Решение по дело №431/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 284 от 08.07.2024 г. постановено по АНД № 20241320200517 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 002781/31.05.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - гр. София, с което на „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М. М. – изпълнителен директор, на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за установено нарушение на чл. 210в, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Касационният жалбоподател „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. П. Х., поддържа касационни основания които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяна на оспореното решение на Районен съд – Видин. При условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като, счита че твърдяното нарушение представлява маловажен случай. Алтернативно прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Видин, тъй като твърди, че съдебният състав не е изложил мотиви относно направеното от А1 възражение за несъставомерност на твърдяното нарушение. Касаторът твърди, че въззивният съд не е посочил защо изложените от дружеството аргументи не са кредитирани при постановяване на решението, като е преповторил констатациите на административния орган. Излага доводи, че районният съд е постановил, че потребителят е бил заблуден да сключи нов договор за мобилна услуга, но този извод на съда не е аргументиран. Сочи, че дори договорът за услугите да е с дълъг текст, включително поради регулаторни изисквания, на потребителя е предоставено кратко резюме, съдържащо най-основната информация - срок на договора, цена на услугата, неустойки и др., като по делото не се спори, че такова резюме е предоставено на потребителя. В тази връзка, счита че е неправилно твърдението на г-н П. за непредоставена информация. Според касатора липсват доказателства А1 да е извършило от обективна страна словесно описаното от АНО нарушение. Развива съображения, че г-н П. не е поставен под пълно или ограничено запрещение, пълнолетен е, тоест е напълно дееспособен по смисъла на българското законодателство, което според него означава, че той има право самостоятелно да сключва правни сделки, да подписва договори, да поема задължения, като съответно освен придобиването на права, носи и отговорност за поетите задължения. Излага съображения, че в решението не са обсъдени всички събрани no делото доказателства, както не са изложени никакви мотиви за размера на наложената санкция, както и доказателствата, които потвърждават евентуалното нарушение. В заключение сочи, че районният съд не е разгледал делото по същество, като не се обсъжда самото нарушение в НП. Твърди, че съдът не е коментирал кои доказателствата, събрани в хода на проведеното пред него съдебно производство кредитира и кои не, както и причините за това. Счита, че без такъв анализ на доказателствата за А1 остава неясно кое точно от описанието на фактическата обстановка районният съд е приел за безспорно установено и кое приема за недоказано, на какво се базират правните му изводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява представител, не се явява и надлежно упълномощения арисконсулт.

Ответникът по касационната жалба Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, в писмено становище по касационната жалба и в проведеното съдебно заседание, чрез пълномощника си старши юрисконсулт С. П. Д., оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдяните касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано, тъй като не са налице твърдените касационни основания.

С Определение № 10317/02.10.2024 г. по адм. дело № 9229/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 532 от 02.04.2024 г. по КАНД № 107/2024 г. на АдмС – Видин е отменено Решение № 455 от 14.12.2023 г. по АНД № 781/2023 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20241320200517 на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство.

Касационната жалба е подадени в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. Подадена е от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима за разглеждане по същество.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административно наказателно производство, образувано с АУАН № 002781/13.04.2023 г. срещу „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* въз основа на извършена проверка с Констативен протокол № 2743172 на 18.01.2023 г. в магазин А1 магазин Видин в гр. Видин, [улица], стопанисван от „А1 България“ ЕАД .

От фактическа страна районният съд е възприел, че на 18.01.2023 г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка на търговеца „А1 България“ ЕАД във връзка с получена жалба вх. № М-03-13/16.01.2023 г. от потребител на 86 години относно предоставена подвеждаща информация при преподписване на договори с „А1 България“ ЕАД в търговски обект в гр. Видин. Жалбоподателят бил посочил, че на 05.12.2022 г. е посетил офис на търговеца в „Кауфланд“ гр. Видин с цел да заплати месечната си такса в размер на 28.00 лв., но служител на оператора му предложил малък gsm апарат, като му обяснил, че е подарък за лоялността му, само за 10 лв. Потребителят отказал с мотив, че използва същия апарат и не му е нужен, но последвала намеса на друг служител, който настоятелно го уверявал, че е подарък за Нова година. Служителят поискал лична карта на потребителя и номера на телефона, за да му попълни гаранционна карта, а след като написал някакви данни в компютъра, го поканил да се подпише. На потребителят му направило впечатление, че полага подписа си няколко пъти, но му било обяснено, че е за гаранционната карта на телефона. На следващия ден прочел документите, които получил и разбрал, че е излъган, тъй като му бил предоставен и договор с оператора. Посетил отново офиса на мобилния оператор, но от друг служител получил информация, че е удължен само срокът му за 6 месеца и ще плаща само с 3,00 лв. повече, при което потребителят се съгласил. След няколко дни получил сметката си и установил, че е с 10,00 лв. повече, Потребителят помолил дъщеря си да се свърже с А1 и след като последната разговаряла със служител на оператора и било обяснено, че баща й е подписал договор за още 2 години, а за телефона ще плаща по 2,00 лв. всеки месец, като й било обещано, че след 5 дни ще се свържат с тях. В подадената до КЗП жалба потребителят уточнил, че предишният му договор изтичал през месец април, като не е имал намерение да го подновява поради здравословни проблеми. В този смисъл потребителят се обърнал към КЗП за съдействие, да се анулира последният договор. Към жалбата били приложени: резюме на договор с Анекс към договор № ********* от 05.11.2022 г. валиден до 05.12.2024 г. за номер ********** и приложение № 3 - ценоразпис, резюме на договор с Анекс към договор № ********* от 05.11.2022г. валиден до 05.12.2024 г. за фиксирана услуга 20100494219 и приложение № 3 - цени и условия за ползване на услугата сателитна телевизия - А1 ТВ; Договор за продажба на изплащане № ********* от 05.12.2022 г. на Alcatel апарат 30.80 4g black с приемо-предавателен протокол и гаранционна карта от 05.12.2022 г. От приложените документи било установено, че потребителят бил подписал не един, а два анекса към договора с оператора, както и Договор за продажба на изплащане на телефонен апарат, по който дължи първоначална вноска - 1 лв. и още 23 броя месечни вноски за обща сума 23,01 лв., а в случай на отказ от договора за услуги, с който е обвързан, щял да дължи сума в размер на 179,99 лв. за апарата. Служителите на КЗП РД за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана, сред които бил и актосъставителят С. И., установили, че в търговския обект има обособени 4 работни места, от които работели трима служители. Договорите на потребителите се изготвяли на компютър, след което се подписват дигитално на таблет със специална химикалка на всяко работно място. След като са подписани се разпечатват и предават на потребителя или се препращат на ел. поща. При полагане на подписа па устройството потребителят вижда само празен екран, без да има възможност да види и прочете какво съдържание подписва. При проверката били изискани месечните сметки на потребителя за периода от м. октомври 2022 до момента на проверката, а именно м. януари 2023 г. С изготвения констативен протокол от извършената проверка на 18.01.2023 г. на потребителя е указано да представи всички договори на потребителя, сключени преди и след 05.12.2022 г., становище по жалбата и искането на потребителя, в което хронологични да са описани всички ползвани услуги и получени от него устройства, както и да изясни кое обстоятелство е наложило подписването на допълнителни споразумения към договорите пет месеца преди изтичането на срока им. На 25.01.2023 г. на ел. поща на КЗП Видин вх. № М-03-13 били приети следните документи: Приложение № 1 към Договор № ********* от 12.04.2021 г. за сателитна телевизия А 1 ТВ 130 с месечна такса 12.99 лв. при срок на ползване 2 г.; Приложение № 1 към Договор № ********* от 05.12.2022 г. за сателитна телевизия А1 ТВ разширен с месечна такса от 13,99 лв.; Приложение № 1 към Договор № ********* от 24.04.2019 г. за мобилна услуга А1 ONE 12 (срок 2 г.) на номер ********** с промоционална такса 12,99 лв. за срока на договора и 14,99 лв. след изтичане на срока от 24 месеца; Анекс към Договор № 50004387711 от 12.04.2021 г. за удължаване на срока на договора с 24 месеца - крайна дата 12.04.2023 г. за номер **********; Приложение № 1 към Договор № ********* от 05.11.2022 г. за мобилна услуга А1 One Special 17 (срок 2 г.) на номер 08870671741 е промоционална такса 16,99 лв. за срока на договора и 20,99 лв. след изтичане на срока от 24 месеца; Договор за продажба па изплащане № ********* от 05.12.2022 г., приемо-предавателен протокол за предаване на устройство от 05.12.2022 г. на апарат Alcatel апарат 30.80 4g black, номер на услуга **********; гаранционна карта № ********* за апарата, справка от системата форма А4 страници - 7 страници. Заедно с изисканите документи търговецът бил предоставил и копия на договори, които е изпратил до потребителя за подпис. От представените Анекс за удължаване на срока на договор № ********** за мобилна услуга A1 ONE 12 (срок 2 г.) на номер ********** и приложение № 1 към Договор № ********* пот 12.04.2021 г. за сателитна телевизия А1 ТВ130, сключени на 12.04.2021 г. със срок на валидност до 12.04.2023 г., служителите на КЗП Видин установили по безспорен и категоричен начин, че срокът на тези услуги не е бил изтекъл по време на посещението на потребителя в обекта. Установено било също, че сключените на 05.12.2022 г. договори са с по-високи месечни такси: с 2,00 лв. за номер ********** и с 1,00 лв. за сателитна телевизия. В придружителното писмо към документите търговецът бил посочил, че липсва информация каква е била комуникацията с потребителя при посещението в магазина и дали е била правилно възприета от него. От „А1 България“ ЕАД посочили, че във връзка с устно оплакване на потребителя относно месечните му такси на ползваните от него услуги му били предложени нови тарифни условия, като същите му били изпратени с куриер и приети от него на 24.01.2023 г. От представените документи било установено още, че оплакването на потребителя било регистрирано в системата на „А1 България“ ЕАД на 18.01.2023 г., тоест едва след извършената проверка от служителите на КЗП. В предоставеното становище от търговеца до КЗП не бил изяснен размерът на дължимата сума от потребителя на апарат Alcatel апарат 30.80 4g black с подписания на 05.12.2022г. договор за продажба на изплащане № *********. С представените документи търговецът не могъл да посочи обстоятелства, които да са налагали подписването на Приложение № 1 за сателитна телевизия А1 ТВ Разширен, Приложение № 1 за мобилна услуга А1 One Special 17 за номер ********** и обвързания е него Договор за продажба на изплащане, като например изтичане срока на валидност, финансова изгода или необходимост от допълнителен апарат. Въз основа на резултатите от проверката и събраните доказателства било констатирано, че търговецът не е положил дължимата грижа за възрастния потребител, довело до неговото заблуждение и притеснение, което доказва, че при упражняване на дейността си е използвал нелоялна търговска практика. Служителите на КЗП възприели, че с тези действия операторът е нарушил влязлата в законна сила Заповед № 412/08.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която му се забранява прилагането на горепосочената нелоялна търговска практика. Съставен бил АУАН № 002781/13.10.2022 г. срещу дружеството за нарушение по чл. 210в във вр. с чл. 68л от ЗЗП.

Въз основа на приетите и приобщени от въззивния съд писмени доказателствени средства, подкрепени от гласни такива, същият е стигнал до извода за безспорна установеност на нарушението, с оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, въззивния съд е потвърдил издаденото НП.

Районният съд е приел, че така издаденото наказателно постановление е материално законосъобразно, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила, а определената санкция съответства на предвиденото в закона, поради което го е потвърдил.

Решението е правилно.

Правните изводи на въззивния съд се споделят изцяло от касационната инстанция.

За да постанови решението си Районен съд – Видин е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина, установявайки обективната страна на извършеното нарушение (което в хода на съдебното следствие се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Касационният състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. Процесуалните права на касатора не са били нарушени в хода на производството пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на актосъставителя С. Й. И. не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с приетите и приобщени писмени доказателства от административно наказателната преписка. От друга страна АУАН и НП са съставени от компетентни лица, съответно съгласно заповед № 339ЛС/22.04.2015 г. /л. 26 от анд 781/23 на РС – Видин/, с която от Председателя на КЗП е определено длъжностно лице за съставяне на АУАН за РД областите Видин, Монтана и Враца, и съгласно заповед № 771/13.10.2022 г. /л. 25 от анд 781/23 на РС – Видин/ на Председателя на КЗП, с която е оправомощено лице компетентно да издава НП по ЗЗП. АУАН е връчен надлежно на представител на касатора, като в законоустановения срок са подадени възражения по него. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материално правни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения. Доводите в касационната жалба за неправилно прилагане на материалноправните и процесуални норми, са неоснователни. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Правилно първоинстанционният съд е мотивирал решението си като е посочил наличието на Заповед № 412/08.06.2015 г. на председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 7641 от 07.12.2015 г. на ВАС, с която на „Мобилтел“ (предишно наименование на „А1 България“ ЕАД) се забранява при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. С посочената Заповед на търговецът се забранява нелоялна търговска практика в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информация за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г ал. 1 от ЗЗП.

