№ 91
гр. Шумен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20213600500329 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба с пр. основание чл.
435 от ГПК, вх.№1750/30.07.2021г. по описа на ОС – Шумен ( вх.
№8324/14.07.2021г. по описа на ЧСИ рег.№931, с район на действие ШОС)
срещу Постановление изх.№8009/25.06.2021г. по изпълнително дело
№20219310400123 по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№931, с район на действие ШОС,
подадена от взискателя ХР. КР. КР., с което е намалено претендираното
възнаграждение за процесуално представителство на ХР. КР. КР., в
качеството му на обезпечен кредитор , заплатено от същия по Договор за
правна защита и съдействие №102301 от 1 750 лева на 255 лева и намалява
претендираното възнаграждение на същото лице, в качеството на
присъединен взискател от 3 500 лева на 455 лева. В жалбата се твърди, че с
обжалваното постановление е намалено адвокатското възнаграждение на
адв.Д.Р. –ШАК. На първо място посочва, че възражение за прекомерност
може да прави само насрещната страна. В случая такова, ЧСИ се произнесъл
по направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от другия взискател по изпълнителното дело, а именно Областна
служба „Земеделие" . Счита, че посоченото е недопустимо, т.к. другият
всискател не се явява насрещна страна. Следващото съображение е по
същество, като посочва, че нейният доверител има две качества в
изпълнителното дело. Първото му качество е на обезпечен кредитор. В това
качество той многократно е получавал призовки и съобщения, за което го е
консултирала. Само нейният доверител и жалбоподателя, в качеството на
адвокат извършили действия по обезпечаването на вземането. Другият
взискател Областна служба „Земеделие" не е обезпечил вземането си
длъжникът междувременно продал всички свои ниви и останала единствено
възбранената от тях. Размера на вземането на другият взискател Областна
служба „Земеделие" е около 95 000 лева. Адвокатският хонорар за
обезпечения кредитор се изчислява съобразно цената по това изпълнително
1
дело, съобразно чл.36 от ЗА и Наредбата за МРАВ. Твърди, че предвид
размера на вземането и текстовете на цитираните нормативни актове,
изчисленият от нея хонорар е минималният. Второто качество на доверителят
и е на присъединен кредитор/взискател по изпълнителното дело По
Конституция в това му качество, като обезпечен кредитор той има право на
защита. Още повече, че единствено те, си направихме труда да обезпечат
вземането му. От Областна служба „Земеделие" не са обезпечили вземането
си и длъжникът междувременно продадал всички свои ниви, освен тази,
която е възбранена от тях. С оглед на гореизложеното, моли съдът да отмени
Постановление с изх. № 8009/25.06.2021 година, с което е намален
адвокатският хонорар по възражение на Областна служба „Земеделие"
Шумен, поради незаконосъобразността му.
Първоначалният взискател Областна служба „Земеделие" е представил
становище, в което заявява, че оспорва жалбата. Образуването на
изпълнителното производство е възложено на ЧСИ рег.№ 931 в КЧСИ с
Район на действие ОС Шумен от Директора на ОДЗ Шумен, въз основа
изпълнителни листи издадени на основание Заповеди за изпълнение,
подробно описани в ИД № 20219310400123. По отношение изчисляването на
адвокатския хонорар от страна на присъединения кредитор/взискател, считам
за неправилно да се смята цена на иска по изпълнителното дело заведено от
ОДЗ Шумен да се присъединява, дължимото на присъединения взискател.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат са съразмерни с уважената част от иска,
т.е. разноските по производството на присъединения кредитор се определят
съразмерно уваженият им иск, и няма как да се изчисляват на база общия
сбор на дължимото на двамата кредитора.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия,
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК и становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че не може да се споделят аргументите на жалбоподателя, че
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар може да прави само и
единствено насрещна страна;че на доверителя на адвоката, в двете му
качества по изпълнителното дело, следва да му бъде присъдено
възнаграждение, съответстващо на размера на цената на иска. Считам, че
несъстоятелността на първия аргумент е очевидна. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. На ВКС по т.д. № 2/2013г., на ОСГТК размерът
на възнаграждението за адвокат на първоначалния взискател може да бъде
оспорен от длъжника или от някой от присъединените взискатели, но само с
оглед неговата прекомерност предвид фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело. Това води до извода, че не може да бъде ощетен
основният взискател, като се твърди, че същият няма правата да обжалва
претендираното възнаграждение на присъединения такъв. Същото би
противоречило на логиката на закона. Несъстоятелен е и втория аргумент. По
този въпрос поддържа становището си в атакуваното Постановление с изх. №
8009/25.06.2021г. Дори и да бъде прието, че жалбоподателят има две
качества, то в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ никъде не е
разписано, че процесуалният представител на страната за защита и
съдействие определя възнаграждението си върху общия интерес по делото.
Следва да се спазва точно смисъла на наредбата и закона. Това така, тъй като
ако се приеме, че хонорарът на присъединения взискател бива определен на
общия материален интерес, то по този начин ще бъде защитават и интереса на
основния взискател от страна на адвоката на присъединения такъв. А по
2
силата на закона се присъжда възнаграждение за един процесуален
представител.
Настоящият състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна –
взискател по изпълнението, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по
изпълнението – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна поради следното:
Приложеното изпълнително дело изпълнително дело №20219310400123
по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№931, с район на действие ШОС е образувано по
молба на Областна служба „Земеделие", за принудително събиране на суми по
изпълнителни листи издадени въз основа на Заповеди за изпълнение за обща
сума в размер на 85 490,99 лева срещу длъжника „Проласа“ ЕООД-Шумен. С
Молба вх.№6384/04.06.2021г. настоящият жалбоподател е заявил, че
обезпечен кредитор и е представил Договор за правна защита и съдействие с
уговорен адвокатски хонорар в полза на адв.Д.Р. за сумата от 1 750 лева.С
молба вх.№6702/10.06.2021г. същото лице е поискало присъединяване към
изпълнителното дело, като е представен изпълнителен титул- изпълнителен
лист издаден по гр.д.№2764/2020г. по описа на ШРС, за сумата 4 000 лева ,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.10.2021г., до
окончателното и плащане, както и 731 лева – деловодни разноски. Към тази
молба е представен също Договор за правна защита и съдействие , с
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева – за образуване
или присъединяване към изпълнително дело и процесуално представителство
по същото. И за двете възнаграждения е отбелязано, че са заплатени .
На 18.06.2021г. е постъпило възражение от първоначалния взискател
Областна служба „Земеделие" за прекомерност на описаните адвокатски
възнаграждения .Като е взел предвид възражението за прекомерност, ЧСИ е е
приел същото за основателно е издал Постановление изх.№8009/25.06.2021г.,
с което е намалено претендираното възнаграждение за процесуално
представителство на ХР. КР. КР., в качеството му на обезпечен кредитор ,
заплатено от същия по Договор за правна защита и съдействие №102301 от
1 750 лева на 255 лева и намалява претендираното възнаграждение на същото
лице, в качеството на присъединен взискател от 3 500 лева на 455 лева.
По молба на взискателя ХР. КР. КР. , с която се твърди допусната
очевидна техническа грешка в издаденото Постановление изх.
№8009/25.06.2021г. ЧСИ е издал Постановление изх.№8545/07.07.2021г., с
което е извършил поправка на явна фактическа грешка в предходно
издаденото , а именно навсякъде числото 255 лева да се чете 292,70 лева , а
навсякъде числото 455 лева да се чете 492,70 лева.
Първото възражение заявено в жалбата е, че съдебният изпълнител не
е бил надлежно сезиран да постанови намаляване на адвокатското
възнаграждение, защото разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК предвижда, че
такова намаляване може да бъде извършено само по искане на насрещната
страна. Счита, че взискателят Областна служба „Земеделие", по чието искане
е извършено намаляването не е насрещна страна, такъв е само длъжникът по
изпълнението. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, защото
същото отразява буквално тълкуване на посочената правна норма. В
изпълнителното производство текстът на чл.78,ал.5 от ГПК се прилага по
аналогия и следва да бъде съобразен с естеството на изпълнителния процес.
Когато в изпълнителното производство взискателите са повече от един,
3
между техните вземания, включително и за разноски може да възникне
конкуренция, което безспорно обуславя интерес, съответно право на всеки от
тях да прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В
този смисъл са и мотивите изложени в ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК. Поради посоченото съдът приема, че ЧСИ се е
произнесъл по допустимо възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на присъединения взискател.
Неоснователни са и заявените твърдения, касаещи наличието на
фактическа и правна сложност на делото и на извършените жалбоподателя
действия. ЧСИ е редуцирал адвокатските възнаграждения до минималния
размер предвиден в НМРАВ, като според съда правилно е съобразил, че в
изпълнителното производство единствените действия, които са извършени от
този взискател са подаването на молба, с която заявява качеството си на
обезпечен кредитор и молбата за присъединяване. Вярно е, че продаденият по
изпълнителното дело недвижим имот е възбранен по искане на този
взискател, което обаче не променя сложността – правна и фактическа на
делото и на извършените от взискателя действия. Законодателят е
„възнаградил“ обезпечения кредитор за активността при запазване на
имуществото на длъжника, като му е признал правото на предпочитателно
удовлетворение на разноските по обезпечението.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбата се явява изцяло
неоснователна, ето защо следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№1750/30.07.2021г. по описа на
ОС – Шумен за отмяна на Постановление изх.№8009/25.06.2021г., поправено
с Постановление изх.№8009/25.06.2021г. по изпълнително дело
№20219310400123 по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№931, с район на действие ШОС
с което е намалено претендираното възнаграждение за процесуално
представителство на ХР. КР. КР., ЕГН **********, в качеството му на
обезпечен кредитор , заплатено от същия по Договор за правна защита и
съдействие №102301 от 1 750 лева на 292,70 лева и намалено претендираното
възнаграждение за процесуално представителство на същото лице, в
качеството на присъединен взискател от 3 500 лева на 492,70 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4