Определение по дело №288/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 417
Дата: 27 юни 2023 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20237240700288
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

  417                27.06.2023г.               град Стара Загора

 

 

 

 

            Старозагорският административен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

 

                                                Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                     РАЙНА ТОДОРОВА  

 

 

при секретар                                                                                                    и с участието

на прокурор                                                                                                      като разгледа

докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА частно касационно административно дело № 288 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

                                       

            Образувано е по частна жалба, подадена от И.С.С., с адрес ***, против Определение № 255 от 20.04.2023г., постановено по адм. дело № 175/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което на основание чл.158, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.159, т.1 от АПК, жалбата на И.С.С. е оставена без разглеждане, като недопустима и е прекратено производството по делото.

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на определението в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че доколкото е правно неграмотен, не може да чете и да пише, незаконосъобразно съдът го е задължил да посочи правната квалификация на това какво се обжалва, която правна квалификация би следвало да бъде определена от съда въз основа на изложените от него фактически твърдения. Счита, че при несъобразяване на нормите на чл.127 от АПК, чл.2 от ГПК и чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария, задължаващи съдилищата да разгледат и да разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане/молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и съотв. в нарушение на законова въведената забрана да се отказва правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането, с обжалваното определение е отказано разглеждането на подадената от И.С. жалба по същество. Твърди, че изложените в определението мотиви са противоречиви и взаимоизключващи се, което прави съдебният акт немотивиран, като въпросът дали е налице незаконосъобразно фактическо бездействие да се изпълни задължение, пряко произтичащо от закона, съотв. дали е налице незаконосъобразен изричен отказ за извършване на административна услуга, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.  Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество.

           

            Ответникът по частната жалба – Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че не е налице годен за оспорване административен акт или отказ (изричен или мълчалив) за издаването на такъв акт, като процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно производство. Счита, че липсва и правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на жалбоподателя.

 

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

 

        Частната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

        Разгледани по същество жалбата е основателна.   

           

            Производството по административно дело № 175/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на И.С.С. против отказ на Началника на Затвора – Стара Загора по направено от И.С. искане за издаване на копие на личната му карта. Сочи се в жалбата, че на 21.03.2023г. е бил запознат с издаден от Началника на Затвора – Стара Загора акт, с който С. е уведомен, че няма да бъде издадено разпореждане за издаване на фотокопие на намиращата се в затворническото му досие лична карта, защото в ЗИНЗС и в ППЗИНС не е предвидена възможност администрацията на затвора да предоставя копирни услуги на лишените от свобода. По съображения, че с неиздаването на копие на личната карта С. е лишен от възможността да ползва правата и да защитава интересите си пред органите и институциите, изискващи представянето на копие на лични карта към подаваните до тях жалби и молби и независимо от това, което съдът ще приеме, че е обжалвано – индивидуален административен акт или незаконосъобразно действие/ бездействие на администрацията, е направено искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменен оспореният индивидуален административен акт/отказ за издаване на административен акт/отказ за извършване на административна услуга, като преписката бъде върната на административния орган с указание за прилагане на закона и определяне на срок да произнасяне и предоставяне на копие на личната карта.

 

            С разпореждане на съдията-докладчик по делото от 10.04.2023г. подадената от И.С.С. жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от съобщението изрично, ясно и точно да определи предмета на жалбата си, като посочи против какво я насочва – дали против конкретен отказ да се издаде ИАА, като се посочи на кой орган е, или се прави искане по чл.276 от ЗИНЗС, като следва да се посочи и кой е ответникът /орган по изпълнение на наказанието или длъжностно лице/ и съответно на направеното уточнение да се посочи в какво се изразява искането до съда.

 

            В писмена молба вх. № 2203 от 18.04.2023г. И.С. е посочил, че е правно неграмотен и не може да определи какъв е характера на произнасянето на Началника на Затвора по подаденото от лишения от свобода искане за издаване на копие на личната карта – мълчалив или изричен отказ за издаване на ИАА, бездействие или мълчалив или изричен отказ за извършване на административна услуга. В молбата отново са описани фактите, на които се основава подадената от С. жалба, като е посочено че длъжностното лице, срещу което е насочена жалбата, е Началникът на Затвора – Стара Загора.

 

            С обжалваното в настоящото производство Определение № 255 от 20.04.2023г., на основание чл.158, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.159, т.1 от АПК, жалбата на И.С.С. е оставена без разглеждане, като недопустима и е прекратено производството по административно дело № 175/ 2023г. по описа на Административен съд - Стара Загора.  За да постанови този резултат съдът е приел, че въпреки дадената му процесуална възможност, жалбоподателят не е внесъл яснота относно предмета на подадената жалба, а именно какво точно се оспорва пред съда и в какво се състои искането му по отношение на конкретно индивидуализирания предмет на жалбата, поради което е налице основанието по чл.158, ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. В мотивите на определението са изложени и съображения, че липсва предмет оспорването и на търсената съдебна защита, което сочи на процесуална недопустимост на направеното оспорване, като основание жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Тези съображения са обосновани с приетото от съда, че липсва формиран изричен или мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, нито незаконосъобразно фактическо бездействие по см. на чл.256 от АПК.

 

            Обжалваното определение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.

 

            Със сезиращата съда жалба И.С. е направил искане за назначаване на служебен защитник – адвокат, което искане се основава на доводи, че жалбоподателят не разполага с необходимите финансови възможности да си наеме адвокат, а е правно неграмотен и не може да се защитава сам. По това искане липсва произнасяне на съда. В отговора на съдебното разпореждане, с което жалбата е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности от гл.т на предмета на обжалване и предмета на търсената съдебна защита, И.С. отново е посочил, че е правно неграмотен и не може да определи какъв е характера на произнасянето на Началника на Затвора по подаденото от лишения от свобода искане за издаване на копие на личната карта – мълчалив или изричен отказ за издаване на ИАА, бездействие или мълчалив или изричен отказ за извършване на административна услуга.

 

С оглед на направеното от И.С. още с подадената до съда жалба искане за предоставяне на правна помощ и назначаване на служебен адвокат (при посочване, че поради своята слепота не може да чете и пише, като текста на жалбата е продиктуван от С. и записан от адв. С.) и предвид изявлението на жалбоподателя, че е правно неграмотен, съдът е следвало преди процедирането по жалбата (проверката на нейната редовност и допустимост), да се произнесе по искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Съответното прилагането на правните последици по чл.158, ал.3 от АПК (оставяне на жалбата без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите в срок и прекратяване на производството по делото), без съдът да се е произнесъл по направеното искане за предоставяне на правна помощ с определение по чл.25, ал.1 от ЗПП и чл. 95, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довело до лишаване на жалбоподателя от право на защита. Константна е практиката на ВАС, че по аналогия на чл. 259, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК следва да се приеме, че подадената молба за правна помощ прекъсва срока за отстраняване на нередовността на жалбата. Едва с влизането в сила на определението за отхвърляне на молбата за правна помощ започва да тече срока за отстраняване на нередовността на жалбата, а в случай на уважаването й, новият срок започва да тече от връчването на съобщението за отстраняване на нередовността на жалбата на назначения служебен адвокат /чл. 259, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/. С оглед на това при липса на произнасяне по искането за правна помощ не може да се приеме, че е започнал да тече срокът за отстраняване нередовностите на жалбата, респ. че същите не са отстранени в срок. Следователно не са били налице предпоставките по чл. 158, ал. 3 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и за прекратяване на образуваното съдебно производство. По нередовната жалба е налице висящо съдебно производство, при дължимо от съда произнасяне по искането за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство, което включва и процесуални действия по привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл. 150 от АПК. А при наличието на нередовна жалба (като несъответстваща на изискванията по чл.150, ал.1, т.5 от АПК за конкретизиране на оспорвания административен акт/отказ за издаване на административен акт/отказ за извършване на административна услуга/ фактическо бездействие), не може да бъде извършена преценка за допустимостта на жалбата от гл.т на предмета на оспорване и съотв. за наличието на основанието по чл.159, ал.1, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съдебния административен процес посочването на административния акт /административно действие или бездействие/, което се оспорва, е императивно изискване към съдържанието на жалбата /чл.150, ал.1, т.5 от АПК/ и съотв. условие за редовността на жалбата. В този смисъл и противно на твърдяното от частния жалбоподател, съдът няма задължението служебно да определя административния акт/действие/бездействие, което се оспорва, а е длъжен съобразно посочения от жалбоподателя предмет на оспорването да прецени допустимостта на жалбата и процесуалния ред, по който да бъде разгледана, както и да се определи предмета на делото и респ. предмета на доказване. Съответно задължението на административните съдилища по чл.127,  ал.1 от АПК да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане, следва да се разглежда в контекста на нормативно установените изисквания за редовност и допустимост на сезиращата съда жалба т.е съдът дължи разглеждане и произнасяне по жалби, по отношение на които са изпълнени изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК /арг. от чл.158, ал.3 от АПК/ и съотв. са изпълнени процесуалноправните условия и предпоставки за допустимост на оспорването /арг. от чл.159 от АПК/.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за произнасяне с изричен акт по искането за предоставяне на правна помощ, направено с жалбата и в зависимост от това произнасяне - за продължаване на съдопроизводствените действия по процедиране на жалбата.

 

            Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

 

 

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТМЕНЯ Определение № 255 от 20.04.2023г., постановено по адм. дело № 175/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

             ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.        

          

 

                2.