Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1185
22.10.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1409/2019г. по описа на ПОС, VII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Г. Д. П.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, чрез назначения му
особен представител по
делото адв. В. Р., против Решение №1819 от 13.05.2019г., постановено по
гр.д. №5286/2018г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VІ гр.с., в
частта му, с която е признато за
установено, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 24 007.15
лв. /двадесет и четири хиляди и седем лева и 15 ст./ частично претендирана
сума, представляваща главница по 30 бр. погасителни вноски за периода от
14.09.2019г. до 14.02.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №
1766373 от м.февруари 2015, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.11.2017г. до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № 428 от
11.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
579 по описа на ПРС за 2018г. В жалбата
са изложени доводи
за неправилност на
решението, като се иска
отмяната му и постановяване на
ново решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна- „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
му по делото
юрк. А.Б., с който
се иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Третите лица-
помагачи на страната
на жалбоподателя „Кардиф Животозастраховане, клон България”, ЕИК
********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, ЕИК *********, не
вземат становище по делото.
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
В обжалваната част
на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 240, ал.1
от ЗЗД и
чл.9 от ЗПК. Ищцовото дружество
иска постановяване на
решение, с което да се
признае за установено, че
ответникът му дължи сумата
от 24 007.15 лв. /двадесет и
четири хиляди и седем лева и 15 ст./ частично претендирана сума, представляваща
главница по 30 бр. погасителни вноски за периода от 14.09.2019г. до
14.02.2022г. по договор за потребителски паричен кредит № 1766373 от м.февруари
2015, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, по отношение на
които е
била обявена предсрочна изискуемост на
19.05.2017г., вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 03.11.2017г. до окончателното й погасяване, за която сума
е издадена Заповед № 428 от 11.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 579 по описа на ПРС за 2018г.
От
фактическа страна от
представените по делото
писмени доказателства се
установява, че на 26.02.2015г., между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, от една страна, като кредитор, и ответника
Г. Д. П., от друга страна, като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски
паричен кредит №1766373 за сумата от 51500 лева, подлежаща
на връщане, ведно с
дължимата лихва, на 84 месечни
погасителни вноски по 922,40 лв., всяка с падеж 14-то число на текущия
месец, считано от 14.03.2015г., съгласно приложен към договора
погасителен план. В заявлението
за издаване на заповед
за изпълнение и в
исковата молба е посочено,
че договорът е бил сключен
на 24.02.2015г., което
следва да се приеме за техническа
грешка. От заключението на приетата по делото съдебно- почеркова експертиза
се установява, че
подписът за „потребител“ в договора е на ответника, поради което
възражението на особения му
представител, че договорът не
е подписан от него,
е неоснователно. Видно
от представените по делото
рамков договор за продажба
и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. и индивидуален договор за
продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/
от 19.05.2017г., сключени между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, като
цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като цесионер, потвърждение за
извършена цесия и
Приложение №1 към договора, вземанията на „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД спрямо ответника
Г. Д. П.,
произтичащи от договор
за кредит №1766373
са били прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД. По
делото е представено пълномощно,
с което законният
представител на цедента
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД да
уведомява от името на
дружеството съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.3 от
ЗЗД длъжниците по
вземанията, които са
били прехвърлени, сред които
и ответника Г. П.. По делото са
приложени три уведомителни писма /от
31.05.2017г., 04.10.2017г. и
12.03.2018г./ до ответника, изхождащи
от цедента „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, чрез
цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с които му се
съобщава за прехвърлянето на вземанията
по процесния договор
за потребителски кредит,
като в същите се съдържа
и изявление на цесионера,
че поради просрочие и неплащане
на погасителните вноски
вземанията по договора са обявени
за предсрочно изискуеми,
считано от 19.05.2017г.
