№ 11
гр. Балчик, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20243210100403 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. К. С., с която срещу "Изи Асет
Мениджмънт" АД са предявени първоначално обективно кумулативно и евентуално
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 2-ро,
евентуално предл. 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем №*** г. поради противоречието му със закона,
евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради накърняване на добрите нрави
и за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 106.53 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо
платена сума във връзка с нищожния Договор за паричен заем №*** г., ведно със законната
лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно
01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
По твърдения в исковата молба на *** г. между ищцата Г. К. С. и ответника "Изи
Асет Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем №***, по силата на който е
усвоена главница в размер от 1000.00 лв. Сочи се, че в чл. 4 от Договора било уговорено, че
страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители
или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния
размер на същия да е минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството. Твърди се, че при сключването на договора за заем, ищцата
сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № ***, по
силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред
заемодателя задълженията на ищцата, а ищцата се задължила да заплати на ответника
сумата в размер на 480 лв., която била разсрочена заедно с месечните вноски по договора за
кредит. Пояснява се, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е следвало да предаде на
гарантиращото дружество сумата от 480 лв. Поддържа се, че ищцата изцяло погасила сумата
по заема. Сочи се, че ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Файненшъл България“
ЕООД са свързани лица, т. к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на
гарантиращото дружество. Твърди се, че изискването за предоставяне на обезпечения -
1
поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за ищцата, поради което
и не й оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл
България“ ЕООД. Счита, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е
разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР и с
невключването му в размера ГПР се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради
изложеното намира, че в Договора за паричен заем №*** не е записан действителният
размер на ГПР, съответно не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Обобщава, че непосочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, влече
нищожност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Отделно от това сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като ГПР в същия става по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България, както и посоченият в договора
ГПР е различен от действителния. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Сочи се, че с Решение №38/09.05.2024 г., постановено по гр. д. №
222/2023 г. на Районен съд - Балчик е провъзгласена нищожността на договора за
предоставяне на гаранция №*** и „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на
ищцата заплатеното възнаграждение по договора. Оспорват се доводите на ищцата за
нищожност на договора за заем и отделни негови клаузи. Твърди, че клаузата на чл. 4 от
Договора за паричен заем отговаря на изискванията за прозрачност на договорните клаузи,
предвидени в Директива 93/13. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК
надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на
договора за кредит, а само до недействителност на договорната клауза. Поддържа се, че
договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен. Намира, че
клаузата, предвиждаща размера на ГПР, респ. дължимата възнаградителна лихва не е
неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Счита се, че договорът не нарушава
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се
представлява, депозира нарочна молба, чрез процесуален представител, с която поддържа
исковете и моли за тяхното уважаване.
В открито съдебно заседание не се явява законен и упълномощен представител на
ответната страна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се
установява сключването на процесния Договор за паричен заем №*** г., въз основа на който
"Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на Г. К. С. паричен заем в размер на 1000 лв.,
при ГПР 41.04% и фиксиран ГЛП 35 %, при срок на заема 40 седмици, 20 погасителни
вноски и обща сума за връщане – 1147.40 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от
които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
2
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/
№*** между ищцата и "Файненшъл България" ЕООД, по силата на който гарантът се е
задължил да отговаря солидарно към кредитора за всички нейни задължения, произтичащи
от договора за кредит, срещу насрещна престация – възнаграждение за така предоставената
услуга /гаранцията/ в размер на 712.60 лв., платимо разсрочено на 20 погасителни вноски,
всяка от които в размер на 35.63 лв. Вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД.
В чл. 3, ал. 2 е предвидено задължение на потребителя да заплаща възнаграждението по
начините, установени в договора за паричен заем, а съгласно ал. 3 "Изи Асет Мениджмънт"
АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.
