Р Е Ш Е Н И Е
град София, 04.05.2022 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …….……. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.
дело №3107 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от съделителите-ответници – К.Т.П. и М.В.П., чрез адв.Н.И.,
срещу решение №157009 от
03.07.2019г.,
постановено по гр.дело №1113/2010г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта,
в която е изключен на основание чл.345 от ГПК от поделяемата маса в настоящото
производство следния недвижим имот, допуснат до делба, с влязло в сила на 09.03.2017г. решение
№4925/14.06.2016г. по въз.гр.д. №18200/2014г. по описа на СГС, а именно: 1/2
идеална част от ДВОРНО МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА,
цялото с 1960 кв.м., находящо се в землището на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София,
при съседи: улица, наследници на Г.А.В., В. и А.А.В., горски фонд и И.П.; както и в частта, в
която е отхвърлен предявения
от К.Т.П. и М.В.П. иск срещу К.Т.П. с правно основание чл.12 ал.2 от ЗН за
признаване извършено увеличение на наследството и присъждане на увеличението в
имот - част от АПАРТАМЕНТ №5, находящ се
в град София, ж.к.“********, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от
86.78 лв., заедно с таванско помещение №5, с площ
от 17.37 кв.м., избено помещение №5, с площ от 14.04 кв.м., и 2.693 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, при съседи: от север – улица, от юг – улица, от изток – улица, от
запад - ап.6 и стълбище, отгоре – ап.7,
и отдолу – ап.3, на избеното помещение – от север – коридор, от юг – улица, от изток – И.Л., от запад – Ц. от вх.Б, на таванското помещение – от север – Р.Г., от юг - улица, от изток – улица и от запад
- Н.Н.и с кадастрален №68134.201.189.1.5.
Във въззивна жалба са инвокирани
доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно
решение в обжалваните части. Твърди се, че първостепенният съд е обосновал
неправилен извод за липсата на принос от страна на ответниците -съделители за увеличаване
на наследството, като е приел, че по делото не са събрани доказателства, че
ответникът - К.Т.П. е заплатил изцяло с лични средства първоначалната вноска от
6000 лв. за закупуването на процесния апартамент №5, находящ се в град София,
ж.к.“********, както и че е погасил по време на брака му с
ответницата - М.В.П. изцяло отпуснатия жилищен заем от
банка ДСК. Поддържа се, че по делото са представени доказателства, от които се
установява факта, че наследникът - К.Т.П. е спомогнал да се увеличи
наследственото имущество на наследодателите на страните – Т.И. З.П., което
увеличение е в размер на 1/2 част от стойността на процесния апартамент №5, находящ се в град София, ж.к.“********, и възлиза на 9033.50
лв. към датата на покупката на имота. Излага се, че с оглед факта, че
увеличилият наследството наследник - К.Т.П. не е бил възнаграден по друг начин,
то предявената в срок претенция по чл.12, ал.2 от ЗН се явява основателна и
доказана и следва да бъде пресметната от съда в имот и това е частта от
процесния апартамент, която се пада на наследодателите на страните – Т.И. З.П.,
или евентуално следва да се изчисли в пари, съгласно признатата му идеална част
от извършеното увеличение. По изложените съображения във въззивната жалба се
прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъде постановено друго, с
което да бъде извършена делба по отношение на допуснатия до делба недвижим
имот, находящ се в землището
на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София, както и да бъде уважен иска по чл.12, ал.2 от ЗН за
принос на ответниците за увеличаване на наследството. Прави възражение по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемата
страна - К.Т.П., чрез адв.Р.З., депозира писмен отговор, в който взема становище
за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че
първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части е законосъобразно,
постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при
правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е изключил от поделяемата маса допуснатия до делба
недвижимия имот, находящ се в
землището на село
Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София, тъй като не са налице предпоставки, предвидени в
нормата на чл.345 от ГПК. Излага се още, че правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил иска по чл.12, ал.2 от ЗН за принос на ответниците за увеличаване на
наследството като е приел, че не са представи по делото доказателства в
подкрепа на твърденията им. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък
по чл.80 от ГПК.
Производството е във втора фаза
на съдебна делба.
Предмет
на разглеждане в настоящото въззивно производство е решение №157009 от 03.07.2019г., постановено по гр.дело
№1113/2010г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта, в която е
изключен на основание чл.345 от ГПК от поделяемата маса в
настоящото производство следния недвижим имот,
допуснат до делба, с влязло в сила на 09.03.2017г. решение
№4925/14.06.2016г. по въз.гр.д. №18200/2014г. по описа на СГС, Г.О., ІV-Б състав, а именно: 1/2
идеална част от ДВОРНО МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА,
цялото с 1960 кв.м., находящо се в землището на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София,
при съседи: улица, наследници на Г.А.В., В. и А.А.В., горски фонд и И.П.; както и в частта, в
която е отхвърлен предявения
от К.Т.П. и М.В.П. иск срещу К.Т.П. с правно основание чл.12 ал.2 от ЗН за признаване извършено увеличение
на наследството и присъждане на увеличението в имот - част от АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в град София, ж.к.“********, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от
86.78 лв., заедно с таванско помещение №5, с площ
от 17.37 кв.м., избено помещение №5, с площ от 14.04 кв.м., и 2.693 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, при съседи: от север – улица, от юг – улица, от изток – улица, от
запад - ап.6 и стълбище, отгоре – ап.7,
и отдолу – ап.3, на избеното помещение – от север – коридор, от юг – улица, от изток – И.Л., от запад – Ц. от вх.Б, на таванското помещение – от север – Р.Г., от юг - улица, от изток – улица и от запад
- Н.Н.и с кадастрален
№68134.201.189.1.5.
В останалата част постановеното
решение №157009 от 03.07.2019г. е влязло в сила като необжалваемо.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение в
обжалваните части е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от К.Т.П. и М.В.П. иск срещу К.Т.П. с правно основание чл.12 ал.2 от ЗН за признаване извършено увеличение
на наследството и присъждане на увеличението в имот - част от АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в град София, ж.к.“********, както и в частта, в
която на основание чл.345 от ГПК е изключен от поделяемата маса в настоящото производство допуснатия до делба
недвижим имот, а
именно: 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялото с 1960 кв.м., находящо се в землището на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с наведените във
въззивната жалба доводите съдът намира да посочи следното:
Относно допуснатия
до делба недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от ДВОРНО
МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялото с 1960 кв.м., находящо се в
землището на село
Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София, съдът приема следното:
Предназначението на
делбеното производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от
основанието за възникването й. Разпоредбата на чл.345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен
имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв
случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен
протокол не бъде извършена делба с третото лице. Според указанията, дадени в
т.4 на ППВС №4/64 г. по приложението на чл.283 ГПК (отм.), която отменена разпоредба е идентична с чл.345 от сега
действащия ГПК, съдът допуска до делба този имот, но ако до
съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и
третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Приема се също
така, че делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно
производство. Даденото
разрешение е приложимо при съсобственост с "трето лице", а под такова
следва да се разбира лице, чуждо на наследството /не притежаващо качеството
наследник/. С оглед изложеното въззивният съд приема, че делбата на идеална част от вещ,
съсобствена с трето лице, може да бъде допусната – какъвто е конкретният случай с
влязло в сила на 09.03.2017г.
решение №4925/14.06.2016г. по въз.гр.д. №18200/2014г. по описа на СГС, ІV-Б сътав е допуснато
извършване на делба относно 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялото с 1960 кв.м., находящо се в землището на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София, но не следва да бъде извършена, ако до съставянето на
разделителния протокол не се извърши делба между страните по настоящото дело и
третото лице /в този смисъл решение №55-1960 и решение №713-1981 - І Г.О. на ВС/. Ако такава делба не бъде
извършена, по реда на чл.345 от ГПК от делбената маса се изключва целия съсобствен с
третото лице имот, а не само собствената на това лице идеална част /в този смисъл решение №1651-1969 - І Г.О. на ВС/. В случая в настоящото
производство във
втора фаза на съдебна делба страните
не са представили доказателства, че между тях от една страна и третото за
производството лице, но собственик на останалата част от допуснатия до делба
имот, е извършена делба, или поне е започнала
такава, поради което
правилно първостепенният съд на основание чл.345 от ГПК е
изключил от поделяемата маса в настоящото производство допуснатия до делба
недвижим имот, а
именно: 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялото с 1960 кв.м., находящо се в землището на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София. В процесния случай във въззивната жалба на ответниците не са изложени каквито и да е конкретни доводи и
твърдения по спора. Жалбоподателите са се задоволили
единствено да посочат общо, че молят
съда да отмени решението на СРС в тази част като
незаконосъобразно, без обаче
да се излагат
каквито и да било конкретни оплаквания относно неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, относими към предмета на правния
спор. За разлика от въззивното
обжалване по ГПК /отм./, при въззивното обжалване по действащия ГПК – чл.269 от ГПК, порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно се изразява, за да
може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното
решение до посоченото. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността
на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане,
но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и
за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди –
чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна,
тъй като не позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на
обжалвания акт. Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.260, т.3 от ГПК
въззивната жалба следва да съдържа "указание в какво се състои порочността
на решението", липсата на указание относно порочността на решението не
прави тази жалба нередовна и съответно не е основание за оставянето й без
движение и последващото й връщане /по аргумент от чл.262, ал.1 и 2 от ГПК/. Във
въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване допълнение
към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността
на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок
жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи
неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на
императивни материалноправни норми. Да се приеме обратното /че жалбоподателят
може да допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението
неограничено, до приключване на делото пред въззивната инстанция/ би
обезсмислило въведените в чл.266, ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване
на делото с нови факти и доказателства /в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.дело № 3418/2013 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС/.
С оглед на изложеното и предвид
липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба във връзка с
незаконосъобразността на първоинстанционното решение, относими към предмета на
спора, в частта, в която на основание чл.345 от ГПК е изключен от поделяемата маса в настоящото производство допуснатия до делба
недвижим имот, а
именно: 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с ЖИЛИЩНА СГРАДА, цялото с 1960 кв.м., находящо се в землището на село Гинци, махала „Селище“, община Годеч, област София, въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна
проверка се установява, че първоинстанционното решение в тази част е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване
на обжалваното първоинстанционно решение в тази част не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми и същото следва да се потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно предявеният от К.Т.П. и М.В.П. иск срещу К.Т.П. с правно основание чл.12 ал.2 от ЗН за признаване извършено увеличение
на наследството и присъждане на увеличението в имот - част от АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в град София, ж.к.“********, съдът приема
следното:
Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН дава възможност на сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил
възнаграден по друг начин, да поиска при делбата на наследственото имущество да
се пресметне това увеличение в негова полза. В конкретния случай съделителят-ответник - К.Т.П., въззивник в настоящото производство, твърди, че като наследник на наследодателите на страните – Т.И.
З.П. /техен син/,
приживе на наследодателите е спомогнал за увеличение на наследството чрез
предоставяне на лични средства за придобиване
на имота от наследодателите, а именно заплатил е изцяло с лични средства първоначалната вноска
от 6000 лв. за закупуването на процесния апартамент №5, находящ се в град София, ж.к.“********, както и че е погасил
по време на брака му с ответницата - М.В.П.
изцяло отпуснатия
жилищен заем от банка ДСК. Противно на поддържаното във въззивната жалба при доказателствена тежест за съделителя - ответник - К.Т.П., въззивник в настоящото производство, не е ангажирал каквито и да са доказателства за
наличието на сочените обстоятелства, доказването на които би могло да се обосновен извод за
принос на ответниците за увеличаване на наследството. При това положение
правилно СРС е приел, че след като няма представени доказателства в подкрепа на
поддържаните от въззивниците-ответници твърдения предявеният от тях иск с
правно основание чл.12, а.2 от ЗН се явява недоказан и като такъв е отхвърлен.
Постановеното първоинстанционното решение в тази обжалвана част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Актуалната съдебна
практика на ВКС приема, че присъждането на разноските съобразно стойността на
дяловете /чл.355, ал.1 ГПК/ се извършва когато няма спор между страните -
съделители относно съсобствеността и правата на съделителите в нея, както и
относно способа на извършване на делбата. В случай, че такъв спор е налице, какъвто е
конкретния случай и същият се пренася пред по-горна инстанция /въззивна и касационна/, при
приключване на тези производства разноските се присъждат по общите правила съгласно чл.78 ГПК. Следователно в настоящото производство
с оглед
изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна. Настоящият състав счита, че претендираните
от въззиваемата страна - ищец разноски за платено адвокатско възнаграждение от
2000.00 лв. пред настоящата инстанция са прекомерни, не са съобразени с фактическата
и правна сложност на спора, размера на обжалвания материален интерес, както и
действията на пълномощника
на въззиваемата страна във въззивното производство, който е депозирал писмен
отговор, без осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание. Релевираното и
поддържано в хода на устните състезания от страна на въззивниците, чрез
процесуален представител възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно. При това положение справедливото възнаграждение за положения
адвокатски труд с оглед характера на делото и съобразно минималните размери на
адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция действаща към
момента на приключване на устните състезания/ следва да се редуцира на сумата
от 1500.00
лв., която въззивниците -
ответници следва да бъдат осъдени общо да заплатят на въззиваемата страна - ищец на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №157009 от
03.07.2019г.,
постановено по гр.дело №1113/2010г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА К.Т.П.,
с ЕГН **********, и М.В.П., с ЕГН **********, да заплатят общо на К.Т.П.,
с ЕГН **********, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./