Решение по дело №161/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 185

гр. Видин, 06.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в закрито заседание на

двадесети октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Николай Витков

Членове:

Биляна Панталеева

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

161

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

Делото е образувано по жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин , против решение №201/17.08.2020г. по АНД №495/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №20-0953-000048/28.01.2020г. на Началник сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което на ЕТ“Е.-М. Г.“-с адрес *** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.638,ал.1,т.2 във вр. с чл.461,т.1 от КЗ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно. Сочи се , че деянието е формално и не е обвързано с настъпването на вредни последици , поради което не е налице маловажност на нарушението. Сочи се също така , че изводите на съда не съответстват на установената фактическа обстановка. Иска се от съда да се отмени решението на районния съд и да се потвърди наказателно постановление.  

Ответникът по делото в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното :

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес да обжалва посоченото решение.

По същество жалбата е основателна. Решението на Районен съд Видин е валидно и допустимо, но неправилно.

Установява се от събраните от въззивната инстанция доказателства, че на 08.01.2020г. около 13,35 часа служители на с-р „Пътна полиция“ извършили проверка на автомобила , управляван от ответника по касация  по ул.“Преславска“ в посока ул.“Пирин“, при която установили , че за автомобила-„Додж Калибър“ с рег. № ВН3693ВТ,  няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прието било от контролните органи, че от лицето е извършено нарушение по КЗ, поради което на водача като собственик на автомобила и на ЕТ“Е.-М. Г.“ е съставен АУАН, подписан от същия без възражение. С обжалваното наказателно постановление на собственика на автомобила ЕТ“Е.-М. Г.“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв на основание чл.638,ал.1,т.2 във вр. с чл.461,т.1 от КЗ.

Видно от представената по делото полица за сключена застраховка „ГО“, за процесния автомобил след проверката още същия ден е сключен договор за застраховка „ГО“ на 08.01.2020г. със срок на валидност от 16,28ч. Видно от представеното удостоверение за декларирани данни ЕТ е с прекъсната дейност и осигуряване от 27.01.2010г. С договор за покупко-продажба от 24.01.2020г. ЕТ е прехвърли собствеността на автомобила.   

ВРС въз основа на установената от него фактическа обстановка е направил извод , че е осъществен съставът на нарушение , случаят  е маловажен , поради което е отменил наказателното постановление.

Изводите на съда са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

Установява се по делото, че лицето М.Ц.П. в качеството си на Едноличен търговец, осъществяващ дейността си с фирма „Е.-М. Г.“ , е управлявала процесния автомобил , собственост на търговеца, за който не е имало сключена и действаща застраховка „ГО” към момента на проверката-08.01.2020г., в нарушение на задължението му по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, съобразно което договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Установява се също така, че договор за застраховка „ГО“  е сключен след проверката и съставяне на АУАН.

При тези обстоятелства е видно , че от наказаното лице е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.638,ал.1,т.2 от КЗ, тъй като същото не е изпълнило задължението си на собственик да сключи задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите на МПС, което не е спряно от движение.

Такива изводи е направил и районният съд. Изводите му, обаче, за приложение на чл.28 от ЗАНН не се възприемат от настоящата инстанция. Нарушението е формално и е осъществено със самото му извършване, като е типично по вида си. Липсват данни, от които да се направи извод за явна незначителност на нарушението , изключваща противоправния му характер. Изложените от районния съд обстоятелства и представените доказателства са от съществено значение за индивидуализацията на наказанието, но не изключват противоправния му характер. Предвид на това представените от собственика доказателства за сключен впоследствие договор за застраховка и за липса на осъществявана дейност от търговеца не могат да бъдат взети предвид в настоящето производство. Същите са относими съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на размера на наказанието, когато санкционната норма предвижда минимален и максимален  размер на наложеното наказание. В случая липсва предоставена на съда законова възможност за индивидуализация на размера на наложеното наказание, тъй като в приложимата санкционна норма е посочен точен размер , а не граници , в които да се индивидуализира размера на наказанието. Не би могло да се приеме за маловажно нарушение на законовите изисквания поради посочената от наказаното лице причина-колата да бъде закарана до автомивка, които твърдения и не са подкрепени с доказателства. От друга страна наложеното наказание е на собственика за неизпълнение на задължението му да сключи застраховка „ГО“ за автомобила си, каквото задължение има всеки притежател на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

С оглед на горното жалбата е основателна. Решението на ВРС , с което е отменено изцяло наказателното постановление, като неправилно следва да бъде отменено . Вместо него следва да бъде постановено ново по съществото на спора между страните на основание чл.222,ал.1 от АПК.

Наказателното постановление  е законосъобразно като постановено съобразно изискването за форма по чл.57,ал.1 от ЗАНН и при спазване на административно-производствените правила. Не е допусната нередовност в акта , в каквато насока са направени възражения. Едноличният търговец не е различен правен субект от физическото лице, а само такъв с разширена правоспособност: едноличният търговец е самото физическо лице , регистрирало се като едноличен търговец за осъществяване на търговска дейност/чл.56 от ТЗ/. От друга страна съгласно чл.53,ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и при допусната нередовност в акта, ако е установено извършването на нарушението , нарушителя и вината му . В случая твърдяната нередовност не е пренесена в наказателното постановление, в какъвто смисъл са и доводите на наказаното лице. Неоснователно е и направеното възражение за незаконосъобразен размер на наложеното наказание по съображения , че се касае за физическо лице. Действително съобразно изложеното по-горе едноличният търговец е физическо лице , което извършва по занятие търговска дейност, но изрично санкционната норма разписва налагане на административно наказание „имуществена санкция“ на едноличния търговец. Съобразно чл. 638 , ал.1 от КЗ „на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:1. глоба от 250 лв. – за физическо лице;2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“. В случая наложеното наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер съобразно приложимата правна норма. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 83,ал.1 от ЗАНН.

Предвид горното жалбата е основателна. Решението на ВРС, с което е отменено наказателното постановление , като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново решение по същество , с което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 от АПК Административен съд-Видин

                                     РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №201/17.08.2020г. по АНД №495/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление №20-0953-000048/28.01.2020г. на Началник сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което на ЕТ“Е.-М. Г.“с адрес *** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.638,ал.1,т.2 във вр. с чл.461,т.1 от КЗ, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0953-000048/28.01.2020г. на Началник сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което на ЕТ“Е.-М. Г.“ с адрес *** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.638,ал.1,т.2 във вр. с чл.461,т.1 от КЗ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                         2.