Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260088
гр. ВРАЦА,
01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание 01.06.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА А.ОВА-МЕТОДИЕВА
в присъствието на секретаря Миглена Костадинова, като
разгледа докладваното от съдията А.ова-Методиева
търговско дело №157 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Окръжен съд – Враца е сезиран с искова молба постъпила в съда с вх.№9430 от
29.11.2018 год., депозирана от П.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.М.М.
от САК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Д. С. Д.,- прокурист, Р. Г. Б., П. В. А., Й. Ц. Ц. и Е. Е. С.
И. с искане: да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 30
000.00 лева, представляваща дължимо
обезщетение за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените
и търпени болки и страдания в резултат
на смъртта на нейния брат А. Ц. П., причинена вследствие на противоправно виновно поведение на С.И.Р., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че
на 12.08.2018г. около 14.20ч., на път II-15 /с. Борован - с. Алтимир/
км. 38.000, пострадалия А. П., който е неин брат е управлявал собствения си
л.а. "Хюндай Соната", с ДК№ СВ *** МР и същевременно, по същия път в
противоположна посока се е движил л.а. "Тойота Корола", с ДК№ ВР ***
ВС. Поддържа се, че водачът на л.а. "Тойота" е навлязъл в насрещната
лента за движение, където в този момент се е движил л.а. "Хюндай" и между
двата автомобила е последвал челен сблъсък, при който на място загинал водачът
на л.а. "Хюндай Соната", с ДК№ СВ *** МР. Сочи се, че пристигналите
на местопроизшествието медицински органи и органите на реда са констатирали
смъртта на пострадалия А. П.. Твърди се, че е бил съставен Констативен протокол
с пострадали лица с peг. № 14369/12.09.2018г., от който
е било видно, че собственик и водач на л.а. "Тойота" е бил С.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** и л.а. "Тойота" към момента на ПТП-то
има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
обективирана в полица № BG/07/118001220505, със срок на покритие от 23.04.2018г. до
22.04.2019г. Поддържа се в исковата молба, че е било установено, че вина за
инцидента носи водачът на л.а. "Тойота", тъй като е навлязъл в
лентата за насрещно движение без основателна причина. По случая е образувано ДП
№ 248зм-472/2018г, по описа на РУ - Бяла Слатина, което към настоящия момент е
висящо.
Ищцата твърди, че вследствие на нелепата смърт на брат
й претърпяла трудно обясними с думи душевни травми, изразяващи се в болки и
страдания, които едва ли ще могат да бъдат превъзмогнати до края на живота й,
поддържа се, че от деня на смъртта на А. П. при описаното ПТП била лишена от
неговата любов, закрила и подкрепа. Ищцата посочва още, че с брат си отраснали
в семейство, което ги обграждало с любов и ги
възпитавали да се обичат, те не
били само сестра и брат, а най-добрите приятели, които си споделяли и си
помагали във всичко, били неразделни. Поддържа се, че всяка събота или неделя
се събирали на обяд, което било като ритуал, всеки ден се чували по няколко пъти, знаели винаги кой къде е, а за синът й той бил не
само вуйчо, а баща и приятел тъй като била разведена още преди да го роди, брат й нямал съпруга и деца.Ищцата твърди, че приживе
пострадалия А. П. бил всеотдаен брат и верен приятел, той бил нейна опора, съветник и най-добър
приятел. Посочва се, че освен в емоционален план и установена приживе духовна
близост, страданията от смъртта на А. П., са обусловени от житейската
подкрепата и помощ, оказвана й от него приживе, който бил неразделна част от семейство, като се грижел
за нея и детето й и прекарвали заедно всеки един удобен момент. През целия си
живот с брат си имали силна емоционална
връзка, с оглед на трудностите в живота, които винаги са преодолявали заедно.
Внезапната му смърт била истински шок за
цялото семейство, като вероятно никога няма да преодолее болката от загубата на
един толкова светъл човек.
Поддържа се в исковата молба, че на 15.11.2018г. ищцата
е била депозирала Претенция с вх. № РКО14-30536/15.11.2018г. пред
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, по която не е била
получила отговор.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответното дружество ЗД"ЕВРОИНС"АД е депозирало
отговор, с който е оспорило изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по
основание и по размер.
В отговора не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответника – "Застрахователно дружество Евроинс" АД и С.И.Р. -
водач на лек автомобил (л.а.), марка "Тойота", модел "Корола"
с peг. № ВР *** ВС.
Направено е възражение за недопустимост на предявените
искове , тъй като извънсъдебната претенция за плащане пред застрахователя е
предявена на 15.11.2018 г., като установеният тримесечен срок за произнасяне от
застрахователя изтичал на 15.02.2019 г. Доколкото процесното ПТП е настъпило на
12.08.2018 г., към него са приложими разпоредбите на новия Кодекс на
застраховането. Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ, "Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение".
С отговора се застъпва становище, че искът е
неоснователен за разликата над сумата от 5000.00 лева, с оглед приетите
изменения в Кодекса на застраховането (КЗ), поставящи ограничение при
предявяването на искове от лица, включени в обхвата на наследници от разширения
кръг по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, включително за
роднини по съребрена линия на загинали.
Оспорва се механизма на ПТП. Твърденията в исковата
молба за начина и обстоятелствата, при които настъпва застрахователното
събитие, не са в достатъчна степен изяснени от доказателствата, представени по
делото. От писмените доказателства не се установя цялостната фактическа
обстановка, при която е възникнал процесният инцидент. По делото е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р - 14369/12.09.2018 г.,
като макар и същият да съдържа конкретни констатации относно причините и
обстоятелствата около възникването на инцидента, не се ползва с материална
доказателствена сила в констативно - съобразителната си част, доколкото
неговите съставители са лица, които не са били преки очевидци на ПТП - по
аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК. С възникването на ПТП освен това са свързани
и редица други обстоятелства, които не са били предмет на изследване в рамките
на Досъдебното производство, като например, наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Тези обстоятелства се
нуждаят от допълнително изясняване в рамките на настоящото гражданско дело.
Оспорва се, наличието на противоправно и виновно
поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - С.Р.. По
делото не са приложени доказателства от ищцовата страна, които по безспорен
начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предвид обстоятелството, че единственото
представено доказателство досежно механизма на ПТП и поведението на
участниците, е цитираният по-горе Констативен протокол, който не се ползва с
материална доказателствена сила. Посочва се, че дори да се приеме, че е налице
навлизане на автомобила, управляван от застрахования при ответното дружество
водач, в лентата за насрещно движение, което обстоятелство само по себе си не
може да се приеме за установено, няма данни на какво се дължи същото - например
дали се касае за спасителна маневра, за случайно деяние или друго. Сочи се, че
в констативния протокол е отбелязано, че причините и обстоятелствата около
настъпването на инцидента са в процес на изясняване. Твърди се, че навлизането
в лентата за насрещно движение се сочи като вероятна, но не и като категорична
причина за възникването на процесното застрахователно събитие и на този етап не
се установява деликтната отговорност на застрахования, не може да се ангажира и
функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник по делото.
Оспорва се наличието на неимуществени вреди. В
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84
г. на Пленума на Върховния съд е посочен изчерпателно кръгът на лицата, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с
пострадалия. Поради това Върховният съд е приел ограничителни критерии за
определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Такова право имат само
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт - неговите възходящи,
низходящи и съпруг. Установената практика въвежда два критерия, които трябва да
са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на обезщетение -
единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е връзката между
пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди. Следва да бъде
установено, че посочените лица действително са претърпели неимуществени вреди.
Посочва се, че действително, с Тълкувателно решение № 1/2016 г., в
сила от 21.06.2018 г. ВКС на РБ е разширило кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък
- лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение допусна възможност за
присъждане на обезщетение, претендирало от всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Установената до момента практика въвежда два критерия, които
трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на
обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е
наличието на съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка между
пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди.
Поддържа се, че при претендиране на обезщетение от лице, което не
попада в кръга на лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г., единият от
критериите - близко- родствената връзка по права линия или наличие на сключен
граждански брак/фактическо съжителство обективно не е налице, поради което е
необходимо да бъдат събрани безспорни доказателства за наличието на другия критерий
- съществуването на трайна дълбока и емоционална привързаност с починалия и
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Претендира се в отговора, че от страна на ищцата не е
представено нито едно конкретно доказателство в тази посока, което да подкрепя
изложените твърдения за изключителни по интензитет болки и страдания, както и
за особено близка житейска връзка по смисъла на ТР № 1/2016 г.
Според изложеното в отговора дори твърденията за поддържане на каквато и
да било връзка между двамата се оказват изцяло голословни и недоказани, сочи
се, че същите не са подкрепени с доказателства и твърденията за оказване на
взаимна помощ и грижа между пострадалия и сестра му - както от материално, така
и от морално естество. Няма данни по делото, а и ищцата не твърди в исковата
молба двамата да са живели в общо домакинство, въпреки че тя е разведена, а
пострадалият - неженен. Няма данни да са имали общ бюджет или пък да са били
финансово зависими един от друг. Към исковата молба не са представени каквито и
да е доказателства, обосноваващи твърденията за взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост с починалия, а дори такива да се презумират на
база наличието на кръвно родство (ако такова все пак бъде потвърдено), то не
може да се приеме, че същите са били изключение от обичайното, което да
обосновава прилагането на изискванията на ТР № 1/2016 г.
