Определение по дело №567/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

403

Година

15.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.16

Година

2010

Председател:

Секретар:

8

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 629/01.07.2010г., постановено по гр. д. № 4212/2009г.Великотърновският Районен съд е осъдил „П.” Е. гр. В. Т. да заплати на С. САШЕВА П. сумата от 300лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди на 22.10.2009г. в гр. В. Т. на ул. „Н. Г.” 63 в бензино-газ станция „П. ОЙЛ”ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен искът по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдените 300лв. до пълния му размер от 2000лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски.

Против това решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от С. САШЕВА П.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че съдът е приел правилно, че предявеният иск е основателен, но не е формирал мотиви относно това защо приема наличието на съпричиняване ѕ от страна на пострадалото лице. Този размер на съпричиняване не бил съобразен с доказателствата по делото и като такъв се явявал необоснован и неправилен. Отговорността се носела не само от служителя на ответника, но и от самия ответник. Районният съд не съобразил обстоятелствата по т. 3 от писмената защита на ищцата, които биха променили съществено решението му. Районният съд не се съобразил с обстоятелството, че съгласно представените писмени доказателства на това място за позициониране и то само при зареждане може да се позиционира само най-малката цистерна, посочена в снимковия материал на единичната техническа експертиза, а позиционирането на каквито и да било други цистерни, било абсолютно недопустимо. Ответникът демонстративно през целия период след проверката позиционирал най-малката цистерна и след приключването му отново позиционирал по- голямата такава. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на исковата претенция.

От страна на ответника по делото „П. „ ООД В. Т. е постъпила въззивна жалба против решението в осъдителната му част. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, изразяващи се в неправилна правна квалификация на исковата претенция, а оттам и редица нарушения. Сочи се, че с доклада по делото съдът не указал на страните кои факти и обстоятелства следва да докажат. Изводите на съда за наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД били произволни и не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. По делото не било установено кой е паркирал цистерната на определеното за зареждане на газ място, дали това било работник на ответника или лице, което не е в трудовоправни отношения с него. Съдът не обсъдил обстоятелството, че ищцата заявила в съдебно заседание, че нито една от показаните й снимки на цистерни към приложеното заключение, заснети в района на бензиностанцията, не е на цистерната, в която се е ударила.

Установено било, че строителството на бензиностанцията е изпълнено съгласно одобрените строителни книжа за това.

Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните, както и след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Двете въззивни жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд извърши проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, като се установи, че решението е валидно и изцяло допустимо.

Ответникът по делото във въззивната си жалба е навел оплакване, че съдът не е дал правилна правна квалификация на предявения пред него иск. Настоящата инстанция счита, че съдът е дал вярна квалификация на исковата претенция и се е произнесъл по предявения от ищцата иск. С исковата си молба ищцата твърди, че на 22.10.2009г. около 10.00ч. й се наложило да ползва банкомат. Такъв намерила в началото на ж.к „Бузлуджа” в гр. В. Т. на бензино- газ станция „П. ОЙЛ” – собственост на ответника. Банкоматът бил монтиран от ОББ – клон В. Т. в сградата, обслужваща бензино-газстанцията. След като ищцата изтеглила сума в брой, обръщайки се да напусне мястото, внезапно се ударила в греда на цистерна за газ пропан - бутан, собственост на ответника, намираща се на няколко метра от банкомата. От удара паднала по гръб и получила травма на челно окосмената чест на главата, като се наложило раната й да бъде хирургично обработена с два шева. Според ищцата монтираната цистерна не отговаряла на изискванията на ЗЗБУТ, защото била необезопасена и не осигурявала безопасност на лицата, преминаващи и намиращи се в близост до нея. Същата не отговаряла и на наредбата за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност или здраве при работа, като едва няколко дни след инцидента ответникът направил опит да сигнализира цистерната с няколко цветни парцала.

Други лица също били получили увреждания, преминавайки покрай тази цистерна. От причинените увреждания ищцата твърди да е претърпяла болки и страдания, от които са и били причинени неимуществени вреди, оценени от самата нея на 2000лв. Според ищцата понеже вещта е собственост на ответника, той следвало да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея болки и страдания .

От самите наведени в исковата молба фактически твърдения става ясно, че се касае за иск по чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД. Отговорността на ответника се обосновава именно с факта, че той като собственик на процесната бензино-газстанция е възложил позиционирането на цистерната, в която се е блъснала ищцата, на непозволено за това място. Твърденията на ищцата не сочат някакво специфично свойство на цистерната, от което да е произтекла вредата, а сочат именно действия на трети лица по неправомерното й позициониране, което обосновава по категоричен начин правната квалификация на исковата претенция.

В доклада си първоинстанционният съд е дал правилни указания относно релевантните за спора факти, както и върху кого пада доказателствената тежест за установяването им.

По същество ответникът е заел становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че предназначението на площадката, където е била паркирана автоцистерната за газ, е имено за нейна местостоянка. Паркирана на мястото си, цистерната не представлява опасност за минувачите и лицата, теглещи пари от банкомата. Разстоянието от банкомата до цистерната е около 7 метра, поради което не било възможно фактически тя да не е била видяна предварително от ищцата по делото. Прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди поради отклонено внимание на пострадалата.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По възраженията на двете страни-жалбоподатели във въззивното производство:

Сочи се от страна на ищеца, че районният съд не се е съобразил с обстоятелствата, посочени в т.3 от писмената му защита, което, ако бе сторено, би променило съществено изводите му. В сочената т.3 се твърди, че до началото на огледа извършен от вещото лице в отсъствие на ищеца на процесното място била позиционирана цистерната, в която ищцата се е блъснала. Тази цистерна била с височина около 1,70м. Обстоятелството колко е била висока цистерната не било оспорено от ответника. В последствие на мястото на инцидента била позиционирана по-малка цистерна. Не били изпълнени изискванията при огледа на тройната експертиза до се монтира другата цистерна. След приключване на съдебното дирене ответникът отново позиционирал по-голямата цистерна, а не тази, предвидена по проект. С всички свои действия той създал пречка за събиране на доказателства по делото, поради което съдът следвало на основание чл. 161 от ГПК да приеме за доказани фактите по делото така, както са посочени от ищеца.

Видно от данните по делото пълномощникът на ищцовата страна не е оспорил изслушаната по делото тройна съдебно-техническа експертиза. Тази експертиза е дала заключение относно разстоянието от банкомата до цистерната, като е установено, че това разстояние е 3 метра, а е следвало да бъде 3,30м. От заключението е видно и че огледът на мястото на инцидента е извършен в присъствие на двете страни, като не са направени възражения по констатациите на вещите лица.

Обстоятелството, че ответникът е позиционирал други цистерни на мястото на процесната през различни периоди от време, не може да повлияе на изхода на спора. Не са налице данни ответната страна да е създала пречки за събиране на някое от допуснатите от съда доказателства, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК.

Следващото, наведено от жалбоподателя оплакване е, че съдът не е съобразил обстоятелството, че само при зареждане на процесното място е следвало да се позиционира най-малката цистерна и позиционирането на каквито и да било други цистерни е абсолютно недопустимо. Според въззивния съд това обстоятелство е обсъдено от първата инстанция, като в мотивите на решението е посочено, че автоцистерната за зареждане на газ е била паркирана при наличието на забрана за пребиваването й в газстанцията. Това обстоятелство следователно е отчетено от съда .

На последно място се твърди, че ответникът не е изпълнил обекта си по проект, като не е поставил ограда там, където е била монтирана процесната цистерна. Съгласно заключенията и на двете експертизи обектът, собственост на ответника, е изпълнен в съответствие с издадените за това строителни книжа- разрешение за строеж и прилежащите му проекти. Тройната съдебно-техническа експертиза заключава, че ограда на газстанцията не е изпълнена, но тя не е и предвиждана по разрешените строителни книжа и не е отразена в екзекутивната документация на обекта.

При установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че е налице фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД по отношение на ответника и отговорността му по този текст следва да бъде ангажирана.

Обстоятелството, че газ на процесната станция се зарежда не само от цистерни, собственост на „П. „ ООД, а и от други фирми – доставчици на този продукт, както сочи в жалбата си ответникът, не означава, че той не носи отговорност за причинените на ищцата вреди. Напротив, от свидетелските показания се установи, че цистерните, които се позиционират на процесното място, зареждат с газ станцията на „П.” Е. гр. В. Т.. След като изрично не е отречено от страна на последния, че зареждането е ставало по негова поръчка, следва да се приеме, че ответникът е възлагал на различни лица да позиционират цистерни на мястото на инцидента и да зареждат с газ резервоарите на газстанцията му. Това се отнася и до процесната цистерна , в която се е ударила ищцата.

Макар и обектът да е бил изпълнен в съответствие с издадените за това строителни книжа, позиционирането на цистерни на определеното за това място според свидетелските показания е било практика за ответното дружество, тоест, там постоянно е имало монтирана цистерна. Това е в противоречие с установените правила в Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове – чл. 143 от същата. Само този факт е достатъчен да обоснове наличието на виновно поведение на лицата, на които ответникът е възлагал зареждането на газ в станцията. Оттам следва и неговата отговорност за вредите, причинени от протÞвоправното монтиране на цистерната на това място.

Това, че ищцата не е „разпознала” цистерната, в която се е ударила при извършване на огледа от страна на вещите лица и при предявяване на снимков материал, не изключва по никакъв начин отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД. Факт, доказан по делото е, че на процесното място е имало монтирана цистерна, в противоречие със забранителна норма на закона и на разстояние и в позиция такива, че да се създаде реална опасност от увреда на лицата, теглещи суми от банкомата.

Що се касае до въпроса за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, този въпрос е подробно обсъден от първата инстанция. Анализирани са свидетелските показания, от които се установява, че поведението на ищцата е било недостатъчно адекватно на ситуацията, в която се е намирала. Тя е следвало да премине покрай мястото, където е била монтирана цистерната с повишено внимание не само заради наличието на препятствие по пътя / цистерната /, но и поради обстоятелството, че в участъка постоянно преминават автомобили . Свидетелските показания сочат, че вниманието на ищцата е било отклонено. Това се установява и от местоположението на раната, която тя е получила- на челно окосмената част на главата. С оглед нейния ръст и височината на шасито, в което се е ударила, категорично следва изводът, че при пресичане на платното, където е била позиционирана цистерната, ищцата е била с наведена глава, тоест, не се е огледала преди да предприеме пресичането и вървейки не е гледала пред себе си. Това говори за наличието на отклонено внимание. Като се отчете и обстоятелството, че и друг път ищцата е теглила суми от същия банкомат и е пресичала същото платно, заобикаляйки постоянно монтираната там цистерна, съдът счита, че в конкретния случай, ако тя е била достатъчно концентрирана, е било възможно да избегне удара. При това положение съдът правилно е преценил наличието на 75% /3/4/съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Размерът на претърпените вреди съдът също е определил правилно. Травмата, получена от ищцата не застрашава живота й, представлява временно разстройство на здравето.

Наложително е било обаче тя да претърпи хирургическа интервенция, макар и не сериозна. Последвал е и оздравителен период от 5-7 дни, в който ищцата е търпяла болки.

С оглед наличието на съпричиняване правилно първоинстанционният съд е присъдил само ј от обезщетението, което е определил като справедливо.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неоснователност и на двете жалби, подадени против първоинстанционното решение. Същото е правилно и законосъобразно, не страда от пороците, посочени в него и следва да бъде пеотвърдено.

При този изход на делото страните не си дължат разноски.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 629/01.07.2010г., постановено по гр. д. № 4212/2009г. на Великотърновския Районен съд.

Решението, в частта му, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 629/01.07.2010г., постановено по гр. д. № 4212/2009г. на Великотърновския Районен съд, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на страните, пред ВКС.

В останалата си част решението не подлежи на жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: