Решение по дело №18/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20227200700018
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 4

гр. Русе, 01.03.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 24 февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                СЪДИЯ: Спас Спасов

при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 18 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д.В.Н. с адрес ***, подадена чрез адв. М., против Национална агенция за приходите – София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че с разпореждане изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г., постановено по изп. д. № 18150005624/2015 г. на ТД на НАП Варна – офис Русе публичният изпълнител е разпоредил постъпилата сума в нарушение разпоредбите на ДОПК. Това разпореждане е било обжалвано пред директора на ТД на НАП – Варна, който със свое решение № 269/05.09.2019 г. е потвърдил разпореждането. При обжалването са били направени разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за наетия от жалбоподателя адвокат. При обжалването по съдебен ред е било образувано адм. д. № 706/2019 г. по описа на АС – Русе, по което с решение № 2 от 28.01.2020 г.е отменено решение №  269/05.09.2019 г. на в.и.д. директор на ТД на НАП – Варна и разпореждане изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г. С решението си административният съд е присъдил от претендираните разноски (за административната фаза на процеса и за съдебно обжалване) само тези, сторени в съдебното производство по обжалване на административния акт.

Иска се Национална агенция за приходите – София да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на отменено с влязло в сила решение разпореждане  изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г., постановено по изп. д. № 18150005624/2015 г. на ТД на НАП Варна – офис Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019 г., датата на подаване на жалбата срещу разпореждането до директора на ТД на НАП Варна, до окончателно изплащане на сумата. Претендират се разноски за съдебното производство.

Ответникът по исковата молба – Национална агенция за приходите – София, чрез юрк. Г., оспорва иска като неоснователен. Сочи, че по изпълнителното дело са постановени над 20 разпореждания за разпределение на суми срещу които пред АС – Русе са образувани над 10 дела с искане за заплащане на тази сума от 300 лв. Сочи се, че сумата от 300 лв. е несъразмерна с предвиденото в чл. 10, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. алтернативно оспорва се размерът на иска за сумата над 200 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност досежно претендираните от ищеца разноски, направени в съдебното производство.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе дава мотивирано заключение за основателност на исковата молба като сочи, че претенцията е доказана до размера на конкретните разноски, ведно с лихвата от влизане в сила на решението на административния съд.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява следното:

На 01.07.2019 г. е било издадено от публичен изпълнител разпореждане за разпределение на плащане с изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г.във връзка с постъпили суми по изпълнително дело № 18150005624/2015 г. на ТД на НАП Варна – офис Русе, образувано срещу Д.В.Н..

Срещу разпореждането е била подадена жалба по административен ред на 22.08.2019 г. с вх. № 19549, подписана от адв. Анатоли Станев (л. 10) и същата е била оставена без уважение с решение № 269/06.09.2019 г. на в.и.д. директор на ТД на НАП – Варна. Последното е било обжалвано пред Административен съд – Русе като по жалбата е образувано адм. 706/2019 г. (приложено по настоящото дело). С решение № 2/28.01.2020 г. по адм. д. № 706/2019 г. на АС – Русе съдебният състав е отменил с окончателен съдебен акт решение № 269/05.09.2019 г. и разпореждане изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г. на публичния изпълнител, издадено по изп. д. № 18150005624/2015 г. на ТД на НАП Варна – офис Русе.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е настъпило също в гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.

Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно разпореждане с изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., потвърдено от решаващия орган при обжалването по административен ред.

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

 Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

 Разпореждане с изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г., издадено по изп. дело № 18150005624/2015г., се издава по реда на ДОПК и безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Неговият издател - публичният изпълнител е административен орган и по това също няма спор. Съгласно чл. 226, ал. 1 от ДОПК при упражняване на правомощията си той издава постановления и разпореждания.

Съгласно чл. 210, ал. 2 от ДОПК принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител, съответно и разпределението на събраните суми, когато не са достатъчни да погасят всички задължения - чл. 219 от ДОПК.

 Не е спорно, че с влязло в сила на решение № 2/28.01.2020 г. по адм. д. № адм. 706/2019 г. Административен съд - Русе е отменил решение № 269/05.09.2019 г. и разпореждане изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г., издадено от публичния изпълнител по изп. д. № 18150005624/2015 г. на ТД на НАП Варна – офис Русе.

В случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Налице е и втората предпоставка – наличие на вреда. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред административния орган. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е било договорено възнаграждение в размер на 300 лв., което е било изплатено изцяло в брой, респ. в тази си част договорът има характер на разписка.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ДОПК за оспорване на актове по административен ред пред горестоящия/решаващия орган, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на акт на публичния изпълнител се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. След като няма разпоредби относно реда за присъждане на разноски във фазата на административното оспорване на административния акт за оспорващия съществува възможността за предявяване на иска по чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл са и решение № 3875/18.03.2011 г. по адм. д. № 10054/2010 г. на ВАС, решение № 1669/22.02.2022 г. По адм. д. № 7427/2021 г.на ВАС, решение  853/01.02.2022 г. по адм. д. № 5940/2021 г.на ВАС и др.

Настоящият състав счита обаче, че липсва третата кумулативна предпоставка за основателността на иска, а именно причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно разпореждане на публичния изпълнител и понесената вреда.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

В настоящия случай се претендира обезвреда за имуществена вреда причинена от издадено по реда на чл. 226, ал. 1 от ДОПК разпореждане за разпределение, което е било обжалвано по административен ред, по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. За обжалването на издаден акт по изпълнителното дело е бил ангажиран адвокат, видно от самата жалба до директора на ТД на НАП (л. 10 от приложеното дело), така и от приобщения договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г. В предмета и основанието на представения договор е вписано, че същият е за „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на разпореждане по ИД 18150005624/2015 на ГД НАП Варна – офис Русе“, без да бъде посочено срещу кое точно разпореждане е насочена адвокатската защита, респ. по което ще се предостави адвокатската услуга. Пълномощното е за процесуално представителство пред директора на ТД на НАП – Варна за защита по изп. д. № 18150005624, като в стандартизираната бланка е вписано допълнително, че се „обжалва разпореждане за разпределяне на платени суми по изпълнителното дело“.      При тези данни съдът намира, че пълномощното е за общо процесуално представителство по изпълнителното дело, без означение по защитата срещу кое точно разпореждане се предоставя адвокатската защита. Така формулирано основанието за осъществяване на процесуална защита не може да обоснове извод, че изплатеният адвокатски хонорар от 300 лева е за представителство именно по оспорване на разпореждане изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г. По арг. от чл. 226, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител издава разпореждания, респ. те биха могли да бъдат повече от едно по повод образувано изпълнително дело, поради което не може да се приеме, че по изпълнителното дело е издадено само едно разпореждане и това е именно разпореждане изх. № С190018-125-0188826/01.07.2019 г., по което е оказана адвокатска защита.

Следователно, не може да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лева представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от отмененото разпореждане на публичния изпълнител. С оглед изложеното, съдът намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

За пълнота съдът следва да посочи, че дори искът да бе доказан и основателен, то искането за присъждане на законна лихва върху главницата би било също основателно, но не от сочената в петитума на ИМ дата от подаване на жалбата.  Ищецът претендира тази лихва от датата на подаване на жалбата срещу разпореждането до директора на ТД на НАП - Варна.

Съгласно т. 4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр.д. №3/2004 г., вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Следователно от влизане в сила на решението, с което се отменя като незаконосъобразен съответния административен акт, в случая това е решението по адм. дело № 706/2019 г. по описа на АС-Русе, влязло в сила на 28.01.2020 г., държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. 

Воден от изложеното и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Русе, II-ри състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.В.Н., със съдебен адрес:*** иск против Национална агенция за приходите – София, с правно основание  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.В.Н., със съдебен адрес:*** да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

                  

                            СЪДИЯ: