РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Враца, 07.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 23.09.2021г.,/двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година / в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 339 по описа на АдмС – Враца за
2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.284 от ЗИНЗС вр.чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на искова
молба на И.Г.И. ***,против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в размер на 50 000/петдесет
хиляди/ лв., произтичащи от отказа на администрацията на Затвора *** да му
разреши домашен отпуск или да осигури
конвоирането му до ***, за да присъства на ***** Сочи се, че тези незаконосъобразни действия на служители
на ответника, нарушават пряко разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧ, както и че
представляват дискриминационни действия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Претендира
се заплащането на посочената сума заедно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на иска, както и лихва за забава, считано от датата на извършване
на неправомерните действия 12.12.2020г. Съображения по съществото на спора се
излагат в писмено становище, депозирано от пълномощника на ищеца *Д.Н.. Прави
се искане за присъждане на разноски.
Процесуалният
представител на ответника * Г.Х. в писмено становище оспорва изцяло иска.
Заявява се, че ищецът не е представил доказателства, подкрепящи твърденията му
за незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица от администрацията
на ответника, както и че не е нарушен чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът не е бил
поставен в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на
човешкото му достойнство, с оглед на което е неприложима и презумпцията за
настъпили вреди съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, поради което искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Сочи се, че действията на
затворническата администрация са изцяло в съответствие с нормите на
националното законодателство. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за неоснователност на
исковата претенция, тъй като
при прилагане на националното законодателство относно правното положение
на лишените от свобода и на разпоредбите на ЕКЗПЧ, следва да се преценява баланса между правата на
лицето, лишено от свобода относно неговия личен и семеен живот и интереса на
обществото, свързан с обществената сигурност и когато последният надделее,
то следва да се допусне намеса от страна
на държавата и тези права да бъдат
ограничени.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Административният съд, анализирайки събраните
по делото писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на
страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената от Затвора *** Справка,
е видно, че ищецът е постъпил в Затвора – *** на 06.11.2020г. за
изтърпяване на ****, при първоначален
строг режим. Ищецът е сезирал Окръжна прокуратура Враца с искане да бъде
прекъснато изпълнението на наложеното му наказание **, за да присъства на ***,
което ще се състои на *** Фактът на ***.
се потвърждава от представения по делото препис-извлечение от **, като не се
спори, че на ****, като ****. С Постановление от 10.12.2020г. по пр.пр. Р-16/20
от 10.12.2020г. е отказано прекъсването,
по изложени съображения, че молителят е лице с ***, което при поставяне в
условия ** би се *** си. Изготвено е и
Становище от ** Началник на Затвора ***, от което е видно, че според неговата
оценка поведението на ** сочи на висока стойност на риска от *на
противообщественото му поведение. С молба от 11.12.2020г. ищецът е поискал от
Окръжна прокуратура да бъде разпоредено на ОЗ“Съдебна охрана“ да го * до **, която не е удовлетворена, видно от писмо
вх.№Р-16/2020г. от 11.12.2020г. С молба вх.№8822/11.12.2020г. ищецът е поискал
от Началника на Затвора *** да му бъде разрешен ** от два дни – на ***., за да
присъства на ** си в *** на ***. Алтернативно
е било направено искане при отказ да му бъде разрешен отпуск, да бъде
разпоредено * му до *** на посочената по-горе дата. **Началник на Затвора ***
се е произнесъл със Становище рег.№4817/11.12.2020г., от текста на което се
прави извода, че е отказал разрешаването на *****, тъй като то не попада в
хипотезите, предвидени в Инструкция №1/22.03.2019г. за организацията и реда за
осъществяване на ** на служителите на
ГД“ИН“. Действията на ** Началник на Затвора *** са оспорени пред АдмС Враца по
реда на чл.250 от АПК, като жалбата е
оставена без разглеждане с разпореждане по чадм.д. №639/2020г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е допустим,
тъй като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора ***. Съобразно изложеното в
жалбата, те се изразяват в отказа да му бъде даден ** или да му бъде осигурено * до ***. Съдът намира, че ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо
лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата
за **, т.е. той е ЮЛ, в чиято структура се намира органът, от чиито незаконосъобразни действия и
бездействия се твърди, че са произлезли
вредите.
По силата на разпоредбата на
чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на ** и *** от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази
норма е посочено, че ** и *** не могат
да бъдат подлагани на ***, а в ал.2 е
доразвито понятието за нарушение по
смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ,отопление,
проветряване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или
пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на
чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на
чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, поради което в случая е необходимо само да се докаже
незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това
му качество. В исковата молба се сочи, че е нарушено правото на *** на ищеца, гарантирано от чл.8
от ЕКЗПЧ, което също може да се разглежда като една от хипотезите, посочени в
чл.3 от ЗИНЗС.
Анализът на цитираните разпоредби
налага извода, че основателността на иска за вреди с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното
/чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице всички
предпоставки, за да бъде уважена претенцията на ищеца. Наистина, невъзможността
на лицето да *** на ** при почти
едновременно **, е довела до негови ** и в този смисъл същият е претърпял
неимуществени вреди. Не може да се приеме обаче, че те са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на
служители на ответника. Обстоятелството, че
** Началник на Затвора *** е отказал
да разреши ползването на *****, не означава, че действието му е
незаконосъобразно. В случая не се
касае изобщо до действие или бездействие, а до волеизявление
на административен орган, по аргумент от
разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗИНЗС, както е прието в разпореждането по чадм.д.
№639/2020г. на АдмС Враца. При условие,
че този административен акт, макар и обективиран като Становище, не е отменен, за ищеца изобщо не възниква
основание да предявява иск за настъпили вредни последици от него. За прецизност следва да се отбележи,
че при условие, че не отговаря на
изискванията на чл.98 ал.8 от ЗИНЗС,
ищецът не би могъл да получи предвиденият като награда в чл.98 ал.1
т.8 „домашен отпуск до 5 денонощия“.
Не може да се приеме, че неосигуряването
на **** е незаконосъобразно бездействие на административния орган ** Началник на Затвора ***. Организацията и
реда за осъществяване на * дейност от служителите на ГД“ИН“ са посочени в Инструкция №1/22.03.2019г.,
издадена от Министъра на правосъдието, публ. ДВ бр.27/02.04.2019г., на
основание чл.250а ал.2 от ЗИНЗС.
Съгласно ал.1 от тази законова разпоредба Надзорно-охранителният състав в
местата за ** *** и настанените в ** с мярка за неотклонение *** само от и до **,
поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на
началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, на
началника на областната или районната служба "Изпълнение на
наказанията" или началника на арестите в съответната териториална служба.
В действащата национална нормативна уредба не е предвидено * на ** до други места, извън посочените по-горе.
Също така, това става с разпореждане на
административен орган, което представлява
административен акт, който
подлежи на обжалване и едва
след отмяната му за лицето би възникнало правото да
претендира обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди. И по отношение на тази дейност на Началника на
Затвора *** АдмС Враца се е произнесъл с разпореждането си по чадм.д.
№639/2020г.
Дори да се приеме, че неосигуряването
на ******, е бездействие на административния орган, то не е незаконосъобразно.
Същият е действал съобразно разпоредбите в националното законодателство, които точно очертават правомощията му при осъществяване на * дейност от служители
на ГД“ИН“. Действително, разпоредбата не чл.8 ал.1 от ЕКЗПЧ, ратифицирана от РБ
със Закон, публ.Дв бр.66/14.08.1992г., предвижда, че всяко лице, има право на
неприкосновеност на ***. Съдът приема, че
присъствието на ** , е израз на
посоченото по-горе право. Ал.2 на
същата разпоредба обаче предвижда
възможност за намеса на държавните
власти в упражняването на това право при
наличието на определени условия. След като ищецът е лице, което изтърпява наложеното му наказание **
след няколкомесечно ***, ************************,
не поема отговорност за деструктивното си поведение / отразено в Становище
рег.№310/20г. от 10.12.2020г./, както и поради обстоятелството, че е изтърпял ***********, е възникнала необходимост от намеса на държавните органи в правото му на ****. На първо място, тази
намеса се изразява в настаняването му в
предвиденото за изтърпяване на наказанието му място **** съобразно определението на съда. С оглед изложеното
по-горе и високият риск от * на
поведението му, свързан с
обстоятелството, че не се касае до едно
наказание, а до ******, може да се приеме, че
той представлява ***, има вероятност да *** и по този начин да засегне
правата и свободите на другите граждани. При така изложеното намесата в правото
на *** на ищеца се явява необходима в
едно демократично общество, тъй като тя
се явява като защита на интересите му като цяло, приложена е балансирано
и е пропорционална на преследваната цел.
При така изложените съображения
съдът намира, че искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
При този изход на спора на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв., което да бъде заплатено от
ищеца.
Воден от горното и на основание чл.172 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Г.И. ***
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ с
цена 50000 / петдесет хиляди/лв. ,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди поради
отказа на Началника на Затвора *** да му
разреши ********, законната лихва от предявяване на иска и лихва за забава
от датата на извършване на неправомерните
действия.
ОСЪЖДА И.Г.И. *** ДА ЗАПЛАТИ
на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ сумата от
100 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на АдмС Враца в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: