставило повече свобода, готова е да бъде
самостоятелна, включително и при полагане грижите за децата. Снабдяването с
изпълнителен лист за издръжката, която вече Г.П. е бил осъден да заплаща на
малолетното дете Т.П., представлява израз на осъществяване на намерението й да
инициира поредната раздяла с ищеца, което тя е реализирала в края на ***0г.,
както и намерението да получи от ищеца издръжката за изминалото време от
развода, което е счела, че въпреки всичко той продължава да дължи на детето Т.П.
от развода, по който начин да покаже както, че разполага със значителни
средства от гледна точка на нейната финансова независимост макар и за известен
период от време, така и че сама може да се справя при отглеждането и
възпитанието на децата си.
Втори път обаче ищецът не
следва да заплаща издръжката за минало време за детето Т.П., защото в хода на
делото са събрани достатъчно убедителни писмени и гласни доказателства, че за
периода от месец юни 2013г. до месец декември ***0г. той е изпълнил
задължението си като е издържал детето си, т.е. след като е предоставил
издръжката в натура, не следва да я дава и чрез заплащане на парични средства.
Макар и да се установи, че
вземанията за издръжки са погасени чрез изпълнение в натура, съдът следва да се
произнесе по друг основен довод на ищеца, а именно дали част от периодичните
плащания за издръжка са погасени по давност. Давността като правен институт
представлява определен от закона период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства досежно упражняването му. Като санкция и
превенция срещу необоснованата пасивност на титуляра на правото законодателно е
уредено погасяването на възможността за принудително удовлетворяване на
притезанието с изтичане на нормативно определения период. В интерес на правната
сигурност съдебната санкция на това погасяване се постига с произнасянето по
същество на правния спор. Съобразно разпоредбата на чл.120 от ГПК за изтеклата
давност съдът не следи служебно, поради което за да бъдат зачетени нейните
последици е необходимо изрично позоваване. Нуждата от позоваване на давността
обаче не е самоцел, а възниква едва при отправено (съдебно или не) притезание
срещу пасивно легитимирания субект, като средство за неговата защита. И
съответно позоването може да се осъществи чрез намесата на съда или извънсъдебно.
В настоящия случай е налице несъмнен спор за дължимостта на сумите по
изпълнителния лист – ответникът ги претендира, сдобивайки се с изпълнителен
лист и образувайки изпълнително дело за тях, висящо до момента, а ищецът
твърди, че не ги дължи. Ето защо релевираното пред съда твърдение на ищеца по
чл.110 от ГПК е напълно допустимо. Основното възражение срещу това разбиране би
могло да бъде основано на разпоредбата на чл.115, б.“а“ от ЗЗД, съгласно която
давност не тече между дете и родител, докато последният упражнява родителските
права. Относно приложимостта на разпоредбата на чл.115, б.“а“ от ЗЗД, съдът
счита за нужно да отбележи, че съдебната практика е противоречива: някои
съдилища приемат, че тя се прилага спрямо всеки от родителите на детето, докато
други считат, че след като е налице съдебно признато вземане за издръжка, това
правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се
обхваща от хипотезата на чл.115, б.“а“ от ЗЗД. Настоящият съдебен състав възприема за правилно второто разрешение по
следните съображения: Съгласно чл.123, ал.1 от СК, родителските права и
задължения се упражняват в интерес на детето заедно и поотделно. При сключен
брак, родителите са длъжни чрез взаимно разбирателство да се грижат за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата – арг. чл.17
от СК. Същевременно законът е предвидил правила за фактическото осъществяване
на тази родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия родител, при
прекратяване на брака поради развод. Ако не се постигне съгласие между съпрузите
относно отглеждането на децата, съдът служебно преурежда режима на упражняване
на родителските права и задължения – арг. чл.59, ал.2 от СК. Разпоредбата на
чл.115, б.“а“ от ЗЗД има предвид обичайната житейска практика, възпроизведена в
нормативните разпоредби, че децата и техните родители живеят заедно и
последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена
грижа за децата. Когато това съвместно съжителство на детето с единия от
родителите е преустановено и той е осъден да му плаща издръжка, настъпилата
фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от
бракоразводния съд или от съда, разглеждащ иска за упражняване на родителски
права между родители, които не са в брак, и води до канцентриране на реалното
упражняване на родителската функция у първия родител. Действително другият
родител не е ограничен или лишен от права спрямо детето, но реалната възможност
да участва в непосредствените грижи и възпитание на детето е съществено
редуцирана. Поради това съдебно признато вземане на детето от този родител,
включително и издръжка, е подчинено на общия режим на погасителната давност и
не се обхваща от хипотезата на чл.115, б.“а“ от ЗЗД (Решение № 401/18.12.2013г.
по гр.д.№ 3552/2013г. на ВКС, IV г.о.). По настоящото дело е
установено, че с бракоразводното решение на майката е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето, което понастоящем вече живее
при нея, а бащата – ищецът, е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 100 лева. Така упражняването на родителските права е възложено и поето от
единия родител – майката, и само между нея и детето е приложима разпоредбата на
чл.115, б.“а“ от ЗЗД. Между детето Т.П., и другия родител – бащата, е налице
съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия
режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл.115, б.“а“
от ЗЗД. Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата
фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от
единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител
еднолично полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето,
включително и грижата за охраняване материалните интереси на детето и като
негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото му
вземане за издръжка. Другият родител не е ограничен или лишен от родителски
права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на
въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето Това
обаче не е равностойно на упражняване на родителските права от другия родител,
който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето. Всичко това
налага извода, че за задължението на ищеца в настоящото производство тече
погасителна давност.
С оглед на даденото разрешение
относно приложението на чл.115, б.“а“ от ЗЗД, съдът счита, че по същество
твърдението на ищеца по чл.110 от ЗЗД е основателно за период от пет години,
доколкото съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова
давност, чийто срок, ако вземането е установено със съдебно решение, е всякога пет години – арг. чл.117, ал.2 от ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД, тъй като разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД е приложима по отношение на всички права, установени с
влязъл в сила съдебен акт (в този смисъл Р.1747 – 77 – II; Р.2106 – 98 – V).
По делото няма спор, че
задължението на ищеца за издръжка е признато със съдебно решение, а доколкото
липсват твърдения и доказателства за действия на ответницата, по смисъла на
чл.116, б.“б“ и „в“ от ЗЗД, по принудително удовлетворяване преди образуването
на изпълнителното дело, които да водят до прекъсване на давността, то с
подаване на Заявлението за образуване на изпълнителното дело, с което
ответницата е поискала и с последващо предприето на 26.01.***1г. от съдебния
изпълнител същинско изпълнително действие по смисъла на ТР № 2/26.06.2015г., ТД
№ 2/2013г., т.10, ОСГТК – насочване на изпълнението чрез налагане на запори и
възбрани, давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова
петгодишна давност на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, като вземането за
издръжка на детето не е погасено за пет години назад или до 26.01.2016г. От
тази дата – 26.01.2016г., до първото прекъсване на давността след образуването
на изпълнителното производство – 26.01.***1г., задължението на ищеца не е
погасено по давност. Следователно вземанията за издръжки за периода от
07.05.2013г. до 25.01.2016г. и за лихви върху всяка една от тях за периода от
датата на настъпване на падежа на съответната месечна вноска до 07.01.2016г. са
погасени, тъй като е изтекла предвидената в закона 5-годишна давност.
С оглед приетото от съда за
недължимост на присъдената издръжка за периода от 01.06.2013г. до 30.01.***1г.,
поради предоставянето й от страна на ищеца, като задължено лице, на малолетното
дете Т.П. – правоимащия, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски, включващи сумата в размер на 372,35 лева, представляваща
платена държавна такса, и сумата в размер на 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение, или общо сумата в размер на 872,35 лева, която сума ответникът
следва да бъде осъден да му заплати. В тази връзка намира възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за неоснователно. В случая минималният размер на адвокатското
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния
интерес, е в размер на 790 лева. Дори и да се приеме, че в случая е приложим
чл.7, ал.1, т.6 от същата Наредба, касаещ дело да издръжка, според която разборедба
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, следва да се
отчете броя на проведените по делото съдебни заседание и тяхната
продължителност, извършените от адвоката на ищеца процесуални действия, в това
число и представяне на отговор на частна жалба по допуснато обезпечение на
иска, ангажираните доказателства, както и изразеното становище в хода по
същество.
На ответника не се следват
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което претенцията му за
заплащане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Н.ският районен
съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.Г.П. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Б.Б.
с ЕГН **********, двете с адрес: ***, с.о. И., етаж *, ап.**, община Н., че Г.П.П.
с ЕГН ********** ***, НЕ Й ДЪЛЖИ сумата в размер на 9 200 лв. (девет
хиляди и двеста лева), представляваща ежемесечна издръжка за периода от
01.06.2013г. до 31.01.***1г. включително, присъдена с влязло в законна сила
Решение № 86/97.05.2013г. по гр.д.№ 164/2013г. по описа на Н.ския районен съд,
която сума е предмет на изпълнително дело № ***12150400016 на ДСИ при Районен
съд – Н..
ОСЪЖДА Т.Г.П. с ЕГН **********,
чрез своята майка и законен представител М.Б.Б. с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, с.о. И., етаж *, ап.**, община Н., ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.П. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 872,35 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и 35 ст.),
представляваща направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.Г.П. с
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител М.Б.Б. с ЕГН **********,
двете с адрес: ***, с.о. И., етаж *, ап.**, община Н., за осъждане на Г.П.П. с
ЕГН ********** ***, да й заплати сумата в размер на 100 лв. (сто лева),
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: