№ 211
гр. Плевен, 20 април 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иво Радев като разгледа
докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело №178
по описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от К.Б.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** против решение
№ 260085/17.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 2318/2020 г. по описа на
Районен съд – Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0940
- 000472/02.09.2020г., издадено от началник РУ към ОД на МВР – Плевен, РУ Пордим,
с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на
основание чл.183, ал.2, т.3 от с.з на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и са
му отнети 8 контролни точки.
В касационната жалба се
излагат възражения, че издаденото
наказателното постановление неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че не са спазени императивните
изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН, съгласно които административният орган следва
да посочи в АУАН законовата норма, която
е била нарушена виновно. В този смисъл следва да е налице правно единство между
цифровата и текстова квалификация на нарушението посочени в акта и отразени в
НП. Сочи се, че в случая е налице противоречие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, дадена в АУАН,
което е довело до ограничаване правото на нарушителя да узнае в какво точно е
обвинен възможността адекватно да
организира защитата си, което обосновава незаконосъобразността на издаденото
наказателно постановление. Моли да се отмени като
незаконосъобразно обжалваното решение и
да се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – РУ Пордим
към ОД на МВР - Плевен, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд -
Плевен, втори състав след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
оспореното наказателно постановление отговорността на К.Б.Т.,
е ангажирана затова, че на 06.08.2020
год. около 14:50 часа в
с.Каменец на кръстовището на ул. „Опълченска“ и ул. „Христо Ботев“, идвайки от с. Обнова с
посока на движение гр.Летница, е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит”
с рег.№ *****, като
извършил следното нарушение: не спира на знак „Б-2“. Нарушението е било квалифицирано по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
За да постанови съдебния си акт, решаващият
съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните
изисквания и на базата на установената в резултат на тази процесуална дейност
фактическа обстановка е приел, че в случая действително е налице извършено
административно нарушение, което подлежи на санкциониран, като е изложил и
съображения за това.
Административен съд Плевен, втори касационен
състав напълно споделя както мотивите, така и крайният извод на
първоинстанционния съд.
От доказателствата по делото по безспорен
начин се установява, че на 06.08.2020г. полицейски патрул в състав Бисер
Петров Савчев и Генади Василев Маринов –
служители в РУ Пордим се позиционирали в центъра на с. Каменец. Свидетелите
възприели, че товарен автомобил, който се
е движел по първокласен път III в посока гр. Летница
не спрял на пътен знак В2.“Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
Полицейските служители спрели автомобила и съставили АУАН на водача.
Актът бил предявен на
касатора, който го подписал без възражения. Получил е препис от АУАН.
Жалбоподателят не се
е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН от Началника на РУ – Пордим било издадено НП с № 20-0940-000472 от дата 02.09.2020
год.,
В мотивите си ввъззивният
съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна е
осъществен състава на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и
законосъобразно му е наложено наказание
на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Обосновал е своя извод, че от обективна
страна се налице всички елементи от състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Посочил е още, че нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че не спазва указанията на знака, при
управление на автомобила, знаел е че е бил длъжен да спре, но не е сторил това.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира съдебното решение
за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа
на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а
според чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП,
наказва се с глоба 20 лева водач, който не
спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!",
Напълно се споделят
релевираните от въззивния съд мотиви, че наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице, видно от Заповед №8121з-952/20.07.2017г. на
министъра на вътрешните работи. Както е посочил и въззивният съд административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
"обвинен" и срещу какво да се защитава.
Неоснователно е възражението
в жалбата, че наличието на порок в съставения АУАН води до порок в издаденото
НП, а оттам поради потвърждаването на последното и до
незаконосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Вярно е, че
в АУАН е записано, че жалбодателят е нарушил виновно
чл.6, т.1, без да е посочено от кой нормативен акт е тази разпоредбата. Тази нередовност допусната от актосъставителя
при съставянето на АУАН е преодоляна с
издаване на наказателното постановление, където е посочено, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП. Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая нарушението е
установено по несъмнен начин, поради което правилно е била ангажирана
отговорността на К.Б.Т.. Събрания по делото доказателствен материал изцяло
съответства на фактическата обстановка описана и в АУАН и в НП. От показанията
на разпитаните по делото свидетели Б. П. С. и Г. В.М. се установява, че те са
възприели обстоятелствата, при които е извършено нарушението в центъра
на село Каменец, където са спрели касатора и са му съставили АУАН В този
смисъл неоснователно се явява и другото възражение на касатора, че не е ясно
къде точно се твърди, че е извършено нарушението. Доколкото първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
като наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то
за настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на
установеното нарушение. Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на
събраните по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и
материален закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд
в пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260085/17.02.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 2318/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ:1.
/п/ 2. /п/