В случай, че се приеме, че исковете са доказани по
основание е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - А.
Ц. П.. Доколкото по делото не са представени каквито и да било медицински
документи, нито Аутопсионен протокол, на този етап не се установяват точните
причини за настъпването на смъртта. Не е ясен и механизмът на удара - челен или
страничен. В тази връзка се твърди, че пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. Поставянето на същия би намалило интензитета на получените от
него травматични увреждания и в крайна сметка би довело до предотвратяване на
леталния изход. По този начин пострадалият сам се е поставил в опасност, като е
създал предпоставки за настъпването на вредите. Действията на пострадалия се
намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка е вредоносния
резултат, като е налице обективен принос от негова страна за настъпването и
тежестта на уврежданията. Предвид това, се поддържа, че действията на
починалото лице не са изследвани изцяло и не се установяват от представените до
този момент доказателства, се твърди, че А. Ц. П. е нарушил и други нормативно
установени задължения съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата,
които на този етап няма как да бъдат конкретизирани, е оглед на изключително
оскъдния доказателствен материал, установяващ причините и обстоятелствата около
възникването на ПТП. В този смисъл, моли съдът да му предостави възможност да
конкретизира така направеното възражение за съпричиняване след снабдяване е
материалите по Досъдебно производство № 248 ЗМ - 472/2018 г. по описа на РУ на
МВР - Бяла Слатина.
Изцяло е оспорена претенцията за присъждане на законна
лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от датата на завеждане
на исковата молба ,като неоснователна. По смисъла на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение единствено в случаите, когато не го е определил
или изплатил до изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 (три месеца от
завеждането на претенцията), доколкото нито едно от поисканите от ответника
допълнителни доказателства не е било представено. Неизпълнението на това
законово изискване изключва изпадането на застрахователното дружество в забава
по отношение на плащането, следователно законна лихва не се дължи върху
претендираното обезщетение.
В депозираната допълнителна искова молба от
процесуалният представител на ищцата, се поддържат направените от нея твърдения
в исковата молба. Оспорва се изцяло подадения отговор от ответника, като
същевременно се излагат подробни съображения за допустимостта, основателността,
яснотата на исковата молба и пълната несъстоятелност, неаргументираност и
недоказаност на твърденията на ответника. Развити са съображения и са наведени
доводи от правен характер, по които съдът ще се произнесе със съдебния си акт.
Счита за неоснователно възражението за недопустимост
на настоящето производство. С приложимата по делото разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи
самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването
на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в случая
започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане
на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК. В случая е безспорно, че
застрахователната претенция е предявена на 15.11,2018г.. Към момента на
депозиране на допълнителната искова молба тримесечният срок по чл. 498, ал. 3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя е
изтекъл, като застрахователят е отказал изплащането на застрахователно
обезщетение. В настоящата хипотеза изтичането на тримесечния срок следа да бъде
отчетен от съда по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, като отпадане на
процесуалната пречка за надлежното упражняване на правото на иск. Изискването
от страна на ответното дружество с Писмо № РК-014-30533/1/27.11.2018г. на
допълнителни документи, извън представените от увреденото лице почл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 защитава ползвателя на
застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ /В този смисъл
Определение №332/19.07.2018 по дело №1614/2018 на ВКС, ТК, I т.о.; Определение
№ 352 от 26.06.2018 г. по т. д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о/.
На следващо място се излага становище за приложимост на разпоредбата на чл. 493а КЗ,
доколкото същата е в сила от 07.12.2018г. а искът е предяви преди тази дата.
Обратно на ответника се твърди, че до момента са
ангажирани убедителни писмени доказателства за виновността на водача на л.а. "Тойота".
От представените писмени документи се установява, че вина за инцидента носи,
именно С.И.Р., тъй като е навлязъл в лентата за насрещно движение без
основателна причина. По случая е образувано ДП № 248зм- 472/2018г, по описа на
РУ-гр. Бяла Слатина, което към подаване на допълнителната искова молба е било
висящо. Освен това наред с представените писмени доказателства по настоящото
производство е направено и искане за назначаване на САТЕ, която да установи
механизма на процесното ПТП. Счита, че липсват данни за съпричиняване на ПТП-то
от страна на пострадалия.
При определяне размера на претендираното обезщетение
по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да се вземе
предвид, че в случая е настъпила смъртта на брата на ищцата. Двамата са били в
изключтелно силна емоционална и духовна връзка. За установяване на посочените
обстоятелства са направени и доказателствени искания, което опровергава
твърдението на застрахователя, че същите са недоказани. Поддържа се, че след
завеждането на исковата молба до настоящия момент ищцата продължава да търпи
неблагоприятните последици, вследствие на загубата на своя брат. В резултат на
преживения шок физическото й състояние постоянно се влошава. Като в момента е
прединфарктно състояние и опасения за злокачествено туморно образование на
гърлото, за което представя медицински документи създадени след завеждане на
исковата молба.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат
всички заявени с отговора на исковата молба възражения и доказателствени
искания.
Поддържа оспорването на иска както по основание, така
и по размер. Поддържа се и становището, че обезщетението за неимуществени вреди
подлежи на определяне от съда по справедливост по правилата на чл.52 ЗЗД, но за
съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., отговорността по отношение
на разширения кръг лица е лимитирана до предвидения в пар.96, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ максимален размер от 5000 лева. Посочената
норма е приложима и спрямо настоящата искова претенция, предявена на
29.11.2018г., с оглед изричната норма на пар.96, ал.З от ПЗР на ЗИД на КЗ, с
която й е придадено обратно действие.
Поддържа и становището си по отношение на механизма за настъпилото ПТП, освен
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума, други документи не са представени. А от
изброените по никакъв начин не би могло да се направи извод, че ПТП е настъпило
в резултат на противоправното и виновно поведение на застрахован в ЗД "Евроинс"
АД водач. В Констативния протокол за ПТП ясно е посочено, че обстоятелствата и
причините за ПТП са в процес на изясняване и е образувано досъдебно производство
№ 248зм-472/2018 по описа на РУ-Бяла Слатина. Като навлизането в лентата за
насрещно движение се сочи като вероятна, но не и като категорична причина за
възникването на процесното застрахователно събитие.
Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе
по възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, тъй като
към момента на предявяване на исковата молба и към момента на депозиране на отговора не е бил изтекъл установеният в чл. 496 КЗ тримесечен срок за произнасяне от застрахователя. Съдът с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК и като взе предвид, че този срок вече е изтекъл без от страна на ответника
да е определен и изплатен размерът на
обезщетението, намира, че към настоящият момент иска е допустим и следва да бъде
разгледан.
Предявените обективно
съединени осъдителни искове са с правно основание ЧЛ.493 ал.1 вр. чл.432 ал.1 КЗ - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г. във връзка с чл. 45
от ЗЗД.
Безспорни са обстоятелства, че пострадалия А. Ц. П. е починал на
12.08.2018г. в следствие на ПТП между
управлявания от него лек автомобил марка "Тойота Корола", с
ДК№ ВР *** ВС и л.а. "Тойота Корола", с ДК№ ВР *** ВС, управляван от С.И.Р.,
който към онзи момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност
съгласно сключена с ответното дружество полица № BG/07/118001220505, със срок
на покритие от 23.04.2018г. до 22.04.2019г.
Съдът приема, че няма други общоизвестни или
служебно известни на съда факти и обстоятелства, които поради тази причина да не се нуждаят от
доказване.
По разпределението на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК- ищцата носи доказателствената тежест да
установи фактите и обстоятелствата на които основава претендираното право, а
ответника чрез допустими от закона доказателствени средства следва да установи,
че са налице такива правнорелевантни факти, които правят недължимо
претендираното от ищцата право.
Ищцата е приложила към
исковата молба в подкрепа на твърденията си заверен препис от следните
писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 14369/12.09.2018г;2/ Препис-извлечение от Акт за смърт
от 13.08.2018г., издаден от община Борован, област Враца; 3/ Удостоверение за
наследници с изх. № 09602/28.08.2018г, издадено от Столична община, район "Подуяне"
и 4/ Претенция с вх. № 2-5290/26.06.2018г. Ответникът не възразява същите да
бъдат приети. Съдът намира, че същите са относими към спора и следва да бъдат
приети. С допълнителната искова молба се представят преписи от следните
доказателства: 1/Протокол за оглед на местопроизшествие и фото-албум от
12.08.18г.;2/ Уведомително писмо № РХ-014-30533/1/27.11.2018г.; 3/ Уведомително
писмо № РХ-014-30536/1/15.02.2019г.; 4/ Амбулаторен лист№
000363/14.02.2019г.;5/ Видно от Амбулаторен лист № 000258/19.02.2019г.;6/ Видно
от Амбулаторен лист № 000491/05.03.2019г. и ЕКГ;7/ Обменна карта и ехографско
изследване от "Военномедицинска Академия" от 29.01.19г. Ответникът е
възразил срещу приемането на медицинските документи, като неотносими към спора,
съдът намира, че същите следва да бъдат допуснати като доказателства, тъй като
същите отразяват здравословното състояние на ищцата след завеждане на исковата
молба и същите ще бъдат преценени с оглед всички събрани по делото
доказателства.
С
протоколно определение от 10.09.2019г. съда на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на предявения иск за
неимуществени вреди от 30 000.00 лв. на 100 000.00 лв., претърпени от смъртта
на А. П., причинена от ПТП на 12.08.2018г.
С протоколно определение от 25.10.2019г.
производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до
приключване с влязла в сила присъда по НОХД №290/2019г. по описа на
Окръжен съд – Враца.
С писмо с изх. №61264/09.12.2020г. от Окръжен съд – Враца,
наказателно отделение е изпратен заверен препис от Присъда №24/16.10.2019г.,
ведно с мотивите постановена по НОХД №290/2019г. по описа на Окръжен съд –
Враца, Решение №124/16.04.2020г. по ВНОХД №1401/2019г. по опис на Софийския
апелативен съд и Решение №16/19.11.2020г. по НД№647/2020г. по описа на ВКС, с
осъдено лице С.И.Р.. Присъдата е влязла в сила на 19.11.2020г.
По делото е депозирана молба с вх. №263025/17.12.2020г. от
ищцата П.П. с искане да бъде възобновено производството по делото, след което
съда е уважил това искане и е възобновил производството по делото.
По делото е установено безспорно, че съгласно представеното
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №012931/03.12.2018г. на
Столична община, ищцата П.Ц.П. е сестра на А. Ц. П..
По делото е допусната и назначена съдебна автотехническа
експертиза с вещо лице Г.В., от чието заключение е установено, че експлоатационно-техничека гледна точка
причината за реализираното ПТП са субективните действия на водача на л.а.
"Тойота" с органите на управление на автомобила, което е довело до
навлизане в насрещната лента за движение на ППС в непосредствена близост до
л.а. "Хюндай", с което сам е поставил себе си и другия водач в
невъзможност да предотвратят ПТП-то. Ударът е настъпил в лентата на правомерно
движещия се л.а. "Хюндай", като л.а. "Тойота" в момента на
удара е бил навлязъл в насрещната за него лента на движение. Водачът на л.а.
"Тойота" е имал техническата възможност да възприеме и оцени пътните
условия, релефа на пътя, да се съобрази с останалите МПС-та и да продължи
движението си в полагащата му се лента, без да навлиза в насрещната лента за
движение на ППС, с което разминаването между двете насрещно движещи се МПС-та
би било безопасно.
В съдебно заседание, проведено
на 28.05.2019г. експерта посочва, че единствената причина за настъпването на
ПТП-то е противоправното поведение на водача на л.а. "Тойота", който
при движение с 97 км/ч навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с л.а. "Хюндай".
Съдът възприема заключението на вещото лице
като обективно, пълно и кореспондиращо със събрания по делото доказателствен
материал.
За изясняване на делото от фактическа страна с
определение №260081/ 09.02.2021г. е
допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза се установи, че причината за
настъпване на инцидента са субективните действия на водача на л.а."Тойота"
с органите на управление на автомобила, което е довело до движение с превишена
скорост от 97 км/ч извън населено място, навлизане в насрещната лента на
платното за движение в непосредставена близост пред л.а. "Хюндай", с
което сам е поставил себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят ПТП-
то. Водачът на л.а. "Хюндай" не е имал техническата възможност да
предотврати произшествието. Ударът е настъпил в лентата на правомернодвижещия
се л.а. "Хюндай", като л.а. "Тойота" преди момента на удара
се е движил с превишена скорост от 97 км/ч, изпълнявайки маневра "изпреварване".
Посочено е в заключението, че са налице неоспорими данни за употребата на
обезопасителен колан от водача на лекия автомобил "Хюндай", но
въпреки, че е бил поставен не е предотвъртена смъртта на А. П., имайки предвид механизма
на ПТП и голямата контактна скорост. Експертите сочат, че превентивната функция
на обезопасителния колан за предотвратяване на тежки увреждания и смъртен изход
е до 60 км.ч. при челен сблъсък.
Установено
е още, че настъпилият вредоносен резултат - смъртта на А. Ц. П., е в пряка
причинно-следставена връзка с неправомерното поведение на водача на л.а."Тойота".
Причината за смъртта на пострадалия е тежка съчетана травма, довело до
състояние, несъвместимо с живота, като водещите увреждания са гръдна травма в
съчетание с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
Съдът
възприема заключението на вещите лица като обективно, пълно и кореспондиращо
със събрания по делото доказателствен материал.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани
гласни доказателства. Разпитани са свидетелите С.Р. и И.И., които установяват начина
на настъпване на ПТП.
За установяване на
неимуществените вреди, за които ищцата претендира обезщетение са ангажирани
гласни доказателства. Данните изнесени от св. Ц. Б. Г. и С. С., не са в
противоречие с останалия доказателствен материал, но следва да се ценят през
нормата на чл.172 ГПК, тъй като свидетеля Г. е син на ищцата, а св. С., която е
живяла на семейни начала с пострадалия А. П. също е заявила застрахователна
претенция пред Застрахователно дружество "Евроинс".
Свидетеля Г., е имал непосредствени наблюдения върху
отношенията в семейството, тъй като живее в едно домакинство с П. П., установи, че починалият е бил прекрасен и
обичлив човек, стожер и глава на семейството. Свидетелят, който също е и
участник в ПТП-то, установи, че към момента на произшествието са се прибирали
от семейна сбирка по повод рождения ден на майката на починалия и сестра му, на
която е присъствало цялото семейство. Свидетеля посочва, между ищцата и брат й
е имало топла връзка и са били в прекрасни отношения,имало е традиция в
семейството да се събират или в дома на А. П. или в този на П.П. през ден или
два. Свидетеля твърди, че те всекидневно са се чували по телефона по няколко
пъти. Пострадалият не е бил женен и е нямал семейство, а ищцата е била сама,
разведена от 35 години. Когато синът й заминал да работи в чужбина, А. П. е бил
единствената опора на майка му. Прекарвал е цялото си време с нея, живели са в
едно домакинство, за да не може ищцата да остане сама, помагал й е за ежедневните
задачи и се е грижил за нея. Свидетеля твърди, че често са се чували през деня
по телефона, а вечер са правили видео разговори по интернет. Свидетеля посочва,
че вуйчо му А. П. е бил единствена опора на ищцата, с оглед житейските
трудности и на двамата. Винаги са били заедно, разчитали са един на друг.Според
свидетеля ищцата и към днешна дата още не може да понесе тази загуба, често
ходи на гробища. Приема медикаменти, има висока кръвно, което е налагало да
влиза в болница. Според св. Г. майка му гогато чуе сирена или шум от коли,
настръхва и изпада в паника. Същият твърди, че всички средства, които П.П. е
имала, ги е изразходила за погребението на брат си, както и за лечението на
сина й, пострадал при ПТП-то. Семейството живее от заеми и при хроничен
недостиг от средства. Новината за смъртта на А. П. по този нелеп начин е била
страхотен шок за всички членове на семейството, но най-вече за сестра му. Според
св.Г. за майка му загубата е ужасяващо тежка, непрежалима и непоправима, като
до сега е силно разстроена и скърби за него, като до края на живота си няма да
успее да превъзмогне загубата.Свидетелят твърди, че след смъртта на вуйчо му,
майка му е с влошено здравословно състояние, влизала е и в болница, пиела и
лекарства за овладяване на нервите й.
Свидетелка С. С., която през определен момент от
живота си е живяла на семейни начала с пострадалия А. П. също посочва, че
взаимоотношенията между ищцата и брат й са били много добри, чували са се
постоянно, всеки ден, а всяка неделя са си правили семеен обяд.Те са се обичали
като брат и сестра и повече от нормално.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и
непротиворечиви.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата
по делото намира следното:
Безспорно е установено по делото, че пострадалия А. Ц. П. е починал на
12.08.2018г в следствие на ПТП между
управлявания от него лек автомобил марка "Тойота Корола", с
ДК№ ВР *** ВС и л.а. "Тойота Корола", с ДК№ ВР *** ВС, управляван от С.И.Р.,
който към онзи момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност
съгласно сключена с ответното дружество полица № BG/07/118001220505, със срок
на покритие от 23.04.2018г. до 22.04.2019г.
По делото е установено безспорно, че съгласно представеното
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №012931/03.12.2018г. на
Столична община, ищцата П.Ц.П. е сестра на А. Ц. П..
Няма спор също, че за
причиненото ПТП е налице влязла в сила
на Присъда
№ 24/16.10.2019г., постановена по НОХД №
290/2019г. по описа на Окръжен съд - Враца, с която подсъдимия С.И.Р., роден на
***г., е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 12.08.2018г. около 14,30 ч., на път П-15, км. 38+000, в землището
на с. Добролево, обл. Враца, управлявайки лек автомобил "Тойота
Корола" с регистрационен номер ВР *** ВС, негова собственост, е нарушил
правилата за движение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП вр. чл. 88, ал. 1, т. 2 от
ППЗДвП - като водач на МПС е предприел маневра "изпреварване", като е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е създал опасност за МПС - лек
автомобил "Хюндай Соната" с per. № СВ *** МР, управляван от А. Ц. П..,
б.ж. на гр. София, движещо се по нея, като не е осигурил свободен път на
достатъчно разстояние за изпреварване, и по непредпазливост е причинил пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на повече от едно лице: А.
Ц. П., на 55 г„ б.ж. на гр. София, и Г. Ц. Р.., на 56 г., б.ж. на гр. Козлодуй,
намираща се по време на ПТП на предна дясна седалка в лек автомобил
"Тойота Корола" с per. № ВР *** ВС, и в резултат на което е причинил
на Ц. Б. Г., от гр. София, намиращ се по време на ПТП на предна дясна седалка в
лек автомобил "Хюндай Соната" с per. № СВ *** МР, комплексна средна
телесна повреда (5 средни телесни повреди), изразяващи се в коремна травма,
изразяваща се в разкъсване на гънкочревни бримки, опоръка на червата и голямото
було с кръвоизлив в коремната кухина, минимална лезия на далака, некроза на
част от тънките черва, което му е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота, счупване на 2-ра и 4-та предкиткови кости на лявата ръка,
което му е причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за
срок повече от 1 месец, хеморагичен шок, което увреждане му е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, двуглезенно счупване на
дясната глезенна става, което му е причинило трайно затруднение на движенията
на долния десен крайник за срок повече от 1 месец, и счупване на телата на 3-ти
и 5- ти поясни прешлени, които увреждания са му причинили трайно затруднение на
движението на снагата за срок повече от 1 месец, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал.З,
б."б", предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ "Лишаване
от свобода". На основание чл.304 НПК подсъдимия С.И.Р., е оправдан по
обвинението да е нарушил и правилото за движение по чл. 21 от ЗДвП вр. чл. 73,
ал. 1 от ППЗДвП.На основание чл.66, ал.1 НК съда е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.На основание чл.343г НК подсъдимият С.И.Р. е лишен от
право да управлява МПС за срок от 5
/пет/ години.
Присъдата е влязла в законна сила на 19.11.2020г.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Механизмът на процесното ПТП е потвърден и от приетите
и неоспорени по делото САТЕ и КАТСМЕ. Съгласно заключението на първоначалната
САТЕ ВЛ установи, че от експлоатационно-техничека гледна точка причината за
реализираното ПТП са субективните действия на водача на л.а. "Тойота"
с органите на управление на автомобила, което е довело до навлизане в
насрещната лента за движение на ППС в непосредствена близост до л.а. "Хюндай",
с което сам е поставил себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят ПТП-то.
Ударът е настъпил в лентата на правомерно движещия се л.а. "Хюндай",
като л.а. "Тойота" в момента на удара е бил навлязъл в насрещната за
него лента на движение. Водачът на л.а. "Тойота" е имал техническата
възможност да възприеме и оцени пътните условия, релефа на пътя, да се съобрази
с останалите МПС-та и да продължи движението си в пологащата му се лента, без
да навлиза в насрещната лента за движение на ППС, с което разминаването между
двете насрещно движещи се МПС-та би било безопасно. В проведеното о.с.з. ВЛ
потвърди, че единствената причина за настъпването на ПТП-то е противоправното
поведение на водача на л.а. "Тойота", който при движение с 97 км/ч
навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с л.а. "Хюндай".
От изготвената комплексна експертиза се констатира, че
причината за настъпване на инцидента са субективните действия на водача на л.а.
"Тойота" с органите на управление на автомобила, което е довело до
движение с превишена скорост от 97 км/ч извън населено място, навлизане в
насрещната лента на платното за движение в непосредставена близост пред л.а. "Хюндай",
с което сам е поставил себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят
ПТП- то. Водачът на л.а. "Хюндай" не е имал техническата възможност
да предотврати произшествието. Ударът е настъпил в лентата на
правомернодвижещия се л.а. "Хюндай", като л.а. "Тойота"
преди момента на удара се е движил с превишена скорост от 97 км/ч, изпълнявайки
маневра "изпреварване".
По делото се установи, че настъпилият вредоносен
резултат - смъртта на А. Ц. П., е в пряка причинно-следставена връзка с
неправомерното поведение на водача на л.а. "Тойота". Причината за
смъртта на жертвата е тежка съчетана травма, довело до състояние, несъвместимо
с живота, като водещите увреждания са гръдна травма в съчетание с кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки от комплексната експертиза. Също така беше доказано,
че ищцата се явява негова сестра съгласно представеното удостоверение за
родствени връзки.
Спорът между страните е по отношение материалноправната легитимация на
ищцата П.П., размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
претендирано от нея, както и възражението на ответника направено в условията на
евентуалност, дали пострадалия А. П.
е бил с
обезопасителен колан по време на ПТП и по този начин е допринесъл за настъпване на вредите, с оглед
приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото е установено, че е налице визираното
изключение в ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС, по
отношение кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък освен, посочени в ППВС
№4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969г., а именно: всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Събраните
по делото гласни доказателства дават основание на съда да приеме, че между ищцата
П. и починалия А., не е съществувала единствено формална роднинска връзка, а е
съществувала здрава, продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като
отношенията им се базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищцата е
понесла твърдените морални болки и страдания от смъртта на своя брат. Тези
характеристики сочат, че отношенията им изпълват съдържанието
"изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание
да се присъди обезщетение в полза на ищцата за преживените от нея неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на брат й А..
При
определяне на заместващото обезщетение, в полза на ищцата, следва да се вземе
предвид обстоятелството, че загубата на брат й, към когото П.П. е била силно
привързана, ще я съпътства през целия й живот. И впоследствие тя е лишена както
от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа и духовна опора.По
делото се установи, че ищцата е разведена и нейния брат А., който е бил несемеен
е бил опората, стожера, който е подпомагал емоциционално и материално ищцата.
Той е бил този, който й е помагал при отглеждането на сина й, той е бил нейната
подкрепа. Следователно, болките и страдания, които ищцата ще продължава да
изпитва от загубата на брат си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение. Предвид доказаната трайна и дълбоко
емоционална връзка между ищцата и загиналия А. П., настоящият състав намира за
справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и страдания в размер на 40 000
лв., като за претендирания размер над присъдената сума от 40 000.00 лв. иска да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Не следва да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, а именно, че жертвата е управлявала автомобила без
поставен предпазен колан. В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В тази връзка ответникът не ангажира други
доказателства в подкрепа на тезата си, въпреки че той носеше доказателствена
тежест при условията на пълно главно доказване. Напротив, съгласно заключението
на комплексната експертиза беше констатирано, че съгласно механизма на
процесното ПТП, а именно челен сблъсък на два леки автомобила с голяма
контактна скорост, както и вида и интензитета на получените увреждания от
водача А. П., следва да се заключи, че същият е бил с поставен обезопасителен
колан към момента на ПТП-то. Налице са неоспорими данни за употреба на
обезопасителен колан от водача на л.а. "Хюндай", като дори употребата
на същия не е предотвратила неблагоприятния летален изход, вземайки предвид
механизма на ПТП-то. Следите по тялото на А. П. по безспорен начин
потвърждават, че водачът към момента на ПТП-то е бил с поставен обезопасителен
колан. Видно от снимките към протокола за оглед на местопроизшествието
въздушните възглавници на л.а. „Хюндай“ са задайствани. Съгласно експертизата
въздушната възглавница предпазваща пътника не може да се отвори при непоставен
обезопасителен колан, тъй като може да увреди тялото му.
Основателността на главния иск обосновава
основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
При този
изход на спора и обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенцията следва да се заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от
Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна
такса е в размер на 1600.00 лв., която ответникът следва да заплати по сметка
на ВрОС.
По делото
от страната на ответника е депозиран списък с разноски, който е претендирал
разноски в размер на 1205.00 лв., поради което с оглед изхода на спора в тежест
на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски по
компенсация в размер на 723.00 лв.
В съдебно
заседание процесуалния представител на ищцата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че в
полза на адв.М.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на в размер на 1730.00 лв. за адвокатско възнаграждение,
предвид цената на уважения иск, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
платими от ответника.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, представлявано от Д. С. Д. –
прокурист, Р. Г. Б.,Й. Ц. Ц., Е. С. И. с адрес гр. ***да заплати на П.Ц.П., ЕГН
********** с адрес ***, чрез адв. М.М. от САК със съдебен адрес *** сумата в
размер на 40 000.00 лв./четиридесет хиляди лева/ представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания, в резултат на смъртта на брат й А. Ц. П.,
настъпила на 12.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018г.
до окончателното изплащане на главницата, като отхвърля иска над уважения
размер от 40 000.00 лева до предявения размер от 100 000.00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, представлявано от Д. С. Д. –
прокурист, Р. Г. Б.,Й. Ц. Ц., Е. С. И. с адрес гр. ***да заплати на Окръжен съд
- Враца сумата в размер на 1600.00 лв./хиляда и шестстотин лева/ държавна такса
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.Ц.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. М.М. от САК със съдебен адрес *** да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, представлявано от Д. С. Д. –
прокурист, Р. Г. Б.,Й. Ц. Ц., Е. С. И. с адрес гр. ***сумата в размер на 723.00
лв. разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
" ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО"ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, представлявано
от Д. С. Д. – прокурист, Р. Г. Б.,Й. Ц. Ц., Е. С. И. с адрес гр. ***да заплати
на адв.М.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1730.00 лв./хиляда
седемстотин и тридесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение, предвид
цената на уважения иск, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: