О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412 16.03.2022
г. гр. Бургас
Административен съд – Бургас II-ри състав
в закрито заседание на 16.03.2022 г. в следния състав:
Съдия:
Константин Григоров
като разгледа административно дело № 250 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Н.Р. с
ЕГН: **********, понастоящем в Затвора –
Бургас против
заповед № БС-233/02.08.2018 г. на началника на Затвора – Бургас, с която е продължен специалният
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на жалбоподателя за
срок от още една година.
С разпореждане № 680/21.02.2022 г.
съдът остави жалбата без движение, като указа на жалбоподателя, в 7-дневен срок от получаване на
съобщението да отстрани констатирани нередовности, както следва: - да уточни в какво се състои
незаконосъобразността на обжалваната заповед; - да обоснове правния си
интерес от оспорването; - да формулира конкретен и ясен петитум, като уточни
искането си спрямо оспорената заповед.
Съобщението с
указанията е връчено лично на И.Р. на 25.02.2022 г. (л.13-14). С разпореждането
жалбоподателят е
уведомен, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а
съдебното производство прекратено.
В отговор, чрез административния
орган, е постъпило заявление изх. № 758/07.03.2022 г. В заявлението, ръкописно
датирано – 03.03.2022 г., Р. е вписал, че поради почивния 03.03.2022 г., го
предава на 04.03.2022 г. (денят, в който изтича срокът за отстраняване на
нередовностите). Жалбоподателят уточнява, че се нуждае от правна помощ, за да
изпълни указанията на съда, като поименно сочи адвокат, член на АК – Бургас. Изтъква,
че липсата на финансови средства го препятства сам да ангажира правоспособен и
правно грамотен адвокат. Иска да бъде освободен от държавна такса и излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Намира, че същата не
е съобразена с целта на закона; противоречи на практиката на ЕСПЧ – нарушение
на ДЕС и ДФЕС; противоречи на решение, постановено от ЕСПЧ по дело „Димитров и Р.
с/у България“, приключило на 01.02.2016 г.; издадена е в противоречие с чл.56
от КРБ – нарушено е правото му на защита. Формулирал е искане да бъде установена
незаконосъобразността на заповедта, респективно да бъде обявена за
незаконосъобразна.
Предвид заявеното,
както и че И.Н.Р. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора
Бургас, съдът намира, че същият отговаря на изискванията за освобождаване от
държавна такса, съобразно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като не
разполага с достатъчно средства и няма други източници на допълнителни такива.
На следващо място съдът
намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:
Видно от
представената административна преписка по издаване на заповед № БС-233/02.08.2018
г. на началника на Затвора Бургас, същата е била връчена срещу подпис на И.Н.Р.
на 02.08.2018 г. Жалбата срещу нея е подадена на 07.02.2022 г. след изтичане на
законоустановения 14 дневен срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК, който е бил изрично
посочен в заповедта. Така жалбата се явява просрочена, а като такава, на
основание чл.159, т.5 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане и производството
по делото да бъде прекратено.
Относно искането за предоставяне
на правна помощ, необходима на жалбоподателя за изпълнение на указанията в разпореждане № 680/21.02.2022 г. съдът намира следното:
Достъпът до правна помощ по
административни делa пред всички инстанции е уреден в
Закон за правната помощ (ЗПП).
С разпоредбата на чл.21 от ЗПП са
уредени видовете правна помощ, като според т.3 такава е помощта за процесуално
представителство.
Съгласно чл.23, ал.1
от ЗПП системата за правна помощ по чл.21, т.3 от същия закон, обхваща случаите, при които по силата на
закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство.
Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата
за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това.
На следващо място, разпоредбите на чл.24, т.1 и т.2, предл.
последно от ЗПП указват, че правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не
се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е
недопустима.
За съдебноадминистративните производства
по АПК не
е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е
предоставено на преценката на съда, след преценка на всички обстоятелства
по чл.23, ал.2 от ЗПП. В конкретния случай са
налице първите две условия – жалбоподателят не разполага със средства (предвид
това, че съдът го освободи
от заплащане на държавна
такса) и желае да има адвокат. Следва
да се прецени дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна
помощ, както и дали
претенцията е допустима.
С депозираното
уточнение И.Р. ясно е заявил, че иска да му бъде
предоставена правна помощ „с цел да изпълни указанията“, т.е. да отстрани
нередовностите в жалбата. Едновременно с това, със същото уточнение,
жалбоподателят надлежно и точно е изпълнил указанията, които е получил с разпореждане № 680/21.02.2022 г. и така е отстранил нередовностите. Съдът
намира, че правна помощ не следва да бъде предоставяна. Това е така, тъй като, дори без
юридическа помощ, жалбоподателят правилно е възприел смисъла на дадените
указания и напълно точно е изпълнил същите, т.е. разполага с достатъчно добра
правна грамотност и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето – да изпълни указанията. С уточнението
жалбата се явява ясно формулирана, делото не представлява
фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало,
предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя
би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват
предоставянето на правна помощ.
Правна помощ не
следва да се предоставя и поради установеното просрочие на жалбата, т.е.
недопустимост на същата (чл.24, т.2, предл. последно), което просрочие предполага
прекратяване на съдебното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – Бургас от заплащане
на държавна такса по адм. д. № 250/2022 г. на Административен съд – Бургас
до приключването му на всички инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Н.Р. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – Бургас за предоставяне на правна помощ по реда на чл.21, т.3 от Закона за правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р. с ЕГН: **********,
понастоящем в Затвора – Бургас против Заповед № БС-233/02.08.2018 г. на началника на Затвора Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 250
по описа на Административен съд – Бургас за 2022 г.
Определението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на
Административен съд – Бургас.
Съдия: