Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 990
14.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:ДАРИНА МАТЕЕВА
Ч
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар Костадинка
Рангелова
и с участието на
прокурор Мария Тодорова
като разгледа докладваното
от съдия
Д.Матеева КАН дело № 799 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Гиро Ленд” ЕООД,
ЕИК ********* ,чрез адвокат Н.А.,***,против Решение № 260128/27.01.2021 год.,
постановено по АНД № 7189/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIV -
ти н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 270/22.10.2020 год.
на М.П.К.- и.д. Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на „Гиро Ленд” ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл.
131, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1, т. 7 от Закона за храните за нарушение на чл.
13, ал. 4 от Наредба №1 от 26.01.2016 год. за хигиената на храните.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се
иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно,постановено при
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като на негово място бъде постановено друго, с което
да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба –Областна дирекция по безопасност на храните-Пловдив,чрез
процесуалния си представител,взима становище за неоснователност на жалбата.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Пловдив
се е развило по жалба на „Гиро Ленд” ЕООД против Наказателно постановление № 270/22.10.2020 год.
на М.П.К.- и.д. Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на „Гиро Ленд” ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл.
131, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1, т. 7 от Закона за храните за нарушение на чл.
13, ал. 4 от Наредба №1 от 26.01.2016 год. за хигиената на храните.
Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 05.10.2020 г. била извършена проверка от
служители на ОДБХ Пловдив в обект за бързо хранене, находящ се в гр.Пловдив, район
„Южен“,бул.“Македония№95, стопанисван от „Гиро Ленд” ЕООД. При проверката се
установило, че персоналът в заведението се състои от три лица, които са без
работно облекло и предпазни средства за косите. Установеното било отразено в
констативен протокол от същата дата, който бил съставен в присъствието на
упълномощено от дружеството лице. На 08.10.2020 г. спрямо „Гиро Ленд“ ЕООД бил
съставен АУАН за нарушения на чл.13, ал.3 и ал.4 от Наредба №1 от 26.01.2016 г.
за хигиената на храните. Съставения АУАН бил подписан от упълномощен от
дружеството представител . В законоустановения срок постъпили възражения от
дружеството, към които били приложени копия от добри търговски и хигиенни
практики в дружеството, списък на персонала за получено работно облекло,
работно облекло от 02.01.2020 г. – 2 бр. тениски и от 01.06.2020 г. – 2 бр. тениски, както и
стокова разписка. Въз основа на съставения АУАН било издадено от наказващия
орган процесното наказателно постановление, в което било прието, че от
представените към възражението документи не се удостоверява дружеството да е
осигурило необходимото работно облекло на персонала работещ в обекта намиращ се
в гр.Пловдив, район „Южен“,бул.“Македония№95
Въззивният съд е преценил,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП,както и че п
ри издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за
извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно
приложение на санкционната разпоредба, спрямо установеното нарушение и
липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до
отмяна на наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав намира,че районният съд е изградил обосновани и
законосъобразни изводи за извършено нарушение на посочените в АУАН нормативни
разпоредби.
Затова и нарушение е налице и то
по начина, описан и квалифициран с оспорваното НП. Налице е пълно, точно и ясно
описание на относимите обстоятелства, поради което не се констатира и
съществено процесуално нарушение, с което да е нарушено правото на защита на
административно наказаното лице. В АУАН е посочено правилно нарушената норма на
чл.13,ал.3 и ал.4 от Наредба №1/26.01.2016г. за хигиената на храните,издадена
от МЗ и МЗХ,бр.10,ДВ от 05.02.2016г.
Възприетата от
районния съд фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства,като в пълнота районният съд е отговорил на
всички изложени от жалбоподателя доводи в жалбата.
В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на въззивния съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Наведените в касационната жалба оплаквания,
касационната инстанция, по изложените съображения, счита, че са неоснователни.
Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че същите са идентични с тези направени в
първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по
делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение.
От събраните доказателства по делото
безспорно се установява, че дружеството -касатор е осъществило нарушение на
чл.13, ал.4 от Наредба №1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните
Разпоредбата на чл.13, ал.4 от сочената
наредба има за цел осигуряването на работно облекло, което да способства в
пълна степен възможността предлаганата храна да бъде замърсена. Очевидно с
оглед спецификите на конкретния обект, а именно такъв за бързо хранене, за да
бъде прието за изпълнено това задължение е следвало да бъдат осигурени и други
предпазни средства – ръкавици и шапки или друго предпазно средство за косата, а
липсват доказателства такива да са били осигурени.
В заключение следва да се посочи,че наложената
санкция е определена в минимален размер. Приложената санкционна разпоредба е
именно тази, която е съотносима в конкретния случай с оглед на установеното
нарушение. Размерът на санкцията е справедлив и е съобразен с обществената
опасност на конкретното нарушение,като липсват основание да се приеме,че се
касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед
очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно
чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП),а именно 80 лева..
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260128/27.01.2021г., постановено по
АНД № 7189/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, - ХХV - ти н.с.
ОСЪЖДА „Гиро
Ленд” ЕООД, ЕИК ********* ,чрез адвокат Н.А.,*** да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80/осемдесет/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.