Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.06.2022 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На осемнадесети март Година 2022
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Алина Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 14327 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.за п.п.на
п.“ – квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за
преустановяване или забрана на действи я и търговски практики, които са в нарушение на
интересите на п., против „П.к.Б.“ ЕООД, с която са предявени искове за преустановяване
на действия, с които се нарушават колективните интереси на п., изразяващи се
във включване в типовите договори, предлагани от ответника и в общите условия
към тях, с които се предоставят кредити на физически лица, на подробно описани
в исковата молба клаузи, както и на нелоялната търговска практика, с която се
нарушават колективните интереси на п., изразяваща се в посочването в типовите
договори, с които се предоставят потребителски кредити на физически лица, на
по-нисък от действителния годишен процент на разходите /ГПР/.
Ищецът
поддържа, че ответникът е част от международна финансова група, което предлага
т.нар. „бързи кредити“ за физически лица. Дейността на дружеството е
разпределена в 59 офиса в цялата страна. Дружеството е регистрирано като
небанкова финансова институция.
Твърди се,
че в използваните от дружеството типови договори и общи условия към тях се
съдържат клаузи, които имат за цел да
заобиколят императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
чрез регламентирането на различни такси и разноски, с които по скрит начин се
увеличава годишния процент на разходите по кредита, респ. увеличава се
глобалната сума, която кредитополучателят трябва да върне. Клаузите се
различава по номера си в договора, според датата на сключването му, но са
идентични по своето съдържание и смисъл.
Сочи се,
че в предлаганите на п. договор за кредит, дружеството – ответник посочва в
абсолютни стойности годишния процент на разходите по заема и годишния лихвен
процент. Липсва ясно разписана методика за формирането на ГПР по кредита – кои
компоненти са включени в него. Ищецът поддържа, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм императивно е заложен в ЗПК и прилагането на методика, различна от
посочената в закона, е недопустимо. Счита, че ако кредиторът, при формиране на
цената на предоставения ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво е включено в тях. Поддържа, че
посочването на по-нисък ГПР от реалния представлява по същността си неравноправна
клауза, т.к. съдържа невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената. Освен това, поддържа, че клаузата, касаеща
възнаградителната лихва по договора, посочена в размер на около 42 %, както и
лихвен процент на ден в размер на около 0,11%, противоречи на добрите нрави.
На
следващо място, твърди, че типовите договори за потребителски кредит, които се
предлагат и сключват от ответното дружество, нямат минималното изискуемо
съдържание, съгласно ЗПК и по-конкретно – информацията по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, както и по чл.11, ал.1, т.7 и т.20 от ЗПК. По същество, твърди се, че макар
посочената информация донякъде да се съдържа в Общите условия на дружеството,
неразделна част от сключваните договори за кредит, доколкото индивидуалният
договор е този, който определя правата и задълженията на страните, посочената
информация следва да се съдържа в него.
На последно място, сочи, че ответникът
предлага на клиентите си сключването на т.нар. „споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Заплащането на уговореното възнаграждение се
дължи при предоставянето на една или всички от посочените услуги, а именно:
1/приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4/възможност за смяна на падежа и 5/
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Счита, че така
формулирани услугите са безпредметни и за тях не би следвало да се дължи
каквото и да било възнаграждение, т.к. по този начин се въвежда задължение на
длъжника да плаща за получаването на права, с които така или иначе разполага по
закон. Счита, че клаузите на посочения пакет допълнителни услуги противоречат
на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Наред с това, цената на същия пакет следва да бъде
включена в ГПР, като уговарянето им отделно има за цел да заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, въвеждаща ограничение в размера на ГПР.
Затова намира клаузите в договора за потребителски кредит, регламентиращи
посочения пакет от допълнителни услуги, за нищожни поради противоречащи на
императивни разпоредби на ЗПК и като неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,
т.к. не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ответникът оспорва иска.
Поддържа, че стриктно спазва
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е
посочен ГПР, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора, като се посочват взетите предвид допускания. В текста на
договора е посочен ГПР, който се начислява върху главницата по кредита. Наред с
това, в правилото на т.5.2 от Общите условия /ОУ/, предлагани от ответника
(версия 3/01.06.2020г.) е предвидено, че при първоначалното изчисление на ГПР
кредитодателят отчита отчита общите положения
по Приложение № 1 от ЗПК, като за начална дата на изчислението се приема
датата, следваща сключването на ДПК, както и следните допълнителни допускания
съгласно ЗПК: (i) ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и кредитодателят
и клиентът/кредитополучател са задължени Да изпълняват своите задължения в
съответствие е условията и сроковете по него (т.5.2.1. от ОУ); и (ii)
първоначалното изчисление на ГПР по ДПК се прави, като се приема, че лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат
до изтичането на срока на ДПК (т.5.2.2. от ОУ).
Предвид това, твърдението на ищеца че в
ДПК не били посочени взетите предвид допускания, е фактически невярно.
Изискване за допълнителни данни,
разбивки, както и за представяне на методика, по която се формира ГПР, не е
предвидено в правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че всички разходи,
пряко свързани с кредитното правоотношение и задължителни за сключването на
договора, са включени в обхвата на ГПР, посочен във всеки отделен договор.
Оспорва да е налице неяснота какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, т.к. в погасителната вноска било включено и изплащане на
задължения по споразумение за допълнителни услуги. Стойността на общите разходи
за потребителя е ГПР и той е посочен във всеки договор. Предлаганите от
дружеството допълнителни услуги са незадължителни и потребителят може да реши
да не ги закупи. Таксата за тях е самостоятелна и не се включва в обхвата на
ГПР.
Оспорва легитимацията на ищеца да
претендира установяването на нищожност на клаузата, посочваща размер на
възнаградителната лихва от 41,17%, като счита, че такава легитимация притежава
единствено КЗП. По същество, оспорва посоченият размер да противоречи на
добрите нрави и излага подробни съображения.
Оспорва твърденията за противоречие на
ДПК с изискванията на чл.11, ал.1, т.12 и чл.11, ал.1, т.7 и т.20 от ЗПК. Сочи,
че изискуемото от закона съдържание е надлежно включено от него в приложимите
към сключваните ДПК общи условия, които са неразделна част от ДПК и доводите на
ищеца в тази връзка са несъстоятелни.
Искането да бъде задължен да
преустанови нарушаването на колективния интерес на п. чрез предлагането на
допълнителния незадължителен пакет от услуги, посочен в исковата молба, намира
за лишено от правен интерес. Излага, че съобразно ОУ, приложими към ДПК,
считано от 01.06.2020г., приети много преди предявяването на исковата
претенция, посочените пакетни допълнителни услуги вече не се предлагат. По
същество, оспорва те да са били безпредметни и да водят до заплащането на такса
за права, които кредитополучателят има и по закон. Излага съображения в тази
връзка и твърди, че няма основание възнаграждението за обсъжданите допълнителни
услуги да попада в обхвата на ГПР.
В срока по чл. 382, ал. 2 от ГПК трети лица не са заявили искане за участие в процеса.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът "С.за п.п.на п."
е включен в списъка на квалифицираните организации по чл. 164, ал. 1, т. 7
от ЗЗП на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма със Заповед
№РД-16-1630/22.11.2012 г. и се явява активно легитимирана страна, съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗЗП, да предявява искове за
преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в
нарушение на колективните интереси на п.. Оспорването на легитимацията на
ищеца да предявява искове за установяване нищожността на конкретни клаузи от
предлаганите от ответника общи условия и договори, е неотносимо, тъй като
установителни искове за нищожност не са предявени, а релевираните в тази връзка
твърдения имат отношение само към искането на ищеца ответника да бъде задължен
да преустанови определени действия или практики, които нарушават принципа на
добросъвестността и ощетяват потребителя.
Ответникът по делото е търговско
дружество, сключващо договори за потребителски кредити при общи условия.
Искането е ответникът да бъде осъден да преустанови конкретно посочени в
исковата молба действия, с които се нарушават колективните интереси на п., като
с оглед разнообразния характер на посочените действия, те следва да бъдат
разгледани поотделно. Искането да бъде осъден ответника да преустанови
действията си по включване на определени клаузи от общите си условия и
предлаганите от него типови договори, поради противоречието им със закона / Закона
за потребителския кредит/ или добрите нрави, по същество включва съдебна
проверка за действителност на посочените разпоредби, защото съществуването на
нищожни клаузи в потребителските договори/общите условия е противно на правния
ред, тъй като създава привидност за съществуването на задължения, произтичащи
от тези клаузи. Извън горното, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По
делото няма спор, че процесните типови договори, предлагани от ответната
страна, са потребителски. Доколкото посочената правна норма се намира в общите
правила на ГПК, се налага изводът, че потребителската защита е изведена като
основен принцип и следва да се съблюдава от съда служебно. Ето защо, проверка
за нищожност поради неравноправност на процесните клаузи от общите условия и
сключваните от ответника типови договори, съдът следва да извърши и служебно.
I.
Първото оплакване на ищеца е, че ответникът нарушава колективния интерес на
п., като посочва в договорите за потребителски кредит, които сключва, ГПР в
абсолютна стойност, която е изчислена в нарушение на правилото на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, което е императивно. От една страна, не става ясно какво е
включено в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, без да може да се направи извод дали тези
разходи са включени при изчисляването на ГПР. Това оплакване на ищеца е
свързано с посоченото като последно в исковата молба, а именно – че ищецът
предлага на своите клиенти споразумения за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждение. Клаузите, с които се уговаря
заплащането на тези услуги, са нищожни поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, а наред с това – невключването им при изчисляването на ГПР нарушава
колективните интереси на п., които се явяват заблудени относно цената на
кредита. Счита, че е налице „заблуждаваща практика“ по смисъла на чл.6, пар.1
от Директива 2005/29. На последно място, ищецът поддържа, че предлаганата от
ответника възнаградителна лихва в размер на около 42 % годишен лихвен процент,
както компонент от ГПР, противоречи на добрите нрави.
Доколкото посочените твърдения и
оплаквания са логически свързани, съдът намира, че следва да ги разгледа
заедно, отчитайки тяхната взаимовръзка.
На първо място, по допустимостта на
иска:
Съдът намира, че
предявеният иск за осъждането на ответника да преустанови действието си по
включване на оспорените клаузи, касаещи описания в исковата молба пакет от
допълнителни услуги в типовите договори и общите условия към тях, доколкото
последните нарушават колективните интереси на п., е допустим. Става въпрос за
многократно прилагана регламентация, засягаща на практика голям брой
потребители или е възможно същата да бъде използвана и от други търговци и
която вече е засегнала /до промяната на общите условия/ неограничен брой
лица. Не е изключено практиката да бъде възпроизведена също така и за в
бъдеще, при липса на изрична забрана от съда, поради което правен интерес е
налице. Доколкото липсва изрично искане за прогласяване на процесните клаузи за
нищожни в диспозитива на съдебното решение, а твърденията в тази насока са
изложени само с оглед искането за преустановяване на тяхното включване в общите
условия и типовите договори на ответника, поради което и посочената проверка
следва да се извърши само в мотивите на съдебното решение по колективния иск,
аргументите относно процесуалната легитимация на искане за прогласяване
нищожност на клаузи от потребителски договори са неотносими.
Предвид изложеното,
предявеният иск е допустим и съдът дължи произнасяне по същество.
Установява се от
писмените доказателства по делото, че към типовите договори, предлагани от ответника,
преди изменението на Общите му условия от 01.06. 2020г., са предлагани и
сключвани споразумения за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение. Допълнителните услуги са формулирани като: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. При сключване на така посоченото
споразумение за закупуване на пакета от допълнителни услуги, възнаграждението
за същия се определя глобално – за целия пакет, и се заплаща от
кредитополучателя на месечни вноски. Последното е изрично уредено в самия
договор за кредит.
Споразумението за
посочените допълнителни услуги, за които потребителят дължи месечно
възнаграждение противоречи на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, които от своя страна са императивни, поради което и цялото
споразумение е нищожно.
Разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка
с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се
приеме, че за същите се дължи възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално
представляват само опция, от която кредитополучателят би могъл да се възползва
в бъдеще, но независимо дали се е възползвал или не от нея, той дължи
посочената цена, която, видно от представените примерни договори, сключени от
ответника, е съпоставима, а понякога и превишава размера на кредита. Подобно
споразумение причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – тоест представлява
неравноправна клауза по см. на чл.143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално
договаряне по тази клауза, напротив, установява се, че въпросният „пакет“ е
достъпен за п. на кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за
закупуването му в искането си за кредит. Конкретните процедури по предоставяне
на услугите, част от въпросния пакет, са описани в Общите условия на търговеца
и няма данни потребителят да е имал възможността да влияе на тяхното
съдържание. Установява се от проведения по делото разпит на свидетеля М., че
същият е сключил няколко договора за кредити с ответника, с включен процесния
пакет от допълнителни услуги. Свидетелят заявява, че при сключването на
договора е можел да маркира или не с „тикче“ желанието си да ползва процесния
пакет. След като той не изявил подобно желание, му било обяснено, че ако не
маркира този допълнителен пакет, шансът му за одобрение е нулев.
Настоящият съдебен
състав намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно споразумение би било
нищожно поради противоречие с добрите нрави, т.к. е сключено при изначална
липса на еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да
постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора.
Уговореното възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението
по кредита /договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена
за действително предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение
се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането
на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по кредита, води до
скрито оскъпяване на същия, защото посоченият ГПР нараства допълнително и
обогатява неоснователно кредитора.
Установява се от
заключението на изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и пълна, че при изчисляване на ГПР по проверените от
експертизата и приложени по делото договори за кредит, ответното дружество е
включвало единствено възнаградителната лихва от 41.17%, без други разходи.
Възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, което на
месечна база увеличава вноската, не е участвало при изчисляването на ГПР по
договорите, въпреки че, видно от съдържанието на същите, с тези разходи се
завишава общият размер на задължението по тях. Вещото лице е изчислило
примерно, че по приложените по делото договори за кредит, ако във формулата за
изчисление на ГПР се включи и въпросното възнаграждение, то ГПР би нараснал от
посочения в договорите размер от 49.88 - 49.90% съответно на число в диапазона
91.93 – 115.07%.
Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора дейности/услуги/
заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК - Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на
законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента
на сключване на процесните договори основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил
0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата
стойност на ГПР е 50%. Видно е, че стойности от над 90% ГПР са в противоречие
на императивната правна норма и невключването на въпросното възнаграждение при
изчисляването на ГПК е направено с цел заобикаляне на закона.
Основателно се явява в този смисъл оплакването на ищеца, че
действията на ответника, подробно описани по-горе, представляват заблуждаваща
търговска практика. В решение на СЕС по Дело C-453/10 - Решение на Съда (първи състав) от 15 март
2012 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Prešov —
Словакия) — Jana Pereničová, Vladislav Perenič/S.O.S. financ,
spol. s r.o., образувано по повод преюдициално запитване за тълкуване на член
4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е
изрично прието, че „ Търговска практика като разглежданата по делото в главното
производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и
2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски
практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител
да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Националният
съд трябва да провери дали това е така по делото в главното производство.
Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява
един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13
компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на
договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит.“.
Ето защо, съдът намира, че доколкото в случая се установява да е
осъществена посочената нелоялна търговска практика и е формулирано искане за
задължаване на ответника да я преустанови, искането е основателно и следва да
бъде уважено. Доколкото фактически нарушението е извършено чрез невключване
стойността на въпросния пакет от допълнителни услуги при изчисляването на ГПР
/а извън това от заключението на неоспорената ССчЕ не се установява ответникът
да е извършвал нарушение на правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/ по
сключваните от ответника договори, а от друга страна се установява, че
предвиждането на възнаграждение за включените в този пакет услуги, е нищожно,
то целеният ефект следва да се постигне чрез осъждане на ответника да
преустанови предлагането на процесния пакет от допълнителни услуги срещу
заплащане и забрана за включване на посочените клаузи в общите му условия и
предлаганите от него типови договори в бъдеще. По този начин, от една страна ще
се постигне преустановяването на действието, което нарушава колективния
потребителски интерес и се изразява във включването в типовите договори и общите
условия на ответника на нищожните клаузи, а от друга – преустановяване и
забрана за прилагане в бъдеще на заблуждаващата практика по невключване на
цената на пакета допълнителни услуги при изчисляването на ГПР по договора,
което води до посочване на по-нисък ГПР от действителния.
II.
