РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Велико Търново, 23.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Донка Мачева, изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 574 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 405а, ал. 7, предл. второ
от Кодекса на труда /КТ/.
Делото е образувано по жалба на адв. Л.И. от ВТАК, като
пълномощник на А.Й.А., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Джи Джи Би
- А.А.” с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица,
ул. „Осми март” № 32А, и посочен адрес за призоваване гр. Горна Оряховица, ул.
„Г. Бенковски“ № 5, срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 10.07.2014 г., издадено от
началник отдел в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Бургас. С обжалваното
постановление на основание чл. 445а, ал. 1 от Кодекса на труда, е обявено
считано от 29.05.2014 г., съществуването на трудово правоотношение между Я. Г.Г.
с ЕГН **********, изпълняващ уговорената длъжност в обект Магазин за обувки и
кожени изделия № 2, находящ се в КК „Слънчев бряг“, Хотел „Сън Палас“, и ЕТ
„Джи Джи Би - А.А.”***. Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на административния акт, поради
постановяването му при неспазване на установената форма и в противоречие
материалноправните разпоредби на закона. Счита, че в постановлението липсва
излагане на мотиви за съществуването на трудово правоотношение между него и Я. Г..
По същество излага подробни съображения за липсата на такова трудово
правоотношение, вкл. и на сочената от административния орган дата. Изтъква, че на посочените в постановлението дати Г.
не е изпълнявал задълженията си във връзка с възникнало трудово правоотношение.
На 29.05 и 30.05.2014 г. на доброволни начала е помагал на свои познати при
отводняването на магазина стопанисван от ЕТ
„Джи Джи Би - А.А.”, което не представлява основание за обявяването на трудово правоотношение от административния
орган.. С тези доводи от съда се иска
оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение да бъде отменено, претендира се присъждане на направените
по делото разноски. В съдебно заседание жалбата с направените в нея искания се
поддържа от оспорващия, чрез пълномощника му по делото, по съображенията
изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и
в депозирана писмена защита.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение задължителни предписания, като издадено в кръга на правомощията на административния оран и при спазване на установените процедурни правила. Счита и че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, вкл. от показанията на разпитаните свидетели, се установява съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателката, в качеството й на едноличен търговец и Я. Г., който е полагал труд в нейния търговски обект на посочените в постановлението дати. Намира за доказани всички елементи на такова трудово правоотношение – работно място, работно време и трудово възнаграждение, които едноличният търговец, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е следвало да уреди чрез сключването на трудов договор в писмена форма. С тези аргументи, подробно развити в хода на устните състезания, моли жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира присъждане на разноски.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на подадената жалба. Намира обжалваното постановление за законосъобразно, като издадено при изяснена фактическа обстановка относно статута на Я. Г. към момента на настъпилата с него трудова злополука.
Заинтересованите страни Д.А.Г. и Г.Я.Г., се явяват лично и заемат становище за неоснователност на жалбата. Считат постановения от ответника акт за законосъобразен, по съображения, изложени в писмени бележки, а от Д.Г. – и в хода на устните състезания. Намират, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за предоставяне на работна сила от Я. Г.Г. в обекта на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”***, при което законосъобразно от контролните органи на Д „ИТ“ – гр. Бургас е обявено съществуването на трудово правоотношение. Заинтересованите страни не правят искания за присъждане на разноски и не представят доказателства за направени такива.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително тези,
съдържащи се в административната преписка, намира за установено следното:
На дата 30.05.2014 г., във връзка със станала злополука с Я. Г.Г. при отводняване с електрическа помпа на обект
стопанисван от ЕТ „Джи Джи Би - А.А.” – гр. Г. Оряховица - Магазин за обувки
и кожени изделия № 2, находящ се в Курортен комплекс „Слънчев бряг“, Хотел „Сън
Палас“, е извършена проверка на място от контролни
при Д „ИТ“ - гр. Бургас, в присъствието А. А. Н. и О.Н.Н.. На дати 06.06.2014
г. и 13.06.2014 г. са извършени и проверки по документи в Д „ИТ“ – Бургас, като
освен това в периода 30.05 – 06.06.2014 г. са взети и писмени обяснения от А.Й.А.,
О.Н.Н., Ф.О.Н., Д.Г.П. и А.П.Т.. При проверката на място и от писмените
обяснения е било установено, че на 29.05.2014 г., около 24:00 часа и на
30.05.2014 г., преди 00:30 часа Ф.О.Н. /син на А. Й.А./, Д.Г.П., А.П.Т. и Я. Г.Г.
са извършвали дейности по отводняването на посочения по-горе обект на ЕТ
„Джи Джи Би - А.А.”, във връзка с падналия пороен
дъжд и възникналата опасност от наводняване. При отводняването Я. Г. е получил
токов удар, след което е настъпила неговата смърт. При проверката на 06.06.2014
г. са били изискани документи /трудови договори, справки за уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ и др./, като в отговор от едноличния търговец са били
представени писмени трудови договори с Д.Г.П. и А.П.Т. от дата 30.05.2014 г. и не е бил представен писмен трудов
договор с Я. Г.Г.. От извършилите проверката контролни органи /началника на
отдел „Безопасност на труда и контролна
дейност“ и главен инспектор в Д
„ИТ“ – гр. Бургас/ е прието, че на 29.05.2014 г. жалбоподателката, в качеството
й на едноличен търговец и работодател, не е уредила като трудови отношенията си
посочените три лица по предоставянето на работна сила, като не е сключила с тях
трудови договори в писмена форма, в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. За така
установеното е бил съставен Протокол за извършена проверка № 1313/ 10.07.2014
г., с който на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, са дадени и задължителни предписания да
урежда като трудови отношенията по предоставяне на работна сила, чрез сключване
на трудов договор в писмена форма. Също на дата 10.07.2014 г. от началник отдел „БТКД“ е
издадено и обжалваното в настоящото производство постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение между Я. Г.Г. и ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”***
за полагането на труд в посочения по-горе обект в КК „Слънчев бряг“, считано от
29.05.2014 година. Постановлението е било връчено на едноличния търговец лично,
срещу подпис, на датата на издаването му. Жалбата срещу него пред АСВТ е
подадена по пощата, чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, на дата
24.07.2014 година. В съдебната фаза на производството от жалбоподателя са
представени писмени доказателства – договор от 15.05.2014 г. за наем на обекта
в КК „Слънчев бряг“, трудови договори, сключени на 30.05.2014 г. с Ф.О.Н. и А.П.Т., длъжностни характеристики за длъжност
„продавач-консултант“, подписани от ЕТ „Джи
Джи Би - А.А.” и същите лица, протоколи за постъпването им на работа на
01.06.2014 г. и служебни бележки за проведен им начален инструктаж по
безопасност и здраве от същата дата, декларация от А.Т. от 30.05.2014 г., че е
запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и му да ги спазва
стриктно, два броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и справка за приети и
отхвърлени такива уведомления от НАП, от дата 30.05.2014 година. По искане на
жалбоподателя на основание чл. 186 от ГПК, от ТД на НАП – гр. Бургас е
представено удостоверение че в периода 01.01.2014 г. – 30.05.2014 г. от органи
по приходите не е извършвана оперативна проверка на обекта на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”
- Магазин за обувки и кожени изделия № 2, в КК „Слънчев бряг“, Хотел „Сън
Палас“, а от ТД на НАП – гр. В. Търново – че на дата 22.05.2012 г. за този обект
е въведено в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/. От
ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка
и длъжностна характеристика на длъжността „Безопасност на труда и контролна
дейност“ при Д „ИТ“ – гр. Бургас. Също по искане на жалбоподателя са разпитани
свидетелите Ф.О.Н. и А.П.Т., а по искане на заинтересованите страни – и
свидетелите В.Т.Н., В.П.П. и В.З.П.. Мотиви относно събраните
доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, чийто интерес е
засегнат от оспорения административен акт, пред компетентния да я разгледа съд,
в установения от 405а, ал. 7 от КТ преклузивен срок и от външна страна отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 405а, ал. 7 от КТ, поради
което е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Оспорваното
постановление е издадено от оправомощено за това длъжностно лице и в рамките на
определената му от чл. 405а, ал. 1 от КТ и чл. 21, ал. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ компетентност.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник ръководителите на
административни звена в специализираната администрация имат правомощията на
инспектор и съответно при нарушение на трудовото законодателство имат право да
издават постановления за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
каквото е оспореното. В преписката не
се съдържа договорът за заемането на длъжността от П.И.Е., който е съставил
конкретното постановление, но обстоятелството, че същият е заемал въпросната
длъжност към момента на издаването му се установява от съдържанието на
длъжностната му характеристика и писмо изх. № 0032-6845/ 02.10.2014 г. на
директора на Д „ИТ“ – гр. Бургас, а и не се е оспорвало от самия жалбоподател
на нито един етап от производството.
Оспореното постановление е издадено в писмена форма и съдържа приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа посочване на правното основание за издаването му и на фактическите такива, чрез описване на обстоятелствата, обосновали изводите на за наличието на трудово правоотношение между на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”*** и Я. Г.Г.. Проверката е извършена в присъствието на А.Й.А. и нейния съпруг О.Н. А., съгласно отбелязаното в Протокол за извършена проверка № 1313/ 10.07.2014 г. /подписан от жалбоподателката/, от същите, както и от работещите на обекта лица са изискани и представени писмени обяснения, извършени са допълнителни проверки. При това положение, макар да липсва писмено уведомяване за началото на административното производство, съдът намира, че едноличният търговец, в качеството му на страна в същото, е бил своевременно уведомен за неговото иницииране и движение, съгласно изискванията на чл. 26 от АПК. Съответно не е била ограничена възможността му да охрани интересите си в това производство, вкл. като прави искания и възражения, и ангажира доказателства на основание чл. 34 от АПК. Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателката, че административния акт е издаден без да са изяснени действително относимите обстоятелства, вкл. работно време, място, длъжност и характер на договорената работа а на база единствено на факта, че Я. Г. е присъствал вечерта при изпомпване на вода от обекта. Безспорно разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде съответния ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В този смисъл, въпреки че са взети писмени обяснения, сочените в тях факти не са подробно обсъдени в мотивите на издаденото постановление, вкл. не са посочени и всички елементи на обявеното трудово правоотношение, напр. заеманата от Г. длъжност и работното му време. Съобразно това, съдът счита, че действително от началника на отдел „БТКД“ при Д „ИТ“ – гр. Бургас е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 от АПК. Въпросното нарушение обаче не е съществено, доколкото недопускането му в крайна сметка не е могло да повлияе върху съдържанието на акта и не довело издателя му до изводи, различни от формираните. В случая събраните в административното и в съдебното производство доказателства, вкл. ангажираните от жалбоподателката и заинтересованите страни, обосновават изводи идентични с този на административния орган, поради което допуснатото процесуално нарушение не обусловя приложение на чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид горното, съдът намира, че в производството по издаване на оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.07.2014 г., не са допуснати процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в цялост.
По отношение материалната
законосъобразност на постановлението.
Нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, определя отношенията при
предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ, контролните органи на Инспекцията по
труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово
правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на
чл. 1 и чл. 2 от същия кодекс. Такова постановление се издава и при смърт на
работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал.
2 от КТ, като съгласно чл. 405а, ал. 5 от КТ, в такива случаи на работодателя
не се дава предписание да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор. В този смисъл неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че поради смъртта на лицето органите на инспекцията по труда не могат да упражняват
правомощията, тъй като към него момент поначало е невъзможно изпълнение на
трудовите задължения от страна на работника. Безспорно е, че
вследствие на злополуката настъпила на 30.05.2014 г. Я. Г.Г. е починал, поради
което е налице посоченото в цитираните по-горе норми условие за установяване и
евентуално обявяване наличието на трудово правоотношение, без даване на
задължителни предписания към работодателя.
По същество настоящият състав намира, че събраните в хода на административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, навеждат на извод, че Я. Г.Г. е престирал труд в полза на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, без да е сключен по надлежния ред и форма трудов договор. Основна характеристика на насрещните престации при трудовото правоотношение, е че от работника се дължи работна сила – полагане на определен вид труд, в рамките на уговорено работно време, за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, а от работодателя – възнаграждение, което по принцип не е пряко обвързано с крайния резултат от труда на работника. Работникът се намира в подчиненост на работодателя и е задължен да спазва определен трудов ред и трудова дисциплина. Нормативно установено е, че такова правоотношение възниква по силата на трудов договор, сключен в писмена форма и изпълнението му започва след извършването на определени административни процедури. Елементите от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ.
В
разглеждания случай още в дадените пред административния орган писмени
обяснения от О.Н.Н., Ф.О.Н., Д.Г.П. и А.П.Т.
се съдържат данни за предоставяне от страна на Я. Г. на работна сила в
обекта на жалбоподателката - магазин за обувки и
кожени изделия в КК „Слънчев бряг“, което е започнало най-късно на 29.05.2014
година. Вярно е, че в писмените си обяснения, които касаят основно настъпилата
злополука, изброените лица твърдят наличието на договорка за сключване на
трудови договори, считано от 01.06.2014 г., когато щели да бъдат подготвени
документите на работниците. Същевременно обаче Д.П. и А.Т. са посочили, че
предварително в магазина е започнало почистване, разопаковане и подреждане на
стоките, като конкретно на 29.05.2014 г. в обекта е присъствал и Я. К..
Пред съда в свидетелските си показания Ф.О.Н. и А.П.Т. като цяло поддържат изложеното в писмените им обяснения. Според показанията на същите, които кореспондират помежду си относно значимите за спора факти, те се познават от няколко години. Отишли в КК „Слънчев бряг“ около 10.05.2014 г., където оправяли магазина и подреждали стоките в него. Около дата 20.05.2014 г. се запознали с Д.Г.П., който си търсел работа. Тъй като нямало къде да отседне, са го настанили в квартирата на А.Т., като до края на месец май 2014 г. той е ходил в обекта 2-3 пъти, без да работи. Междувременно от А.А. били предприети действия по съставяне и снабдяване от институции на документите, необходими за започване на работа на О.Н., А.Т. и Д.П.. На 27.05.2014 г. през магазина минал и Я. Г.Г., който също си търсел работа, като Ф.Н. му казал, че ще се разбере дали има нужда от работник след два-три дни. На следващия ден /28.05.2014 г./ Я. Г. отново минал през магазина /според показанията на Т., тогава той го е видял за пръв път/, Н. се обадил на майка си и тя казала, че ще се срещне с него на 30 май. Тъй като Г. казал, че няма къде да отседне, на 28.05.2014 г. вечерта си взел багажа и бил настанен в квартирата на А.Т. и Д.П.. Същата вечер Я. Г. и А.Т. отишли заедно до питейно заведение, където обаче били с различни компании. На 29.05.2014г. Н., Т. и П. отишли в магазина да подреждат стоките, като първоначално Я. Г. не бил с тях. Минал по-късно същия ден, гледал ги какво правят и стоял с тях, като от време на време излизал и се разхождал из комплекса, после пак се връщал. Според показанията на Ф.Н., него ден са затворили магазина към 18:30 - 19:00 ч., тъй като завалял силен дъжд и всички се прибрали заедно в квартирата. Т. твърди, че Г. не е бил там при затварянето на обекта на 29.05.2014 г., а са се видели с него, когато са се прибрали. На същата дата, към 22:00 или 22:30 часа Ф.Н. получил обаждане по телефона, че пространството пред магазините се наводнява, след малко магазинът може да се наводни от валежите. Обадил се на баща си и по негова препоръка - на А.Т., когото извикал да помага при изпомпването. Когато минал да го вземе през квартирата му, Д.П. и Я. Г. изявили желание да отидат в магазина и да помагат, и въпреки заявеното от Н., че няма нужда, тръгнали с него. На обекта Н. и Т. започнали изпомпването на водата, в което П. и Г. на практика не взели участие. Когато изпомпването приключило, четиримата започнали да събират помпата с маркуча и кабелите. Г. отишъл да изключи помпата от захранващия контакт, при което получил токов удар и по-късно починал.
В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите В.Т.Н., В.П.П. и В.З.П., чиито показания също кореспондират помежду си. Според тях, през летния туристически сезон на 2014 г. тримата са работели в КК „Слънчев бряг“ като продавач-консултанти в различни магазини. Я. Г.Г., когото и тримата са познавали отпреди, е пристигнал в КК „Слънчев бряг“ на дата 26.05.2014 г., да си търси работа, като първоначално се настанил в обитаваната от тях квартира. На 27.05.2014 г. Г. започнал да си търси работа, през деня минал два пъти покрай магазина, в който работел В.П., като казал че отива и съответно се връща от интервю. На връщане се похвалил на П., че си е намерил работа като продавач-консултант и започва още на другия ден. Това казал и на свидетеля В.Н. вечерта на същия ден. Според показанията на В.П. и В.П., които на 28.05.2014 г. са били на работните си места в близост до процесния обект на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, а П. е имал пряка видимост към въпросния обект, него ден Я. Г. е отишъл в магазина сутринта при отварянето му, заедно с останалия персонал. Отворили магазина и се занимавали с обичайната си дейност, вкл. предлагане на стоки на потенциални клиенти. В показанията си Н. твърди, че Я. Г. през деня му се обадил по телефона и се похвалил, че ще започва работа и 28.05.2014 г. е пробният му работен ден и е извършил продажби /на три чифта маратонки/. В.П. сочи, че през същия ден Г. му е казал идентични неща. Споделил с Н. какво е договореното му с ЕТ „Джи Джи Би - А.А.” възнаграждение, какво ще е работното му време, както и че почивните му дни ще бъдат когато каже шефът. Вечерта на същия ден Я. Г. си взел багажа от квартирата на Н., П. и П. и казал, че се мести в квартира, намерена от новия му шеф. По-късно нея вечер те се видели в заведение в курорта, където Г. отишъл с новите си колеги, но не говорили за работа. На следващия ден – 29.05.2014 г. Н. се видял с Я. Г. към 9:30 часа сутринта на обекта на жалбоподателката, където последният помагал на колегите си да отворят и да започнат работа. Свидетелят П. твърди, че през деня на 29.05.2014 г., докато той самият е бил на работа, е виждал Я. Г. в магазина на жалбоподателката да подрежда стока, както и да стои вътре, и пред магазина, да говори с клиенти. Обектът на който е бил П. е затворил по-рано – около 19:00-19:30 часа, поради започващата буря, след което той не е виждал Я.. В.П. също твърди, че към 18:30-19:00 часа, когато той приключил работа, пак заради задаващата се буря, минал покрай магазина на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, чийто персонал още бил там. На въпрос към Я. Г. кога ще затварят, той му отговори, че още не знае. Свидетелите В. Н., В.П. и В.П. не са виждали повече Г. него ден. На сутринта или преди обяд на следващия ден – 30.05.2014 г., от различни хора разбрали за станал инцидент в процесния обект на жалбоподателката, при който е починал работник, а впоследствие разбрали, че това е Я. Г..
Както е видно, в значителна част показанията на двете групи свидетели кореспондират помежду си, като съществените различия са само относно това дали на 28.05 и 29.05.2014 г. Я. Г. е пребивавал постоянно в търговският обект, докато този обект е работел и дали е предоставял работна сила. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите В. Н., В.П. и В.П.. Свидетелят Ф.Н. несъмнено е заинтересован от изхода на настоящото дело, тъй като е син на жалбоподателката и освен това се установява, че фактически е отговарял за дейността на конкретния обект към момента на настъпилата злополука. Показанията на А.Т. са неубедителни и противоречащи на останалите събрани доказателства, конкретно по отношение на това дали на 28.05. и на 29.05.2014 г. Я. Г. е бил в магазина, каква дейност е извършвал на тези дати и дали самият обект е работил. Извън това Т. твърди например, че за пръв път Г. е дошъл да пита за работа в магазина на 28.05.2014 г., както и че на 29.05.2014 г. при затварянето на обекта Г. не е бил там, докато показанията на останалите свидетели, вкл. тези на Ф.Н., сочат на други факти. В контекста на изложеното, при установените противоречия и непълноти на показанията на А.Т., съдът не кредитира същите. Анализът на останалите гласни доказателства и на писмените такива налага извода, че най-късно на 29.05.2014 г., Я. Г. е започнал предоставянето работна сила в процесния обект на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, като към последната дата са били определени основни елементи на трудовото му правоотношение – длъжност /продавач-консултант/, работно време, работно място / в магазин за обувки и кожени изделия № 2, в КК „Слънчев бряг“, Хотел „Сън Палас“/, а вероятно и трудово възнаграждение. Вярно е, че конкретни параметри на тези елементи в показанията си дава единствено свидетелят В. Н., и то като посочени му от самия Я. Г.. Наличието им обаче се потвърждава и от показанията на В.П. и В.П., които категорично заявяват, че на 29.05.2014 г. /а също и на 28.05.2014 г., което доказва многократността на полагане на труд/, са видели Г. да полага труд в процесния обект на ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, вкл. като подрежда стоки и разговаря с клиенти. Тези двама свидетели твърдят и че на 29.05.2014 г. въпреки настъпилото лошо време, причинило по-ранно от обичайното затваряне на обектите на които те са работели, Я. Г., заедно с останалите си колеги не си е тръгнал от магазина на жалбоподателката, което мотивира съда да приеме, че тое е спазвал определените от работодателя работно време и трудов ред. В тази насока следва да се има предвид и соченото от всички свидетели преместване на Г., в квартирата, предоставена му от ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, на дата 28.05.2014 г., т.е. ползването на материална база на търговеца, най-малкото с негово изрично съгласие. Това преместване не може да бъде обяснено с липсата на място за нощуване, в каквато насока са показанията на Н. и Т., доколкото се установява, че на 26.05. и 27.05.2014 г. Г. е пребивавал в квартирата на другите трима свидетели и не е имало причина, налагаща напускането на тази квартира. Обратно - преместването, както и извършваната от него работа, като съвкупност от трудови функции в обекта на жалбоподателката, могат да бъдат логично обяснени именно със започването на работа по трудово правоотношение.
Друг извод не налагат и представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и тези, изискани от териториалните дирекции на НАП в Бургас и Велико Търново. Представените от едноличния търговец трудови договори от дата 30.05.2014 г., сключени с Ф.О.Н. и А.П.Т., длъжностни характеристики, служебни бележки, декларации, уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и т.н., доказват единствено сключването на трудови договори с посочените лица, непосредствено следващо настъпването на злополуката с Г.. За Я. Г. не се твърди да е работил въз основа на сключен писмен трудов договор, обратно именно, отсъствието на подобен договор е наложило издаването на оспорения административен акт, както и на задължителните предписания към жалбоподателя за сключване на трудови договори с Д.Г.П. и А.П.Т.. В тази връзка следва да се има предвид, че трудово правоотношение е налице дори да се приеме, че Н., Т., Д.П. и Г. действително са извършвали единствено почистване на магазина и подреждане на стоки, доколкото тези дейности са включени в основните задължения на длъжността „продавач-консултант“ при ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”, видно от т. I.2. на представените пред съда длъжностни характеристики. Документите от ТД на НАП – гр. Бургас и ТД на НАП – гр. В. Търново не допринасят за изясняване на факти касаещи настоящия спор, като единствено удостоверяват, че за обекта е въведен в експлоатация ЕКАФП на 22.05.2012 г. и че в него не са извършвани данъчни проверки в периода 01.01 – 30.05.2014 година. Обстоятелствата около настъпването на самата злополука с Я. Г. също са неотносими към предмета на разглежданото дело, поради което е излишно да бъдат обсъждани.
Предвид всичко изложено, въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, съдът намира за установено, че от дата 28.05.2014 г. Я. Г.Г. е осъществявал трудови функции като продавач-консултатнт в обекта, стопанисван от ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”***. При това положение и с оглед общата забрана за влошаване положението на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Я. Г. и едноличния търговец е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат. Тъй като не са поискани, разноски не се следва да се присъждат и на
ответника – Д „ИТ“ – гр. Бургас, както и на заинтересованите страни Д.А.Г.
и Г.Я.Г..
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 405а, ал. 7, предл. второ от КТ, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.Й.А., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Джи Джи Би - А.А.” с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Осми март” № 32А, ул. „Г. Бенковски“ № 5, срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.07.2014 г., издадено от началник отдел в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Бургас, с което на основание чл. 445а, ал. 1 от Кодекса на труда, е обявено считано от 29.05.2014 г., съществуването на трудово правоотношение между Я. Г.Г. с ЕГН ********** и ЕТ „Джи Джи Би - А.А.”***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши на посочения адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул. „Г. Бенковски“ № 5, чрез адв. л.И. от ВТАК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: