МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Ж. И.М. ***
за престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и “Б” от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия. Счита, че от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по предявеното му обвинение, а наказанието следва да бъде определено
в условията на чл.58 А от НК.
Подсъдимия М. участва в съдебно заседание лично и с назначеният му от
съда защитник. Признава се за виновен, като заявява, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и че е съгласен да не се събират доказателства относно тези
факти, които признания бяха приети по надлежния ред от съда. Защитникът на
подсъдимия изразява становище, че наказанието на подзащитния им следва да бъде определено в условията на чл.58А от НК.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани
в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.05.2011г., около 13.00
часа, подсъдимият Ж.И.М. посещава магазин за дрехи и обувки, находящ се на
ул."Преслав" № 64 в гр. Ямбол, собственост на ЕТ "Р.-Р.Б."***
с управител Р.Б.М. ***. В този момент като продавач -консултант в магазина
работи майката на последната, свидетелката Л.М.Б.. Подсъдимият М. осъществява
контакт със свидетелката Л.Б., като й обяснява, че се казва Т. и търси дъщеря й
Р.. След като разбира, че Р. не е в магазина, подсъдимият Ж.М. обяснява на
свидетелката Л.Б., че се е разбрал с управителя на фирмата - нейната дъщеря Р.Б.М.
да й донесе стока в магазина за сумата от 650 лв., /като всъщност такава стока
не съществува/. Свидетелката Л.Б. му отговаря, че няма толкова пари и че не
знае нищо за тази доставка. В този момент подсъдимият М. изважда мобилния си
телефон и започва да симулира разговор с Р.Б.. След като приключва разговора
подсъдимият обяснява на свидетелката Л.Б., че е разговарял с дъщеря й и че се е
разбрал с нея да остави стоката, като свидетелката Л.Б. му заплати част от
сумата, а останалата част свидетелката Р.Б. да му заплати на следващия ден.
Свидетелката Л.Б. му се доверява и му дава сумата от 200 лв. За получената сума
подсъдимият Ж.М. й написва разписка. Подсъдимият взема парите и напуска
магазина, обяснява й, че отива до автомобила, за да донесе стоката, но излиза и
повече не се връща. След около 10 минути свидетелката Л.Б. позвънява на дъщеря
си Р.Б. и разбира, че такава уговорка не съществува и че е била измамена.
На 14.05.2011г., около 14.30 часа, подсъдимият Ж.И.М.
посещава магазин за бои и химикали, находящ се на ул."Дим.Благоев" №
2 в гр.Ямбол, собственост на ЕТ"Краси-9-Т. Х."*** с управител Т.К.Х. ***.
В този момент като продавач -консултант работи свидетелката С.В.М.. Подсъдимият
Ж.М. осъществява контакт с нея, като й обяснява, че носи стока /каквато не
съществува/, за която трябва му бъде заплатена сумата от 350 лв. Изважда
мобилния си телефон и симулира разговор с управителя на магазина Т.К.Х.. След
приключване на симулирания разговор по телефона подсъдимият Ж.М. обяснява на
свидетелката С.М., че следва да отбележи на лист датата, както и това, че за
стоката е платена сумата 350 лв. Свидетелката М. записва това и подсъдимият се
подписва на листа. Свидетелката М. изважда от касата 350 лв. - оборотни пари -
и му ги дава, а подсъдимият обяснява, че отива до автомобила, за да донесе
въпросната стока. След като подсъдимият М. излиза от магазина, свидетелката М.
се обажда на управителя – свидетелят Т.Х. и разбира от него, че не е разговарял
с никого за такава стока и не е поръчвал такава. След като разбира, че е
измамена свидетелката М. излиза да потърси подсъдимия и установява, че той е
избягал.
Видно от приложената по делото по делото справка за съдимост на подсъмия
М., при осъществяване на деянията, предмет на настоящото обвинение, същият
е действал в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.А” и “Б” от НК,
тъй като е бил осъждан с присъда
по НОХД № 1231/10 на СРС, влязла в сила
на 26.03.2010г. на 9 месеца и 14 дни лишаване от
свобода при първоначален “строг”
режим и не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НК пет годишен срок., както и с
присъда по НОХД № 3315/10 год. на СРС, влязла в сила на 27.01.2011 год. на една
година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, т.е. същия е осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението на наказанията не е отложено по реда на чл.66 от НК
и не е изтекъл визирания срок в чл.30 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена както от направените от
подсъдимия признания, така и от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че подсъдимият М. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.”А” и “Б” от НК, тъй като
в че в периода от 13.00 часа до 14.30 часа на
14.05.2011г. в гр. Ямбол, на ул. "Преслав" № 64 и на ул. "Дим.
Благоев" № 2, действайки при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага в размер на 550 лв., е възбудил и поддържал
заблуждение у Л.М.Б. - продавач-консултант в ЕТ "Р. - Р.Б."*** и С.В.М.
- продавач-консултант в ЕТ "Краси – 9 - Т. Х."*** и с това е причинил
имотна вреда на ЕТ "Р. - Р.Б." с управител Р.Б.М. в размер на 200 лв.
и на ЕТ "Краси - 9-Т. Х." с управител Т.К.Х. в размер на 350 лв., в
общ размер на 550 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив,
От данните по
делото се установява, че подсъдимия при осъществяване на деянията е преследвал
особена користна цел, а именно да
набавят за себе си имотна облага, т.е. той е искал в неговото имущество да настъпят благоприятни
последици, в резултат на което е
причинил имотна вреда у измамените. Посочената имотната вреда настъпва вследствие на това, че лицето, което владее
имуществения предмет и което е
противозаконно мотивирано за това, върши
с него акт на физическо или юридическо разпореждане. Този акт именно е
пряката причина за настъпване на съставомерните последици. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява още, че подсъдимия е
въздействал пряко и непосредствено върху физическите лица, в чиято
фактическа власт се намира определено имущество.
При осъществяване на престъплението измама подсъдимият
е действал с пряк умисъл и особена користна цел, тъй като е предвиждал, че
вследствие на неговото въздействие върху измамените у последните ще възникнат
неправилни представи, поддържа вече възникнали такива представи и ги използва.
Освен това подсъдимият е предвиждал също така, че измамените лица ще извършат
акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество
ще бъде увредено. Наред с това подсъдимият е целял набавянето на имотна облага,
като е съзнавал неизбежността на имотната вреда като последица от разпореждането.
Следователно същият е разбирал както противоправния и общественоопасен
характер на извършеното, така и неговите общественоопасни
последици, но въпреки това е искал настъпването на тези последици.
Видно от
данните по делото подсъдимият е извършил общо две деяния, всяко от
които осъществява един и същи състав на
едно и също престъпление, извършени в периода
от 13,00 часа до 14,30 часа на 14.05.2011 год., при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че се касае за едно единствено
продължавано по своя характер престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че
подсъдимият М. действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и
“Б” от НК, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
Относно вида и
размера на наложените наказания,
съдът взе предвид следното:
За извършените от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
три до десет години. С оглед обстоятелството, че съдебното следствие е по реда
на чл.371 т.2 от НПК, съдът съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
задължително следва да определи наказанията в условията на чл.58А ал.1 от НК.
Предвид на това при индивидуализирането на наказанието съдът
взе предвид обстоятелството, че се
касае за престъпление с висока степен
на обществена опасност, обуславяща се от изключително високия ръст на
този вид посегателства към настоящия
момент в страната, както и предишните осъждания на подсъдимия извън тези
обуславящи опасния рецидив, а от друга страна съобрази с ниската стойност на
отнетото имущество, извършването само на две деяния, направените самопризнания,
изразеното съжаление и му наложи
наказание при превес на смегчаващи вината
обстоятелства в неговия минимум от три години лишаване от свобода, което
наказание намали с една трета до две години лишаване от свобода, което да
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим.
Съдът счита, че
така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същите ще окажат предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самите
подсъдими, така и върху останалите членове на обществото.
Причини за
осъществяване на деянията от страна
на подсъдимия са ниската му обща и правна култура, стремежът му за противозаконно
облагодетелстване за чужда сметка, както
и незачитането на установения в
страната правопорядък.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: