Решение по дело №425/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. К. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000016/28.01.2024г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с която на основание чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС [Марка] с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146 т.3, 4 и 5 АПК. Твърди, че заповедта е издадена при изцяло неизяснена фактическа обстановка и при липса на законовите предпоставки, в нарушение на предписаната в закона процедура, както и че в същата не се съдържат изискуемите реквизити, с което е ограничено и затруднено правото му на защита. Моли да бъде отменена оспорената заповед. Твърди и че издадената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, поради което моли да бъде прогласена нищожността й. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – младши автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в писмото, с което жалбата е изпратена до съда, изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като бъде редуцирано до определения в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000016/28.01.2024г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с която на основание чл.22 ЗАНН на А. К. Е. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС [Марка] с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца.

От АУАН № 232090 от 28.01.24г. се установява, че е съставен на жалбоподателя за това, че на 28.01.2024г., около 10:40ч., в Община Свиленград, на път Автомагистрала №А-1 – на ГКПП Кап. Андреево, на платно влизащи леки автомобили в Република България, А. К. Е. управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер] след употреба на НУВ, като е тестван в 11:05ч. с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества с дрегер DRUG TEST 5000 ARLJ-0022, който отчел канабис 25. Издаден е талон за медицинско изследване №082117/28.01.2024г. Прието е, че е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Резултатът от извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози е отразен в протокол от 28.01.2024г., съгласно който е отчетено наличието на канабис. Приложен е резултата от проверката с с дрегер DRUG TEST 5000 ARLJ-0022, който отчел канабис 25.

От протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози се установява, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба в ЦСМП Свиленград, както и че е заявил, че преди един ден е употребявал и пушил марихуана.

От подписана от Е. декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП от 28.01.2024г. се установява, че е собственик на МПС с рег.№[рег. номер] и на 28.01.2024г., около 10:40ч., автомобилът е управляван от него.

Видно от справка за собственост на лек автомобил „***“ с рег.№[рег. номер] и свидетелство за регистрация автомобилът е собственост на А. К. Н. Е..

С мотивирана резолюция №24-0351-[рег. номер]/28.01.2024г. началник РУ Свиленград към ОД на МВР Хасково, на основание чл.54 ал.1 т.9 ЗДвП, прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия АД, №232090/28.01.2024г. против А. К. Н. Е. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.2 ЗДвП.

Въз основа на констатациите в АУАН серия АД, №232090/28.01.2024г. е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000016/28.01.2024г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС [Марка] с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца.

Със Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР Хасково, които с мотивирани заповеди да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 т.2 т.2а т.3 т.4 т.5 т.6 т.7 и т.8 ЗДВП, съобразно тяхната компетентност.

От писмо рег.№272000-22783/04.11.2024г. на Директора на ОД на МВР Хасково се установява, че младши инспектор Б. П. Б. е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград със Заповед рег.№ 272з-698/22.04.2015г. на Директора на ОД на МВР Хасково и изпълнява тази длъжност до момента, включително и към датата на издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ №24-0351-000016/28.01.2024 година. Съгласно писмото, в РУ – Свиленград няма обособено звено „Пътен контрол“, а група „Охранителна полиция“ е самостоятелно звено в РУ – Свиленград към ОД на МВР Хасково и в нея няма обособени други звена. Служителите на длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград, съгласно типова длъжностна характеристика, изпълняват задължения по линия на пътния контрол.

Съгласно т.41 от Заповед рег.№ 272з-698/22.04.2015г. Б. П. Б. е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен, със специфично наименование на длъжността младши инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград.

От представената по делото разпечатка от структурата на РУ – Свиленград, група „Охранителна полиция“, се установяват длъжностите в група „Охранителна полиция“ и специфичните им наименования, между които и длъжността младши полицейски инспектор.

От формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика рег.№3286р-45560, екз.ЕД/11.09.2023г. на длъжността „младши автоконтрольор II-I степен“ в сектор/група „Охранителна полиция“ / група „Пътен контрол“ / група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ / участък към районно управление на ОД на МВР е видно, че основните длъжностни задължения са участие в работата на групата по осигуряване безопасността на движението по пътищата, дейността на пътния контрол, организацията на движението, изправността на пътя и неговите принадлежност, сигнализацията и спазването на правилата от участниците в движението по пътищата, превантивна дейност и разпорежданията на ръководството.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ поради издаването й от некомпетентен орган. Видно от приложената по административната преписка и представена по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ, включително тази по чл.171 т.2а ЗДвП, органът, издал оспорения акт, е сред изрично оправомощените длъжностни лица. От представените по делото доказателства се установи, че издателят на заповедта – Б. П. Б., е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен, със специфично наименование на длъжността младши инспектор, в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград, като сред основните му задължения е осъществяването на дейността на пътния контрол. В т.12 от Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково са посочени държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОД на МВР Хасково, сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР Хасково – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи. След като към датата на постановяване на обжалваната заповед нейният издател е заемал длъжност в група „Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград, същият попада сред оправомощените с т.12 от Заповед №272з-199/19.01.2023г. длъжностни лица, компетентни да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП. Горният извод не се променя от факта, че в съставения АУАН серия АД, №232090/28.01.2024г. е посочено, че Б. П. Б. заема длъжност младши инспектор при Пътен контрол в РУ – Свиленград. Дейността по осъществяване на пътния контрол е сред основните задължения за длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ при ОД на МВР, поради което не е налице неяснота относно заеманата от издателя на акта длъжност, нито съмнение относно неговата компетентност да прилага ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл.172 ал.1 изр.1 ЗДвП писмена форма – мотивирана заповед, като противно на твърденията в жалбата съдържа всички реквизити по чл.59 ал.2 АПК, включително фактически и правни основания за издаването на акта, от които става ясно за какво нарушение е наложена ПАМ, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Последното е своевременно упражнено от А. Е. чрез подаване на жалбата до съда, от чието съдържание се установява, че оспорващият е разбрал каква ПАМ му е наложена и въз основа на какви установени факти и обстоятелства.

В жалбата бланкетно се твърдят допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито при извършената от съда на основание чл.168 ал.1 АПК служебна проверка не се констатират.

Заповедта за прилагане на ПАМ е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Съгласно чл.171 т.2а б.„б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. От анализа на цитираната разпоредба се установява, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, поради което самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото волеизявление.

Между страните не е спорно, че управляваният по време на проверката от А. Е. лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер], е негова собственост, като това обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства – декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП от 28.01.2024г., справка за собственост и свидетелство за регистрация на лек автомобил „***“ с рег.№[рег. номер], т.е. ПАМ е издадена спрямо надлежен субект. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че Е. управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство не се оспорва в настоящото производство /жалбоподателят е заявил, че в деня преди проверката е пушил марихуана/, като същото е установено посредством извършена с Drger Drug Test 5000 проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, резултатите от която са отразени в протокол от 28.01.2024г., съгласно който е отчетен положителен резултат за канабис. Също по безспорен начин е установено, че Е., като водач на МПС, е отказал да изпълни предписанието на контролните органи за вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е описано в съставения при проверката АУАН серия АД, №232090/28.01.2024г., който съгласно чл.39 ал.1 АПК е допустимо доказателствено средство и на основание чл.189 ал.2 ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила.

С оглед гореизложеното по безспорен и категоричен начин се установяват две от предвидените в закона хипотези, при които се налага принудителната мярка, визирана в чл.171 т.2а б.„б“ ЗДвП, а именно: 1/ управление на МПС от неговия собственик след употреба на наркотични вещества или техни аналози и 2/ неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид изложеното неоснователно е твърдението в жалбата за противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на ЗДвП. Административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП, поради което, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил предвидената в тази правна норма ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, по отношение на притежавания от жалбоподателя лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер].

Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Същата е с преустановителен и превантивен характер и има предназначението да се постигне определен резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й като собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен период от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва нарушения на ЗДвП. Наложената ПАМ за минималния, предвиден от законодателя, срок от 6 месеца е пропорционална и съответстваща на преследваните от закона цели, като срокът е определен в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 АПК. Същата е съответна на целите по чл.171 ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е законосъобразен индивидуален административен акт, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000016/28.01.2024г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с която на основание чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.