О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Веселка Иванова
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Ивайло Хайтов,
като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 25 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Г.С.М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения М..
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за допустима, тъй като от влизане в сила
на 24.06.2020 г. на предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода М., постановен с определение № 225/05.06.2020 г. по ЧНД № 191/2020
г. по описа на ОС-Враца, е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по
същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Осъденият Г.С.М. търпи общо увеличено наказание по ЧНД № 367/2012 г. по описа на РС-Козлодуй, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 и чл.24 НК по съвкупност от присъди по НОХД № 26/2010 г. на ОС-Враца, НОХД № 142/2011 г. на РС-Козлодуй и по НОХД № 439/2010 г. на ОС-Враца, в размер на 13 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпления, квалифицирани като опасен рецидив по чл.149, ал.5, т.3, чл.152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2 и по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 НК.
Началото на наказанието е на 27.09.2010 г. Към датата на произнасяне на настоящото определение - 22.01.2021 г., от това наказание той е изтърпял 11 години, 9 месеца и 3 дни, от които 10 години, 3 месеца и 25 дни фактически, а от работа 1 година, 5 месеца и 8 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 година, 6 месеца и 27 дни.
От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като се касае за общо наказание, наложено за извършени престъпления при условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода М.. От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 71 точки, в рамките на средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните: настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. За изтеклия период от изтърпяване на наказанието рискът от рецидив е претърпял няколко промени, първоначално е покачен на 90 точки, последван от спад на 84 точки и 81 точки, като към настоящия момент възлиза на 79 точки, в рамките на средните стойности. Рискът от вреди за обществото също е претърпял известни промени-първоначално е висок, обусловен от насилствения характер на извършените сексуални престъпления, но поради претърпените ограничения в условията на контролирана среда е понижен на среден, като би могъл отново да се повиши до високи стойности под влияние на криминално обкръжение и злоупотреба с алкохол. Този риск е насочен към уязвими групи-деца и възрастни жени, с оглед характера на извършените сексуални правонарушения, съпроводени с агресия. Рискът от вреди за пенитенциарните служители, лишените от свобода и за самия него е нисък.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в Затвора гр.Враца той е бил награждаван седем пъти, като последните две награди са със заповед №788/10.04.2020 г. и заповед №2813/29.12.2020 г. Освен това спазва установените правила в затвора, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания.
Осъденият е включен в трудовия процес през 2018 г., когато е назначен като общ работник в кухненския блок на затвора. Съвестно изпълнява трудовите си задължения, по повод на което е поощряван с цитираните по-горе награди. В резултат на проведената с него индивидуално-корекционна работа незначителна позитивна промяна е отбелязана и в раздела "управление на финанси и доходи", обусловена от известни умения, които осъденият е придобил за разпределяне на доходите от получаваното месечно възнаграждение.
Според доклада поведението на осъдения към момента показва, че няма трайни нагласи за позитивна промяна. М. е с ниско ниво на самокритичност, напълно отрича вината си за извършените тежки престъпни деяния и не осъзнава нанесените от тях вреди; с ниско ниво на грамотност е, като не осъзнава необходимостта от промяна в образователния ценз; не осъзнава вредата от злоупотребата с алкохол и връзката му с извършените престъпления; има примитивно мислене и ниско интелектуално ниво, пречещи му да разпознава проблемите и да търси алтернативи за правилното им решаване.
Констатирано е, че въпреки постигнатата договореност по изпълнението на целите и задачите в плана на присъдата, те не са постигнати в цялост. Освен това осъденият е с лоша прогноза за успешна ресоциализация, предвид утвърдения криминален модел на поведение, склонността му към несъобразяване с общоприетите норми и правила за водене на законосъобразен начин на живот, липсата на позитивна подкрепа от близките и на професионална квалификация, злоупотребата с алкохол и податливостта му на негативно влияние.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият М. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Г.М. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив-79 точки, които макар и в средния диапазон, са завишени с 8 пункта в сравнение с първоначалните стойности, което навежда на извод за наличие на реална опасност от криминален рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са почти същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно, че той не осъзнава наличните си проблеми, не приема вината си, не осъзнава нанесените вреди от извършените тежки правонарушения и не полага достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение /индикатор за което са осъжданията му за извършени в съвкупност две сексуални престъпления и грабеж в условията на опасен рецидив/. Данните в докладите и досието на осъдения М. навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му-участието му в трудови дейности и придобитите известни умения за разпределяне на финансовите средства, но тя е колеблива и неустойчива. Ето защо корекционната работа с него следва да продължи интензивно в оставащия срок на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно Г.М. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.С.М., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, българин, български гражданин, с ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, определено като общо по ЧНД № 367/2012 г. по описа на РС-Козлодуй, с остатък 1 година, 6 месеца и 27 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: