Решение по дело №1417/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Д.З.П. , против решение № 726/ 12.05.2023 г. по НАХД № 3170/2022 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „ИТ“ гр. Варна НП № 03-2200464/ 17.06.2022 г., като глобата наложена в размер на 1600 лв. е намалена на 1500 лв. и П. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лв. , а Дирекция „Инспекция по труда“-Варна е осъдена да заплати на П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 лв. С развити в жалбата доводи, които по съществото си са такива за постановяване на обжалваното решение при допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат П. Н..

Ответникът - директорът на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с подадената от упълномощения юрисконсулт О.молба с.д. 14370/11.10.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на ВРС за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ на Д.П. глоба в размер на 1600 лв. за нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл. 121а, ал.8 от КТ, чл. 58, ал.1 и чл.5, ал.3 от ЗТМТМ, а именно : затова, че на 21.04.2022 г. в обект : СМР – монтаж на ПВЦ дограма на снек-бар УПИ ***, кв. * , гр. *** ПИ ****, в качеството си на местно лице по пар.1, т.12 от ДР на ЗТМТМ и възложител, е приел на работа и ползва услугите на лицето О.А.А., гражданин на РТ и РБ, работник на „К.Д. “, Истанбул, Турция, по договор между него и „К.Д. “, като лицето О.А.е командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на РБ на 21.04.2022 г. , като Д.П. в качеството си на местно лице не съхранява преведени на български език копия на хартиен или електронен носител от : трудовия договор или друг документ удостоверяващ наличието на трудово правоотношение по законодателството на изпращащата държава ; документите удостоверяващи отработеното време, съдържащи данни за началото, края и продължителността на работното време в обекта , където се полага трудът, за срока на командироването.

За да измени обжалваното НП , районният съд въпреки липсата на превод на български език на приобщеният в преписката договор е приел съществуването на облигационни отношения между П. и „К.Д. “ ООД , въз основа на които факти прави извод за възникнало за П. задължение да съхранява описаните в мотивната част документи , за неизпълнението на което задължение споделя дадената от наказващия орган квалификация за осъществен състав на адм. нарушение, но поради липсата на доказателства за други нарушения на трудовото законодателство намира, че размерът на наложеното наказание е незаконосъобразно определен, по които съображения намалява глобата от 1600 лв. до абсолютния предвиден в разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ минимален размер от 1500 лв.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Действително, както е посочено от участващия в касационното производство прокурор, установяването от въззивния съд на релевантните факти при липсата на превод на български език на събраните от наказващия орган писмени доказателства, представлява израз на допуснато от този съд процесуално нарушение. Наличието обаче на това нарушение, не налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, тъй като неговото отстраняване не би допринесло за правилното приложение на материалния закон. В този смисъл, фактите така както са описани в процесното НП и както са възприети от решаващия съд в съответствие с наличните доказателства , категорично сочат на липсата на осъществен административно-наказателен състав на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ във вр. с чл.14, ал.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. с чл.121а, ал.8 от КТ вр. с чл. 58, ал.1 и чл.5, ал.3 от ЗТМТМ. Командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл.121а от КТ , действително предполага както е посоченото в мотивите на обжалваното решение, сключването на облигационен договор в случая такъв между работодател регистриран по законодателството на трета държава и ползвател на услуги на територията на РБ , т.е. в случая налице е хипотезата на чл. 121а, ал.1, т.2, б. „а“ от КТ - сключеният между местното лице Д.П. и „К.Д. “ ООД договор е за изработка и монтаж на дограма в обект на територията на РБ, за изпълнението на който турският работодател командирова свой работник в РБ. В тази връзка, описаното в НП деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 14, ал.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, която разпоредба предвижда задължение за ползващото услугите местно лице да съхранява за срока на командироването документите по ал.1 на мястото, където се полага трудът от работника или служителя. От своя страна, разпоредбата на чл. 14, ал.1 от Наредбата изрично посочва документите за които местното лице има задължение за съхранение по ал.2, като същевременно въвежда задължение за работодателя да предостави тези документи на местното лице приело на работа командирования работник или служител, т.е. изпълнението на задължението по ал.2 от страна на местното лице е обусловено от изпълнението на задължението по ал. 1 от страна на командироващия работодател. В този смисъл, в НП не се съдържа каквото и да било описание за това дали визираните в него като несъхранени от наказаното лице в превод на български език на хартиен или електронен носител копия на трудов договор или друг документ удостоверяващ наличието на трудово правоотношение по законодателството на изпращащата държава, документи удостоверяващи отработеното време и съдържащи данни за началото , края и продължителността на работното време на командирования работник , са били предоставени от работодателя „К.Д. “ на Д.П.. При тази липса на описание на всички факти релевантни за обективната страна от състава на адм. нарушение, съчетано с липсата на доказателства за тях, то наличието на извършено от наказаното лице нарушение не е доказано – след като няма данни командироващият работодател да е изпълнил задължението си по чл.14 , ал.1 от Наредбата, то не може да съществува за П. задължение по чл.14, ал.2 от Наредбата, т.е. в случая не е налице неизпълнено задължение, съответно няма нарушение на ЗТМТМ. По тези съображения липсва от обективна страна осъществен състав на адм. нарушение по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, поради което обжалваното НП е материално незаконосъобразно. Незаконосъобразните НП подлежат на отмяна, а не на изменение, поради което като е изменил обжалваното НП вместо да го отмени, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на постановеното от него решение, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с процесуалните му задължения по чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото, претенцията на ответника за разноски е неоснователна, а касатора има право на такива за платеното от него адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, което според представените доказателства е в размер на 600 лв. за всяка от тях. Съобразно размера от 1600 лв. на наложената глоба , минималното адвокатско възнаграждение определено по правилото на чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 460 лв. , а според представените договори за правна помощ наказаното лице е платило за всяка инстанция адв. възнаграждение в размер на 600 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност на ответника съдът намира за основателно, поради което за две инстанции на П. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 920 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 726/12.05.2023 г. по НАХД № 20223110203170/2022 год. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-2200464/17.06.2022 г. , с което на основание чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ е наложена на Д.З.П. глоба в размер на 1600 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на Д.З.П. , ЕГН **********, постоянен адрес *** сумата от 920 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: