Р Е Ш Е Н И
Е
№ 186, 12.02.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 1311 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 18451/17.06.2019г. на адв. В.Г. ***, като особен представител на Н.Й.С.
– ответник в първоинстанционното производство против решение №
1438/16.04.2018г., постановено по гр. д. № 7478 по описа за 2018г. на
Пловдивски районен съд, II гр. с., с което се признава за установено, че ответника Н.Й.С.
дължи на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 3215, 06 лева главница,
произтичаща от договор за потребителски кредит № **********/05.12.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 15.09.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14652/2017г. по описа на
ПРС, 16-ти гр. състав, както и е осъдена ответницата да заплати на ищеца
направените по делото разноски за ДТ в размер на 64, 30 лева, възнаграждение за
особен представител на ответната страна в размер на 315, 06 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 64, 30 лева за ДТ и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.
С въззивната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно.Не било разгледано направеното в
отговора на исковата молба възражение, че претендираната сума не била изчислена
правилно като остатък за заплащане.Не било разгледано и възражението относно
претендираното допълнително възнаграждение, което не било ползвано, нито било
заявено по реда на заповедното производство, за да може да се установява
съществуването му по реда на чл. 422 от ГПК.Моли се за отмяна на оспорваното решение,
вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковите
претенции или алтернативно делото да бъде върнато на друг състав за ново
разглеждане.
С допълнително становище
вх. № 32772/06.11.2019г. жалбоподателката чрез упълномощен от нея адвокат – Г.В.
*** заявява, че поддържа подадената въззивна жалба от особения представител.Излага
допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, вкл. за нарушение на императивните разпоредби на
чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗКП, на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, обуславящи
нищожност на клаузите за допълнителен пакет услуги и на клаузата за
възнаградителна лихва.Съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следвало да дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи.Моли
се след отмяна на обжалваното решение да бъде постановено друго, с което да
бъде прогласена нищожността на процесния договор за потребителски кредит и да
бъдат отхвърлени предявените искове.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество не е
подало писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК.В хода на производството
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.Моли
решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал
недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание
е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните пороци в жалбата.За
нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и
без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
След анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите
на страните, свързани с приложението на императивни правни норми, съдът намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумата в общ размер 3215, 06 лева, представляваща остатъчна
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва върху тази сума от дата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. № 14652
по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, XVI гр. с., по което е издадена заповед за изпълнение въз
основа на подадено заявление по реда от на чл. 410 от ГПК от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* против Н.Й.С., ЕГН ********** за сумата от 3215,
06 лева главница, произтичаща от сключен между страните договор за
потребителски кредит № **********/05.12.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото за ДТ в
размер на 64, 30 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че договорът е сключен за
срок от 29 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 351, 94 лева
и падежна дата всяко 25-то число на месеца.Договорът е подписан при общи
условия, които са неразделна част от него и с които били подписани от
кредитополучателя.На 07.09.2016г. договорът бил прекратен автоматично от кредитодателя,
а за периода от изпадане на длъжника в забава до прекратяване на договора се
дължала мораторна лихва, която била в размер на 0 лева.Съгласно уговореното в
ОУ при прекратяване на ДПК размера на кредита ставал предсрочно изискуем,
начислявала се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото разваляне
на договора, платима еднократно.Размерът на неустойката се определял на базата
на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на
договора като процент, изрично посочен в ОУ.Оставало в сила и задължението на
клиента да заплати всички дължими суми по сключения договор.За издадената
заповед за изпълнение е съобщено на ответницата чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.С разпореждане № 31056 от 04.04.2018г. на
заповедния съд са дадени указания на заявителя, че може да предяви
установителен иск относно вземането си против длъжника в едномесечен срок, като
довнесе дължимата ДТ.Съобщението за това е връчено на представител на заявителя
на 17.04.2018г.Исковата молба, въз основа на която е образувано исковото
производство, е подадена в този срок на 09.05.2018г., поради което са налице
предпоставките за разглеждане на иска за установяване съществуването на
вземането.
Твърденията в исковата молба
са, че за претендираната сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 14652/2017г. по описа на РС Пловдив.На 01.12.2014г. ответницата подала в
ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит
Стандарт, съотв. получила разяснения, запозната била с общите условия на
дружеството и получила преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр с допълнителна преддоговорна информация на следните дати: 01.1.2014,
04.12.2014г. и на 05.12.2014г.С молба от 02.12.2014г. поискала да бъде
извършено рефинансиране на други три нейни задължения – външно финансиране към
Бързи кредити ООД – 2320, 44 лева, към Би Енд Джи Кредит ООД – 761, 84 лева и
към Изи Финанс ООД – 1242, 13 лева.Ответницата декларирала и желание за
закупуване на пакет от допълнителни услуги.На 05.12.2014г. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит № ********** от 05.12.2014г.Било
подписано и споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги.Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги към него било 8446, 56
лева, включващо сума по кредита: 4400 лв., която следвало да бъде върната в
срок от 24 месеца при месечна вноска по кредита 272, 01 лева, дължима на 25-то
число на съответния месец, при годишен процент на разходите 49, 90%, Годишен
лихвен процент 41, 17%, лихвен процент на ден 0, 11% и общо дължима сума по
кредита 6528, 24 лв.Параметрите на пакета от допълнителни услуги включвали
възнаграждение за закупения пакет в размер на 1918, 32 лева при месечна вноска в размер на 79, 93
лева.Така общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от
допълнителни услуги било в размер на 8446, 56 лева, а размера на месечната
вноска бил 351, 94 лева.Твърди се, че кредитодателят изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като извършил поисканите рефинансирания, а
останалата част от сумата в размер на 75, 59 лева била преведена на ответницата
по посочена от нея банкова сметка, ***.12.2014г. били съставени 4 броя преводни
нареждания.Твърди се, че след първоначалното отпускане на парични средства
ответницата е погасила изцяло шест вноски по погасителен план и е поискала
отпускане на допълнителни парични средства в размер на 781, 54 лева съгласно
предоставената й възможност с пакета от допълнителни услуги и ОУ към договора.С
Анекс към основния договор от 28.07.2015г. била отпусната като кредит
допълнително сумата от 791, 54 лева, след което общата дължима сума по кредита
нараснала на 6412, 36 лева, възнаграждението за закупен допълнителен пакет от
услуги било 1883, 99 лева, а общата дължима сума по кредита и по закупения
пакет от допълнителни услуги след отпускане на допълнителните парични средства
била 8296, 35 лева.Срока на кредита след отпускане на допълнителните парични
средства бил 30 месеца при общ размер на месечната вноска след отпускане на
допълнителните парични средства 351, 94 лева.Годишния процент на разходите по
кредита след отпускане на допълнителните парични средства бил 49,33%, а
Годишния процент по кредита бил 41, 17%.Допълнителните парични средства били
преведени на ответницата по посочена от нея банкова сметка.***о на парични
средства ответницата направила още 14 погасителни вноски и заплатила част от
15-та вноска в размер на 254, 41 лева, след което преустановила плащанията и
изпаднала в забава.Общо погасената сума била в размер на 7389, 40 лева, с която
били погасени 20 вноски и частично плащане от 154, 41 лв. по 21-ва вноска или
обща сума в размер на 7193, 21 лева.В общата сума били включени и отразените
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план –
196, 19 лева.Оставащото неизпълнено задължение съгласно погасителния план към
процесния договор било в общ размер 3215, 06 лева.Договорът бил прекратен
поради забавата, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на
07.09.2016г., за което ответницата била уведомена с писмо на посочения от нея
адрес преди датата на подаване на заявлението.
Във връзка с оставяне на
исковата молба без движение ищецът е допълнил, че съгласно общите условия към
процесния договор ответникът дължи на дружеството договорно възнаграждение,
определено в погасителния план в размер на 2852, 88 лева, което следвало да се
погасява от клиента в рамките на погасителния план.По договорното
възнаграждение от страна на длъжника била погасена сума в размер на 2511, 11
лв., а неизплатеното договорно възнаграждение било в размер на 341, 77
лева.Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия
по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2363, 85 лева.От
него била заплатена сума в размер на 1678, 53 лева, а неизплатената част от
пакета била в размер на 685, 32 лева.По отпуснатата главница в размер на 5191, 54
лв. била погасена сума в размер на 3103, 70 лева, а неизплатената част от
главницата била в размер на 2087, 97 лв. или 9 погасителни вноски.
С писмения отговор по чл.
131 от ГПК, изготвен от назначения особен представител на ответницата на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК, предявеният иск е оспорен като неоснователен и
недоказан.Направено е възражение, че непогасения остатък по кредита не е
изчислен правилно.По описания пакет от допълнителни услуги не било определено
каква част от същия е ползвал ответника и дали въобще се е възползвал от тях
или само се съгласил да бъдат включени
като възможност.
Районният съд е приел за
установено, въз основа на приложените писмени доказателства по делото, че
страните са сключили процесния договор, че сумата по кредита е усвоена от
ответника, както и че последният е извършил частични плащания в размер на 7389,
40 лева, с която сума са погасени 7193, 21 лева по погасителен план, като в
общата сума на получените плащания е включена и лихва за просрочие в размер на
196, 19 лева, които са заплатени изцяло.След извършеното плащане е останала
дължима сумата от 3215, 06 лева.
По делото не е спорно, а и от
приложените писмени доказателства към исковата молба – искане на С. Т. П. за
отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, Декларация от същата
за обработка на лични данни, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, подписани от ответницата на
01.12.2014г., молба за рефинансиране на задължения към трети лица от
02.02.2014г. и договор за пртребителски кредит Профи кредит Стандарт от №
**********, сключен между страните по делото и солидарния длъжник Е. Й. И., се
установява, че на ответницата е бил предоставен кредит в размер на 4400 лева за
срок от 24 месеца, при месечна погасителна вноска по кредита в размер на 272,
01 лева, ГПР 41, 17%, лихвен процент на ден 0, 11 и общо дължима сума по
кредита в размер на 6528, 24 лева.В договора е включена и клауза за избран и закупен
пакет допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 1918, 32 лева, при размер
на вноската за закупен пакет от допълнителни услуги 351, 94 лева.С включения
пакет от допълнителни услуги общото задължение е 8446, 56 лева, а общия размер
на месечната вноска е 351, 94 лева.В тази насока на 05.12.2014г. страните са
подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
включващи: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на
датата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Като писмено доказателство по
делото е приложен и погасителен план към договора, подписан от ответницата на
05.12.2014г.
На 28.07.2015г. страните са
подписали и анекс за отпускане на допълнителни парични средства към процесния
договор и погасителен план към него, в размер на 791, 54 лева при общо дължима
сума 6412, 36 лева, съотв. 1883, 99 лева възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги и общо дължима сума 8 296, 35 лева.Срока на кредита
съгласно анекса е 30 месеца, при месечна вноска 272, 01 лева и 79, 93 лева за
закупения пакет от допълнителни услуги.Общия размер на месечната вноска е 351,
94 лева.
По делото са приложени и
общите условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски
кредит, подписани от ответницата.В т. 4.1 от общите условия е предвидено, че за
ползвания кредит КП дължи на КР годишна лихва, чийто процент е определен в
точка VI от ДПК.Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в
погасителния план на база на лихвения процент по ДПК.В т. 4.2 е предвидено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасена главница за
периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на
кредита.За целите на изчисляване на лихвата, посочена в точка VI от ДПК, се приема, че годината се състои от 360 дни, а
месецът се състои винаги от 30 дни.Съгласно т. 4.4 от общите условия в
случай, че е закупен пакет от
допълнителни услуги, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за
закупения пакет, което възниква за КП като задължение към деня на отпускане на
кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от КП като част от
погасителните вноски и в рамките на погасителния план.Съгласно т. 12.1 в
случай, че кредитополучателят просрочи плащането на месечна вноска,
кредитодателят начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера
на просроченото плащане.
Видно е от приложеното
извлечение от сметка към процесния договор, че длъжникът е погасил общо 20
месечни вноски по кредита, всяка в размер на 351, 94 лева и 21-ва вноска в
размер на 154, 41 лева.Приложена е и справка за начислените лихви за забава по
договора общо в размер на 196, 19 лева.
При преценка клаузите на
процесния договор и съпоставяйки ги с изискванията на ЗПК, въззивният съд
намира, че същият отговоря на изискванията за действителност, предвидени в
ЗПК.В договора е посочен лихвения процент по кредита, който е фиксиран за целия
период на действие на договора, посочен е годишният процент на разходите,
посочена е и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит; на кредитополучателя е предоставен и
погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и
падежа на плащане на погасителните вноски.Тази информация е достатъчна за
потребителя, за да прецени обхвата на задължението си.Поради това в случая не е
налице хипотезата на чл. 23 от Директива 2008/48 ЕО, който допуска държавата
членка да предвиди в националната си правна уредба, договорът за кредит да се
счита за сключен без лихви и без разноски, само ако става въпрос за данни,
чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
С оглед установеното по делото от фактическа
страна настоящият състав на съда намира за нищожна единствено клаузата в
процесния договор, предвиждаща възнаграждение за избрания пакет допълнителни
услуги, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.В тази насока
съдът намира, че включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се
касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените
такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в
споразумението между страните допълнителни услуги, по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя
относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което
по своята същност е действие по усвояването на кредита.Освен това с уговарянето
на допълнително възнаграждение в размер на 1883, 99 лева според настоящия
състав, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги,
не представлява плащане за услуга, а фактически представлява прикрити разходи
по кредита, с които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер
на ГПР.Клаузата, определяща задължение за плащане на определена сума за включен
пакет от допълнителни услуги е нищожна, тъй като заобикаля закона, въвеждайки
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
допустимите разходи по кредита, определени в ЗПК.Съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Поради това е
основателно възражението на въззивника за недействителност на уговорката за
закупен пакет допълнителни услуги.Освен това в противоречие с императивното
правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в процесния договор за различните видове
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.Заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, дължи се само с оглед
възможността за предоставяне на договорените услуги, както е посочено и в
самото споразумение, като без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на договора.Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичната възможност да ползва
такава.В случая се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение.На
практика се оказва, че едната страна - потребителят, заплаща правото да
договоря с другата страна – кредитора, за изменение параметрите на сключения
договор, като на потребителя не е гарантиран определен резултат, а същият
зависи от волята на другата страна – кредитора.
Предвид гореизложеното настоящият
състав приема, че за кредитополучателя валидно е възникнало задължение по
процесния договор и съгласно приложения погасителен план, за заплащане на 30
броя месечни вноски в общ размер 8160, 30 лева, всяка в размер на 272, 01 лева,
включващи главница и договорно възнаграждение.
По делото не е
спорно, че за погасяване на задълженията си по процесния договор ответницата е
внесла общо сумата от 7389, 40 лева.От тази сума е погасена лихва за забава в
общ размер 196, 19 лева, като обстоятелството, че е допускана забава при
погасяване на месечните вноски, не е оспорено от ответницата.Съдът приема, че с
остатъка в размер на 7 193, 21 лева
са погасени общо 26 месечни вноски и част от 27-ма вноска в размер на 120, 95
лева.Останали са непогасени 28-ма, 29-та, 30-та и част от 27-ма месечна вноска
в общ размер 851, 21 лева, от които съгласно погасителния план 790, 08 лева са за непогасена
главница и 61, 13 лева договорна лихва.До този размер искът е основателен, а за
останалия претендиран размер претенцията е неоснователна.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба е частично основателна, а решението на районния
съд неправилно за разликата от 851, 21 лева до общо
претендирания размер от 3215, 06 лева, поради което следва да бъде отменено в
тази част, вместо което искът да бъде отхвърлен.До общия размер от 851, 21 лева
искът правилно е уважен, поради което за този размер решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
В първоинстанционното производство
ищецът е направил разноски в общ размер 679, 36 лева, от които съобразно
уважената част от иска му се следват 178, 85 лева.В заповедното производство
същият е направил разноски в размер на 214, 30 лв., от които съобразно
уважената част от иска му се следват 56, 39 лева.За въззивното
производство направените разноски са в
размер на 400 лева /300 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение и 100 лева заплатен депозит за особен
представител на жалбоподателя/, от които съобразно уважената част от иска се
следват 105, 26 лева.
Жалбоподателката е направила разноски в
размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, от които съобразно отхвърлената част от иска следва да й бъдат
присъдени 441, 17 лева.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЯНЯ решение №
1438 от 16.04.2019г., постановено по гр. д. № 7478 по описа за 2018г. на
Пловдивски районен съд, II гр. с., в частта,
с която се признава за установено, че ответницата Н.Й.С., ЕГН **********,***
дължи на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата
над размера от 851, 21 лева до общо претендирания размер от 3215, 06 лева
главница, произтичаща от договор за потребителски кредит №
**********/05.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано
от подаване на заявлението в съда – 15.09.2017г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 14652/2017г. по описа на ПРС, 16-ти гр. състав, както и в частта, с която
е осъдена Н.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В част от направените по делото
разноски над размера от 178, 85 лева до претендирания размер от 679, 36 лева за
първоинстанционното производство и част от направените в заповедното
производство разноски над размера от 56, 39 лева до претендирания размер от
214, 30 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Н.Й.С., ЕГН **********,***
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над размера от 851, 21 лева до общо
претендирания размер от 3215, 06 лева, от които 1976, 92 лева главница и 286,
93 лева договорно възнаграждение, произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/05.12.2014г., ведно със законната лихва върху тази разлика,
считано от подаване на заявлението в съда – 15.09.2017г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14652/2017г. по описа на ПРС, 16-ти гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1438 от
16.04.2019г., постановено по гр. д. № 7478 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, II гр. с. в останалата част, с която искът по чл. 422 от ГПК е уважен за
общия размер от 851, 21 лева и са
присъдени разноски в полза на ищеца за размера от 178, 85 лева за исковото
производство и за размера от 56, 39 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В до заплати на Н.Й.С., ЕГН **********,*** направени разноски за
въззивното производство в размер на 441, 17 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :