Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24. 07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на петнадесети юли
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря ДОНКА ШУЛЕВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5603
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 3952 от 08.01.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4731 по описа за 2018 г., СРС, Първо ГО, 51-ви състав, се:
ОСЪЖДА Т.А.Л. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата 1438,37
лева –3/4 от стойността на доставена топлинна енергия през периода от м.01.2015
г. до м.04.2016 г. в топлоснабден имот – апартамент
6, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, ведно със
законната лихва от 23.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
468,13 лева – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150, ал. 1 ЗЕ за сумата над 1438,37 лева до претендираните
1706,87 лева и за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г.;
ОСЪЖДА Е.Т.Л. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата 479,46 лева
–1/4 от стойността на доставена топлинна енергия през периода от м.01.2015 г.
до м.04.2016 г. в топлоснабден имот – апартамент 6, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, ведно със законната
лихва от 23.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 156,04 лева – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ за сумата над 479,46 лева до претендираните 568,96 лева и за периода от м.05.2014 г. до
м.12.2014 г.
Със същото решение СРС ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“
ЕАД срещу Т.Л. и Е.Л. за сумите 421,15
лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода
от 15.09.2015 г. до 29.11.2017 г., 51,86 лева – възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2016 г. и 11,19 лева – обезщетение за забава върху възнаграждението за
дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до 29.11.2017 г.
Решението
е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД– ищец пред СРС.
Със същата се обжалва решение № 3952 от 08.01.2019 г., постановено по гр. дело № 4731 по описа за
2018 г. на СРС, І-ГО, 51 състав, по осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; в частта, в която
последните са отхвърлени по давност. Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение в противоречие с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 32, ал.1 от
Общите условия на дружеството – въззивник. Неправилно
било прието от СРС, че вземанията са погасени по давност.
Иска се решение № 3952 от
08.01.2019 г., постановено по гр. дело №
4731 по описа за 2018 г. на СРС, І-ГО, 51 състав да бъде отменено в частта, в
която са отхвърлени като погасени по давност претенциите по исковете по чл.79,
ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски.
По тази въззивна
жалба е постъпил отговор от ответниците пред СРС - Т.Л. и Е.Л., в който отговор се
излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност на постановеното решение
в частта, в която претенциите са приети като погасени по давност.
2- Т.А.Л.
и Е.Т.Л. -ответници пред СРС. Решението се обжалва в
частта, в която са уважени предявените искове. Излагат се доводи за
неправилност на решението в тази му част. Посочено е, че липсват доказателства,
че ответниците са потребители по смисъла на ЗЕ.
Иска се решение № 3952 от
08.01.2019 г., постановено по гр. дело №
4731 по описа за 2018 г. на СРС, І-ГО, 51 състав да бъде отменено в частта, в
която са уважени исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендират
разноски.
По тази въззивна
жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС. В течение на производството се
излага становище за неоснователност
на въззивната жалба.
Третото лице-помагач- „Б.” ООД не взема становище по въззивните жалби.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 15.01.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 22.01.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са отхвърлени като погасени по давност претенциите по исковете по чл.79,
ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
2- Т.А.Л. и Е.Т.Л. -ответници пред СРС:
За обжалваното решение всеки един
въззивник е бил уведомен на 14.01.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 28.01.
2019 г., следователно същите е в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са уважени исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
По доводите във въззивните жалби:
Въззивната инстанция намира, че
първо следва да бъде разгледан доводът на ответниците пред СРС дали същите са потребители на топлинна енергия.
Действително, всеки един от
ответниците с отговора по исковата молба е направил възражение, че не е доказано
наличие на облигационно отношение с ищцовото
дружество.
За да достигне до този извод СРС
се е позовал на представената о делото молба от банка „ДСК“,удостоверение за
наследници на Т.А.Л., списък на собствениците, живущи в сградата, където се
намира процесния топлоснабден имот, в който Т.А.Л. се
била подписала като собственик на ап.6, както и обстоятелството, че ответниците
са представили с отговора по исковата молба фискални бонове за плащане на суми
за отопление на процесния топлоснабден имот. Направените
от ответниците плащания, както и волеизявлението им в отговора по исковата
молба, че са заплатили претендираните суми, СРС е квалифицирал като признание
на факта, че същите са задължени по договор
за доставка та топлинна енергия.
Настоящата инстанция приема за
правилен извода на СРС, че ответниците са потребители на топлинна енергия.
Действително, ответницата Т.А.Л.
е подписала като собственик на процесния ап.№ 6, списъка на собствениците в
сградата, във връзка със сключването на договор с ФДР /сега трето лице помагач
на страната на ищеца/, виж л.12.
Ответниците са наследници на Т.А.Л.,
починал на 20.02.2014 г., съответно Т.А.Л./съпруга/ и Е.Т.Л. /дъщеря/.
С оглед уточнението на исковата
молба, направено на 23.03.2018 г. сумите са претендирани при квоти за
преживялата съпруга от ¾ и за дъщерята – ¼ и по този начин са
присъдени от СРС.
С молбата си от 21.06.2018 г.
/л.66/ ответниците са направили възражение, че не дължат претендираните от
ищеца суми, тъй като са заплатили същите; представени са и фискални бонове /37
бр./.
Въззивната инстанция споделя
извода на СРС, че факта на плащане на тези суми сам по себе си представлява
признание на облигационната връзка по доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. Още повече, че самите ответници са
представили и вх.№ на молби от 12.01.2018 г., с които твърдят да са отправили
възражение пред ищцовото дружество, че сумите са
погасени по давност /л.86 и л.88/.
Сградата в която се намира имота
е топлоснабдена. Последното се установява от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
От представените от третото лице
помагач поделото доказателства, се установява, че потребителят е осигурил
достъп на ФДР за отчет на ИРРО, както и главните отчети са подписани.
За процесния период – 01.05.2014
г.- 30.04.2016 г. в жилището е имало четири бр. монтирани радиатора с 4 топлоразпределителя и 1 бр. лира с ИРРО в банята. В имота не
се ползува топлинна енергия за БГВ. Стойността на реално потребената
ТЕ е изчислена съобразно действащите нормативни актове за периода.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че платежните документи,
представени от ответниците, касаят периода след м.04.2016 г. Само един от
документите е относим за процесния период, а именно
за заплатена главница в размер на 100 лв. по фактура № ********** от 30.07.2015
г. Вещото лице не е констатирало други плащания от потребителите на топлинна
енергия за процесния период.
Стойността на задължението след
съобразяване на резултата от изравнителните сметки е 2 375,02 лв. , което
е видно от заключението на СТЕ /л.106 по делото пред СРС/.
Заключенията не са били оспорени
от нито една от страните по спора. СРС е кредитирал тези заключения и е
определил като дължим размер сумата от 2275,02 лв., т.е. с отчитане на
стореното плащане.
Относно възражението на ответниците /пред СРС/ за давност:
Действително, такова възражение е
било направено от всеки един от длъжниците с отговора по исковата молба.
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.
СРС се е позовал на чл.33, ал.1
от ОУ на ищцовото дружество, съгласно които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат ежемесечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на сметките на интернет
страницата на дружеството, т.е. била необходима покана. Затова приложимо било
правилото на чл.114, ал.2 ЗЗД. В случая давността била прекъсната с
предявяването на исковата молба, което било станало на 23.01.2018 г. При
прилагането на приетото в ТР № 3 от 2012 по тълк.д.№
3/2011 г. СРС е достигнал до извода, че вземанията станали изискуеми три години
преди датата на подаване на исковата молба - 23.01.2018 г. са погасени по
давност или тези за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г. За непогасени по
давност са приети вземанията за периода м.01.2015 г.- м.04.2016 г., които възлизали
в размер на 2017,83 лв. като същата включвала сумата по изравнителната сметка
за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г. При отчитане на стореното плащане,
резултатът възлизал на 1917,83 лв. или при съобразяване с квотите, съответно
задължение за Т.Л. в размер на 1438,37 лв. и за Е.Л. – 479,46 лв. За периода
м.05.2014 г. до м.12.2014 г. и за сумата над 1438, 37 лв. до претендираните
1706,87 лв. по отношение на ответницата Т.Л. и за сумата над 479,46 лв. до
568,96 лв. по отношение на Е.Л., претенциите са отхвърлени като неоснователно
поради погасяването им по давност.
Въззивната инстанция приема, че
СРС е приложим правилно правилата на ОУ на ищцовото
дружество като е съобразил кои от тях са действали за всеки един от периодите.
Общите фактури на които се позовава въззивникът не са приложени по делото. Дори
да приемем, че тази за периода м.05.2013 г.- м.12.2014 г. е със срок за плащане
15.09.2015 г., то видно от индивидуалната справка, представена от ФДР/л.90/
резултатът по изравнителната сметка е сума за получаване от потребителя. В този
смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза по отговора на
въпрос № 3, л.106 поделото пред СРС.
При това положение
първоинстанционният съд правилно е приложил института на давността.
Следователно, решението в частта, в която са отхвърлени
претенциите на ищеца /пред СРС/ по чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение на главницата,
представляваща стойност на потребената топлинна
енергия, е правилно.
По отношение претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е приложил ОУ на ищцовото дружество в сила от 12.03.2014 г. и по-конкретно
чл.33, ал.4 в смисъл, че обезщетение за забава се начислява върху задълженията
по чл.32,ал.2, които не са изплатени в срок, т.е. само върху общо дължимата
сума за съответния отчетен период на база изготвената изравнителна сметка. СРС
е достигнал до извода, че не се дължи лихва за забава върху месечните прогнозни
сметки. Ищецът не бил доказал кога са публикувани сметките за отоплителните
периоди 2014- 2015 г. и 2015 – 2016 г., поради което не било възникнало
задължение за обезщетение за забава. Освен това вземанията за периода м.05.2014
г.- м.12.2014 г. били погасени по давност като СРС се е аргументирал с чл.119 ЗЗД. Вземането за сумата в размер на 421,15 лв. , представляващо лихва за
забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 29.11.2017 г. е прието като недоказано и затова искът е отхвърлен
като неоснователен.
Въззивната инстанция споделя
изводите на СРС поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Видно от доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определение от 22.06.2018 г. /л.55 по делото пред СРС/, изрично е
указано на ищеца, че следва да ангажира доказателства кога ответниците са
изпаднали в забава, както и кога сметките са били публикувани на
интернет-страницата на дружеството, за което изрично му е указано, че не сочи доказателства.
Такива доказателства не са били ангажирани в течение на производството.
Решението в тази му част – по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно стойността на услугата за
дялово разпределение в размер на 51,86 лв. за периода м.05.2015 г. до м.04.2016
г. и лихвата за забавеното му издължаване в размер на 11,19 лв., изтекла за
периода 01.07.2015 г. до 29.11.2017 г. , СРС е отхвърлил претенциите като се е
позовал на чл.16, ал.2 ЗЗД; същите били и недоказани.
Във въззивната жалба на ищеца
/пред СРС/ липсват оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта за
услугата дялово разпределение и съответно лихвата за забавеното му издължаване
поради което с разпореждане от 15.07.2019 г. е прието, че в тази му част решението на СРС като необжалвано е влязло в сила, виж л.28 от
настоящето в.гр.д.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в обжалваното си част решение № решение №
3952 от 08.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 4731 по описа за 2018 г. следва да
се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора решението
е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3952 от 08.01.2019 г., постановено по гр.д.№
4731 по описа за 2018 г., в частта, в
която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.А.Л. и Е.Т.Л., искове по чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД /за законна
лихва/, както и в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ за сумата над
1438,37 лева до претендираните 1706,87 лева и за
периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г. срещу Т.А.Л.; иска
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ за сумата над 479,46 лева до претендираните 568,96 лева и за периода от м.05.2014 г. до
м.12.2014 г. срещу Е.Т.Л., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
„Т.С.“ ЕАД срещу Т.Л. и Е.Л. за сумите
421,15 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 29.11.2017 г., както и в частта за разноските.
Решението
е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: