№ 2533
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Г. Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110115247 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове от ищеца Г. М. Д. ЕГН **********, с
адрес: гр.В., ул.“Ц. К.“№**, ет.*, ап.*, срещу ответника „Н.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1797, р-н И., бул./ул.Л.С.(Л.Т.)№3, ет.10, за
постановяване на решение, както следва:
1/ за установяване на нищожност на клаузата за заплащане на неустойка за
непредоставяне на гаранция, съгласно чл.6 от Договор за паричен заем №
******************* от 08.03.2023 г., на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, а в евентуалност на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
поради противоречие със закона;
2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 28.92лв., с която
ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.11.2023г. до окончателното заплащане на дължимата сума.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че на дата
08.03.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
******************* („Договора"), по силата на който кредитополучателят може
многократно да усвоява траншове по кредита. На 30.03.2023г., на кредитополучателя е
предоставена главница в размер на 200.00 лева, като транш по договора за кредит. Съгласно
чл. 6 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение (гаранция)
по заема („Неустойката"), в размер на 28.92 лева. Неустойката се настоява, че е договорена
1
в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата
обезпечителна функция. Сочи се, че кредиторът не е търсил обезпечение, като е поставил
ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Неустойката,
според изнесеното, е уговорена в противоречие с Директива 2008/48/ЕС относно договорите
за потребителски кредити /Директивата/, транспонирана в ЗПК. От чл.8, пар.1 на
Директивата, става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребител. Същото задължение произтича от
чл.16 на ЗПК. В тази връзка неустойката се настоява, че се явява в противоречие с целта на
Директивата и разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Тази клауза, според ищцовата страна,
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху
потребителя, което е недопустимо. Ищцовата страна счита клаузата и за неравноправна, по
смисъла на ЗЗП, на основание чл.146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
поради противоречие с императивни норми на закона.
При тези съображения, ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н.“ООД, е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага становище за недопустимост на установителния иск и неоснователност на
предявения осъдителен иск. Сочи се с отговора, че обезпечителната функция на неустойката
произтича от стимулиращия ефект за длъжника, който за да не претърпи неблагоприятните
последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно
задължението. Сочи се, че в изпълнение на задължението по чл.16 ЗПК, „Н."ООД е
извършило справка в Централния кредитен регистър, поддържан от Българската народна
банка с оглед проверка на кредитната задлъжнялост на ищеца към банките и финансовите
институции, както и към платежните институции и дружествата за електронни пари,
отпускащи кредити по реда на чл.21 от Закона за платежните услуги и платежните системи,
които извършват дейност на територията на Република България (доказателство № 3). Сочи,
че неустойката по чл.6, ал.1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото
съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от
уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание ), понеже
представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК, но дори и да
би се приело, че е такъв елемент и е трябвало да бъде включена, невключването й не води до
недействителност на целия договор и съответно не лишава от действие уговорката за
възнаградителна лихва. „
При изложеното, ответната страна отправя искане за отхвърляне на предявените искови
претен;ции. Претендира за присъждане сторените разноски по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за
2
потребителски кредит „ДО 500“ №******************* от 08.03.2023г. Съгласно договора,
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредитна линия в размер на 500 лева, със срок
на ползване 1 година, като кредитополучател може многократно да усвоява суми по
кредитната линия до максимално разрешения лимит. Първия транш по договора в размер на
200 лева се предоставя в деня на сключване на договора. Лихвата по първия транш следва да
бъде заплатена в срок от 14 дни. ГПР по кредита е в размер на 49.09%.
В чл. 4, ал. 3 на договора, е уговорено, че до края на деня, следващ деня на предоставяне на
сумата по първия транш, кредитополучателят е длъжен да предостави гаранция на
кредитодателя, съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора.
Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да
бъде в размер на 1000 лева и със срок на валидност 08.03.2028г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
процесния договор за кредит, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора
гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и
условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на 4
лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89%
от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Наустойката се начислява на ден,
считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 ГПК, видно от разписаното във втората алинея
на чл. 6 от договора за кредит.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следното: сключването на 08.03.2023 г. на горепосочения договор за
потребителски кредит между „Н."ООД (кредитор) и Г. М. Д., както и постъпването в
патримониума на ответника на сумата в размер на 28.92 лева, представляваща начислена от
кредитора неустойка.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
от правна страна:
По претенцията на ищеца с правно основание чл.26 от ЗЗД:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищцата следва да установи
твърдяните положителни правнорелевантни факти, на които основава искането си: че с
ответника са страни по договор за потребителски кредит, сключен на 08.03.2023г. с
уговорка за заплащане на неустойка. Съответно в тежест на ответника по делото бе да
установи наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения
по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: -
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валидно
учредено между страните договорно правоотношение, изправността си по договора/, както и
по размер и длъжник; наличието на действителна уговорка за плащане на неустойка при
неизпълнение на поетите задължения; както и размер на дължимата неустойка.
Относно твърденията за недопустимост, съдът намира същите за неоснователни. Винаги е
налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор или на отделни
клаузи по него за страна по договора. От наличните по делото доказателства е прието за
3
безспорно, че между страните е бил сключен процесния договор. Исковете с правно
основание чл. 26 ЗЗД, са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен
ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл.
26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити
наследства, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори.
Съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда
на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, начинът на съединяване на искове
зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за
недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил
ищецът, са предявени в условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на едно
основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е
безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на
сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или
заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. /Р № 199
от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК/.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата за заплащане на неустойка за
непредоставяне на гаранция, съгласно чл.6 от Договор за паричен заем №
******************* от 08.03.2023г., поради противоречие на материалния закон:, съдът
намира следното Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД -
противоречие на закона, представлява несъобразяване с предписанията на императивни
правни разпоредби. То е налице, когато има обективно несъответствие на договора с
повелителна правна разпоредба, свързана със съдържанието, формата и фактическия състав
на сключване на сделката. Основанието за нищожност "противоречие на закона" е общо и е
налице само тогава, когато конкретното нарушение на закона не е предвидено като
специално основание за недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че процесната клауза чл. 6 вр. чл. 4, ал. 3 от сключения между
страните Договор за потребителски кредит № ******************* от 08.03.2023г., е
нищожна, поради противоречие на закона, като съображенията са следните: Съгласно
нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.
Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция, съгласно разписаното в текста на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г. на ОСTK е
дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка, произтичат от нейните функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. За
4
спазването им съдът следва да следи служебно. Съдът приема, че в конкретния случай,
процесната неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит, същата
няма и обезщетителна функция, нито пък може да се приеме, че има санкционна функция.
Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение
на кредитополучателя за връщане на заетата сума, а има за цел единствено да увеличи
самото главно вземане. Предвиденият в чл. 4, ал. 3 от процесния договор срок от само един
ден, в рамките на който не бъде предоставена гаранция /и то в петорен размер/, която от
своя страна влече неустойка по чл. 6, ал. 1 от процесния договор за потребителски кредит е
изключително кратък, като цели единствено да създаде предпоставки за начисляване на
процесната неустойката и по този начин допълнително да бъде увеличен размера на
задълженията по кредита. По този начин размерът на неустойката не може да бъде включен
при формиране на ГПР. Така уговорена неустойката, прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника,
вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК.
Клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение съдът намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по
който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора, така и
печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Следва да се има
предвид начинът на уговаряне на неустойката (като глобална сума, начислявана след
изтичане на деня от подписването на договора за предоставяне от страна на заемателя на
обезпечение на задълженията му по договора) и обосновано би могло да се приеме, че
претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното
задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на обещанието за
предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване на заема, т.е.
компенсира се рискът за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице.
На следващо място, съдът намира, че договорът за кредит не отговаря и на изискванията по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, досежно посочване на годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
5
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е
достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение. В случая в договора
за кредит не е отразено как е формиран годишния процент на разходите, като не са посочени
кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1 / и в какъв процент се включват в него,
чийто общ размер да е равен на 49.09%. От съдържанието на договора не може да се извлече
дори процента на договорната лихва, която участва при формирането на годишния процент
на разходите. Още по-малко ясно е какво друго се включва в годишния процент на
разходите.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че клаузата за неустойка е недействителна
/нищожна/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предявеният иск
следва да се уважи.
По претенцията на ищеца с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В процесния случай, приложение намират разпоредбите на ЗПК. Съгласно разпределението
на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от
страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на неоснователно
обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на начална липса на основание. По
този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата в посочения размер, а в тежест
на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на плащането,
респективно за нейното задържане.
Постъпването на сумата в размер на 28.92 лева, представляваща начислена от кредитора
неустойка в патримониума на ответното дружество, е факт приет за безспорно установен на
основание чл.146 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед уважаването на главния иск и доказаната нищожност на каузата за неустойка по
процесния договор за потребителски кредит и приетото от съда за безспорно, че сумата от
28.92 лева е постъпила в патримониума на ответното дружество, то същата се явява дадена
без основание, поради което подлежи на връщане, предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, редовно отправено до съда искане за присъждане на разноски,
представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на
1060.00 лева – 100 лева за държавна така и 960 лева адвокатско възнаграждение/по 480лв. за
всеки от предявените искове/.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, клаузата на чл. 6 във вр. с чл.4 ал.3 от Договор за потребителски кредит „ДО
500“ №******************* 08.03.2023г. сключен между Г. М. Д. ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“Ц. К.“№**, ет.*, ап.*, в качеството на кредитополучател и „Н.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1797, р-н И., бул./ул.Л.С.(Л.Т.)№3, ет.10, в
качеството на кредитодател, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Н.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1797, р-н И., бул./ул.Л.С.(Л.Т.)№3, ет.10, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. М. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Ц. К.“№**, ет.*,
ап.*, сумата от 28.92лв., представляваща заплатена неустойка по чл.6 вр. с чл.4 ал.3 от
Договор за потребителски кредит „ДО 500“ №******************* от 08.03.2023г., с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2023г. до окончателното заплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Н.“ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1797, р-н И., бул./ул.Л.С.(Л.Т.)№3, ет.10, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА Г. М. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Ц. К.“№**, ет.*, ап.*, сумата в
общ размер от 1060.00лв., представляваща сбор от сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както следва: 960.00лв. за платено адвокатско възнаграждение
и 100.00лв. за държавна така, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Присъдените суми, според посоченото от ищцовата страна, могат да бъдат платени по
банкова сметка: IBAN: BG32BUIN***************, с титуляр: Г. М. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
7
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8