№ 36
гр. Бургас, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Г. Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600043 по описа за 2024 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице Б. Г. Д., чрез неговия защитник – адв. П. Н. от АК-
Сливен, за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно
дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1- т.3 от НПК, защитникът на
осъдения твърди, че при одобряване на споразумението РС – Сливен е
допуснал съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон, като е одобрил в тежест на подсъдимия явно несправедливо наказание.
Твърди се, че нарушенията на процесуалните правила се изразява в
незаконния състав на съда, тъй като споразумението е разгледано и одобрено
еднолично от съдията докладчик, вместо от съдия и двама съдебни заседатели
предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил непълнолетен. Твърди се и
нарушение на чл.391, ал.1 от НПК - делото не е разгледано при закрити врати,
нарушение на чл.392, ал.1 от НПК - на майката на дееца не е била
предоставена възможност за упражняване на нейните права като родител,
което е довело до нарушаване на правото на защита на осъдения. Твърди се
1
нарушение и на чл.394, ал.1 от НПК, тъй като делото не е разгледано по
общия ред, а по реда на особените правила - чл.381 и сл. от НПК. Относно
неправилното приложение на закона се сочи несъобразяване с разпоредбата
на чл.382, ал.7 от НПК – неразбиране на дееца за правилната правна
квалификация на деянието, което според данните по делото е било
осъществено поради уплаха за живота на друго дете, което е било душено от
пострадалия и при условията на неизбежна отбрана, поради което деянието е
следвало да бъде квалифицирано като такова осъществено при условията на
чл.12, ал.1 от НК и поставящо въпроса дали е следвало да се ангажира
наказателната отговорност на дееца, затова че се е притекъл на помощ на
друго дете. Сочи, че споразумението е било одобрено в нарушение на чл.330
от НПК като противоречащо на закона и морала. Навежда довод и за явна
несправедливост на наложеното наказание предвид липсата на
съставомерност от субективна страна. Претендира се обезсилване на
споразумението като постановено от незаконен състав, възобновяване на
наказателното дело НОХД№1210/23г. на РС – Сливен, отмяна на
протоколното определение, с което е одобрено споразумението и връщане на
делото на РП - Сливен или на РС - Сливен, за разглеждането му от друг
съдебен състав.
В съдебно заседание осъденото лице се явява лично и с
упълномощения си защитник, както и в присъствието на неговата майка - Г.Д.
Д.а, поради непълнолетието му.
Неговият упълномощен защитник - адв. Н. заявява, че поддържа
направеното искане за възобновяване на наказателното дело под № 1210/2023
г. на Районен съд – Сливен, на основанията посочени в него. Навежда довод
за проведено съдебно заседание от незаконен състав, тъй като се касае за
непълнолетно лице и съгласно цитираните процесуални норми, би следвало
съдебният състав да бъде формиран от съдия и двама съдебни заседатели, с
оглед на факта, че подсъдимото лице е било непълнолетно. Счита, че е
нарушено правото му на защита по доводите, които са заявени подробно във
внесеното искане, поради което наред с допуснатите съществени процесуални
нарушения, определеното наказание на осъдения е явно несправедливо. Моли
съда да постанови решение в една от двете алтернативи, които са поискани, а
именно констатиране наличието на основание за обезсилване на
протоколното определение, с което е одобрено споразумението, поради
2
факта, че съдебното заседание и съдебното производство пред Сливенски
районен съд е проведено от незаконен състав, алтернативно да се констатира
наличието на няколко на брой подробно описани съществени нарушения на
процесуалните правила, които също следва да имат за резултат отмяна на
определението и връщане на делото за ново разглеждане в Районен съд –
Сливен.
Осъденият Д. в личната си защита заявява, че поддържа казаното от
неговия защитник и няма какво да добави.
Представителят на АП - Бургас заявява, че искането за възобновяване
на делото, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Твърди,
че претендираните основания – съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и несправедливост на наложеното
наказание, не се откриват при анализ на материалите по делото. Сочи, че
наказателното дело е решено и приключено в условията на специалната
процедура по Глава 29 от НПК - решаване на делото със споразумение и за
това са валидни единствено и само прецедурните правила, регламентирани с
разпоредбите на чл. 381 - чл. 384а от НПК. Намира претенциите за
обвързване на процедурата - решаване на делото със споразумение, с
правилата по чл. 385 - 395 от НПК, за неоснователни, тъй като те са относими
към воденето на досъдебното производство и разглеждането на съдебното
дело по общия ред, а не по някоя от диференцираните процедури. Според
прокурора разпоредбата на чл. 381, ал. 1 от НПК изрично предвижда
обсъждането на споразумение между прокурора и защитника на обвиняемото
лице, който безспорно е бил участник в наказателното производство от
неговото начало. Сочи, че още на досъдебното производство като защитник
на непълнолетния обвиняем, е участвал адв. К.К., редовно упълномощен от
непълнолетния със съгласието на неговата майка Г. Д.а. Тя е присъствала и в
съдебно заседание по време на изслушването и одобряването на постигнатото
споразумение от съда. По отношение на състава на съда, намира
възраженията за неоснователни, тъй като относно състава е в сила
разпоредбата на чл. 382, ал. 2 от НПК, която изрично предвижда разглеждане
на делото, по което е постигнато споразумение, еднолично, а не при
условията на чл. 390, както се претендира. Твърди, че не се откриват
основания да се приемат и възраженията относно правната квалификация на
извършеното престъпление. Правата на непълнолетния обвиняем, са били
3
гарантирани и защитени в пълен обем от упълномощения от него и неговата
майка защитник, а постигнатото споразумение е било изцяло подчинено на
доказателствения обем от проведеното разследване по делото, с активното
участие на обвиняемия и неговия защитник. Сочи, че не е мотивирано и
искането, касаещо основанието относно справедливостта на наказанието.
Намира претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание за
неясна при положение, че на обвиняемия е определено наказание
„обществено порицание“, което е най-лекото в йерархията от наказания по чл.
36 от НК. Претендира отхвърляне на искането като неоснователно и
необосновано.
В последната си дума осъденото лице моли да се уважи искането за
възобновяване на делото.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
защитника на осъдения Д., съобрази устно изразените в съдебно заседание
становища на представителя на апелативна прокуратура, на защитника на
осъденото лице и провери материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението за одобряване на споразумение. Същото е
било окончателно и не е предвиден съдебен контрол.
Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК –
определение за одобряване на споразумение със сила на присъда, непроверена
по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира
отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С протоколно Определение за одобряване на споразумение от
21.09.2023г. постановено по НОХД№ 1210/23г. по описа на РС – Сливен Д. се
е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 от НК, вр.
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като вр. чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК му е
наложено наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на копие от съдебния акт на информационното табло на
4
Кметството в с. Жельо войвода, обл. Сливен за срок от един месец.
Наведените от защитника на осъдения Д. основания за възобновяване
на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т. 1 - т.3
от НПК не се подкрепят от данните по делото, поради което искането е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Претендираните от
защитата основания – съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушение на материалния закон и несправедливост на наложеното
наказание, не се установяват при анализа на материалите по делото.
Наказателното дело е решено и приключено в условията на специалната
процедура по Глава 29 от НПК - решаване на делото със споразумение и за
това са валидни единствено и само процесуалните правила, регламентирани с
разпоредбите на чл. 381 до чл. 384а от НПК. Претенциите за обвързване на
процедурата - решаване на делото със споразумение, с правилата по чл. 385
до 395 от НПК, са неоснователни, тъй като те са относими към воденето на
досъдебното производство и разглеждането на съдебното дело по общия ред,
а не по някоя от диференцираните процедури. Разпоредбата на чл. 381, ал. 1
от НПК изрично предвижда обсъждането на споразумение между прокурора
и защитника на обвиняемото лице, което безспорно е участвало в
наказателното производство от неговото начало. Още на досъдебното
производство като защитник на непълнолетния обвиняем, е участвал адв.
К.К., редовно упълномощен от непълнолетния със съгласието на неговата
майка Г. Д.а. Тя е присъствала и в съдебно заседание по време на
изслушването и одобряването на постигнатото споразумение от съда.
По отношение състава на съда, възраженията са неоснователни, тъй
като в казуса е приложима разпоредбата на чл. 382, ал. 2 от НПК, която
изрично предвижда разглеждане на делото, по което е постигнато
споразумение, еднолично, а не при условията на чл. 390, както се претендира.
Неоснователни са и възраженията относно правната квалификация на
извършеното престъпление. Правата на непълнолетния обвиняем, са били
гарантирани и защитени в пълен обем от упълномощения от него и неговата
майка защитник, а постигнатото споразумение е било изцяло подчинено на
доказателствения обем от проведеното разследване по делото, с активното
участие на обвиняемия и неговия защитник.
Не е мотивирано и искането, касаещо основанието – явна
5
несправедливост на наложеното наказание. На обвиняемия е определено
наказание „обществено порицание“, което е най-лекото в йерархията от
наказания по чл. 36 от НК, поради което претенцията е неясна и
неоснователна.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на Б. Г. Д. - адв.
П. Н. от АК - Сливен, за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 1210/2023г. на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6