В хода на съдебното дирене са представени и две инструкции на касатора със сходно съдържание, съответно № 7/09.06.2022 г. и № 75+/28.06.2022 г. /л. 10-13 от анд 781/23 г. на РС – Видин/ във връзка със спазване и прилагане на българското законодателство, уреждащо защитата на уязвими категории потребители: хора с увреждания или в неравностойно положение, възрастни лица или лица със специфични социални потребности. Със същите се забраняват всякакви недобросъвестни действия (без да са изброени изчерпателно) спрямо лица, спадащи към уязвими групи потребители, като: прикриване на условия в договора, предоставяне на невярна и/или непълна информация, включване на допълнителни услуги в индивидуалния договор, които не са били заявени от потребителя и др. От представените инструкции касационната инстанция възприема, че при търговеца е налице създадена вътрешна организация за работата с хора от т.нар. уязвими групи, като същият възприема, че възрастните лица, какъв е случаят в процесния спор, спадат именно към тази група лица, с които служителите на оператора следва да имат специален подход при работа. С оглед изложеното настоящият състав приема за неоснователно соченото в касационната жалба, че няма как изкуствено да се ограничава дееспособността на лицето на базата на възрастта му след като няма никакви данни физическото и психичното му състояние да не позволяват правилно да възприема фактите от обективната действителност.

Касационната инстанция напълно споделя изложеното от районният съд, че единствената цел на търговеца е била сключването на сделка, независимо на каква цена за потребителя, като търговецът не се е съобразил с характерните за възрастта на потребителя особености, не му е предоставил възможност да прочете условията и документите, изготвени на компютър, които само му е предоставил за подпис на малкия таблет. Тези действия на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, като са променили икономическото поведение на възрастния потребител.

Уредба на нелоялната търговска практика се съдържа в глава ІV, раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите, която съответства на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики. Дефиницията на „търговска практика“ се съдържа в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, а именно: всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С нормата на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за извършване на нелоялна търговска практика. Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от потребители когато търговската практика е насочена към определена група потребители. „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е налице, когато в резултат на използваната търговска практика се намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика - § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 68г ал. 2 от ЗЗП установява, че търговска практика е нелоялна и в случаите когато същата е от естество да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това.

Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

Безспорно установено е по делото, че срещу касатора има издадена Заповед № 412/08.06.2015 г., забраняваща му при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП - в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение.

Събраните доказателства по делото установяват по безспорен и категоричен начин, че на 05.12.2022 г. в магазин на „А1 България“, находящ се в гр. Видин, [улица], при обслужването на клиента П. Д. П., издадената срещу дружеството заповед е била нарушена. Доказателствените средства по делото установяват по несъмнен начин и това, че потребителят П. е бил мотивиран да подпише нов договор, с определена по-висока месечна такса, за услуга, без да е имало необходимост от това, с оглед факта, че действащият му такъв не е бил изтекъл, както и за предоставянето му на нов мобилен апарат от търговеца без договорната информация за подписания от него договор да е била предоставена по начин, така че да вземе информирано решение.

По делото няма спор, че П. П. попада в групата потребители, обхванати от нарушената заповед предвид възрастта му, характеризираща се с уязвимост и доверчивост. Въпреки това спряло потребителя не е положена посочената в заповедта специална грижа за предоставянето на договорната информация по подходящ, достъпен и разбираем за него начин. Безспорно установено по делото е, че П. подписал договор на таблет, без предварително да му е била осигурена възможност и достатъчно време да го прочете. Същият се запознал със съдържанието му едва в дома си, след подписването на договора, след което посетил отново офиса на търговеца с искане да се откаже от сключените договори, където отново бил заблуден относно клаузите по договора от служител на търговеца.

Правилно касатоърт е санкциониран за извършено нарушение по чл. 210в във вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Изложените в обстоятелствената част на наказателното постановление факти съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение.

Наложеното на „А1 България“ ЕАД административно наказание е правилно определено като вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП, при отчитане конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е сторено.

Съдът намира, че делото е изцяло изяснено от фактическа и правна страна, съответно в хода на производството са събрани относими писмени и гласни доказателства, поради което липсва законово основание същото да бъде върнато на въззивна инстанция за ново разглеждане.

Настоящият касационен състав възприема изцяло доводите на въззивната инстанция за липса на основания за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Събраните по делото доказателства не установяват същото да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид. Също така и съобразно спецификата на засегнатите обществени отношения, а именно потребител от т.нар. „уязвима група“.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284 от 08.07.2024 г. постановено по АНД № 20241320200517 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 002781/31.05.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - гр. София.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М. М. – изпълнителен директор, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.