№ 519
гр. Враца , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Пламен И. Шумков
Секретар:Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен И. Шумков Гражданско дело №
20201420101914 по описа за 2020 година
Предявен е иск за лишаване от родителски права с правна квалификация
по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Я. Ц. Д., в
качеството й на майка и законен представител на детето Л. Т. Б., против Т. Б. Б. за
лишаването му от родителски права по отношение на процесното дете.
С исковата молба се навеждат твърдения, че детето Л. Т. Б. е общо на страните
по делото. Сочи се, че детето е инвалид с тежко генетично хромозомно заболяване –
Спинална мускулна атрофия с прогресиращ характер. Сочи се, че биологичният баща
на детето - Т. Б. Б., не се интересува от него, не заплаща присъдената му издръжка,
като не участва и в грижите за детето по какъвто и да било начин. Твърди се, че
ответникът не е виждал детето Л. през последните 7 години. Поради изложеното моли
съда да постанови решение, с което да лиши ответника от родителски права по
отношение на детето.
Прокуратурата изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства,
предявеният иск за лишаване от родителски права е основателен и следва да бъде
уважен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от 01.07.2009 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 0387/01.07.2009 г., детето Л. Т. Б. е родено на
08.01.2009 г. от майка Я. Ц. Д. и баща Т. Б. Б..
1
От прието по делото експертно решение № 4424/01.09.2017 г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД гр. Враца, се установява, че детето Л. е с
оценка на работоспособността: 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за
срок от три години. Като водещо заболяване е посочено – Спинална мускулна атрофия,
тежко прогресиращо генетично.
Приет по делото е легализиран превод на решение, постановено от Съд за
насилието над жени № 1, Колядо Вилялба, по дело: устно производство № 1/2012 г., от
което се установява, че родителските права над детето са предоставени на неговата
майка, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 480 евро, която
сума подлежи на преоценяване с ИПЦ, скоято сума следва да бъде заплащана по
банкова сметка, посочена от майката, до 5-то число на всеки месец, като е осъден да
заплаща и на 100 % изнърдените разходи /за здраве, хоспитализации, за стоматолог,
разходи за училище и образование или извънкласти дейности/. Удостоверено е, че в
тази част съдебното решение от 13.04.2012 г. е окончателно.
От приетите по делото справки за трудовите договори на родителите на детето, се
установява, че бащата Т. Б. Б. е в трудово првавоотношение с Железопътна секция –
Враца /поделение/, считано от 10.06.2020 г. По отношение на майката Я. Ц. Д. се
установява, че няма сключен трудов договор.
От приетото по делото удостоверение, издадено от работодателя на ответника –
ДП „НКЖИ“ Железопътна секция – Враца, се установява, че средно месечният
получаван от бащата Т. Б. доход за периода от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г. е в размер
на сумата от около 815,00 лева.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че след извършена
социална проверка от Дирекция „Социално подпомагане“ Враца, е констатирано, че
основни грижи за детето Л. се полагат от неговата майка Я. Д. в семейна среда.
Посочено е, че бащата Т. Б. трайно се е дезинтересирал от детето, не проявява
заинтересованост по отношение на него, не полага грижи за него, не му предоставя
издръжка. Констатирано е, че ответникът постоянно възпрепятства пътуванията на
детето до Кралство Испания, където се извършва лечението на Л..
Събрани по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели – С. С. Г. /полусестра на ищцата/ и Г. Н. Г. /съпруг на свидетелката С. Г./. От
показанията им се установява, че детето Л. живее заедно със своята майка в с.
Згориград, като бащата неживее съвместно с тях от около 7-8 години. През този период
ответникът не е търсил сина си, не се интересувал от него по никакъв повод, като
свидетелите заявяват, че не знаят да има случай, в който Т. Б. да е предоставял
издръжка за детето си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и
кореспондиращи – както помежду си, така и с останалите събрани в производството
доказателства, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Изслушано в откритото по делото съдебно заседание е и детето Л. Б., който
споделя, че е чувал баща си по телефона еднократно преди три години, когато е била
операцията на гърба му, като детето се обадило на ответника, за да го уведоми, че
операцията минала добре. Ответникът заявил, че има проблеми с майката на детето,
2
след което му затворил телефона. Не го търсил по друг повод. Сочи, че не е получавал
издръжка от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на този иск ищцата следва да докаже, че ответникът трайно не
е полагал грижи за сина си, като при доказване на това обстоятелство, в тежест на
ответника е да докаже, че е налице основателна причина за трайното неполагане на
грижи, както и че заплаща издръжка за детето си.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се
прилага само при доказана нужда от това, в случая при кумулативното наличие на
факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на
всякакъв финансов принос в отглеждането му (чл. 132, ал.1, т.2 СК). Тази мярка се
налага, когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати;
когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични
контакти; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към физическото му
и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. Трайното
неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждането му, сочи на противоправно поведение на родителя и представлява
цялостно неизпълнение на родителските задължения. Лишаването от родителски права
е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност
на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да
решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено
развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение №
406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС ). Следва да се приеме,
че производството за лишаване от родителски права всъщност има като първична и
непосредствена цел защита интересите на детето.
В настоящия случай съдът намира, че по делото се установи да са налице и двете
кумулативно предвидени в закона предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно –
ответникът без основателна причина трайно не е полагал грижи за детето и не е давал
издръжка.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът не живее
съвместно с ищцата и детето в период от преди около 7-8 години, като от тогава Т. Б.
не е търсил детето, не се интересувал от него и не е поддържал отношения с него – в
този смисъл показанията на свидетелите, както и обясненията, дадени от детето Л.. От
тогава до настоящия момент /период от около 7-8 години/ ответникът не е проявявал
никакъв интерес към детето, към неговото възпитание и живот. Бил е напълно
безучастен що се отнася до отглеждането и полагане на грижи за детето.
Същевременно ответникът като родител на малолетния Л. Б. е имал право да се вижда
и общува с него. Въпреки това той е показал напълно дезинтересиране и липса на
загриженост за живота, здравето и ежедневието на своето дете. Освен това правото на
родителя да се вижда с детето е и негово задължение, като неговото неизпълнение
може да предизвика и санкционни последици – например лишаване от родителски
права. Личните контакти позволяват на родителя да полага за детето си непосредствени
грижи и да участва във възпитанието му. Личните отношения осуетяват отчуждаването
от родителя и спомагат развитието на детето да се извършва при условия,
3
наподобяващи нормалните - при грижите и на двамата родители. Не осъществявайки
това свое право и задължение, ответникът е реализирал първата предпоставка
предвидена в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
По делото се установи наличието и на втората кумулативно предвидена
предпоставка, а именно – ответникът да не е давал издръжка за сина си. Същото се
установява от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които
заявяват, че не им е известен случай на предоставена от ответника издържка, като
малолетното дете също споделя, че от не е получавало нещо от своя баща с изключение
на пакет мокри кърпички преди пет години, когато са се видели, за да получат неговия
подпис за издаването на паспорт на детето. Издръжката е парично задължение, което е
носимо, а не търсимо такова, поради което самият длъжник (в случая - ответникът) е
трябвало да я доставя на детето, действащо чрез неговата майка и законен
представител. Доколкото в случая това не е било спазвано, то следва да се приеме, че
ответникът трайно не е давал издръжка на детето си. Освен това, с проектодоклада по
делото /обективиран в определение № 1591/13.10.2020 г./, обявен за окончателен в
проведеното открито съдебно заседание на 11.11.2020 г., е указано на ответника, че в
случай че е давал издръжка, носи тежестта да го докаже. Такова доказване на
положителния факт на плащане от ответника не бе ангажирано.
В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в това число налице ли е основателна
причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава
обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която
твърди наличието , недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и
трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи за дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по
гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС). В конкретния случай не се установи
причина, която да налага трайното пренебрегване на родителските задължения от
страна на бащата спрямо малолетното дете.
Не без значение е и фактът, че детето през по-голямата част от съзнателните
години на своя живот не е виждало и общувало с баща си. В случая не се установи
между малолетния Л. Б. и неговия баща някога да е имало изградена връзка родител-
дете.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът достига до извода, че от страна на
ответника е налице продължително, трайно установено и пълно дезинтересиране
спрямо детето му. Родителят укоримо се е самоосвободил от родителските си функции.
Установява се че родителските функции по отношение на ответника съществуват само
формално, което е неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето. Ето защо,
съдът счита предявения иск за основателен, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 СК при лишаване от родителски права,
съдът определя и мерките относно личните отношения между родителя и детето при
съответното приложение на чл. 59, ал. 8 СК. Това е право на родителя, което следва да
му бъде осигурено. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния
контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от
родителски права като мярка в интерес на детето, а не като право на родителя (както е
напр. в случай на развод). В процесния случай от събраните гласни доказателства и от
4
изслушването на детето се установява, че емоционалната връзка между детето и бащата
е изцяло нарушена, доколкото същото не е общувало с него в съзнателния си живот.
Като отчита разнопосочните обстоятелства, а именно да се охранят интересите на
детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие и социално
формиране, като същевременно се има предвид и съществуващата между родител и
дете кръвна връзка, съдът следва да определи ограничителен режим на лични
отношения между бащата и детето, т.е. ответникът да има право да вижда детето си
веднъж месечно - всяка първа събота от месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. в присъствието
на майката или трето определено от нея лице, в това число и социален служител, с
изключение на летния месец, който съвпада с платения годишен отпуск на майката. Не
следва съдът да постанови право на бащата да прекарва с детето си по-дълъг период от
време, тъй като същият на практика не присъства в живота на детето си в период от
около 7 – 8 години. Съдът счита така определения режим на лични отношения на
детето с ответника за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като
едновременно то ще бъде предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга страна
няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му баща.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 1 СК, при лишаване от родителски права
съдът определя издръжката на детето, ако не е присъдена. В случая се установи, че с
решение от 13.04.2012 г., постановено от Съд за насилието над жени № 1, Колядо
Вилялба, е присъдена издръжка на детето в размер на 480 евро месечно, както и на 100
% възникналите извънредни разходи. Ето защо, настоящият състав не следва да се
произнася по въпроса за издръжката.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за разноски възниква за
ищцовата страна. Съдът съобрази, че искане за възлагане на разноски не е направено,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК от родителски права Т. Б. Б., ЕГН:
********** по отношение на детето Л. Т. Б., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 СК мерки относно
личните отношения между Т. Б. Б., ЕГН: ********** и детето Л. Т. Б., ЕГН:
**********, както следва: всяка първа събота от месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. в
присъствието на майката или трето определено от нея лице, с изключение на летния
месец, който съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, на осн. чл. 136 СК, препис от същото да се
изпрати за вписване на лишаването от родителски права до общината по постоянния
адрес на родителя (ответник), както и на дирекция „Социално подпомагане“ Враца.
5
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6