Р Е Ш Е Н И Е
№.1866
гр. Пловдив, 23.10.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1617
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.97,
ал.1, пр. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
“ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, община Родопи, област
Пловдив, ул. “Гергана“ №7, ЕИК *********, представлявано от адвокат Д.Я.- пълномощник,
обжалва Решение №596 от 10.04.2020г. по Н.А.Х дело №7260 по описа на Районен
съд- Пловдив за 2019г., ХХІІІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №36-0000518 от 30.10.2019г., издадено от изпълняващ
длъжността (и.д.) началник на Областен отдел “Автомобилна администрация”
(ОО”АА”), гр. Пловдив, (понастоящем Регионална дирекция “Автомобилна
администрация- Пловдив“ (РД“АА- Пловдив“)), при Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация” (ИА”АА”), с което на “ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер от 5 000,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се отмени процесното НП. Алтернативно се поддържа
искане за отмяна на оспореното по делото решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по делото- РД“АА-
Пловдив“ при ИА“АА“- не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и събраните по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОО”АА”- Пловдив при ИА”АА” на дружеството касатор, в качеството му
на лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността №18260, валиден до
22.10.2017г., от касатора е изискано представянето на документи и данни с писмо
с Изх.№11-04-4571/21 от 31.07.2019г., както и повторно е изискано представянето
на данни с писмо с Изх.№11-04-4751/30 от 11.09.2019г. В писмо с
Изх.№11-04-4751/30 от 11.09.2019г. изрично е посочено, че изисканите данни следва
да бъдат представени до 10:00ч. на 19.09.2019г. в ОО“АА“- Пловдив при ИА“АА“
(гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ №82, офис 213). От страна на касатора обаче
не са представени изисканите му данни, изброени в точка 2. на писмо с
Изх.№11-04-4751/30 от 11.09.2019г. за товарен автомобил с рег.№****, в рамките
на определения му срок- 10:00ч. на 19.09.2019г.
Прието е за установено,
че с непредставянето на изисканите му данни превозвачът (касаторът) осуетява
проверката, свързана с транспортната му дейност. На 26.09.2019г. се съставя акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с №267036, с който деянието
на касатора, изразяващо се в непредставяне на изисканите му данни в ОО“АА“-
Пловдив при ИА“АА“ до 10:00ч. на 19.09.2019г. , се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. Според отразеното
в процесния АУАН, същият е съставен в отсъствието на управителя на “ИЗМИР ЛОГИСТИК“
ЕООД или упълномощено от него лице. Според нарочна разписка, обективирана в процесния
АУАН, същият е връчен на 08.10.2019г. на С.М.Х.- упълномощено от касатора лице.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Според представеното по
преписката писмо с Изх.№11-044571/21 от 31.07.2019г., същото е “получено на ръка“ на 31.07.2019г., без
да може да се определи еднозначно самоличността на получателя. По делото е
прието заверено копие на известие за доставяне, удостоверяващо обстоятелството,
че на 02.10.2019г. Х.Ю.- управител на “ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД е получил пощенска
пратка, съдържаща “11-04-4571/30/11.09.2019“,
изпратена от ОО“АА“- Пловдив при ИА“АА“.
При това положение,
очевидно е, че касаторът не би могъл да изпълни задължението си да представи
изисканите му документи (данни) с процесното писмо с Изх.№11-04-4751/30 от
11.09.2019г. в определения му срок- до 10:00ч на 19.09.2019г., тъй като писмото
е получено от касатора едва на 02.10.2019г.
Съответно, липсва
съставомерно деяние по смисъла на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП, според която норма
превозвачите
и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от ИА“АА“ за
проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари, за което нарушение
нормата на чл.97, ал.1 от ЗАвП предвижда налагането на наказание глоба или
имуществена санкция в размер от 5000 лв.
Нещо повече, според точка III.3. от писмо с Изх.№11-04-4571/21 от 31.07.2019г. от касатора е изискано
представянето на пътни листове, тахографски листове, данни от дигитален
тахограф на МПС на магнитен носител, а според точка 2. от писмо с Изх.№11-04-4751/30 от
11.09.2019г. от касатора е изискано
представянето на данни от дигиталните тахографи и тахографски листове на общо
15 автомобила, между които и този с рег.№****.
Съгласно чл.91в от ЗАвП, превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи:
1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача; 3. пътните листове.
А съгласно чл.104, ал.7 от ЗАвП (приложима
редакция към19.09.2019г.), на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не
съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят
за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв.
В случая, доказателствата по делото не позволяват
формирането на несъмнен извод дали изисканите от касатора данни от дигиталния
тахограф и тахографските листове на автомобила с рег.№**** са изобщо съхранени,
съгласно изискванията на чл.91в от ЗАвП, за да бъдат предоставени на
проверяващите органи, или същите не са предоставени на проверяващите именно в
нарушение на задължението по чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Последно посоченото поставя под съмнение
направената от административнонаказващия орган квалификация на приетото за
установено нарушение от страна на касатора като такова по смисъла на чл.91б,
ал.1, т.1 от ЗАвП, вместо като такова по смисъла на чл.91в от ЗАвП, а за
ангажиране отговорността на нарушителя е нужно установяването и квалификацията
на административното нарушение да бъдат направени по несъмнен начин.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира процесното НП за незаконосъобразно.
Следователно, като потвърждава оспореното пред
него НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на
закона. Респективно, оспореното в настоящето производство съдебно решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено друго такова, по същество.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като
такива се констатират в размер от 500,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020г. За разноските следва
да бъде осъдено юридическото лице, в чято структура е органът, издал процесното
НП, каквото в случая се явява ИА“АА“ (чл.2, ал.3 от ЗАвП).
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №596 от 10.04.2020г.
по Н.А.Х дело №7260 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., ХХІІІ-ти
наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление с №36-0000518 от 30.10.2019г., издадено от и.д. началник на Областен
отдел “Автомобилна администрация”- Пловдив (понастоящем Регионална дирекция
“Автомобилна администрация- Пловдив“) при Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, с което на “ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер от 5 000,00 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация“, ЕИК *********, да заплати на “ИЗМИР
ЛОГИСТИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, община
Родопи, област Пловдив, ул. “Гергана“ №7, ЕИК ********* сумата от 500,00
(петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2/П/………………