№ 191
гр. Бургас , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500708 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Д. с ЕГН-********** от с.В., общ.С.,
обл.Бургас, заявена чрез адв. Мартин Манолов Стоянов от АК-Бургас с посочен съдебен
адрес в гр.Бургас, ж.к.Зорница, бл.47, вх.Г-партер, в качеството му на особен представител
на въззивника против Решение № 260017/18.02.2021г., постановено по гр.д. № 338/2020г. по
описа на РС-Карнобат, в частта, с която е уважен предявеният против него иск на „ВиК“
ЕАД, ЕИК: *********, за установяване съществуването на вземане в полза на дружеството
за сумата от 580,56 лв., представляваща неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани
през периода 13.12.2016г. - 12.11.2019г., за което са издадени фактури в периода от
25.01.2017г. до 25-11-2019г.; 115,33 лв. - мораторни лихви за периода 26.02.2017г. -
17.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
22.01.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед №
12/23.01.2020г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 38/2020г. по описа на КРС, като
на въззивника са възложени и сторените от ВиК ЕАД разноски в заповедното и исковото
производство. Твърди се, че постановеният акт не е правилен, подробни мотиви излага във
въззивната жалба. По-конкретно твърди, че въззивникът няма качеството потребител на ВиК
услугите за конкретния имот; издадените карнети и фактури не установяват твърдяното
задължение за заплащане на посочените количества доставена, потребена и отведена вода;
отчитането не е извършено в присъствието на потребител. Моли решението да бъде
отменено като неправилно и предявената претенция – отхвърлена, като неоснователна,
ведно с предявената такава за лихви и разноски. Не се сочат доказателства и не са
отправени доказателствени искания.
Въззиваемата страна „ВиК“ ЕАД, представлявано от гл.ю.к.Д.Златева, е
депозирала в законния срок писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Няма искания по доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено. Моли за
1
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването на
пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във
въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86 ЗЗД. По заявление на „ВиК“ ЕАД е издадена Заповед № 12/23.01.2020г. по ч.гр.д.
№ 38/2020г. по описа на КРС по реда на чл.410 ГПК против ответника за сумата от
580,56лв.-главница за неизплатени задължения за ВиК услуги за периода 13.12.2016г. -
12.11.2019г., за което са издадени фактури в периода от 25.01.2017г. до 25-11-2019г.; 170,31
лв. - мораторни лихви за периода 26.02.2017г. - 17.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението на 22.01.2020г. до окончателното изплащане
на задълженията за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот в с.В.,
общ.С. с абонатен № 894271.
Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Ищовото
дружество е твърдяло, че ответникът като собственик на водоснабдения имот е потребител
на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги. Твърди се в исковата молба и че ответникът не е изпълнил задълженията си по
чл.33, ал.2 от ОУ да заплати задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата
за процесния период.
В срока за отговор ответникът, чрез назначения му особен представител е оспорил
претенциите като неоснователни с твърдение, че между страните няма валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет доставка и отвеждане на вода, че ответника е има
качеството потребител на ВиК услуги за посочения водоснабден обект; че посочените в
исковата молба количества вода са действително потребени.
По делото са изслушани СТЕ и СИЕ, установяващи, че дължимите суми са правилно
изчислени, начислени и осчетоводени. Поради неплащане водоподаването до обекта е
прекъснато от 04.03.2020г.; водоснабдения обект представлява дворно място с двуетажна
жилищна сграда; водомерът, монтиран в двора е бил технически изправен за процесния
период, като за отчетния период 13.12.2016г. до 12.11.2019г. през водомера са преминали и
отчетени 411,куб.м. вода.
Приети са и неоспорени справка от АВ/л.137/, установяваща че ответника е закупил
на два пъти от Община Сургурларе както следва на 24.10.2003г. придаваеми по регулация
20кв.м. и на 16.01.2004г. и на придаваеми по регулация 150кв.м. към парцел 2, кв.7 по плана
2
на с.Весислав, общ.Сургурларе, целият с площ от 2120кв.м.. Приет е и неоспорени
протокол на ВиК от 15.11.2019г./л.136/ за отчитане на водомер на ответника от Г.Б.-
инкасатор и А.М.Г. оператор ПС-служители на ищцовото дружество в присъствието на
ответника М. Д. Д.. От показанията на инкасатора на ВиКза с.В., общ.Сунгерларе св.Г.Б. се
установява, че до 2019г. ответникът е бил ежемесечно отчитан, като в къщата живеела
възрастна жена, която била майката на ответника, докато отв.Д. рядко бил виждан там от
инкасатора. Св.Г.Б. дава пълно описание на водоснабдения обект, което напълно съвпада с
описанието дадено от вещото лице, изготвило СТЕ и възприето при извършения от него
оглед на место.
С обжалваното решение КРС е приел, че претенциите са доказани по своето
основание, като е уважил изцяло главната до претендирания размер от 580,56лв. за
доставена, отведена и пречистена вода за процесния период и частично акцесорната по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 115,33лв. върху главницата за периода от 26.02.2017г. до
17.01.2020г., като е отхвърлил последната до претендирания размер от 170,31лв.,
съобразявайки се със заключението по съдебно-икономическата експертиза. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предвид установената фактическа обстановка по наведените възражения във
въззивната жалба
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани доказателства, които
преценени в тяхната съвкупност установяват, че именно ответника е собственик на
водоснабдения обект. За този си извод съдът се позовава на представената по делото справка
от Агенция по вписванията, която макар и непълна, установява че на два пъти ответникът е
заплащал на общината придаваеми по регулация 150кв.м. и 20кв.м., а придаваеми кв.м. може
да закупи само собственика на имота към който се придава по регулация. Тези данни
преценени в съвкупност със свидетелските показания на инкасатора, отчитал лично
водоснабдения обект, представляващ двуетажна къща с дворно място, както и представения
протокол за отчитане водомера на ответника в с.В. дават основание да се приеме, че
претенцията е правилно насочена и именно ответникът е задълженият абонат на ищцовото
дружество.
Правилно е прието в обжалваното решение, че страните са в облигационно
правоотношение, по договор за доставка на вода и ВиК-услуги за имот с административен
адрес в с.В., общ.С. с абонатен № 894271.
Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите на
ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от нея,
потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на
тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. От изложеното следва, че след като в процесния
период ответникът е била собственик на процесния водоснабден имот, то същият има
качеството на потребител на ВиК-услуги за този имот /обект, независимо дали реално ги е
ползвал той или трети лица.
Съгласно чл.32 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
3
водопроводно отклонение. Т.е. независимо, че между страните не е сключен индивидуален
договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на цитираната наредба е
придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността
върху водоснабдения апартамент. От този момент между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя,
пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на
ползваните услуги. Това правоотношение се регулира от Общите условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК-Бургас като оператор, които са
обнародвани по предвидения ред.
На основание чл.31, ал.1 от ОУ, операторът издава ежемесечно фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
По делото са установени чрез двете експертизи количествата доставена, отведена и
пречистена вода и тяхното редовно осчетоводяване и правилно отчитане и фактуриране.
По силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните книги са годно доказателство за
съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на задълженията
им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в производството,
което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води факти,
поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че представените документи
представляват годно доказателствено средство, че посоченото количество вода, описано във
фактурите, е реално доставено на ответника(въззвиник).
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, като такива са
поискани за юк.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., както и за
внесения от въззиваемото дружество депозит за особения представител на въззивника за
настоящото производство в размер на 150лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника. В тежест на последния следва да бъде възложена и дължимата държавна такса в
размер на 69,75лв. за въззивното производство в размер на платими от въззивника по с/ка на
БОС.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017/18.02.2021г., постановено по гр.д. №
338/2020г. по описа на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 250лв. – разноски във въззивното
производство.
4
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ по с/ка на ОС-Бургас сумата от
на 69,75лв., представляваща дължимата държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5