От приложените обратни разписки
е видно, че
писмата не са
били връчени на адресата
им, тъй като той
не е бил
открит на адреса. Неоснователни са доводите
на ищеца, изложени в исковата молба,
че предсрочната изискуемост
следва да се
приеме за надлежно
обявена, доколкото са
били изпратени три
уведомителни писма до ответника
на посочения от
него адрес в договора
за кредит, с което
кредиторът е положил
необходимите усилия да го уведоми за обявяването на предсрочната изискуемост,
а фактическо връчване
не е осъществено
поради бездействие от
страна на получателя. Съгласно
формираната актуална съдебна
практика /Решение №180
от 23.11.2016г. на ВКС по
т.д.№2400/2016г., І т.о.; Решение
№148 от 02.12.2016г. на ВКС
по т.д.№2072/2015г., І т.о.; Решение №293
от 28.12.2018г. на ВКС по
т.д.№2201/2017г., ІІ т.о.; Решение
№101 от 19.08.2019г. на ВКС
по т.д.№439/2017г., ІІ т.о./ начинът на удостоверяване и
редовността на връчването на уведомително писмо, с
което кредитът се
обявява за предсрочно изискуем, се преценява
в зависимост от избрания от кредитора
способ за уведомяване.
Удостоверителното изявление на
пощенския оператор за отсъствието от адреса
и за неявяване в пощенската
служба не презумира недобросъвестно поведение на
получателя /укриване или
отказ за получаване или
узнаване на съдържанието на съобщението/,
тъй като последният не е
страна по договора между
подателя и пощенския оператор. При
това положение и
предвид липсата на други
уговорки относно връчването
на съобщения в сключения
между страните договор, то след като изпратеното
уведомително писмо е
върната като недоставено, независимо
от причините за това, волеизявлението на кредитора за
обявяването на предсрочната изискуемост
на вземането не може да се
счита за получено от длъжника.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за да е
предсрочно изискуемо
вземането, произтичащо от
договор за банков
кредит, правото на
кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди
подаване на заявлението
за издаване на
заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Посоченото разрешение цели да защити интересите на потребителите
като по- слаба страна в
правоотношението, поради
което, независимо че се
отнася за договори
за банков кредит,
следва да намери приложение при
всички потребителски кредити,
включително и тези,
по които кредитор
не е банка,
а небанкова финансова
институция, тъй като потребителят по тях не може да
бъде поставен в по- неблагоприятно положение
спрямо потребителя по
договор за банков кредит. В настоящия случай,
доколкото по делото
не се установява
кредиторът да е
уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната
изискуемост на вземането преди
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то същата
не е настъпила и
предявеният установителен иск,
основаващ се на
настъпването й, следва
да се отхвърли като
неоснователен. Не могат да бъдат споделени доводите
на първоинстанционния съд, че
предсрочната изискуемост е
настъпила поради обявяването
й в хода на делото чрез връчване на уведомителните писма, приложени към исковата молба, на
назначения особен
представител на ответника и позоваването
в тази връзка на Решение
№198 от 18.01.2019г. на
ВКС по т.д.№193/2018г., І т.о.
Посоченото решение е постановено
по осъдителен иск
на банка за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, и
в него е
прието, че връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Така приетото
в решението разрешение
е неприложимо в
хипотезата на установителен
иск с правно
основание чл.422, ал.1 от
ГПК, за основателността на
който съгласно задължителните указания
в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът следва
да е упражнил
правото си да
обяви кредита за предсрочно
изискуем и да
е уведомил длъжника
за това преди
подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като в
този смисъл е налице непротиворечива съдебна практика след постановяване на
тълкувателното решение / Решение №139
от 05.11.2014г. на ВКС по
т.д.№57/2012г., І т.о.; Решение №64 от
17.07.2015г. на ВКС по т.д.№3187/2013г., І т.о.;Решение №135
от 16.10.2015г. на ВКС по
т.д.№1672/2014г., І т.о.; Решение №169
от 17.01.2017г. на ВКС по
т.д.№1272/2014г., ІІ т.о./. Предвид
горното извършеното в
хода на делото връчване
на уведомителното писмо
има за последица настъпване на предсрочната изискуемост
към този момент, но променя основанието,
на което е
издадена заповедта, поради
което искът за установяване
на вземането не може да бъде уважен,
а следва да
се отхвърли на
предявеното основание. По така
изложените съображения настоящият
състав на съда
намира, че предявеният установителен
иск е неоснователен, поради
което решението в обжалваната
му част, с
което е уважен,
следва да бъде отменено, като
вместо това се постанови
отхвърляне на иска.
Предвид тази
изход на спора следва
се приеме, че
е настъпило условието
за разглеждане на предявените
при условията на
евентуалност в исковата молба осъдителни
искове за сумата от 24 007.15 лв.- частично претендирана
сума, представляваща главница по 30 бр. погасителни вноски за периода от
14.09.2019г. до 14.02.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №
1766373 от 26.02.2015г. и за сумата
от 401,39 лв.-
обезщетение за забава
за периода от 19.05.2017г.
до датата на подаване на заявлението, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното й заплащане.
Към исковата
молба са приложени
три уведомителни писма
от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в
качеството му на цесионер и
пълномощник на цедента
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, с които
уведомява длъжника за извършеното
прехвърляне на вземанията
по договора за кредит,
както и за
обявяването на предсрочната му изискуемост. Писмата
са били изпратени
от кредитора на
посочения от длъжника
адрес в договора
за кредит, но
връчване не е
било осъществено поради
неоткриване на ответника.
Посочените писма са
връчени заедно с исковата
молба и приложенията й на
назначения при условията
на чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител
на ответника. Доколкото длъжникът
не е бил
открит на посочения от него
адрес, то така
извършеното връчване на особения представител следва да се приеме, че представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник
/в този смисъл- цитираното по- горе Решение №198 от
18.01.2019г. на ВКС
по т.д.№193/2018г., І т.о./, поради което възраженията
на особения му представител,
че длъжникът не
е бил уведомен
за цесията и за
обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита са
неоснователни. Тъй
като действията по
съобщаването на цесията
на длъжника не
са от личен
и незаместим характер,
то няма пречка
предишният кредитор да
упълномощи и друго
лице, вкл. цесионера,
да ги извърши
от негово име,
а със сключването на договора за цесия върху цедента преминава
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
/в този смисъл- Решение № 204 от 25.01.2018г. на
ВКС по т. д. № 2230/2016 г.
І т.о./. От заключението на
приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява,
че последното извършено от
ответника плащане по договора
за кредит е от 14.10.2016г. Съгласно
клаузата на чл.12, ал.2,б.А от
Общите условия към договора
за кредит кредиторът има право
да обяви вземанията
си по него
за предсрочно изискуеми при
допуснато просрочие или
неплащане на две
последователни погасителни вноски
по кредита. Предвид
горното с оглед обстоятелството, че
ответникът е преустановил
заплащане на вноски
по кредита, следва да се
приеме, че за
кредитора е възникнало правото
по цитираната клауза
от договора да обяви
кредита за предсрочно
изискуем, а възраженията
на особения представител на ответника
в обратен смисъл са
неоснователни. В отговора на
исковата молба, както
и във въззивната жалба,
особеният представител на ответника
е направил и
възражение за наличие
на неравноправни клаузи в
договора за кредит,
без да посочи
конкретно такива. Тези доводи
са ирелевантни за изхода
на спора, тъй
като предмет на исковата претенция е
само вземане за част
от дължимата главница по
договора за кредит, ведно
със законната лихва
върху нея, а
не и вземания за възнаградителна лихва,
такси, комисионни или
други плащания, по отношение
на които евентуално
биха били налице основания
за преценка дали
клаузите, предвиждащи заплащането им,
са неравноправни. Неоснователни са
и възраженията в отговора
на исковата молба,
че ищцовото дружество и
неговият праводател са ползващи
се лица по
сключена застраховка с
третите лица- помагачи „Кардиф Животозастраховане, клон България”, ЕИК
********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, ЕИК *********, и
е възможно да
са получили обезщетения
по същата. Видно от
приложения сертификат за
застраховка, същата покрива рисковете
„смърт“, „трайно намалена
или загубена работоспособност“
и „временна неработоспособност“ на кредитополучателя, настъпили в резултат на злополука
или заболяване. По делото не
се установява нито настъпването
на посочените рискове, нито
получаване на застрахователно обезщетение
от кредитора.
От заключението
на приетата експертиза се установява,
че непогасената главница по кредита
е в размер на
42994,59 лв., а
дължимата част от нея за претендираните с
исковата молба общо
30 погасителни вноски за периода
14.09.2019г.-14.02.2022г. е в
размер на 23412,50
лв. Предвид горното предявеният осъдителен иск е
основателен и следва
да се уважи
до размера от 23412,50 лв.,
като за разликата
над посочената сума
до пълния му предявен размер
от 24007,15 лв.
същият следва да
се отхвърли. Тъй като
по делото се установи,
че предсрочната изискуемост на кредита
не е обявена и
настъпила към посочената от кредитора
дата- 19.05.2017г., то претенцията
за сумата от 401,39
лв.- обезщетение за
забава за периода от
19.05.2017г. до датата
на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-
03.11.2017г. е неоснователна и
следва да се
отхвърли. Съгласно
задължителните указания, дадени
в т.2 от Тълкувателно решение
№3/2017г. на ОСГТК на
ВКС главницата от
23412,50 лв. следва да се
присъди ведно със
законната лихва върху
нея от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост,
която е 21.09.2018г., когато на
назначения особен представител на ответника
е връчен препис
от исковата молба
и приложенията й, до
окончателното й заплащане. Искането на
ищеца за присъждане на законна
лихва от датата на подаване
на исковата молба следва
да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото
в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по
делото разноски по
осъдителния иск съобразно
уважената част от него. Ищецът има право
на разноски за държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 936,50
лв. Същият има право
и на част от разноските за
експертиза /150 лв./,
за възнаграждение за особен представител на
ответника /1262,25 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение,
определено от първоинстанционния съд
/100 лв./, съразмерно
на уважената част от претенциите му,
като дължимата му по
съразмерност сума за тези
разноски възлиза общо
на 1450,54 лв.
Предвид горното за
първоинстанционното производство
в полза
на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в
размер на 2387,04 лв.
Доколкото с първоинстанционното решение
са присъдени такива
в размер на
2000,92 лв. с настоящото
решение следва да
бъдат присъдени още
386,12 лв. За въззивното
производство ищецът е
направил разноски за особен
представител в размер
на 1262,25 лв.
и следва да му бъдат определени такива
за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100
лв., като от общата сума съразмерно на
уважената част от претенциите следва
да му се присъдят 1306,66 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1819 от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №5286/2018г., по описа на Районен
съд- Пловдив, VІ
гр.с., в частта му,
с която е признато за
установено, че Г. Д. П., с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 24 007.15 лв. /двадесет и четири хиляди
и седем лева и 15 ст./ частично претендирана сума, представляваща главница по
30 бр. погасителни вноски за периода от 14.09.2019г. до 14.02.2022г. по договор
за потребителски паричен кредит № 1766373 от м.февруари 2015, сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 03.11.2017г. до окончателното й погасяване, за която сума
е издадена Заповед № 428 от 11.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 579 по описа на ПРС за 2018г.; в частта
му, с която
са оставени без разглеждане предявените
от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, против Г. Д. П.,
ЕГН **********, искове за осъждане
на ответника да заплати сумата
от 24 007.15 лв. /двадесет и четири хиляди и седем лева и 15 ст./
частично претендирана сума, представляваща главница по 30 бр. погасителни
вноски за периода от 14.09.2019г. до 14.02.2022г. по договор за потребителски
паричен кредит № 1766373 от м.февруари 2015, сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното
й заплащане, и сумата от
401,39 лв.- обезщетение
за забава върху главницата
за периода
19.05.2017г.-03.11.2017г., както и в
частта му, с
която Г. Д. П.,
ЕГН **********, е осъден
да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
529,,32 лв.- разноски по
ч.гр.д.№579/2018г. по описа
на Районен съд- Пловдив, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Г. Д. П., с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, иск за
признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца
сумата от 24 007.15
лв. /двадесет и четири хиляди и седем лева и 15 ст./ частично претендирана
сума, представляваща главница по 30 бр. погасителни вноски за периода от
14.09.2019г. до 14.02.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №
1766373 от м.февруари 2015г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.11.2017г. до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № 428 от
11.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
579 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА Г. Д. П.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата от 23412,50
лв.- частично претендирана сума, представляваща главница по
30 бр. погасителни вноски за периода от 14.09.2019г. до 14.02.2022г. по договор
за потребителски паричен кредит № 1766373 от 26.02.2015г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ООД, с договор за цесия от
19.05.2017г.,, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.09.2018г. до окончателното
й заплащане, като
за разликата над
уважения размер от
23412,50 лв. до пълния предявен размер от
24007,15 лв., както и
за сумата от 401,39
лв.- обезщетение за забава
върху главницата за периода
от 19.05.2017г. до
датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 03.11.2017г.,
както и по претенцията за
присъждане на законна
лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до
датата на обявяването
на предсрочната изискуемост- 21.09.2018г. ОТХВЪРЛЯ предявените
искове.
В необжалваната му
част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. Д. П.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от още
386,12 лв.- разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата
от 1306,66 лв.-
разноски за въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на „Кардиф Животозастраховане,
клон България”, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, ЕИК
*********, като трети
лица- помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.