Р
Е Ш Е
Н И Е
С., 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаряИва Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №2089/2019г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса
за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- В.Е.С., чрез адвокат С.К.Н. – Колева твърди, че на 09.09.2018 г., около 12:00 часа, е пострадал в резултат на ПТП
на ул. „Самоковско шосе“, като пътник в лек автомобил „Шкода Фаворит“, е рег.№ ******,
управляван от С.А.Г.. Автомобилът се движел по ул. „Самоковско шосе“ в посока
от гр. Самоков към гр. С., когато в района на отбивка „Академик”, местност язовир Искър, напуснал пътното
платно вдясно и самокатастрофирал в крайпътно дърво.
Излага, че виновен за настъпването на ПТП е водачът С.А.Г., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с
несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не упражнил контрол над
органите за управление на същия. Ищецът заявява, че в резултат на ПТП е получил изключително тежки увреждания, изразяващи се в закрито
счупване на лява ключица, контузия на шията и гръден кош. По спешност бил
хоспитализиран и му е извършена репозиция и имобилизация на лява ключица. Поради непрекъснати болки и
вторична дислокация на фагментите на 02.10.2018г. му
е извършена операция във ВМА. Установена е деформация с подкожен хематом в
средна 1/3. Имал патологична подвижност и силна палпаторна
болка в същата зона. Извършена му е
операция за репозиция и фиксация
с реконструктивна плака. Десният му крак е напълно обездвижен и не може да си
служи с него, поради което има нужда от чужда помощ за извършването на всички
ежедневни дейности. Към момента възстановителния му период все още не е
завършил. Твърди, че за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на ПТП при ответното застрахователно дружество, поради което
претендира същото да бъде осъдено да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди. Излага, че преди подаването на исковата молба е сезирал
дружеството с искане за изплащане на обезщетение, но към момента не е получил
такова. Предвид това претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски за производството по делото.
ОТВЕТНИКЪТ- З. „А.Б." АД, действащо
чрез пълномощника си
адвокат М.К., не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на
настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените
травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Оспорва претенцията за лихва за забава. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение- претенция до З. „А.Б.”
и писмо от З. „А.Б.”- -се установява, че ищецът
е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното
ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното птп ищецът е получил
следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица в
средната й трета с разместване;навяхване на шията. Приложено е следното лечение
: - Болнично - от 09. 09. 2018 г. до 09. 09. 2018 г. - 1 ден и от 02 .10. 2018
г. до 08 10. 2018 г.- 6 дни; Домашно - амбулаторно от 09. 09. 2018 г. до 01. 10.
2018 г - 22 дни и от 08. 10. 2018 г. до около 3 месеца. По време на болничното
лечение е опериран - на 04. 10. 2018 г. е направено открито наместване на
ключицата и фиксация с метална пластина и 7 винта. По
време на домашно-амбулаторното лечение е провеждал раздвижване след сваляне на ортезата поставена при операцията. За счупването на
ключицата на 09. 09. 2018 г. е поставена обездвижваща превръка
тип „осморка". Тази превръзка не е осигурила достатъчна стабилност на
счупването и е настъпило вторично разместване на костта. Това е наложило
провеждане на оперативно лечение, при което поставените метална пластина и
винтове са осъществили правилно наместване и стабилност и са осигурили пълното
зарастване на костта. На ищеца му предстои нова операция за изваждане на
металната пластина и винтовете. Тогава ще завърши окончателно лечението на
счупената ключица. Счупването на лявата ключица е зарастнало
напълно. Предстои оперативно изваждане на металната пластина и винтовете. Едва
след извършване на новата операция и приключване на свързания с нея
възстановителния период, може да се отговори дали ищецът е възстановен. Понастоящем
са налице следните остатъчни явления - белег от операция върху лявата ключица
13 см, лявата раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 15
%. Ищецът е търпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП
около един месец, болки с умерен интензитет за около 15-20 дни след операцията,
а също така и при започване на раздвижването на крайника за един месец след 30
дни от операцията. Ищецът изпитва болки и понастоящем с малък интензитет при
влажно и студено време. Ищецът ще изпитва болки и след операцията, която му
предстои за около 2 седмици.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на АТЕ се установява, че водачът на процесния автомобил л.а. Шкода е
имал възможността да не допусне настъпването на ПТП, като го е управлявал и
контролирал движението в неговата си пътна лента. Неизвестни са причините за
отклонението на автомобила в дясно.
В тази връзка ответникът е поискал
допускане на тройна СМЕ, която да
отговори дали е възможно наличните заболявания на деликвента
да са причина за прилошаване и загуба на управлението на автомобила, довело до
ПТП на 09.09.2018 г. Според заключението на тройната
СМЕ заболяванията на деликвента могат да доведат до
състояния с внезапна ременна загуба на съзнанието.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разипаният свидетел Ж.Д.З.сочи,
че са прибирали се от Самоков, тя била в процесната кола, седяла отзад зад този, който е до шофьора.
Времето било чудесно, 09.09.2018 г., около 12 часа по
обяд, нямало и движение на пътя. Движели се на прав участък, просто в едни
момент колата се отклонила от шосето и навлязли в
едно като горичка, с малко нанадолнище и се забили в едно дърво. На шофьора в
един момент му станало лошо, защото главата му клюмна. Той се движел с не
повече от 50 км/ч., там са били завой и не може да се кара бързо. Ищецът седял
до шофьора. Всички в автомобила били с колани. Колата била с изправност, били
минали технически преглед, като преди техническия преглед винаги са я
проверявали в сервиз. Колата не се ползва много често, но по принцип била в
много добро състояние. Деликвентът и друг път е
шофирал колата, която е нейна. Шофьорът бил в безсъзнание, тъй като цялото
арматурно табло било влязло в него. Първа тя реагирала и веднага се обадила на
телефон 112. Шофьорът няма спомен за случилото се.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ. Според същото водачът
на процесния автомобил л.а. Шкода е имал възможността
да не допусне настъпването на ПТП, като го е управлявал и контролирал
движението в неговата си пътна лента
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение
с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване, значителните телесни увреждания, непълното възстановяването на ищеца, както
и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 40 000 лв., поради което искът следва
да се уважи изцяло.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по
реда на чл.496 КЗ, т. е. от 23.11.2018.
При това решение на съда
само ищецът иматправо на разноски- 600 лв. Видно от данните
по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2,
т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1730 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1 600лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.Б."
АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.К., със съдебен адрес:***, да заплати В.Е.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адвокат С.К.Н. – К. по иск
с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 40 000 лв. (четирдесет хиляди лева), заедно със законната лихва
върху тези суми от 23.11.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за
периода от 09.09.2018 г. до 14.05.2018г.
ОСЪЖДА З. „А.Б."
АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.К., със съдебен адрес:*** на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на
адвокат С.К.Н. – К.,
адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА З. „А.Б."
АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.К., със съдебен адрес:***, да заплати на В.Е.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез
адвокат С.К.Н. – К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 600 лв.(шестотин лева).
ОСЪЖДА З.
„А.Б." АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.К., със съдебен адрес:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 1600 лева( хиляда и шестотин
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: