РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Благоевград, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200308 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***** ООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр., представлявано от управителя си Н. Н., със съдебен
адрес за призоваване: Еднолично адвокатско дружество „К.“ чрез адв. Б. К.,
гр. против Наказателно постановление (НП) № 42-0007799 от 30.08.2023
година на Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ -
София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92 ал.2
от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на дружеството-
жалбоподател за административно нарушение по чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96г ал.1 предл.1 от Закона за
автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в размер на
3000.00 (три хиляда) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при
нарушаване на материално правните и процесуални норми. Сочи се, че в
издаденото наказателно постановление липсва описание на фактическа
1
обстановка, при която е извършено нарушение, както и доказателства, които
го потвърждават, като на практика липсва описание от фактическа страна на
изпълнителното деяние, с което е осъществено административното
нарушение, представляващо нарушение по чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. Развиват се съображения и за това, че извършеното нарушение
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като наказващия
орган не е изложил и мотиви, защо приема обратното. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ангажира процесуален
представител в лицето на адв. Б. К., която не се явява в съдебно заседание, но
чрез писмена молба ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и
изразява становище по същество, като моли съдът да приеме, че в случая
приложима Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006г. относно СУМПС и да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Прави искане при отмяна на
санкционния акт да бъдат присъдени на дружеството-жалбоподател разноски
за един адвокат по делото.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата
е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Прави се и възражение за прекомерност на
размера на претендирания по делото от жалбоподателя адвокатски хонорар, в
случай че същия надвишава размера на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
2
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин от фактическа страна, че на
03.08.2023г., около 11.30 ч., в гр. в сградата на ОО „Автомобилна
администрация“ – Благоевград е извършена тематична проверка на „*****
ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр., представлявано
от управителя си Н. Н., в качеството му на превозвач, притежаващо Лиценз
№ от 12.03.2015г., с 3 броя издадени копия от лиценза. Проверката е
възложена с нарочна Заповед № РД-12-2499 от 03.08.2023г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – София (лист 63 от делото) и
осъществена на 03.08.2023г. от свидетелите Б. С. Х. и Г. С. Г., двамата
служители на РД “Автомобилна администрация“ – София за проверяван
периода от 01.05.2023г. до 30.06.2023г., като са проверени изискани и
представени от дружеството писмени документи и са направени справки в
информационната система на ИА „АА“ – София. Проверката е започнала с
изпращане до дружеството-превозвач на Известие с рег. № 1 1-46-4452/31/ от
07.07.2023г. Установено е при проверката, че превозвачът „***** ООД, с
ЕИК *****, в гр. на 30.05.2023г. е назначил на работа като водач на товарен
автомобил за обществен превоз на товари лицето М. П. с ЕГН **********,
което не притежава издадено валидно удостоверение за психологическа
годност, тъй като е придобил такова Удостоверение за психологическа
годност № 8428845 на 01.06.2023г. и притежава свидетелство за управление
на МПС № Т1810467, издадено от Република Северна Македония и е
извършил обществен международен превоз на товари с МПС МАН с рег. №
РВ2608ТС от Кралство Нидерландия до Швейцария на 30.06.2023г., видно от
ЧМР № 4965975/1 от 30.06.2023г. (лист 11 от делото). Проверяващите
служители приели, че процесното дружество е осъществило нарушение,
изразяващо се в назначил на работа като водач на товарен автомобил за
обществен превоз на товари на лице, което не притежава удостоверение за
психологическа годност, след като е сключил трудов договор с българско
търговско дружество-превозвач. За установеното нарушения на 03.08.2022г.
актосъставителят Г. С. Г. съставил на дружеството-жалбоподател превозвача
„***** ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.,
представлявано от управителя си Н. Н. в присъствието на свидетеля Б. С. Х.и
упълномощено от управителя на дружеството лице С. Р. С. Акт за
3
установяване на административно нарушение № 337708 от 03.08.2023г. (лист
5 от делото). В акта е посочено, че установеното нарушение е квалифицирано,
като административно нарушение по чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС и същото е връчен срещу подпис и с разписка на
упълномощеното лице на дружеството-жалбоподател Спаска Радкова
Спандолиева. При връчването на акта не е отразено възражения или
обяснения във връзка с констатираното нарушение. Писмени възражения в
законоустановения срок не са постъпили. Въз основа на този акт, на
30.08.2023г. Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ -
София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92 ал.2
от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал обжалваното
Наказателно постановление № 42-0007799 от 30.08.2023 година (лист 20 от
делото), с което за административно нарушение по чл.96г ал.1 пр.1 от Закона
за автомобилните превози във връзка с чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС, , наложил на дружеството-жалбоподател „***** ООД, с
ЕИК *****, на основание чл.96г ал.1 предл.1 от Закона за автомобилните
превози „имуществена санкция” в размер на 3000.00 (три хиляда) лева. НП е
връчено лично и срещу подпис на упълномощеното от управителя на
дружеството лице С Р. С. на 01.02.2024г., като в законоустановения срок, на
12.02.2024г. чрез системата за сигурно електронно връчване била депозирана
разглежданата в настоящото производство жалба, която била заведена с вх. №
52-00-56-1430 от 16.02.2024г. по описа на РД „Автомобилна администрация“
– София (лист 3-4 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя Г. С. Г. и свидетеля
по установяване на нарушението и съставяне на акта Б. С. Х., които са
категорични, че на посочената в акта дата, час и място при извършената
тематична проверка на дружеството-жалбоподател установили въпросното
нарушение, относно сключване на трудов договор с лицето М. П., без същият
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като
такова удостоверение е придобито от последния на следващия ден, след
извършване на нарушението. Свидетелите са категорични, че от представено
при проверката ЧМР установили, че същият водач е извършил превоз на
30.06.2023г. до Кралство Нидерландия. Свидетелите установяват също, че тъй
4
като установили, че свидетелството за управление на МПС на М. П. било
издадено от Република Северна Македония, а не от държава – членка на
Европейския съюз, приели, че в случая не се прилага и не се отнася
Директива 2006/126/ЕО от 20.12.2006г., касаеща СУМПС. Тъй като водача е
извършвал дейност, като е осъществил превоз на 30.06.2023г. приели, че е
налице нарушение и съставили акт за установяване на административно
наказание в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в
гр.Благоевград, който се връчил на упълномощеното лице от дружеството-
жалбоподател, участващо в проверката.
От представения Констативен протокол за извършена тематична
проверка с рег. № 11-46-4452/41/ от 03.08.2023г. (лист 62-66 от делото) се
установява, че свидетелите Г. С. Г. и свидетеля по установяване на
нарушението и съставяне на акта Б. С. Х., двамата служители на РД „АА“ –
София извършили проверка на дружеството-жалбоподател на 03.08.2023г.,
която обхващала период от 01.05.2023г. до 30.06.2023г. и въз основа на
предоставените им документи и справки в информационната система на ИА
„АА“ – София установили процесното нарушение, че превозвачът е допуснал
сключване на трудов договор с лицето Миле Пасковски, без същият да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, към момента
на сключване на договора – 30.05.2023г., като такова удостоверение е
придобито на следващия ден – 01.06.2023г. Представените от проверяваното
дружество документи и направените при проверката изводи се вписали в
протокола, както и това, че при проверката е съставен процесния АУАН.
Видно от представената разпечатка на Справка за актуалното състояние
на всички трудови договори на водачите, сключени с „***** ООД, с ЕИК
***** от информационната система на ИА „АА“ – София от 03.08.2023г.
(лист 6 и 67 от делото) е, че водача М. П. е сключил трудов договор за
длъжността „Шофьор товарен автомобил (международни превози)“ на
30.05.2023г., като същият е прекратен на 31.07.2023г.
Видно от представената разпечатка от Регистър на психологическите
изследвания на водачите от информационната система на ИА „АА“ – София
от 03.08.2023г. (лист 7 от делото) е, че при направена проверка по име М. П. с
ЕГН ********** е отбелязано, че същият има единствено издадено
Удостоверение за психологическа годност № 842845 (О) на 01.06.2023г. в
5
08.30 часа, валидно до 01.06.2026г.
Представените ЧМР № 4965975/1/ от 30.06.2023г. (лист 11 от делото)
удостоверява извършен превоз на товари с МПС с рег. № на „***** ООД, с
ЕИК ***** по маршрут от Кралство Нидерландия до Швейцария на
30.06.2023г.
От представената разпечатка от дигиталната карта на водач Миле
Паскоски за 30.06.2023г. (лист 8 от делото) и разпечатка от дигиталния
тахограв на товарен автомобил МАН с рег. № РВ2608ТС (лист 64 и 68-69 от
делото) за същата дата се установява, че товарният автомобил на 30.06.2023г.
е управлява именно от водача Миле Паскоски.
Представено е заверено копие на СУМПС № Т1810476 (лист 9-10 от
делото) на именно от водача Миле Паскоски, роден на 23.05.1977г. в
гр.Прилеп, от което е видно, че същото е издадено на 27.08.2020г. от МВР –
Прилеп, Република Северна Македония и е валидно до 25.08.2025г.
По делото е представено и пълномощно рег. № 2509 от 29.08.2017г. на
нотариус № 483 на Нотариалната камара (лист 21-22 от делото), с което
Николче Николоски, в качеството му на управител на „***** ООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр., е упълномощил С. Р. С. да го
представлява пред ДАИ – Автомобилна администрация с право да подписва
актове и всякакви документи свързани в фирмата; да го представлява, да
подава, да получава актове, наказателни постановления, и друг документи от
държавните контролни органи и др.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 28-29 от делото) и Заповед № 20 от
27.01.2023г. на ИА „АА“ (лист 30 от делото), удостоверяващи материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от Г. С. Г. –
Инспектор в ИА „АА“ (лист 23-28 от делото), удостоверяваща процесуалната
компетентност на актосъставителя.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
6
жалбоподател за административно нарушение по чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТС.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган /видно от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед №
20 от 27.01.2023г. на ИА „АА“/. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.
Посочени са също в достатъчна степен на конкретика, времето, мястото и
начина на осъществяване на нарушението. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.4 и т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН, като се съобрази,
че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ООД. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, че не е посочено мястото на
извършване на нарушението. В случая, доколкото се касае именно за
нарушение, осъществено от дружество, във връзка със сключен трудов
договор, то мястото на нарушението е именно седалището и адреса на
управление на дружеството и както в АУАН, така и в наказателното
постановление е посочено къде е седалището на дружеството. Оплакването,
че в случая не е спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН, като
наказващият орган не е посочил отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед императивния характер – вид и размер на
предвидената от законодателя санкция за това нарушение, обуславя
неоснователност на така формулираното възражение на защитата. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
7
опорочаване на производството, като в тази връзка съдът намери всичките
възражения на защитата в тази насока за неоснователни и ги отхвърли.
С обжалваното наказателно постановление от обективна страна се
ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, както в АУАН, така и в НП е ангажирана за допуснато от него
нарушение на чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за автомобилните превози във връзка
с чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Според разпоредба
на чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за автомобилните превози, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лева, като в случая се касае за първата форма на
изпълнителното деяние, а именно назначаването на водач, който не отговаря
на някое от законоустановените изисквания, което нарушение се осъществява
чрез активното поведение (действие) по сключването на трудов договор от
превозвача с такова лице. Именно чрез посочване на конкретната форма на
изпълнителното деяние е описано нарушението, както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и са посочени
всички факти, които е прието, че са се осъществили, а именно конкретния
трудов договор, датата на неговото сключване, лицето с което е сключен,
длъжността, на която е било назначено и са посочени, конкретните
изисквания на които това лице не е отговаряло. Нормата на чл.96г ал.1 пр.1 от
Закона за автомобилните превози ясно показва, че същата има санкционен
характер, а съществуващата в нея хипотеза е препращаща, което ясно
показва, че за санкционирането на едно лице на основание тази норма следва
преди това прецизно да е определено коя разпоредба от Закона за
автомобилните превози или подзаконовите нормативни актове по
прилагането му е нарушило дружеството-жалбоподател. Както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление изрично е
посочено, на кои изисквания водачът не е отговарял, а именно на
изискванията за психологическа годност, като напълно уместно и правилно е
посочено и препращането към разпоредбата на чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, според която „Водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря
8
на следните изисквания: ... 3. да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от Закона
за движението по пътищата“. От събраният по делото доказателствен
материал се установява по безспорен и категоричен начин, че дружеството-
жалбоподател е носител на Лиценз № 3631 от 12.03.2015г., с 3 броя издадени
копия от лиценза, за осъществяване на международен превоз на товари,
поради което същият има качеството на превозвач. Именно поради
последното и в това си качество, дружеството-жалбоподател в проверявания
период от 01.05.2023г. до 30.06.2023г. е притежава товарен автомобил МАН с
рег. № РВ2608ТС, с които извършвал международен превоз на товари, както и
в тази връзка на 30.05.2023г. е сключило трудов договор за длъжността
„Шофьор товарен автомобил (международни превози)“ с лицето М. П. с ЕГН
**********, македонски гражданин, притежаващ СУМПС № , издадено на
27.08.2020г. от МВР – Прилеп, Република Северна Македония и с валидно до
25.08.2025г., което към този момент не е притежавало валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата. Такова валидно Удостоверение за
психологическа годност № 842845 (О), Миле Паскоски с ЕГН ********** е
придобило на следващият ден, но след сключване на трудовия му договор с
„***** ООД, с ЕИК *****, а именно на 01.06.2023г. в 08.30 часа, което е с
валидност до 01.06.2026г. По тези обстоятелства страните не спорят, поради
което съдът ги приема за безусловно установени. Не е спорно, а и това се
установява от приложената справка от Регистър на психологическите
изследвания на водачите от информационната система на ИА „АА“ – София и
справката за сключените трудови договори с „***** ООД, с ЕИК *****, че
водача М. П. с ЕГН ********** към момента на сключване на трудовия
договор на 30.05.2023г. не е притежавал въпросното удостоверение за
психологическа годност, наличието на което е било абсолютна предпоставка
за сключване на трудовия договор, както и това, че след придобиването на
такова удостоверение на 01.06.2023г. водача е осъществил дейност в
дружеството, като е извършил международен превоз на товари с товарен
автомобил МАН с рег. № на 30.06.2023г. по маршрут Кралство Нидерландия
до Швейцария, видно от представеното ЧМР от същата дата и разпечатка от
дигиталната карта на водача и разпечатката от дигиталния тахограф на МПС.
Доказването на психологическата годност на водачите, наети от
9
лицензираните превозвачи се извършва именно с представянето на
удостоверение за психологическа годност, поради и което неоснователно се
явява възражението, че е нарушено правото на защита на дружеството да
разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Като не е изпълнило тези си задължения и е сключило трудов договор с
лицето Миле Паскоски с ЕГН **********, македонски гражданин,
притежаващ СУМПС № Т1810476, издадено в Република Северна Македония
за длъжността „Шофьор товарен автомобил (международни превози)“ бе
същият към момента на сключване на договора да е притежавал
удостоверение за психологическа годност, дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна административното нарушение по чл.96г
ал.1 пр.1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл.58 ал.1 т.3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ООД, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна
такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че съгласно Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за
управление на превозни средства и доколкото лицето Миле Паскоски е
правоспособен водач на товарен автомобил с надлежно издадено СУМПС, то
в случая не може да се приеме, че се касае за административно нарушение от
обективна страна. Съгласно чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, „Водачът на
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да отговаря на следните изисквания: ... 3. да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152
ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата“, а предвид § 5 от ДР на
същата, наредбата се издава на основание чл.7 ал.3, чл.25 ал.2, чл.29 ал.2,
чл.31 ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните превози. Видно от § 4а от
Заключителните Разпоредби на Закона за автомобилните превози, за
прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в
областта на автомобилните превози министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията издава наредби и инструкции.
Съобразно чл.152 ал.1 т.2, б.„б“ пр.1 от Закона за движението по пътищата,
10
„Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: ...
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на: ...
б). на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии“. Въз основа на изискванията на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 година за
изискванията за психологическата годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на психологически изследвания, според
разпоредбата на чл.8 ал.1 във връзка с ал.2 от която, се изисква при всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок
от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите изрично посочени в Наредба № 36 от 15.05.2006 година, в които
удостоверението е валидно за срок от една година. Съгласно разпоредбата на
чл.12 ал.2 т.2 във връзка с чл.13 ал.1 т.4 от Наредба № I-157 от 01.10.2002
година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът
на валидност на свидетелството за управление на моторни превозни средства
за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, Dl, DIE, Т е пет години, а също така като
условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за категории С, Cl, D, D1, Ттм (трамвайна мотриса) е необходимо
представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за
издаване на свидетелство за управление на МПС. Същият срок за валидност
на свидетелството за управление на моторни превозни средства за категории
С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE, Т е предвиден и в разпоредбата на чл.51 ал.4
от Закона за българските лични документи.
Според чл.7 §3 б.„б“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
11
превозни средства, „Доказателство за наличието на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки
с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това, като на държавите-членки се позволява да налагат
медицински прегледи, като гаранция за спазване на минималните стандарти
за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства, които прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това трябва да се определят от срока
за валидност на свидетелството“, а съгласно разпоредбата на чл.7 § 2 б.“б“ от
същата, „считано от 19 Януари 2013 година, свидетелствата издадени от
държави членки за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE имат срок на
административна валидност пет години, който срок обаче може да бъде
ограничен от държавите-членки за определени категории водачи. Въз основа
на изложената нормативна рамка и предвид, дадената в Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства правна регламентация, се
формират изводи, че щом водачът на моторно превозно средство има валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да
се счита за психически и физически годен да управлява МПС от тази
категория, за срок на валидност на същото това свидетелство за управление
на МПС, който за посочените по-горе категории, включващи С, С1, D, D1 е
пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и
психологическа годност в този срок. Разпоредбата на чл.7 §2 б.“б“ от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г.
относно свидетелствата за управление на превозни средства е транспонирана
в българското законодателство чрез чл.51 ал.4 от Закона за българските
лични документи, но като цяло същата има приложно поле по отношение на
държавите членки на Европейския съюз. Ето защо сочените разпоредби не са
приложими по отношения на правоспособния водач М. П. с ЕГН **********,
който е македонски гражданин и притежава СУМПС № Т1810476, издадено в
Република Северна Македония, която обаче не е член на Съюза и не може да
бъде направен извод за това, че ведно с неговото свидетелство за управление
на МПС е налично и удостоверяване на неговата психологическа годност.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, като такова
12
по чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл.58
ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС,
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил
на основание чл.96г ал.1 предл.1 от Закона за автомобилните превози за
същото по вид и размер наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция в размер на по 3000.00 (три хиляда) лева. Същата е в
императивно установеният от закона размер, което обуславя извода, че при
определяне на тази санкция административнонаказващият орган правилно е
съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че такова
нарушение се установява за първи път при търговеца. Тъй като съдът прие
нарушението за осъществено от дружеството-жалбоподател, а предвид и
правилното определяне на санкцията по вид и размер, обжалваният
санкционен акт следва да бъде потвърден.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в параграф 1 т.4 от ДР на ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че нарушението,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Липсата на осъществени
превози за периода от назначаването до придобиване на удостоверението за
психологическа годност на водача на товарен автомобил, не е относимо
обстоятелство към възведената форма на изпълнително деяние – „назначаване
на работа“, тъй като не се касае до форма на изпълнително деяние „допускане
на водач“, който не отговаря на установените изисквания, да управлява МПС
при извършване на превоз. Не е основание за приложение на чл.28 от ЗАНН и
обстоятелството, че се касае за първо нарушение, с оглед останалите
установени в хода на производството и имащи отношение към отговорността
на дружеството обстоятелства.
След като прие разглежданото нарушение за доказани по несъмнен
начин, както и наложената санкция за правилно определена, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова,
същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, право на
разноски за производството се поражда само за административно
13
наказващият орган, който от своя страна не претендира такива, а и не сочи да
е реализирал такива в хода на производството, а претенцията на дружеството-
жалбоподател за присъждане на разноските по делото се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с
ал.9 във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 42-0007799 от
30.08.2023 година на Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с
което на „***** ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.,
представлявано от управителя си Н. Н., за административно нарушение по
чл.96г ал.1 пр.1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл.58 ал.1
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96г ал.1 предл.1
от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3000.00 (три хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14