Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Вилиана Русева и с
участието на Емилия Янчева – прокурор в Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 220 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Административното
дело е образувано въз основа на Искова молба № РД-12-1804 от 21.07.2022г. по
описа на ШАдмС, депозирана от Н.И.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
действаща чрез процесуален представител П.Р.– адвокат от ШАК, със съдебен адрес
***, кантора № 10, срещу Министерството на здравеопазването, със седалище
гр.София, пл.Света Неделя № 5, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдържаща искане Министерството на здравеопазването да й заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 47773,10 лева (левовата равностойност на 24426
евро), претърпени в периода от
12.04.2021г. до 21.07.2022г., вследствие на издаден незаконосъобразен и отменен
по надлежния ред административен акт – Изричен отказ на министъра на здравеопазването,
отменен с решение № 125 от 06.08.2021г. по адм.д.№ 152/2021г., влязло в сила на
09.12.2021г., както и в резултат на бездействието на компетентния орган по
смисъла на чл.2, ал.3 и чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
издаване на европейска професионална карта (ЕПК) /ПМС № 36 от 17.02.2017г./,
изразяващо се в това, че след одобрението на документите от приемащата страна –
Кралство Испания, до датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2022г., не
е постановено решение за издаване на ЕПК от компетентния български орган по
чл.2, ал.3 от Наредбата, въпреки изрично отправената покана за това, като
посочената по-горе главница се претендира ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба Н.Н.
твърди, че на 15.02.2021г. се е регистрирала в Информационната система на
вътрешния пазар на Европейския съюз, като едновременно с това отправила искане
за стартиране на процедура по издаване на европейска професионална карта за
професията „физиотерапевт“ /рехабилитатор/, за което е генерирано заявление №
03-8365-RS00 от 15.02.2021г., като страната на произход е Република България, а
приемащата страна – Кралство Испания. Процедурата по издаване на ЕПК е регламентирана
в глава II от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК, издадена с цел
осигуряване изпълнението на Регламент за изпълнение /ЕС/ 215/983 на
Европейската комисия от 24.06.2015г. относно процедурата за издаване на ЕПК и
прилагането на механизма за предупреждение съгласно Директива 2005/36/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл.6 от Наредбата, лицата подават
заявление за издаването на ЕПК по електронен път, чрез създаване на защитен
личен профил в онлайн инструмента на Европейската комисия за автентификационни
услуги, който автоматично генерира досие на заявителя в Информационната система
на вътрешния пазар. В нарушение на чл.14, ал.3 от Наредбата, след извършване на
проверката по чл.8, ал.1 от с.н., преписката не е изпратена от страна на
Министерство на здравеопазването на приемащата страна, което по същество
представлява мълчалив отказ. След депозиране на жалба срещу бездействието на
административния орган, по която е образувано адм.д.№ 130/2021г. по описа на
ШАдмС, министърът на здравеопазването генерирал в информационната система
изричен отказ за приемане на заявлението. Този изричен отказ бил обжалван пред
Административен съд – гр.Шумен, който с решение № 125 от 06.08.2021г. по
адм.д.№ 152/2021г. по описа на съда го отменил и задължил административния
орган да издаде на Н.И.Н. исканата ЕПК за работа в Кралство Испания, район
гр.Мадрид. Цитираното решение било оставено в сила с решение №
12613/09.12.2021г. по адм.д.№ 10196/2021г. по описа на ВАС и влязло в сила на
09.12.2021г.
На 06.01.2022г.
Министерство на здравеопазването публикувало в информационната система по
заявлението на ищцата съобщение с № 03-8365-RS00 във връзка с актуализиране
статуса на заявлението, сочейки, че е налице техническа пречка същото да бъде
прехвърлено към Кралство Испания, поради което отправило искане за генериране
на ново заявление за ЕПК с прикачени към същото всички документи по
процедурата.
На 03.02.2022г. Н.И.
подала ново заявление № 03-9892-07GE, ведно с необходимите документи за
издаване на ЕПК. Документите незабавно били изпратени в Кралство Испания, като
компетентният орган в приемащата държава първоначално допуснал фактическа
грешка, а впоследствие на 13.04.2022г.
издал удостоверение за ЕПК. Впоследствие
ЕПК била отнета за извършване проверка на документите в приемащата
страна, а на 05.06.2022г. в електронната система било публикувано одобрение на
приемащата страна от компетентния орган на Кралство Испания.
Ищцата сочи, че
към настоящия момент министърът на здравеопазването не е предприел никакви
действия за издаване на ЕПК. Така издаденото и генерирано в системата
удостоверение от испанска страна с № 03-9892-07GE е невалидно, тъй като е
издадено от некомпетентен орган и с невярна дата – 13.04.2022г. Според ищцата,
съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК,
органът, който отговаря за заявленията за ЕПК и е компетентен за издаването й
за професията „рехабилитатор“, е министърът на здравеопазването. Към датата на
подаване на исковата молба липсва постановен валиден административен акт за
издаването на ЕПК, представляващо отказ за изпълнение на влезлите в сила
съдебни решения.
По изложените
съображения ищцата счита, че са налице правните основания по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да претендира имуществени вреди, причинени й в резултат на невъзможността
да упражнява професията „рехабилитатор“ в Кралство Испания, гр.Мадрид, за което
своевременно е подала заявление до министъра на здравеопазването за издаване на
ЕПК. Счита, че вредите са настъпили в резултат на изричния отказ на министъра
на здравеопазването за издаване на ЕПК от 12.04.2021г., отменен по съдебен ред,
както и от бездействието на компетентния орган по смисъла на чл.2, ал.3 и
чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК след одобрението
на документите от приемащата страна – Кралство Испания, до датата на депозиране
на исковата молба, да постанови решение за издаване на ЕПК, въпреки отправената
изрична покана за това. В исковата молба е уточнено, че се претендира
обезщетение за периода от 12.04.2021г. – датата на постановяване на изричния
отказ на министъра на здравеопазването за издаване на ЕПК, до 21.07.2022г. –
датата на депозиране на исковата молба. Сочи се, че цената на иска в размер на
левовата равностойност на 24426,00 евро е формирана за 15 месеца и 8 дни, при
средномесечно възнаграждение на физиотерапевт в гр.Мадрид, Кралство Испания, на
стойност 1600 евро. Въз основа на всичко изложено Н.И.Н. отправя искане
административният съд да постанови решение, с което да осъди Министерство на
здравеопазването да й заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на левовата равностойност на 24426,00 евро (47773,10 лева), вследствие непостановяване на
решение за издаване на европейска професионална карта за периода от
12.04.2021г. до 21.07.2022г., ведно с дължимата законна лихва върху това
обезщетение, от датата на депозиране на исковата молба, до датата на
заплащането на обезщетението. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.
Впоследствие с
протоколно определение от 28.09.2022г. съдът е прекратил съдебното
производство по отношение на претендираната главница в частта над 45206,31 лв. (равностойна на 23113,62 евро), до пълния
предявен размер от 47773,10 лева
(равностойна на 24426 евро), поради изменение на исковата претенция в тази й част.
С оглед
изложеното, към момента на приключване на устните състезания, предмет на
съдебното производство се явява искова претенция, предявена от Н.И.Н. срещу
Министерството на здравеопазването, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдържаща искане Министерството на здравеопазването да й заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер 45206,31 лв.
(равностойни на 23113,62 евро), претърпени в периода от 12.04.2021г. до
21.07.2022г., вследствие на издаден незаконосъобразен и отменен по надлежния
ред административен акт – Изричен отказ на Министъра на здравеопазването,
отменен с Решение № 125 от 06.08.2021г. по АД № 152/2021г., влязло в сила на
09.12.2021г., както и в резултат на бездействието на компетентния орган по
смисъла на чл.2, ал.3 и чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
издаване на европейска професионална карта (ЕПК), изразяващо се в това, че след
одобрението на документите от приемащата страна – Кралство Испания, до датата
на депозиране на исковата молба – 21.07.2022г., не е постановено решение за
издаване на ЕПК от компетентния български орган по чл.2, ал.3 от Наредбата, ,
като посочената по-горе главница се претендира ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, чрез процесуалния си представител адв.П.Р.от
ШАК, поддържа исковата претенция, излагайки аргументи, че същата е доказана по
основание и размер. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна – Министерство
на здравеопазването – гр.София, редовно призовано, не изпраща представител. От
процесуалния му представител – гл.юрисконсулт Х.Г., е депозирано писмено становище,
съдържащо аргументи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция,
въз основа на които е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което
да я отхвърли изцяло. В тази връзка се твърди, че в случая компетентен орган за
издаване на ЕПК е не министърът на здравеопазването на РБългария, а съответният
орган в приемащата държава, като задълженията на министъра на здравеопазването
се свеждат до изпращане на подаденото заявление с приложените към него
документи до компетентния орган – в случая този на Кралство Испания, което в
случая е сторено. В този смисъл се счита, че не е налице незаконосъобразен акт
или бездействие, осъществени от орган на ответника. Излагат се и аргументи за
липса на настъпили имуществени вреди, намиращи се в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт и бездействието.
Представителят на
Окръжна прокуратура - гр.Шумен застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана, предвид липсата на доказателства, че претендираните от ищцата имуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на
ответника, тъй като не е установено, че единствената причина Н.И.Н. да не
реализира доходи в претендирания размер като рехабилитатор в Кралство Испания е
пряка и непосредствена последица от неиздаването на ЕПК.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2021г. Н.И.Н.
се регистрирала в Информационната система на вътрешния пазар на Европейския
съюз, като по реда на чл. 6 от Наредба за условията и реда за издаване на
Европейска професионална карта отправила искане за стартиране на процедура по
издаване на Европейска професионална карта (ЕПК) за професията „физиотерапевт“,
с посочена приемаща страна Кралство Испания, район Мадрид. Към заявлението
прикачила и Диплома за висше образование, Образователно-квалификационна степен
„бакалавър“, специалност „медицинска рехабилитация и ерготерапия“, издадена от
Университет „Проф. Д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас, ведно с Уверение №
281/28.01.2021г., издадено от Университет „Проф. Д-р Асен Златаров“ – гр.
Бургас и Удостоверение № 5287/04.02.2021г. на Председателя на УС на БАПЗГ за
липса на професионални нарушения.
На 03.03.2021г. бил
генериран автоматичен отговор от информационната система за наличие на
необходимите документи. Тъй като до 03.04.2021г. липсвало произнасяне на
органа, на 06.04.2021г. от страна на ищцата чрез информационната система било
изпратено запитване за статуса на подаденото заявление. На 12.04.2021г. бил
отразен отказ от страна на министъра на здравеопазването, с който заявлението
било отхвърлено. Като статус бил посочен „отказ от държавата по произход“, като
под формата на коментар в съответното поле било отразено, че съгласно чл. 2,
ал. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК органът, който
отговаря за заявленията за ЕПК и е компетентен за издаването ѝ за
професиите „рехабилитатор“ и „кинезитерапевт“, е министърът на здравеопазването,
а доколкото заявителката е придобила професионална квалификация „медицински
рехабилитатор - ерготерапевт“, то министърът на здравеопазването се явява
некомпетентен орган и няма правомощие за обработка на депозираното заявление.
Недоволна от
постановения отказ, Н.И.Н. го оспорила пред Административен съд – гр.Шумен с
жалба с вх. № 97-164 от 22.04.2021г., въз основа на която било образувано адм.д.№
152/2021г. по описа на ШАдмС.
С Решение №
125/06.08.2021г. по адм.д.№ 152/2021г. по описа на ШАдмС съдът отменил Изричния
отказ на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г. в 17:04 часа
в Информационната система на вътрешния пазар на ЕС, с който е отказана
обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г.
от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална карта за професията
„рехабилитатор“. Със същото решение съдът върнал преписката на министъра на
здравеопазването за ново произнасяне по Заявление (ЕРС 180226) с №
03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г. от Н.И.Н. при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение,
като определил 30 (тридесет) дневен срок за произнасяне на административния
орган, считано от влизане в сила на решението. За да постанови този правен
резултат, съдът приел, че от факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ към МУ"Проф.Асен
Златаров", гр.Бургас е издадено Уверение № 281/28.01.2021г., подписано от
ректор проф. д-р М.М.., представляващо официален свидетелстващ документ,
разполагащ с материална доказателствена сила и удостоверяващ, че Н.И.Н. е
завършила специалността „медицинска рехабилитация и ерготерапия“ през 2020г. с
диплома с рег. № 23293/14.09.2020г. и може да упражнява професията
рехабилитатор /физиотерапист/ в публичния, обществения и частния сектор и здравните и медико-социалните грижи и услуги.
Поради това и доколкото Н.И.Н. е поискала издаване на ЕПК за професията
„физиотерапист“ /рехабилитатор/, съдът не е споделил направения от
административния орган извод, че като законосъобразно основание за отказ следва
да бъде разглеждано обстоятелството, че професията „медицински рехабилитатор -
ерготерапевт“ не е регулирана професия в Република България. Съдът е посочил,
че възможната професионална реализация пред ищцата с придобитата от нея
образователно-квалификационна степен ѝ позволяват да изпълнява дейности
от сферата на физиотерапистите/ физиотерапевтите, поради което искането ѝ
попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията
от 24 юни 2015г. относно процедурата за издаване на европейска професионална
карта и прилагането на механизма за предупреждение съгласно Директива
2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и компетентен за уважаването
му е бил именно министърът на здравеопазването, който неправилно е постановил
атакувания изричен отказ.
Решение №
125/06.08.2021г. по адм.д.№ 152/2021г. по описа на ШАдмС влязло в законна сила
на 09.12.2021г., след като било оставено в сила с Решение № 12613/09.12.2021г.
по адм.д.№ 10196/2021г. по описа на ВАС.
На 06.01.2022г.
Министерство на здравеопазването публикувало в Информационната система на
вътрешния пазар по заявлението на ищцата съобщение с № 03-8365-RS00, съдържащо
указание за актуализиране статуса на заявлението. В тази връзка било посочено
наличие на техническа пречка заявлението с приложените документи да бъде
прехвърлено към Кралство Испания, поради което е отправено искане ищцата да
генерира ново заявление за ЕПК с прикачени към същото всички документи по
процедурата.
На 03.02.2022г. Н.И.
подала ново заявление № 03-9892-07GE за издаване на ЕПК, придружено с
необходимите документи за издаване на ЕПК. Документите незабавно били изпратени
в Кралство Испания, като на 13.04.2022г. компетентният орган в приемащата
държава (Кралство Испания) издал удостоверение за ЕПК, а по-късно временно я
отнел за извършване проверка на документите в приемащата страна.
На 05.06.2022г. в Информационната
система на вътрешния пазар било публикувано одобрение на приемащата страна от
компетентния орган на Кралство Испания.
На 04.07.2022г.
ищцата изпратила по куриер Покана до Министъра на здравеопазването с искане
последният да издаде ЕПК на ищцата по подаденото от нея заявление от
03.02.2022г., мотивирайки се с факта, че именно той е компетентният
административен орган да го стори. По тази причина Н.Н. отправила искане
министърът да изпълни влезлите в сила съдебни решения, задължаващи го да издаде
ЕПК и да уведоми компетентните органи на държавите-членки за това решение.
Тъй като не
последвало издаване на ЕПК на Н.И.Н., на 21.07.2022г. последната сезирала
Административен съд-гр.Шумен с настоящата искова претенция срещу Министерството
на здравеопазването, с искане същото да бъде осъдено да й заплати обезщетение за
периода от 12.04.2021г. – датата на постановяване на изричния отказ за издаване
на ЕПК, до 21.07.2022г. – датата на депозиране на исковата молба, в размер на 45206,31 лева (равностойна на 23113,62 евро),
представляваща имуществени вреди, равняващи се на стойността на доходите, които
не е могла да реализирала като физиотерапевт в Кралство Испания в посочения
период, поради постановения изричен отказ за издаване на ЕПК от министъра на
здравеопазването и последвалото бездействие на административния орган да издаде
ЕПК след влизане в сила на съдебното решение, отменящо този отказ, до датата на
предявяване на исковата молба.
За доказване на
твърденията си ищцата ангажира писмени доказателства, които са приложени към
исковата молба.
По делото е
допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, приета без оспорване от
страните, според която, средно месечното възнаграждение при упражняване на
професията рехабилитатор в района на гр.Мадрид, Кралство Испания за периода от
12.04.2021г. до 21.07.2022г., е в размер на 1500 евро, респективно, общият
размер на трудовите възнаграждения, които би получила Н.И.Н., упражнявайки
професията рехабилитатор в района на гр.Мадрид, Кралство Испания за периода от
12.04.2021г. до 21.07.2022г., е 23113,62 евро, равняващи се на 45206,31 лева.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност
на исковата претенция, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по
делото и доводите на страните, приема следното:
По същество, с
предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от незаконосъобразен
административен акт – Изричен отказ на министъра на здравеопазването, генериран
на 12.04.2021г. в 17:04 часа в Информационната система на вътрешния пазар на
ЕС, с който е отказана обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00,
подадено на 15.02.2021г. от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална
карта за професията „рехабилитатор“ (физиотерапист), както и незаконосъобразно
бездействие на министъра на здравеопазването да издаде ЕПК в изпълнение на
решението на ШАдмС по адм.д.№ 152/2021г., считано от влизането му в сила на
09.12.2021г. до датата на предявяване на исковата молба; отправя се и акцесорна
претенция за присъждане на лихви върху твърдените вреди, считано от датата на
депозиране на исковата молба до заплащане на обезщетението. Съгласно чл. 204,
ал. 1 и ал.4 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1
от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния
акт по съответния ред, а незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В
процесния случай, ищцата по същество претендира имуществени вреди - пропуснати ползи от отменен с влязло в сила
съдебно решение административен акт и незаконосъобразно бездействие, с оглед на
което следва да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 204, ал.1 и ал.4 от АПК. Предявения иск е допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация – адресат на отменения административен акт и субект, чиито права и
законни интереси са засегнати неблагоприятно от претендираното бездействие.
Същият отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна. Искът е
насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК,
доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито административен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е насочена
срещу Министерство на здравеопазването, юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, чиято функция е
да подпомага министъра на здравеопазването при осъществяване на неговите
правомощия (чл.2, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт).
Разгледана по същество, исковата претенция се
явява неоснователна, по следните
съображения:
Претенцията за обезщетение за вреди, произтичащи
от незаконосъобразен акт и незаконосъобразно бездействие на орган на
Министерството на здравеопазването е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
който въвежда отговорност за държавата и общините, за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от актовете и действията на нейни органи и длъжностни лица,
независимо от това дали са причинени виновно. За да възникне право на
обезщетение в настоящия случай, е необходимо да са налице едновременно няколко
предпоставки: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. Вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на фактическия състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и
това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на наличното имущество, а пропуснатите ползи -
в неполучено, но сигурно увеличаване на имуществото.
По делото не се
спори, а и се установява от събраните доказателства, наличието на
незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред – Изричен отказ
на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г., с който е отказана
обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г.
от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална карта за професията
„рехабилитатор“. Цитираният изричен отказ е отменен с Решение №
125/06.08.2021г. по адм.д.№ 152/2021г. по описа на ШАдмС влязло в законна сила
на 09.12.2021г., което от своя страна е
оставено в сила с Решение № 12613/09.12.2021г. по адм.д.№ 10196/2021г.
по описа на ВАС, влезли в сила на 09.12.2021г.
Съдът намира, че по
делото е установено по безсъмнен начин и незаконосъобразно бездействие, осъществено от
страна на орган на ответника, а именно – министъра на здравеопазването. С
решението по адм.д.№ 152/2021г. по описа на ШАдмС съдът е определил 30 дневен
срок, считано от влизане в сила на решението, за произнасяне на Министъра на
здравеопазването по Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на
15.02.2021г. от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална карта за
професията „рехабилитатор“. Решението е влязло в сила на 09.12.2021г. и 30 дневният
срок е изтекъл на 08.01.2022г. (събота, почивен ден), респ. следва да се счита
продължен до 10.01.2022г. От събраните по делото доказателства се установява,
че нито в този срок, нито до момента на предявяване на исковата претенция,
ищцата не е получила ЕПК за притежаваната от нея професионална квалификация. В
тази връзка съдът не споделя доводите на ответника, че министърът на
здравеопазването притежава единствено задължението да удостовери валидността и
автентичността на документите в Информационната система на вътрешния пазар,
произтичащо от чл.3, ал.2 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК,
както и да ги препрати на компетентния административен орган по чл.4, ал.1 от
Наредбата, а именно – съответният орган в Кралство Испания.
Съгласно чл.4в, § 1
от Директива 2005/36/ЕО на ЕП и на Съвета
от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните
квалификации, компетентният орган на държавата-членка по произход в триседмичен
срок проверява заявлението и придружаващите документи в досието в ИСВП и издава
Европейската професионална карта за предоставяне на услуги на временен и
случаен принцип, различни от случаите по член 7,
параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите
документи, посочени в член 4б,
параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни
документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея.
Впоследствие органът незабавно предава Европейската професионална карта на
компетентния орган на всяка съответна приемаща държава-членка и информира
заявителя за това. Приемащата държава-членка не може да изисква никаква допълнителна
декларация по член 7
през следващите 18 месеца.
Според чл.4в, § 4
от същата Директива, Европейската професионална карта е валидна на цялата
територия на всички съответни приемащи държави-членки, докато титулярят й
запазва правото си да практикува въз основа на документите и информацията,
съдържащи се в досието в ИСВП.
Съгласно чл.1 от
Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК, със същата се определят
условията и редът за издаване на европейска професионална карта и органите по
признаване, които отговарят за заявленията за европейска професионална карта и
които са компетентни за издаването й, и се осигурява изпълнението на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията от 24 юни 2015 г. относно
процедурата за издаване на европейска професионална карта и прилагането на
механизма за предупреждение съгласно Директива
2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 159/27 от 25
юни 2015 г.).
От цитираните
разпоредби следва извода, че компетентен орган за издаване на ЕПК се явява
държавата по произход, поради което и в процесния казус това е министърът на здравеопазването
на РБ. И доколкото по делото не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че
е налице волеизявление за издаване на ЕПК на ищцата от страна на министъра на
здравеопазването, съдът споделя направения в исковата молба извод за наличие на
незаконосъобразно бездействие, осъществено от страна на орган на Министерство
на здравеопазването. Без значение е обстоятелството по какви причини не е
сторено това и дали МЗ е разполагало или не с технически възможности за
издаване на ЕПК, каквито твърдения навежда процесуалният представител на
ответника в депозирано от него писмено становище с рег.№
ДА-01-2194/27.09.2022г. по описа на ШАдмС, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредба за условията и реда за издаване на ЕПК и по силата на цитирания съдебен
акт министърът на здравеопазването, в качеството му на компетентен орган да
издаде ЕПК за професиите „медицинска сестра“, „магистър-фармацевт“,
„рехабилитатор“ и „кинезитерапевт", е бил длъжен да издаде такава по
заявлението, депозирано от Н.И.Н. в този смисъл.
От изложените
аргументи следва, че е налице първата изискуема от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
предпоставка за претендираното от ищцата обезщетение. Впрочем, тази
предпоставка би била налице и при наличие единствено на отменен административен
акт, без да е установено незаконосъобразно бездействие от страна на орган или
длъжностно лице на ответника.
Същевременно обаче
от представените доказателства не се установява наличието на останалите две
предпоставки, а именно - ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати
ползи, които да са пряка и непосредствена последица от посочените
незаконосъобразен акт и бездействие. В тази връзка Н.И.Н. счита, че за периода
от постановяване на изричния отказ за издаване на ЕПК до предявяване на исковата
й претенция, същата е била лишена от възможността да реализира своите намерения
да започне работа като физиотерапевт в Кралство Испания – район гр.Мадрид.
Счита, че по този начин е била лишена от сигурно увеличаване на имуществото й с
дохода, който би получила от работа като физиотерапевт в Кралство Испания. Претендира наличието на причинна връзка между
пропуснатите ползи и незаконосъобразните акт и бездействие, като счита, че ако
министърът на здравеопазването не беше постановил изричен отказ да издаде ЕПК,
а впоследствие не беше бездействал да изпълни съдебното решение, задължаващо го
да издаде тази карта, същата би реализирала сигурни доходи в претендирания от нея размер.
Съдът намира, че събраните
по делото доказателства не обосновават категоричен извод, че претендираните от
ищцата пропуснати ползи се дължат пряко и непосредствено на процесните
незаконосъобразен административен акт и бездействие, в резултат на които ищцата
не е била снабдена с ЕПК, позволяваща й да работи като рехабилитатор/физиотерапист
в Кралство Испания, район гр.Мадрид. За да е налице пряка зависимост между
претендираната вреда и конкретните административен акт и бездействие, следва с
постановяване на акта, респективно с обективиране на бездействието ищцата да е
претърпяла вредата, за която твърди, че следва да бъде обезщетена. Това би се
случило само ако този административен акт, респективно това бездействие, се
явяват единствената пречка лицето да не осъществи намеренията си да започне
работа като рехабилитатор/физиотерапист в съответната държава и населено място.
В случая не може да се приеме, че нереализирането на тези доходи се дължи пряко
и единствено на незаконосъобразните акт и бездействие на министъра на
здравеопазването. За да се започне работа като рехабилитатор/физиотерапист в Кралство Испания, район гр.Мадрид, е
необходимо, но недостатъчно условие, лицето да притежава ЕПК, удостоверяваща
квалификационната му степен. Издаването на ЕПК не предоставя автоматично правото на титуляра
на същата да започне да работи на съответната длъжност, респективно да
реализира доход в претендирания размер. Това може да стане само след наличие на
съответни свободни длъжности, за които се предлага възнаграждение в
претендирания от Н.Н. размер и заявено съгласие от страна на работодателя да я
наеме на работа именно на такава длъжност и срещу такова възнаграждение. Това,
че едно лице притежава нужната професионална квалификация като рехабилитатор,
респ. физиотерапист, не означава, че при всички случаи същата е щяла да успее
веднага да намери свободно работно място в Кралство Испания и да започне работа
по специалността си. Възможността за започване на работа е предпоставена от
поредица от фактически и правни действия, едва след чието кумулативно
осъществяване лицето придобива правото да полага труд като рехабилитатор/физиотерапист,
респективно да реализира доходи, равняващи се на средномесечното
възнаграждение, което получават рехабилитаторите/физиотерапистите в Кралство
Испания. Издаването на ЕПК, позволяваща й да работи като физиотерапевт в
Кралство Испания представлява само част от този фактически състав, без да го
осъществява изцяло, тъй като е напълно възможно лицето изобщо да не може да
започне работа като рехабилитатор/физиотерапист по различни причини,
независимо, че притежава нужната квалификация за това.
На следващо място,
обстоятелството, че ищцата притежава професионална квалификация като рехабилитатор/физиотерапист
само по себе си не доказва, че тя действително е имала обективна възможност и
субективно намерение да предприеме всички необходими действия, за да започне
работа като такава в Кралство Испания, район Мадрид, че е щял да извърши всички
необходими действия, за да започне работа веднага, респективно да получи доходи
в претендирания размер. Твърденията на ищцата в тази насока са обосновани
единствено с вероятната възможност тя да изпълни намеренията си, което не е
достатъчно, за да се приеме наличие на причинна връзка между незаконосъобразните
акт и бездействие акт и претендираните от Н.Н. пропуснати ползи. Наличието на
причинна връзка между пропуснатите ползи, изразяващи се в сигурно увеличаване
на имуществото й в резултат получаване на доход от трудова дейност като рехабилитатор/физиотерапист
следва да е резултат не от субективното очакване на ищцата, а пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразните акт и бездействие, неопосредена
от други актове и действия от страна както на длъжностни лица на ответника,
така и от страна на самата ищца. За основателността на тази претенция следва да
е налично бъдещо сигурно получаване на имуществените облаги и не е достатъчно
те да се предполагат. В конкретната хипотеза претендираните вреди са условни и
хипотетични, реализирането им зависи от редица условия, чието настъпване е
бъдещо несигурно събитие. Събраните по делото доказателства не обосновават с
категоричност настъпването на такива като следствие от незаконосъобразния
изричен отказ на министъра на здравеопазването да издаде ЕПК на Н.И.Н., както и
последвалото бездействие да издаде такава след отмяна на изричния отказ с
влязло в сила решение. Липсват основания да се приеме, че ако министърът на
здравеопазването беше издал ЕПК на Н.Н. въз основа на заявлението й, подадено
на 15.02.2021г., респективно в 30 дневния срок за издаване на ЕПК, определен с
решението на ШАдмС по адм.д.№ 152/2021г., изтекъл на 09.01.2022г., ищцата е щяла
със сигурност да започне работа като рехабилитатор/физиотерапист в Кралство
Испания, район Мадрид и да получи очакваните от нея приходи на обща стойност 45206,31 лв. (равностойна на 23113,62 евро).
По изложените
съображения съдът намира предявения от Н.И.Н. иск за претърпени имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, в резултат на отменен административен акт,
издаден от министъра на здравеопазването и незаконосъобразно бездействие на
същия административен орган, за неоснователен, поради която причина не е
необходимо обсъждане въпроса досежно техния размер.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че не са налице условията по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на
претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, на обща стойност 45206,31
лв. (равностойна на 23113,62 евро), представляващи средномесечното
възнаграждение на рехабилитатор/физиотерапист в Кралство Испания, район Мадрид
за 15 месеца и 8 дни в периода от 12.04.2021г. (датата на постановяване на
изричния отказ) до 21.07.2022г. (датата на предявяване на исковата молба),
претърпени от ищцата в резултат на незаконосъобразен и отменен административен акт – Изричен
отказ от 12.04.2021г. на министъра на здравеопазването за издаване на ЕПК за професията „рехабилитатор“ на ищцата Н.И.Н.; както
и в резултат на бездействието на компетентния орган по смисъла на чл.2,
ал.3 и чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на европейска
професионална карта, изразяващо се в това, че след одобрението на документите
от приемащата страна – Кралство Испания, до датата на депозиране на исковата
молба – 21.07.2022г., не е постановено волеизявление за издаване на ЕПК от компетентния български орган по
чл.2, ал.3 от с.н. Поради това съдът приема, че
исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена. С оглед този резултат, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за лихви върху претендираната главница, считано от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на претендираните
суми.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна и недоказана, предявената от Н.И.Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу Министерство на здравеопазването – гр.София,
пл.Света Неделя № 5, искова претенция с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи, претърпени в резултат на незаконосъобразен и отменен по надлежния ред административен
акт – Изричен отказ на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г. в 17:04 часа в Информационната система на
вътрешния пазар на ЕС, с който е отказана обработка на Заявление (ЕРС 180226) с
№ 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г. от Н.И.Н. за издаване на Европейска професионална карта
за професията „рехабилитатор“; както и в резултат на бездействието на компетентния
орган по смисъла на чл.2, ал.3 и чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда
за издаване на Европейска професионална карта, изразяващо се в това, че след
одобрението на документите от приемащата страна – Кралство Испания, до датата
на депозиране на исковата молба – 21.07.2022г., не е постановено волеизявление
за издаване на Европейска професионална
карта от компетентния български орган по чл.2, ал.3 от с.н., на обща
стойност 45206,31 лв. (равностойна на 23113,62
евро), представляващи средномесечното възнаграждение на рехабилитатор/физиотерапист
в Кралство Испания, район Мадрид за 15 месеца и 8 дни в периода от 12.04.2021г.
до 21.07.2022г. (от датата на постановяване на изричния отказ до датата на
предявяване на исковата молба), ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда
на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: