Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 25.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 130 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ц.Х.Ц.,***, против Решение №
36/09.05.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
30/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0323-000760 от 21.12.2021г., издадено от Началник Група към
ОД на МВР-Шумен, РУ - Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 483, ал. 2 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на Ц.Х.Ц. е наложено
административно наказание „глоба“в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е налице противоречие между
словесното описание на деянието в акта и в НП и дадената му правна квалификация,
което ограничава правото му на защита. Релевира доводи за допуснато нарушение
при съставяне на акта, свеждащо се до изготвянето му при несъобразяване на
изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Жалбоподателят счита за неправилен и
извода на съда, че актът е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. По
изложените съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него НП, като претендира и присъждане на разноски. Представя
писмени бележки чрез адвокат Д.С.при Адвокатска колегия - Варна, в които
поддържа изложените съображения, като навежда и доводи за липса на
компетентност на актосъставителя и на АНО. Отправя претенция за присъждане на
разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, началник
група към ОД на МВР – Шумен, РУ – Велики Преслав, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба и моли
за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.10.2021г., свидетелката
А., пътувала заедно със свой познат – жалбоподателят Ц.Ц. с управляван от същия
автомобил – „***“ с чужд рег. номер, в посока от гр. Шумен към с. Риш.
Преминавайки през с.
Веселиново преди пешеходната пътека на централната улица „Брестова“ имало спрял
тир, като водачът Ц. предприел изпреварване на същия, при което автомобилът не
успял да спре, за да избегне сблъсък с преминаващо по пешеходната пътека дете –
първокласник и ударил същото. Свидетелката Д.– очевидец на случилото се,
застанала пред спрелия автомобил и казала на шофьора да отбие встрани от пътя,
както и направил. Жалбоподателят отишъл при детето, интересувайки се от
състоянието му и нуждата да го закара в Бърза помощ, но същото отказало.
Междувременно случилото
се било съобщено на тел. 112. Докато чакали идването на полицейските служители,
на мястото където бил автомобила пристигнал с кола братът на момчето, което
придружавало първокласника и баща на същия, носейки дървена пръчка в ръка и се
отправил към автомобила на жалбоподателя заедно с други мъже, като се стигнало
и до физическо съприкосновение. Тогава жалбоподателят рязко тръгнал, при което
ударил свидетелката Д.и се отдалечил от мястото в посока – с. Риш.
На място пристигнали
полицейски служители, като свидетелят Г. установил единствено свидетелката Д., която
подробно му разказала случилото се преди идването им, както и детето
придружавало удареното момче и снел обяснения на двамата. Междувременно бил
установен водачът на автомобила, който същия ден, заедно със А. лично отишъл в
РУ -Велики Преслав, където обяснения дали както същите, така и М.М.– ударното
дете и баща му – А.А..
Свидетелят Г. изготвил и
Докладна записка по случая, като на 17.11.2021г. бил съставен и Протокол за ПТП
– невръчен на жалбоподателя, а на 08.12.2021г. на същия били съставени два
АУАН, единият от които – Акт за установяване на административно нарушение, бл.
№ 390487 за нарушение по чл. 483, ал. 2 от КЗ, съставен от свидетеля Т., с
вписани свидетели колегите му М. и Н., предявен и връчен на въззивника и
подписан от същия без възражения, обективирал фактите свързани с управлението
на МПС от жалбоподателя при напускането му на с. Веселиново, след преместването
на автомобила от същия пред дом № 86 на ул. „Брестова“.
В хода на
административната преписка, видно от изискана информация от Дирекция „ДМОС“, процесният
автомобил с номер на рама ***е с рег. табели - ***, британски такива, като
превозното средство била с прекратена регистрация на 15.05.2013г, маркирано
като износ от Великобритания и няма действаща застраховка на територията на
тази страна.
Предвид посоченото, било
издадено и обжалваното пред районния съд НП, издалият го орган на което,
възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка, като приложил с
оглед установеното правна квалификация досежно същото по чл. 483, ал. 2 от КЗ и
на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ и санкционирал
жалбоподателя, за това, че като лице, което е длъжно да сключи гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния
контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република
България до напускането ѝ, управлявал МПС автомобил – „***“ с номер на
рама ***, без валидна за територията на Република България застраховка „ГО“ и
наложил на Ц. глоба в размер на 400 лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи,
като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдебният състав е посочил, че е спазена
процедурата по съставянето и връчването им и не са допуснати сочените от
защитника на жалбоподателя нарушения при изготвянето на АУАН, въз основа на
който е издадено и настоящото НП, водещи до незаконосъобразност на същите. В
тази връзка, съдебният състав отчел, че нарушението, въз основа на което е
издаден акта, е установено въз основа на изготвената от свидетеля Г. Докладна
записка № 323Р17209/14.10.2021г. и материалите към нея, като актът е бил
подписан и от посочените за свидетели при съставянето му лица. Въззивната
инстанция коментирала и противоречието между словесното описание на деянието, в
което водачът неправилно е бил индивидуализиран като собственик на автомобила,
и дадената му правна квалификация, предвиждаща административнонаказателна
отговорност за водач, който управлява МПС, което не е негова собственост, във
връзка с чието притежание и управление няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това несъответствие
съставът на Районен съд – Велики Преслав не намерил за съществено такова с
мотива, че то не е довело до пълна невъзможност лицето да разбере какво
нарушение е извършило и кои относими норми от действащото законодателство
следва да бъдат приложени, и то е било лишено от възможността да организира
своята защита и да подаде възражения както срещу съставения АУА Н, а в
последствие и жалба срещу НП. Съдът, съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства, възприел процесното наказателно постановление за законосъобразно
и по същество, приемайки, че водачът, който не е бил собственик на автомобила,
се явява лице по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, което е било длъжно да
сключи гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния
контролно-пропускателен пункт съобразно правилото на чл. 483, ал. 2 от КЗ, от
който влиза на територията на Република България, което не е сторило, поради
което осъществената от въззивника деятелност правилно е била санкционирана по
реда на чл. 683, ал. 3 от КЗ.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав.
Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и
законосъобразни изводи относно съответствието на акта и на НП със законовите
изисквания, като не се споделят доводите на касатора за наличие на съществени
процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура. Видно от
текста на съставения акт, той е изготвен от младши контрольор при РУ – Велики
Преслав и като такъв се явява длъжностно лице на службата за контрол по ЗДвП, в
какъвто смисъл е и правилото на чл. 647, ал. 1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл. 647, ал. 2 от Кодекса, наказателните постановления за нарушения по чл. 638,
ал. 1 – 3 и 5 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е издадено от началник
група към ОД на МВР – Шумен, РУ – Велики Преслав, който е бил надлежно
оправомощен от директора на ОД на МВР – Шумен съобразно приложената по делото
Заповед № 372з-2354816.08.2021г.
Не се споделят и твърденията,
заложени в касационната жалба, за порочност на съставения АУАН, поради
издаването му в нарушение на разписаната императивна процедура. Същият е
основан на посочената от актосъставителя Докладна записка, която представлява официален документ по смисъла на
чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Твърденията на касатора, че същата е неточна и с невярна
обективна истина не намират опора в приложените по делото доказателства, като
записката отразява установените от контролните органи обстоятелства при
извършената от тях проверка по постъпилия сигнал за настъпило ПТП с пострадало
лице, които резонно са залегнали и са възпроизведени в изготвения акт, подписан
от касатора без изложени възражения. При съставянето му са посочени и
свидетели, което в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН не е било изискуемо,
като длъжностните лица са вписани като свидетели при изготвяне на акта. С оглед
изложеното касационният състав достига до сходен на обективирания от районния
съд извод за липса на допуснато съществено процесуално опущение при отпочване
на санкционното производство.
Не е налице и изложеното от касатора
основание за отмяна на наложеното му наказание, аргументирано с наличие на
съществено противоречие между описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация. Прочитът на акта и на констативно-съобразителната част на НП
сочи, че контролните органи неправилно са вписали водача като собственик на
управляваното от него превозно средство, предвид липсата на каквито и да било
доказателства, легитимиращ го в това качество. Правилно с оглед наличните данни
отговорността на лицето е ангажирана по предвидения в чл. 638, ал. 3 от КЗ
състав, предвиждащ административнонаказателна отговорност за водач, който
управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и
управление няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Както закономерно е отразил в своите мотиви
районният съд, това противоречие в случая има несъществен характер и не е
довело до невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършило, и да
организира надлежната си защита както към момента на съставяне на акта, така и
впоследствие при съдебното оспорване на НП.
Правилен е и решаващият извод на
районния съд относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП
нарушение. Приложените по делото доказателства сочат с категоричност, че на
инкриминираната дата и място касаторът е управлявал МПС „***“ с английски рег №
- ***. Тези факти са безспорно доказани, видно от всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства, като потвърждение те намират и в даденото от касатора
сведение, както и в отразеното от неговата спътничка Р.А.. Тези обстоятелства
са установени от органите на МВР във връзка с получения сигнал за настъпил
инцидент с пешеходец. Спорът в настоящото производство се свежда до
установяване извършено нарушение на режима за сключване на задължителна
застраховка „ГО“, разписан в КЗ, поради което твърденията на жалбоподателя
касателно Протокола за ПТП и липсата на положен подпис върху него от касатора,
съдът намира за неотносими. Наличието на
друго по вид нарушение не е предмет на делото.
Няма спор по делото по отношение
липсата на сключена застраховка „ГО“ към този момент по отношение управляваното
от жалбоподателя МПС, и това, че същото не е било регистрирано на територията
на Р. България. Такова задължение е произтичало за инициатора на настоящото
производство от разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 483, ал. 2
от КЗ. Нито в хода на въззивното производство, нито пред настоящата инстанция Ц.
представя доказателства за надлежното и своевременно изпълнение на това
задължение. Поради това основателно АНО е приел, че с поведението си водачът
виновно е допуснал простъпка по смисъла на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След преценка
на събраните доказателства районният съд правилно е приел, че от събраните при доказателства
извършеното от Ц.Ц. се явява безспорно установено, посочвайки, че с действията
си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на
ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 36/09.05.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 30/2022г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
Ц.Х.Ц. да заплати в полза на ОД на
МВР – Шумен разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
25.07.2022г.