№
275
Р Е
Ш Е Н
И Е № 211
Гр.П.,
17.11.2017г.
Поповски
районен съд, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При
секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 437 по
описа на 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл.1
от ЗЗД .
Ищецът- Кооперативно
сдружение “П. Б.П.” гр.П., представлявано от Х.Ц.Ц., действащ чрез адв.Ц.Х. от
ТАК твърди, че с Договор за заем № 1605/02.04.2014г. предоставили на отв. К. в
заем сумата от 4200 лв., с договорна лихва 25.04%, със срок на погасяване- 60
месеца-на месечни вноски, съгласно погасителен план.
Поради
неизпълнение на задължението ищцовата страна със заявление по чл.410 от ГПК
поискали издаване на заповед за изпълнение за сумата 5 266.19 лв., от които главница в размер на 4120.47 лв. и лихва за периода
02.04.2014г. до 30.11.2015г. в размер на 1145.72 лв. Във връзка с това
заявление било образувано ч.гр.д. №768/2015г. по описа на ПпРС, като в двуседмичен срок длъжниците били възразили.
В указания от съда срок ищцовата страна
предявила иск по реда на чл.422 от ГПК за претендираната сума.
С решение
№286/07.12.2016г. по гр.д. №171/2016г. по описа на ПпРС, съдът признал за установено, че Г.К. и нейните поръчители
дължали солидарно на ищеца сумата от 2697.00лв., като в останалата част иска бил отхвърлен като неоснователен.
С решение от
15.03.2017г. по в.гр.д. №8/2017г. по описа на ТОС, посоченото решение на ПпРС
било отменено, а предявения иск бил отхвърлен като неоснователен.
Съдът бил приел, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, т.е. не пораждал целените от страните права и
задължения. ОС приел, че нормата на
чл.23 от ЗПК предвиждала реституция на даденото, но на различно основание от
договорната отговорност, която била потърсена в посоченото по-горе
производство. Недействителността на договора за заем обуславяло и недействителност
на поръчителството по същия. Твърди се, че ТОС приел също така, че липсвали
доказателства, че договорът за заем бил
предсрочно изискуем, която изискуемост
било необходимо условия за уважаване на исковете.
В тази връзка с нотариална покана, връчена на отв.
К. на 30.03.2017г. договор за заем №1605/02.04.2014г. бил обявен за изцяло и
предсрочно изискуем. Със същата покана се твърди, че ответника бил поканена в 7-дневен срок да
изпълни задължението си, каквото не било
налице.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 2 922,00лв. представляваща получена, но не върната
главница по Договор за заем №1605/02.04.2014г., приет за недействителен с
решение от 15.03.2017г., постановено по в.гр.дело №8/2017г. от Окръжен съд-Търговище,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на настоящата молба,
до окончателното изплащане на задължението
Претендира и за направените разноски в
производството.
В с.з. ищецът се
представлява от упълномощен представител-адв.Ц.Х. от ТАК, който по същество излага съображения за
уважаване на предявения иск.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи
писмен отговор от ответника Г.Г.К. ***, чрез пълномощника й-Д.К. който счита
предявения иск за недопустим и неоснователен.
Твърди, че никое от обстоятелствата в исковата молба не отговаряли на
действителността. Исканията били необосновани, тъй като никое от
обстоятелствата описани в молбата не били се случвали. Ответникът моли всички, приложени към
исковата молба, доказателства да бъдат приети и приложени към делото като
достоверни. Във връзка с изложеното,
ответната страна, моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира и за присъждане на разноски.
В с.з. ответникът се представлява от пълномощник, който по
същество излага доводи за отхвърляне на иска.
След
като прецени събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Съгласно
представения писмен договор №1605/02.04.2014г.,
се установява, че КС „Популярна бизнесасоциация-П.“-гр.П. предоставило
заем на ответницата-член-кооператор в
размер на 4 200 лв., при лихвен процент от 25.04 %, а последната се задължила,
да погаси дълга в срок от 60 месеца, съобразно погасителен план. Не се спори,
че договора е подписан от страните по него.
Установява се,
че ищцовата страна е предявила иск срещу ответната страна, като заемополучател,
така и срещу поръчителите, описани в договора за заем, за признаване за установено, че посочените ответниците, в т.ч. и отв.Г.К. дължат солидарно на ищцовото кооперативно сдружение, сумата от
5 266.19лв., дължима по договор за заем
№ 1605/02.04.2014г. включваща главница в
размер на 4120.47лв. и лихва за периода 02.04.2014г. до 30.11.2015г. в размер
на 1145.72 лв.., заедно с неустойка от 35.04 % годишно върху главницата,
считано от 14.12.2015г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 768/2015 по описа на ПпРС.
Въз основа на
този иск било образувано гр.д.
№171/2017г. по описа на ПпРС. Видно от приложеното решение №286/07.12.2016г., ПпРС, съдът е
признал за установено, че ответната
страна по иска дължат на ищцовото сдружение
сумата 2697.00лв., представляваща главница по договор за заем №
1605/02.04.2014г., като за останалата
част от главница, лихви и неустойка, исковете са били отхвърлени.
Така
постановеното решение е обжалвано от
страните по него, като за това било образувано и в.т.д. №8/2017г. по
описа на ТОС. От приложеното решение №17/15.03.2017г., се установява, че е отменено решение №286/07.12.2016г.,
постановено по гр.д. №171/2017г. по
описа на ПпРС, в частта му, с която на осн. чл.422 във вр.с чл.240 и чл.138 от ЗЗД спрямо Г.Г.К., А.С.Т. и Н.Д.Н., е
установено вземане на ищеца КС„Популярна бизнесасоциация-П.“-гр.П. за сумата
2 697.00 лв., представляваща главница по договор за заем
№1605/02.04.2014г., за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №818/18.12.2015г. по ч.гр.д.№768/ 2015г. на ПпРС,
като вместо това се отхвърлят
предявените от КС„Популярна бизнесасоциация-П.“-гр.П., против посочените лица,
в т.ч. и Г.К. искове в частта им за установяване съществуването на вземане в
размер на 2 697.00лв., представляваща главница по договор за заем
№1605/02.04.2014г., за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №818/18.12.2015г. по ч.гр.д.№768/2015г. по
описа на ПпРС, като неоснователни.
Така
постановеното решение на съда е влязло в законна сила на 15.03.2017г.
От приложената
нотариална покана, се установява, че ищцовата страна уведомила Г.К., че в
качеството си на заемополучател по
договор за заем №1605/02.04.2014г., била допуснала просрочие, общо в размер на 5 266.19лв., в т.ч. главница в размер на 4120.47лв. и лихва в размер на
1145.72 лв., и поради неизпълнение на този договор, предоставения заем бил обявен от сдружението за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 30.11.2015г.. С поканата е даден и 7-дневен
срок за доброволно изпълнение на посочените задължения. Видно от приложената
разписка, нотариалната покана е получена от Г.К. на 30.03.2017г.
Във връзка с
оспорване на ответната страна, че не е й
предаване каквато и да било сума от ищеца, по делото бе допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че КС„Популярна бизнесасоциация-П.“-гр.П. е отпуснала на ответника
Г.К. заем в размер на 4200.00лв., съгласно посочения договор за заем, който бил
усвоен изцяло касово от заемополучателя. С РКО на Г.К. била броена сумата от
3849.00 лв., като с остатъка били покрити такси по отпускане на заема, такса
проучване и такса за формуляри, както и е била удържана сума за дялов капитал.
Установява се още, че К. извършила плащания по този заем, в размер на
пет погасителни вноски в общ размер на 1152.00 лв., от които две плащания са
били брой, съгласно ПКО, а останалите
плащания са били извършени по банков път. Вещото лице е установило още,
че остатък от главницата по този договор
за заем, без такси и разноски, е в
размер на 2697.00лв., която е формирана от първоначално усвоената сума от
3849.00лв., която на ответницата е броена касово от ищеца, минус извършените погасявания от нея в размер
на 1152.00лв. Въз основа на това
остатъка от главница, без такси и разноски по този заем , вещото лице
дава заключение че е в размер на 2697.00лв.
С оглед на
това, че заключението не бе оспорено от страните, както и, че същото е компетентно изготвено, обективно и всестранно, то съда го прие и приложи по
делото.
Предвид на
това заключение, процесуалният представител на ищеца направи частичен отказ от
иска, за разликата над 2697,00лв., до
предявените 2922,00лв., който съда прие, и производството в тази част бе
прекратено, на осн. чл.233 от ГПК
При така установените факти, съда направи следните
правни изводи:
Предявени са два
обективно съединени иска- иск с правно основание по чл.55, ал.1, изр. първо от ЗЗД, за
връщане на парична сума в размер на 2697.00лв. представляваща получена, но не върната главница по
Договор за заем №1605/02.04.2014г., приет за недействителен с решение от
15.03.2017г., постановено по в.т.дело №8/2017г. от Окръжен съд-Търговище.
След преценка на всички доказателства по делото, съдът намира
предявеният иск за допустим. Разгледан
по същество, същия е основателен по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с
два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице (разместване на материални блага), и начална липса на основание
за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото.
Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и
съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички
състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса
на основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което
да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът
отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от
субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
В разглеждания
случай ищецът претендира присъждане на сума-главница по
недействителен договор за заем, основавайки се на мотиви на ТОС по водено между страните гр.дело.
Срещу това искане ответника възразява, че
мотивите на едно съдебно решение не са ползват със ”сила на присъдено нещо”.
В
действителност мотивите на едно съдебно решение нямат обвързваща
доказателствена сила. Посочените съдебни
решения , които са влезли в законна сила обвързват съда, и се
ползват със „сила на присъдено нещо” (СПН)
по отношение на конкретното спорно материално право, предмет на делото,
и само между спорещите страни. Т.е. в конкретния случай тези съдебни решения
имат СПН единствено и само за това, че ищецът не може да търси от ответника
суми, на договорно основание-валиден
договор за заем. Няма пречка обаче в друго производство, каквото е
настоящото да претендира тези суми на друго, различно основание.
Тъй като обаче
претенцията на ищеца е обусловена от валидността на процесния договор за заем,
имайки предвид и изложените
обстоятелствата, на които основава иска си, а именно че договора е
недействителен, то съдът намира, че следва да провери валидността на този
договор, като за това не е
задължително да бъде сезиран с искане за обявяване на
неговата недействителност. Изхождайки от
твърденията на ищеца, настоящият състав намира, че следва да направи самостоятелна преценка на
валидността на договор за заем №1605/02.04.2014г.
В конкретният случай се касае за договор
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1-4 от ЗПК, спрямо който не
е налице изключението по чл.4, т.13 от ЗПК. Като такъв, за да е валиден същия е
необходимо да съдържа задължителни реквизити, посочени в ЗПК, както
и да са спазени изискванията по чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, чл.11, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. В
противен случай съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, т.е. не поражда целените от страните
права и задължения.
В конкретния
случай, договор за заем
№1605/02.04.2014г. не съдържа
методика за изчисляване на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т.9а от ЗПК); годишен процент на разходите (чл.
11, ал. 1, т.10 от ЗПК ЗПК); наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден (чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК)
, като липсата им води до това, че
действително този договор се
явява недействителен.
Последиците от тази недействителност са визирани в чл. 23 ЗПК, а именно когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, заемателя дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихви и другите разходи по кредита.
Що се отнася
до възражението на ответната страна, че
не била предавана каквото и да
е сума
по договора за заем, съдът
намира същото за неоснователно, и не
намиращо опора в събрания доказателствен материал.
От
заключението на вещото лице се установи,
че кооперацията е отпуснала на Г.К. заем
в размер на 4200.00лв., който бил усвоен изцяло касово от заемополучателя, като
същата е получила сумата от
3849.00лв., а с разликата до 4200.00лв., били погасени такси, както
и бил заплатен дялов капитал. Съдът не намира основания да не кредитира
така изготвеното заключение от вещото лице, само защото част от счетоводните
документи, които то е проверило, не били приложени по делото. Затова съдът
приема, че К. реално е получила
сумата 3849.00лв., тъй като толкова са й били броени и изплатени.
Отделно от това не без значение е и обстоятелството, че К. е извършила пет плащания по заема, което на
практика представлява извънсъдебно признание на облигационното правоотношение
между заемодателя и заемополучателя и задълженията по него.
Предвид
изложеното съдът приема, че приложения
договор за заем №1605/02.04.2014г., е недействителен, т.е. нищожен, а нищожния
договор означава изначална липса на основание, по см. на чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД за даване от страна на ищеца и получаване от ответника на процесната
парична сума. Имуществената облага в патримониума на ответника не се оправдава
с наличието на валиден юридически факт, с валидно правно отношение, което да
обосновава извършеното разместване на блага, довело до намаляване имуществото
на ищеца и обогатяване имуществото на ответника.
Предвид
изложените съображения, настоящия състав намира, че в процесния случай е налице
фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, и следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2697.00лв. представляваща получена без правно основание, но не върната главница по
недействителен договор за заем №1605/02.04.2014г., сключен между
страните, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба-05.06.2017г., до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход
на делото съдът счита, че следва да осъди ответника да заплати и претендираните от ищците разноски по водене
на делото, съобразно представения списък на разноски, в общ размер на 650.88лв., на осн. чл.78 ал.1
от ГПК.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Г.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “П. Б.- П.”, със седалище и адрес на
управление: гр. П ***, ЕИК ***,
представлявано от председателя Х.Ц.Ц., СУМАТА
2697.00лв.
(две хиляди шестстотин деветдесет и
седем лева), получена без правно
основание главница по недействителен договор за заем
1605/02.04.2014г., сключен между страните, ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба-05.06.2017г., до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “П. Б.- П.”, със седалище и адрес на
управление: гр. П ***, ЕИК ***,
представлявано от председателя Х.Ц.Ц., СУМАТА
650.88лв. (шестстотин и петдесет лева и
88ст.), представляващи разноски по
делото , на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението
подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд гр.Търговище, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: