№ 8812
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110123575 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от „Т” АД, ЕИК ... против А. Н. М., ЕГН ********** обективно
кумулативно и субективно съединени искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 вр. чл.415
ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 997,50 лева- главница по
договор за потребителски кредит № ... от 18.10.2018 г., 40,75 лева- договорна лихва за
периода 25.02.2021 г.- 25.10.2021 г., 70,72 лева- лихва за забава за периода 25.02.2021 г.-
04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. №
66406/2021 г. на СРС, 151 състав.
Ответникът М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете при твърдения, че задължението е изцяло погасено.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
предпоставки: 1/ възникването на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит с твърдяното съдържА.е; 2/ предоставянето на сумата и усвояването на кредита от
ответника; 3/ настъпила изискуемост на задълженията на ответника.
От приложения към исковата молба договор се установява, че между „Т” АД и А. Н. М. е
сключен Договор за потребителски кредит от 18.10.2018 г. Кредитът в размер на 3200 лева е
предоставен и усвоен изцяло от кредитополучателя.
По делото е приета ССчЕ, която съдът възприема, видно от която на кредитополучателя е
усвоил пълната сума на отпуснатия му кредитен лимит.
1
От ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и
същия не ангажира доказателства за плащане на задължението си.
Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен падеж на всички
вноски на 25.10.2021 г., с оглед на което ответникът дължи връщане на непогасената част от
заетата сума.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатения остатък по
кредита е 997,50 лева главница по договора, сумата от 40,75 лева възнаградителна лихва за
периода 25.02.2021 г. – 04.11.2021 г., сумата от 70,72 лева лихва за забава за периода
25.02.2021 г. – 04.11.2021 г.
При така установената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за
основателни и доказА.. НедоказА. останаха възраженията на ответната страна за погасяване
на задълженията чрез плащане.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски възниква за ищеца, който
е направил своевременно искане за присъждането им и който е и представил доказателства
за извършени такива в размер на 425 лева, съгласно представен списък.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съгласно задължителните разяснения В ТР, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. С оглед така посочените задължителни разяснения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лева – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е чл. 422 ГПК, че А. Н. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“ № 95, ет.1, адв. К. К., дължи на „Т” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ".." № .., на основА.е чл. 79 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, сумата от 997,50 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № ... от 18.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 40,75 лева- договорна лихва
за периода 25.02.2021 г.- 25.10.2021 г. и сумата 70,72 лева- лихва за забава за периода
25.02.2021 г.- 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 66406/2021 г. на СРС, 151 състав.
2
ОСЪЖДА А. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“..“ № 95, ет.1, адв.
К. К., да заплати на "„Т” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ".."
№ .., на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 425 лева – разноски в исковото производство и
сумата от 175 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3