Исковата претенция, в частта й относно задължаването на ищеца да
преустанови включването в сключваните от него договори на клауза, уговаряща
възнаградителна лихва в размер от около 42 % , поради нищожност на посочената
клауза , съдът намира за неосноватена, поради следното:
Възнаградителната
лихва представлява по същество цената на предоставения кредит – тя е възнаграждението,
което кредитодателят получава за това, че е предоставил финансовия ресурс в
собственост на кредитополучателя. Ето защо, тя е част от същественото
съдържание на договора. На осн. чл.145, ал.2 от ЗЗП, преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Ето защо, от една страна, установява се, че въпросната клауза не е част от
Общите условия на търговеца, а от индивидуалното съдържание на всеки от
сключваните от него договори, а от друга страна – същата е посочена в абсолютен
размер – като фиксиран, а не като референтен лихвен процент, при което съдът
намира, че клаузата е ясна и разбираема за средния потребител. Следователно,
клаузата не подлежи на проверка за неравноправност, а проверката й за нищожност
поради противоречие с добрите нрави е поставена в зависимост от конкретните
условия по всеки отделен договор и следва да бъде извършена от съда, разглеждащ
претенция за заплащане на възнаградителна лихва, основана на въпросната клауза,
респ. за недължимо платена сума, въз основа на същата. Преценката за
съответствие на размера на възнаградителната лихва с добрите нрави не следва да
се извършва общо, а като се вземат предвид конкретните фактори, имащи отношение
към договарянето на този размер, които най-общо казано, се изразяват в цената
на конкретния ресурс и риска за кредитодателя. Последният, от своя страна, се
обуславя от фактори като кредитна история на кредитополучателя,
платежоспособност, дадени по кредита обезпечения и др. Видно е, че тези фактори
са индивидуални и не могат да бъдат преценени в производството по разглеждане
на колективен иск. Ето защо, искането е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
III.
Ищецът поддържа, че предлаганите от ответника договори не отговарят на
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, като изискуемата по този текст на
закона информация не е включена в съдържанието на договорите.
Съгласно чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От приетите по
делото писмени доказателства – сключени от ответника договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт от 21.03.2017г. и приложимите към него ОУ, версия
08/27.01.2017г.; договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от
29.09.2017г. и приложимите към него ОУ, версия 08/27.01.2017г.; договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
от 26.10.2018г. и приложимите към него ОУ, версия 09/09.10.2017г,;
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 12.09.2016г. и приложимите към него ОУ,
версия 07/10.08.2016г.; договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт от 06.11.2018г. и приложимите
към него ОУ, версия 09/09.10.2017г.; договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт от 25.05.2017г.; договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт от 03.09.2020г.; договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 08.04.2019г. и приложимите към него ОУ,
версия 10/07.01.2019г.; ОУ, версия
12/10.06.2019г. и ОУ, версия 2/22.08.2019г., се установява следното:
В договорите за
кредит не е посочена конкретна информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Посочено е обаче, че ОУ към ДПК за физически лица, са неразделна част от
договора, същите са предадени на кредитополучателя, който декларира, че е
запознат с тях и ги приема. Кредитополучателите са удостоверили така посоченото
обстоятелство с подписа си. Приложени са ОУ, в относимата към датата на
сключване на договора редакция /версия/, които са подписани от
кредитополучателя. В ОУ се съдържа разпоредба, съгласно която при погасяване на
главницата по ДПК кредитополучателят/солидарният длъжник имат право да получат
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията
за извършването им.
Съгласно чл.11,
ал.2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Щом това условия е
изпълнено, съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за извършено
нарушение на колективния интерес на потребителя, осъществено, чрез нарушаване
разпоредбата на чл. чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК и включването на посочената в тази
разпоредба информация в ОУ на търговеца. Дали информацията ще се съдържа в
бланката на типовия договор или в общите условия, които след приемането си
стават неразделна част от индивидуалния договор, е въпрос на правна техника и
не променя характера на уговорката като част от договорното съдържание. Що се
касае до последната част от разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, която
касае промени в лихвения процент по уговорката между страните за
възнаградителна лихва – то тя не е приложима в случая, т.к. всички приложени
договори без изключение са сключени при уговорен фиксиран лихвен процент.
Ето защо, съдът
намира, че в случая не се констатира нарушение на посочената императивна
разпоредба от страна на ответника и искът да бъде задължен последният да
преустанови извършваното по този начин нарушаване на колективния потребителски
интерес, е неоснователен.
IV.
Ищецът поддържа, че предлаганите от ответника договори не отговарят на
изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.20 от ЗПК, като изискуемата по този текст
на закона информация не е включена в съдържанието на договорите.
Разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК гласи, че Договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването
му, а съгласно т.20 на същата правна норма - наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
От приетите по
делото и подробно описани по-горе ДПК Профи кредит стандарт и ОУ на ответника,
се установява следното:
В индивидуалните
договори за кредит се съдържа информация за размера на лихвения процент на ден.
Посочен е общият размер на кредита като глобална сума, неговият срок, размерът
на месечната вноска. Посочена е банкова сметка ***.
В приложимите ОУ
се съдържа разпоредба, съгласно която въз основа на влязъл в сила ДПК /уточнено
е, че договорът влиза в сила след двустранното му подписване/ и при положение,
че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните си правила,
кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените парични средства
по сметката, посочена от клиента в договора за кредит. Отделно е предвидена
възможност с нарочна молба клиентът да поиска изплащането на сумата по кредита
да стане по друга сметка, независимо кой е нейният титуляр.
ОУ съдържат и разпоредби, уреждащи
правото на отказ от ДПК. Предвидено е, че кредитополучателят има право, без да
дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения ДПК в срок от 14 календарни дни от датата на сключването му. В
случаите, когато клиентът е получил условията на договора и законоустановената
договорна информация след датата на сключване на договора, срокът за отказ тече
от датата на получаването им. За да упражни правото си на отказ, клиентът
следва да изпрати писмено уведомление до кредитора преди изтичането на срока за
отказ и да върне получената сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва за
периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на
главницата, като лихвата се изчислява въз основа на посочения в договора лихвен
процент на ден.
По аргументите, изложени вече от съда
по-горе, при разглеждането на иска по т.III, след приемането им от кредитополучателя, ОУ стават неразделна част от
договора, поради което съдържащите се в тях клаузи са неразделна част от
договорното съдържание и изискването на чл.11, ал.1, т.7 и т.20 от ЗПК е
изпълнено.
По тази причина съдът намира, че по
делото не се установява извършването на твърдяното от ищеца нарушаване на колективния
интерес на потребителя чрез нарушение на посочената императивна разпоредба от
страна на ответника и искът да бъде задължен последният да преустанови същото е
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спор, право на
разноски имат и двете страни – всяка, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл.80
от ГПК и доказателствата по делото, ищецът е направил разноски е размер на
5 966 лв., от които 5 000лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на
делото. Ето защо, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 491,50 лв.
Съгласно представения списък по чл.80
от ГПК и доказателствата по делото, ответникът е направил разноски е размер на
2 970лв. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да бъдат присъдени 2 227,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес: *** по предявен от СНЦ „С.за п.п.на п.“ ЕИК ******,
адрес: гр. Пловдив, р-н Северен,
бул. „******, партер, колективен
иск ДА ПРЕУСТАНОВИ действията си, с които нарушава колективните интереси
на п. и които се изразяват във включването в Общите условия към договор за
потребителски кредит и Типов договор за потребителски кредит, с които се
предоставят кредити на физически лица, на следните клаузи, предвиждащи
предоставянето на една или всички от посочените допълнителни услуги срещу
заплащане: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата
на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
и ЗАБРАНЯВА на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******2 прилагането на така посочените клаузи в бъдеще, включително
посочването им в бъдещи версии на Общите условия, приложими за потребителски
кредити, предлагани на физически лица.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от СНЦ
„С.за п.п.на п.“ ЕИК ****** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******2 искове
за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава
колективните интереси на п., изразяващи се във:
-
Включването в Типов договор за кредит и Общи условия, с които се
предоставят потребителски кредити на физически лица, на клауза, регламентираща
размер на възнаградителната лихва от около 42% годишно и лихвен процент на ден от
около 0.11%;
-
Включването в Общите условия към договор за потребителски кредит на клауза,
съгласно която „При погасяване на главницата по ДПК кредитополучателят/солидарният
длъжник имат право да получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания с посочване на
дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им“;
-
Включването в Общите условия към договор за потребителски кредит на следните
клаузи: „Въз основа на влязъл в сила договор за потребителски кредит и при
положение, че са изпълнени условията, определени от ДПК и съгласно вътрешните
си правила, кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените
парични средства по сметката, посочена от клиента в договора за кредит. С
нарочна молба клиентът да поиска изплащането на сумата по кредита да стане по
друга сметка, независимо кой е нейният титуляр.“; „Кредитополучателят има
право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се
откаже от сключения ДПК в срок от 14 календарни дни от датата на сключването
му. В случаите, когато клиентът е получил условията на договора и
законоустановената договорна информация след датата на сключване на договора,
срокът за отказ тече от датата на получаването им. За да упражни правото си на
отказ, клиентът е длъжен: да изпрати писмено уведомление до кредитора преди
изтичането на срока за отказ; да върне по сметка на кредитора получената сума и
да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата
по договора за потребителски кредит до датата на връщане на главницата“.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******2 да заплати на СНЦ „С.за п.п.на п.“
ЕИК ****** сумата от 1 491,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА СНЦ „С. за п. п. на п.“ ЕИК ******
да заплати на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ******2 сумата от 2 227,50 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.