Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
23.11.2015г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
21.10. |
Година |
2015 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
М.
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Р.Д. |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
369 |
по
описа за |
2015 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 200 от КТ.
Предявена е искова молба от Е.В.Х. ***, в която сочи, че с трудов договор № 9/26.03.2008г. бил назначен на длъжност „зидаромазач“ при ответника. Трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 71, ал.1 от КТ , със заповед №10/07.05.2008г..
Сочи, че на 29.04.2008г. в изпълнение на възложената му от ответника работа претърпял травматично увреждане – химично изгаряне на двете очи с гипсова мазилка.
Същият ден в екип със С.А.К. и Е. В.Х. били изпратени от „Титан-Строй“ЕООД гр.Кърджали на строителния обект на „Юнайтед менажерс интернешънъл“ООД в гр.София. За осъществяване на дейността по полагане на мазилка извършвали действия и проби на турбозолна машина. Ищецът държал пистолета, а С.А.К. пуснал машината. Около 16.00 часа маркучът, свързващ пистолета с машината се извадил и разтвор от мазилка попаднал в двете му очи. Наложило се управителят на „Юнайтед менажерс интернешънъл“ООД – А.Х. да го закара с личния си автомобил в МБАЛ „Царица Йоанна“ гр.София за оказване на медицинска помощ. Описаната фактическа обстановка се потвърждавала и от протокол №49/16.05.2009г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 29.04.2008г., изготвен от НОИ, СУ „СО“.
Същият ден го приели в Клиниката по Офталмология на МБАЛ „Царица Йоанна“ с диагноза „Химично изгаряне на корнея и Конюнктивален сак на дясно и ляво око“, където останал 19 дни, до 17.05.2008г.. След малко повече от седмица получил болки в дясното око, дразнене от светлина и сълзене, за което потърсил медицинска помощ и на 26.05.2008г. постъпил отново в Клиниката. Отново му била проведена терапия /местна и обща антибиотична, резорбативна, кортикостероидна и противовъзпалителна терапия/. На 13.06.2008г. бил изписан.
Като пострадало лице от трудова злополука подал декларация за трудова злополука с вх. № 59/02.10.2008г. до РУ“СО“-Кърджали. С разпореждане №12/08.06.2009г. РУ“СО“-Кърджали приело станалата с него злополука за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО.
Осигурителят „Титан –Строй“ЕООД обжалвал издаденото разпореждане. С решение №8277 от 13.06.2011г., постановено по адм. дело № 15024/2010г. по описа на ВАС, съдът оставил в сила издаденото разпореждане.
На 19.01.2009г. се явил пред специализирана ТЕЛК „Очни болести“ гр.Пловдив, която с Експертно решение №0177 от заседание №011, проведено на 19.01.2009г. му определила 20% ТНР. От експертното решение било видно , че се касае за „Силно намалено зрение на дясното око, дължащо се на роговична мътнина след химическо изгаряне с вар и запазено централно и периферно зрение на ляво око.“
Сочи, че през следващите години , здравословното му състояние не се подобрило, а напротив – влошило се драстично.
На 22.05.2012г. отново се явил пред специализирана ТЕЛК „Очни болести“ – гр.Пловдив, която с ЕР №1609 от заседание №096, проведено на 22.05.2012г., увеличила процента на неработоспособност, като му определила 52% ТНР, за срок от 3 години и причини за инвалидност - трудова злополука. От експертното решение било видно, че се касаело за „Практическа слепота на дясното око, дължащо се на потъмнена роговица, с фина васкуларизация в периферията, след изгаряне с вар, при нормална зрителна острота на лявото око“, както и че за настъпилото увреждане била призната причинна връзка с настъпилата на 29.04.2008г. трудова злополука. Към настоящия момент бил пенсионер, с отпусната лична пенсия за инвалидност , поради трудова злополука и професионална болест.
В резултата на претърпяната трудова злополука получил практическа слепота на дясното око. В момента на попадане на варовия разтвор в очите изпитал неописуема болка. Болки изпитвал както по време на лечението си в болницата, така и след изписването му от нея. Изпитвал неистов страх и ужас само при мисълта , че на тази млада възраст, едва 24 годишен, щял да ослепее за цял живот. За жалост страховете му се сбъднали и към настоящия момент зрителната функция на дясното око била отпаднала. Загубата на зрението на дясното око го карала да се чувства половин човек. От една страна това довело до ограничаване на периметъра на полезрението му, което го карало да се чувства несигурен в заобикалящата го среда, до естетическото загрозяване на външния му вид, водещо до понижаване на самочувствието му на добре изглеждащ млад мъж. От друга страна – силно била ограничена възможността му да си намери работа, тъй като „очен травматизъм и запрашеност“ били противопоказни условия на труд за увреждането, което получил и професията , която имал.
Вследствие на така описаната трудова злополука и настъпилите безвъзвратни, негативни последици за здравето му, завинаги бил лишен от възможността да упражнява професията си на „зидаромазач“, да се развива и усъвършенства в избраната от него сфера – строителството, както и от възможността да осигурява занапред финансовата издръжка на семейството си.
С оглед изложеното счита , че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на обективната безвиновна и гаранционно-обезпечителна отговорност на „Титан-строй“ ЕООД по чл. 200 от КТ, тъй като с увеличаване на процента на трайно намалена работоспособност от 20% на 52% с ЕР №1609/22.05.2012г. на ТЕЛК „Очни болести“ гр.Пловдив, било налице констатирано влошаване на здравословното му състояние, а именно: прогресиращо , от силно намалено зрение на дясното око в практическа слепота на същото око.
В тази връзка, за ищеца възникнал правен интерес да му бъде изплатено от ответника обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в отежняване на здравословното му състояние , а именно: практическа слепота на дясното око, което е в пряка и непосредствена причинна връзка с уврежданията, причинени му от настъпилата на 29.04.2008г. трудова злополука.
За така констатирания ексцес ответникът му дължал обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на констатираното влошаване с ЕР№1609/22.05.2012г. на Специализирана ТЕЛК „Очни болести“ гр.Пловдив – 22.05.2012г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител, както и в представена писмена защита поддържа исковата молба.
Ответникът „Титан-Строй“ гр.Враца с ЕИК *** в представения по делото отговор оспорва исковата претенция, като излага подробни съображения.
Съдът, като обсъди доказателствата , приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представено заверено копие на трудовата книжка на ищеца се установява, че за периода от 27.03.2008г. до 07.05.2008г. същият е работил в ответното дружество „Титан-Строй“ ЕООД на длъжността „зидаромазач“.
От Разпореждане №12/08.06.2009г. на РУ“СО“ гр.Кърджали се установява, че със същото е прието на основание чл.60, ал.1 от КСО, че декларираната злополука с вх.№59 от 02.10.2008г. на РУСО , станала на 29.04.2008г. с Е.В.Х. с ЕГН **********, е приета за трудова злополука. В същото разпореждане трудовата злополука се описва като настъпила по следния начин: при извършване на действия и проби на турбозолна машина на строителен обект УПИ четири 968,895 кв. 20м. Витоша ВЕЦ Симеоново по време на механично полагане на разтвор мазилка , маркучът, свързващ пистолета с машината се изважда и разтвор от мазилката попада в очите на пострадалия , вследствие на което той получава химично изгаряне. По повод обжалване на разпореждането от осигурителя „Титан – Строй“ ЕООД , било издадено решение №8277/13.06.2011г. по адм. дело №15024/2010г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила разпореждане №12 от 08.06.2009г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО, с което е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО злополуката , станала на 29.04.2008г. с Е.В.Х..
Установява се, че на 19.01.2009г. ищецът се явил пред специализирана ТЕЛК „Очни болести“-гр.Пловдив, която с Експертно решение №0177 от заседание №011, проведено на 19.01.2009г. , му определила 20% ТНР. От експертното решение е видно, че се касае за „силно намалено зрение на дясното око, дължащо се на роговична мътнина след химическо изгаряне с вар и запазено централно и периферно зрение на ляво око“.
От ЕР №1609 от заседание 096 от 22.05.2012г. на Специализирана ТЕЛК „Очни болести“ –Пловдив, се установява, че по повод извършването на преглед за преосвидетелстване, на ищеца е определена 52% ТНР, за срок от три години, с водеща диагноза Левкома /адхерентна/ и описание на състоянието: практическа слепота на дясното око, дължаща се на помътнената роговица, с фина васкуларизация в периферията, след изгаряне с вар при нормална зрителна острота на ляво око. Краен 52% ТНР с призната причинна връзка трудова злополука , видно от разпореждане на НОИ Кърджали №12/08.06.2009г..
От показанията на св. Г.М.К. , съпруга на ищеца, се установява, че съпругът й претърпял трудова злополука през 2008г., когато работел във фирма „Титан-строй“. Тогава съпругът й бил командирован в София. Вечерта й се обадил и й казал , че претърпял трудова злополука. На следващия ден заминала за София и го видяла с превръзка на двете очи. Казвал й , че много го боляло окото и главата. Чувствал се много зле. Почти месец лежал в болницата. Стоял на тъмно постоянно , не искал дневна светлина, не искал шум , не искал да се пуска телевизора. Почти пет месеца не свалили черното одеало от прозореца. Не искал хора при себе си. Станал много нервен и агресивен. Денем почти не излизал навънка, а вечерно време ако излизал бил с очила. Повече от година си бил в къщи и не можел да работи. Към настоящия момент нямал никакво подобрение, дори се влошавал. Все повече го боляла главата, очите му сълзели, променил се и цвета на окото му. Не виждал с дясното око, а с лявото виждал отчасти.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, извършена въз основа медицинска документация и преглед на лицето, се установява, че към датата на трудовата злополука / 29.08.2008г./ пациентът получил химическо изгаряне и е с регистрирано зрение на дясно око 0.01% , тоест 1% от нормалната зрителна острота. При изписването е отразено зрение на дясното око 0.6%-0.8% /60-80%/. В експертно решение № 0177 от заседание №011, проведено на 19.01.2009г. на ТЕЛК“ Очни болести“ гр.Пловдив е отразена следната констатация: силно намалено зрение на дясно око, дължащо се на роговична мътнина, след химическо изгаряне с вар. Роговичната левкома /мътнина/ е следствие от химично изгаряне. От извършения на 21.08.2015г. преглед се установило левкома /трайно помътняване/ на роговицата на дясно око и зрителна острота на същото око 0.02%, тоест 2% от нормалната зрителна острота. Зрителната острота на дясното око към момента – 0.02 е значително по-ниска от регистрираната при дехоспитализацията на пациента след злополуката. Не можело да се направи сравнение със здравословното състояние на лицето към датата на експертно решение №0177/19.01.2009г. на ТЕЛК „Очни болести“ гр.Пловдив, тъй като не била отразена зрителната острота на дясното око. Пациента е с трайно помътнена роговица и намалена зрителна острота на дясното око 0.02, което се равнявало на практическа слепота, настъпила в резултат на претърпяното химическо изгаряне. Началния момент на влошаване на здравословното състояние на Е.В.Х. е денят на злополуката – 29.04.2008г.. За последващото влошаване на зрителната острота било възможно да се говори от 23.04.2012г., от която дата е издаден амбулаторен лист с посочване на 2% зрителна острота. Означението в амбулаторните листи „НК“ означавало , че състоянието не е рефракционна аномалия, тоест не било нещо, което може да се коригира с диоптър, нито с контактни лещи. В случая било възможно да се направи трансплантация на роговицата. Проследявайки хронологически влошаването на зрението на ищеца, същото настъпва вследствие на химическото изгаряне, което изгаряне е с основен химичен агент и тъй като изгарянето с основа от втора, трета степен в повечето случаи протича по този начин с влошаване в състоянието , докато се образува белег , /все едно да зарасне една рана/, в този момент състоянието вече се стационира. Цялата роговица е помътнена, защото вече е оздравяла, но на практика се губи зрението. Два процента означава, че пациента брои пръсти от един метър и за това се казва, че е практически сляп с дясното око. Влошаването на състоянието, което се е получило е нормален физиологичен процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявени са в обективно съединение искове по чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на влошеното здравословно състояние на ищеца – ексцес, явяващ се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с уврежданията, причинени му при настъпилата на 29.04.2008г. трудова злополука , което обезщетение претендира в размер на сумата от 50 000 лева , и законни лихви върху обезщетението , считано от 22.05.2012г. – датата на ЕР №1609/22.05.2012г. на Специализираната ТЕЛК „Очни болести“ гр.Пловдив до окончателното изплащане.
По делото се установи по безспорен начин, че ищецът е претърпял на 29.04.2008г. трудова злополука, когато като работник в ответното дружество „Титан-строй“ ЕООД на длъжността „зидаромазач“, при извършване на действия и проби на турбозолна машина на строителен обект УПИ четири 968,895 кв. 20, м. Витоша ВЕЦ Симеоново по плана на гр.София, по време на механично полагане на разтвор мазилка , маркучът, свързващ пистолета с машината се извадил и разтвор от мазилката попаднал в очите на ищеца , вследствие на което получил химично изгаряне. Последвало лечение около месец и половина в Клиниката по Офталмология на МБАЛ „Царица Йоанна“ гр.София. На 19.01.2009г. след преглед на ищеца било издадено Експертно решение №0177 от заседание №011, проведено на 19.01.2009г. , като му е била определена 20% ТНР. От експертното решение е видно, че се касае за „силно намалено зрение на дясното око, дължащо се на роговична мътнина след химическо изгаряне с вар и запазено централно и периферно зрение на ляво око“.
След нов преглед на ищеца, извършен по повод заявени от него оплаквания за влошаване на здравословното му състояние, отразени за първи път в амбулаторен лист от 23.04.2012г. и преосвидетелстване, е било издадено ЕР №1609 от заседание 096 от 22.05.2012г. на Специализирана ТЕЛК „Очни болести“ –Пловдив, с което са му определени 52% ТНР, за срок от три години, с водеща диагноза Левкома /адхерентна/ и описание на състоянието: практическа слепота на дясното око, дължаща се на помътнената роговица, с фина васкуларизация в периферията, след изгаряне с вар при нормална зрителна острота на ляво око. От извършен на 21.08.2015г. преглед на ищеца по повод назначената по делото СМЕ, се установява, че ищеца е с трайно помътнена роговица и намалена зрителна острота на дясното око от 0.02, което представлява практическа слепота с дясното око. От показанията на вещото лице се установи също така, че този процес е необратим , както и че получилото се влошаване в състоянието на окото представлява нормален физиологичен процес, при който роговицата оздравява, но на практика се губи зрението. Понастоящем ищецът е практически сляп с дясното око.
От показанията на св. Гюлер Кабакчиева – съпруга на ищеца, се установи , че същият е търпял силни болки и страдания в окото и главата, както по време на основното му лечение в болницата в гр.София , така и след това, като такива търпял и понастоящем, очите му сълзели и имал болки в главата. Отделно от това, станал много нервен и агресивен. Повече от една година си стоял вкъщи и не можел да работи. Не искал хора при себе си, почти не излизал навън, а ако го правел, било предимно вечерно време. Изпитвал и неудобство от получилото се загрозяване.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ, безспорно се установи, че здравословното състояние на ищеца след проведеното му основно лечение, е продължило да се влошава прогресиращо и от силно намалено зрение на дясното око е преминало в практическа слепота на същото око. По делото се събраха и безспорни доказателства за претърпените от ищеца в резултат на настъпилия ексец неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания в областта на окото и главата, сълзене на очите, психически дискомфорт, нервност , стрес, чувствал се половин човек, ограничаването на периметъра на полезрението му го карало да се чувства несигурен в заобикалящата го среда, понижило се самочувствието му на добре изглеждащ млад мъж, изпитвал притеснения за бъдещата си трудова реализация. Следва да се отчете също така обстоятелството, че тези страдания обхващат един продължителен период от време при засилен интензитет.
Същевременно, съдът отчита обстоятелството, че по делото не се установи съпричиняване от страна на ищеца, както за настъпване на трудовата злополука, така и за последващия ексцес. Напротив – установи се , че влошаването на здравословното състояние на ищеца след първоначалното увреждане на окото чрез химическо изгаряне с основа, представлява нормален физиологичен процес, при който роговицата оздравява, но на практика се губи зрението.
Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговаря за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Тази отговорност е безвиновна и обективна, и по същество представлява законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя на принципа „комуто облагите – нему и тежестите“. Константна е съдебната практика, че тази отговорност обхваща и случаите на ексцес – тоест на вреди, настъпили вследствие влошаване здравословното състояние на лицето и намиращи се в причинна връзка с трудовата злополука. Константна е съдебната практика и по отношение на обстоятелството, че вземането за заплащане на обезщетение за вреди от ексцес не се погасява по давност, макар вземането за основното страдание да е погасено по давност. Също така в т.10 от Постановление №4/1975г. на Пленума на ВС е предвидено, че вземането за обезщетение за влошено здравословно състояние е изискуемо от момента на влошаването, както и че това следва от разпоредбите на чл. 114 от ЗЗД, като от този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
В настоящия казус експертното заключение на ТЕЛК №1609 от 22.05.2012г. се явява правопораждащият факт, от който се черпят права и то има двойствено значение – от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно намалена работоспособност, а от друга – е официален удостоверителен документ за установените в него факти и обстоятелства, в частност за промяната в здравословното състояние на ищеца и наличието на причинна връзка между трудовата злополука и уврежданията при ексцеса. Исковата молба е предявена на 23.03.2015г. , тоест в рамките на тригодишния срок по чл. 358, ал.1 , т.3 от КТ и претенцията не е погасена по давност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че иска за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди вследствие на настъпилото влошаване на здравословното му състояние, е основателен и доказан. Конкретният размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен по справедливост и съобразявайки константната съдебна практика, като преценявайки и конкретните факти по делото, съдът намира , че следва да бъде определен в размер на сумата от 20 000.00 лева. Този размер на обезщетението съдът преценява, че съответства на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и ще възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на влошаване на здравословното му състояние, вследствие непозволеното увреждане. Прочие, в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева , искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва върху сумата от 20 000 лева да се присъди и законна лихва, считано от 22.05.2012г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 800.00 лева , както и направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в размер на 200.00 лева, а на ищеца - направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на сумата от 1 000 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Титан-Строй“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А.Х. ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Х. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.С. *** сумата от 20 000.00 /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Е.В.Х. в резултат на влошаване на здравословното му състояние-ексцес, констатиран с ЕР №1609 от заседание 096 от 22.05.2012г. на Специализирана ТЕЛК „Очни болести“–Пловдив, което влошаване е в причинно следствие с настъпилата на 29.04.2008г. трудова злополука , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на 1 000.00 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 от КТ в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 50 000.00 лева , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Титан-Строй“ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А.Х. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна
такса върху присъдената сума в размер на 800.00
лева , както и направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в
размер на 200.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: