№ 4256
гр. С, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:К.Н.К.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от К.Н.К. Гражданско дело № 20221110160320
по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса
на застраховането /КЗ/
Образувано е по искова молба на „ЗД Е“ АД, с ЕИК: *******, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. В. Д., срещу А. Й. С., с ЕГН:
**********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 509.42 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на трето лице / автосервиз „Д“ ООД/ по щета №
********/27.12.2019 г. въз основа на валидна застраховка „Каско“, сключена
между ищеца и лицето Л.Г.Р. – полица № ******** с валидност от 13.06.2019
г. до 12.06.2020 г. и сумата от 10 лева – ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и лицето Л.Г.Р. бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“– полица №
********/11.06.2019 г. с валидност от 13.06.2019 г. до 12.06.2020 г. за лек
автомобил марка „Н“, модел „Н“ с рег. №: **********.
На 26.12.2019 г. в гр. Р, на ул. А.К., обаче настъпило ПТП като
автомобил „Н“, модел „Н“ с рег. №: **********, управляван от Л.Г.Р., се
движел направо по ул. А.К., но на кръстовището с ул. Д спрял, за да изчака
дясностоящ на него л.а. марка „Ш“, модел „Ф“, с рег. № ******, управляван
от ответника А. Й. С.. Последният имал намерение да извърши маневра „ляв
завой“, но при извършването й не се огледал и не осигурил липса на
1
препятствия, поради което и реализирал ПТП със спрелия л.а. „Н“, модел
„Н“. В резултат от удара автомобил л.а. „Н“, модел „Н“ претърпял вреди в
предна дясна част: повредена предна броня.
Твърди се на следващо място, че за ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол /ДКП/ за ПТП от 26.12.2019 г. Предвид наличието само
на материални щети и липса на разногласие между участниците досежно
вината за настъпване на ПТП произшествието не било посетено от органите
на МВР.
В ДКП за виновен водач бил посочен А. Й. С. с управлявания от него
л.а. марка „Ш“, модел „Ф“, с рег. № ******.
Предвид уведомяване за настъпилото ПТП при ищеца била образувана
щета № ********/27.12.2019 г., в хода на която бил извършен опис протокол.
Л.а. „Н“, модел „Н“ бил предоставен за ремонт на автосервиз „Д“ ООД.
Автомобилът бил върнат отремонтиран на 16.01.2020 г. с приемо
предавателен протокол. Стойността на извършения ремонт била определена и
изчислена на 509.42 лева като за същата автосервиз „Д“ ООД издал фактура
№ **********/16.01.2020 г. Сумата била заплатена от ищеца на сервиза с
преводно нареждане от 24.01.2020 г.
От своя страна ответникът посочил в ДКП, че притежава застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД „Лев инс“.
Последното обаче отказало да възстанови заплатеното от ищеца обезщетение
за увреденото лице, като посочило, че към датата на ПТП по застраховката
ГО не е имало покритие, т.е. същата не е била валидна към 26.12.2019 г.
Доколкото ищцовото дружество счита, че след изплащане на
обезщетението по застраховката „Каско“ встъпва в правата на увреденото
лице срещу причинителя на вредата, то ответникът дължи заплащане на
определеното обезщетение. Предвид липсата на валидна застраховка ГО на
последния са изпратени покани за възстановяване на сумата от общо 519.42
лева. Плащане от ответника обаче така и не последвало.
С исковата молба са представени: искане за завеждане на претенция,
уведомление декларация, опис на щети, ДКП за ПТП от 26.12.2019 г.,
СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС,
застраховка „Каско“ - полица № ******** със заплатена премия и ОУ, опис
протокол по щета № ********/27.12.2019 г., възлагателно писмо, фактура №
**********/16.01.2020 г., приемо предавателен протокол, доклад по щета,
извлечение банков превод, регресна покана и отговор, справка от система на
Гаранционен фонд, регресна покана и обратна разписка.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление. Поради това на последния е
назначен особен представител в лицето на адв. Д. М.. В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил
писмен отговор.
С протоколно определение в о.с.з от 13.02.2024 г. съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно механизма
на ПТП, виновността на ответника за същото, вида и стойността на щетите и
2
причинната им връзка с ПТП, срещу което страните не са възразили.
В проведеното на 13.02.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от адв. Д. М.. Последният изразява становище за
постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № ********/11.06.2019 г./ се
установява, че лицето Л.Г.Р. е сключило с ищцовото дружество договор за
застраховка „Каско“ със срок на действие от 13.06.2019 г. до 12.06.2020 г. за
лек автомобил марка „Н“, модел „Н“ с рег. №: **********. Установява се, че
в тази връзка е издадена и подписана застрахователна полица № ********
като застрахователната премия е 459 лева – платима еднократно.
Страните не спорят и че на 26.12.2019 г. автомобил марка „марка „Н“,
модел „Н“ с рег. №: ********** е управляван от лицето Л.Г.Р. на територията
на гр. Р. От своя страна между страните липсва и че на същата дата 26.12.2019
г. автомобил марка „Ш“, модел „Ф“, с рег. № ******, собственост на
ответника А. Й. С. е управляван от същия. Не се спори по делото, а и от
представения двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП от 26.12.2019
г. е видно, че на същата дата 26.12.2019 г. около 14.10 часа е настъпило
застрахователно събитие – между двата автомобила е настъпило ПТП като по
автомобил марка Н“, модел „Н“ с рег. №: ********** са нанесени вреди.
На следващо място по делото не се оспорва механизмът на процесното
ПТП, описан в ДКП за ПТП от 26.12.2019 г. и заявление от Л.Г.Р. за
завеждане на претенция по застраховка „Каско“ – а именно в гр. Р на ул. А.К.
при пресечката с ул. Д ответникът, докато управлявал л.а. „Ш“, модел „Ф“, с
рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата – при маневра
„ляв завой“ от ул. Д към ул. А.К. не осигурил достатъчно контрол над МПС,
не се огледал и не осигурил липса на препятствия, като така реализирал ПТП
в предната част на МПС с рег. №: **********. Отбелязана е схема на
произшествието като в протокола е вписано, че превозно средство А /приет за
виновен водач / реализира ПТП с превозно средство Б. Протоколът е съставен
на 26.12.2019 г. непосредствено след настъпилото като е подписан и от
двамата участници – т.е. от ответника А. Й. С. и от лицето Л.Г.Р. – като
подписите им не са оспорени.
Предвид настъпилото ПТП на автомобила марка „Н“, модел „Н“ с рег.
№: **********, управляван от лицето Л.Г.Р. били нанесени щети. Поради
това и последният се обърнала към ищцовото дружество като застраховател
по сключена от нея застраховка „Каско на МПС“. Не се спори и че в тази
връзка ищцовото дружество е образувало ликвидационна преписка – щета с
№ ********/27.12.2019 г. по заявление от Л.Г.Р.. Видно от ДКП за ПТП и
3
опис заключение по щета от 27.12.2020 г. при автомобил рег. № **********
са увредени: предна броня и армировка на предна броня. Настъпилите щети
са вписани в опис като за отстраняването им се е наложил монтаж и демонтаж
на детайли и боядисване, както и подмяна на детайлите с нови. Посочените
операции като труд и материали са извършени от автосервиз „Д“ ООД – като
са отстранени при ремонт на автомобила – за сумата от 509.42 лева – видно от
представена фактура № **********/16.01.2020 г. Нито правилното
изчисляване на процесната сума, нито причинната връзка на щетите с
механизма на процесното ПТП се оспорват по делото. Представен е и
платежен документ, от който е видно, че сумата от 509.42 лева е преведена от
ищеца на автосервиз „Д“ ООД на 24.01.2020 г.
В ДКП за ПТП е отбелязано, че л.а. „Ш“, модел „Ф“, с рег. № ****** има
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ полица №
BG/22/119003128867 при ЗК „Лев инс“, която обаче не е валидна /справка
система Гаранционен фонд/. Ищцовото дружество обаче е отправило искане
до ЗК „Лев инс“ за заплащане на сумата от 509.42 лева. Преписката обаче е
върната на ищеца от страна на ЗК „Лев инс“ с аргумента, че към датата на
ПТП 26.12.2019 г. л.а. „Ш“, модел „Ф“, с рег. № ****** не е имал
валидна/активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Същото се установява и от справка в информационната система на
Гаранционен фонд.
Предвид отказа на застрахователя по застраховката гражданска
отговорност да покрие заплатените от ищеца щети по делото се установява,
че до ответника от страна на ищеца е отправена регресна покана от 19.03.2020
г. за заплащане на сумата от 509.42 лева на основание чл. 410, ал. 1, т .1 от КЗ.
По делото няма данни кога същата е получена, но копие от нея е връчено на
ответника с исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК – чрез особения
представител – адв. М. на 16.06.2023 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
В тежест на ищеца по иска с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор по застраховка Каско на МПС с увреденото лице
към момента на застрахователното събитие; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие; 3) уведомяване на застрахователя за настъпването
на събитието в срок; 4) установяване на щетата и на размера на щетата, чието
възстановяване се дължи, както и причинната връзка между поведението на
виновния водач и настъпилите вреди; 5) заплащане на обезщетение в същия
размер на увреденото лице и 6) наличие на твърдените предпоставки за
ангажиране на регресната отговорност на виновния водач спрямо него лично
– т.е. вкл. че виновният водач не е имал валидно сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права
спрямо него.
4
По делото липсва спор, че относно управлявания от увреденото лице
Л.Г.Р. лек автомобил марка „Н“, модел „Н“ с рег. №: ********** е била
сключена застраховка „Каско на МПС“ с ищцовото дружество „ЗД Е“ АД –
полица № ********/11.06.2019 г. с валидност от 13.06.2019 г. до 12.06.2020 г.
т.е. не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор към
процесната дата 26.12.2019 г. На следващо място по делото липсва спор и
относно датата на застрахователното събитие - а именно 26.12.2019 г.
На следващо място по делото не се оспорва и механизмът на процесното
ПТП – а именно, че на 26.12.2019 г., докато управлява л.а. марка „Ш“, модел
„Ф“, с рег. № ****** по ул. Д, гр. Р с посока на движение към ул. А.К. при
пресечката между двете улици ответникът при маневра „ляв завой“ не
осъществява достатъчно контрол върху МПС, не се оглежда и не осигурява
липса на препятствия, поради което се удря със спрелия, за да му осигури
предимство като дясно стоящ, на ул. А.К. автомобил марка „Н“, модел „Н“ с
рег. №: **********, в предна дясна част и така реализира ПТП с материални
щети. Последните, както и тяхната стойност също не се оспорват от
ответника. На последно място ответникът не оспорва и че сумата от 509.42
лева действително е заплатена от ищеца на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил – автосервиз „Д“ ООД
В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е дали
ответникът А. Й. С. е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с дружеството ЗК „Лев инс“ АД към датата
на процесното ПТП – 26.12.2019 г. за автомобил марка „Ш“, модел „Ф“, с рег.
№ ****** – предвид обстоятелството, че ответникът не е санкциониран за
липса на такава застраховка. В случай че съдът достигне до извод, че такава
застраховка не е била налице, то спорен е и въпросът дали са възникнали
регресни права на ищеца спрямо виновния водач предвид липсата на данни на
последния да е връчена регресна покана.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. В случая по делото се установи, че ищецът е изплатил
обезщетение за сметка на увреденото лице. Установи се и че ответникът е
причинителят на вредата, доколкото е виновният водач за настъпване на
ПТП. По делото се установи от информационната система на Гаранционния
фонд, че ответникът няма валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Достъпът до
същата и възможността за извършване на справки са свободни и публични.
Поради това и съдът служебно също се увери, че действително към датата на
процесното ПТП ответникът не е имал сключена задължителната застраховка
гражданска отговорност.
От доказателствата по делото не се установи регресната покана да е
връчена на виновния водач. Трайната съдебна практика обаче позволява
връчването на същата чрез назначения особен представител /по аналогия на
5
възможността за връчване чрез особения представител на уведомление за
цесия или за предсрочна изискуемост/. Поради това и връчването на
регресната покана има отношение единствено към началния момент, от който
се дължи законна лихва за забава, но и досежно дължимостта на процесната
сума.
Предвид гореизложеното исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена в пълен размер.
Относно законната лихва за забава от датата на исковата молба обаче
съдът намира това искане за неоснователно. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че регресната покана до ответника по изложените по-горе
съображения е връчена на същия едва чрез особения представител – на
16.06.2023 г. Поради това и при липса на други данни лицето е изпаднало в
забава най-късно на следващия ден 17.06.2023 г., от който момент дължи и
законна лихва за забава.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 810 лева – от които 400
лева – депозит за особен представител, 50 лева за държавна такса и 360 лева
адвокатски хонорар с ДДС съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От
представените по делото платежни нареждания се установява, че посочените
суми са действително заплатени. Поради това и сумата от 810 лева следва да
бъде присъдена на ищеца изцяло.
Разноските за адвокат на ищеца противно на възражението на ответника
не са прекомерни, доколкото са в минимален размер като се дължат с ДДС.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Й. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р, ул. Г.Б. № 28/ гр.
Р, местност Б.Я. № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД Е“ АД, с ЕИК: ******* и адрес
на управление: гр. С, бул. ХР.К. № 43, сумата от 509.42 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице / автосервиз
„Д“ ООД/ по щета № ********/27.12.2019 г. въз основа на валидна
застраховка „Каско“, сключена между ищеца и лицето Л.Г.Р. – полица №
******** с валидност от 13.06.2019 г. до 12.06.2020 г. и сумата от 10 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
деня следващ връчването на регресната покана – 17.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията, като отхвърля искането за
присъждане на законна лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА А. Й. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р, ул. Г.Б. № 28/ гр.
Р, местност Б.Я. № 18 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„ЗД Е“ АД, с ЕИК: ******* и адрес на управление: гр. С, бул. ХР.К. № 43
6
сумата от общо 810 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 60320/2022 г. на СРС /за държавна такса,
възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение с
ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7