С влязло в сила Решение №38/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 222/2023 г. на
Районен съд - Балчик е признато за установено в отношенията между Г. К. С. и "Файненшъл
България" ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №
*** г. е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗЗП и "Файненшъл България" ЕООД е осъдено да
заплати на Г. К. С. сума в размер на 712.60 лв., представляваща недължимо платена сума
като възнаграждение за гарант по нищожен договор за поръчителство № ***, сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
От приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се
установява, че размерът на заплатената възнаградителна лихва по сключения между
страните договор за паричен заем е 106.53 лв. Според заключението общата сума, която е
изплатена от ищцата на ответното дружество по Договор за паричен заем № *** г. възлиза
на 1106.53 лв., от които 1000.00 лв. – главница и 106.53 лв. – възнаградителна лихва. По
договор за предоставяне на поръчителство № *** г. е погасена сумата от 712.60 лв. на 20 бр.
вноски. Вещото лице е посочило, че общата сума по кредита е 1860.00 лв., оскъпяването за
срока на кредита – 86 %, ГЛП – 180.15 % и ГПР – 487.70 %. Експерта определя доходността
на процесния договор на ден в размер на 0.52 лв.
При изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че в посочения в
чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем № ***/*** г. ГПР - 41.04 %. не е включена заплатената
сума по Договор за предоставяне на поръчителство № ***/*** г. Експертът сочи, че
размерът на възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 712.60 лв., която
сума е платена от Г. К. С. в изпълнение на задължението й по Договор за предоставяне на
поръчителство № ***/*** г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – гр. Балчик е сезиран с първоначално обективно кумулативно и
евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално
предл. 2-ро, евентуално предл. 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № ***/*** г. поради противоречието му със
закона, евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради противоречието му с
добрите нрави и за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 106.53 лв. (след
3
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
недължимо платена сума във връзка с нищожния Договор за паричен заем № ***/*** г.,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда, а именно 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и
поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са
предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона,
към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави /неравноправност/.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК:
Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от
разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 8
Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени тези
изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай в договора за паричен заем е посочено, че ГПР е 41.04%, но
от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Спорните въпроси се свеждат до това дали въпросното възнаграждение в полза на
гаранта следва да се включи при изчисленията на ГПР, респ. дали договорът за кредит
противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият съдебен състав
намира, че следва да се даде положителен отговор на тези въпроси, като аргументите за това
са следните:
Според легалната дефиниция, регламентираната в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
4
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Договорът за гаранция е сключен в изпълнение на задължението на потребителя
по чл. 4 от договора за заем, а именно за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора,
поради което дължимото от потребителя възнаграждение по гаранционната сделка е пряко
свързано със заема и следва да бъде включено в общите разходи при изчисляване на ГПР.
Обстоятелството, че това възнаграждение се дължи на трето лице, а не на кредитора, е
ирелевантно, като подобна хипотеза е изрично допусната от законодателя при примерното
изброяване на разходите, включени в общия такъв, цитирани по-горе (напр. възнаграждение
за кредитни посредници, застрахователни премии). Освен това дължимостта на
възнаграждението по договора за гаранция и конкретния негов размер явно са били известни
на обезпечения кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД, тъй като са включени в
предварително изготвения от него погасителен план – приложение към договора за заем. От
изложеното следва, че по този начин се установява допълнително задължение за длъжника,
респ. допълнително възнаграждение за заемодателя, като това възнаграждение следва да
бъде включено при формирането на ГПР. Ето защо посоченият в чл. 2, т. 8 от договора за
паричен заем годишен процент на разходите от 41.04 % е различен от действителния такъв и
не е изчислен при съобразяване на всички релевантни разходи по определения в приложение
№ 1 начин. На практика потребителят няма информация колко точно е оскъпяването му по
кредита. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния
случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от договора като
обща сума за заплащане от потребителя е посочена 1 147.40 лв. В тази величина обаче не е
включено дължимото по договор за предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на
712.60 лв. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР,
дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния
период.
С оглед изложеното, е допуснато нарушение на императивната норма на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен, на основание чл.
22 от ЗПК.
Предвид извода за основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявените евентуално съединени искове.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В случая от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено, се установи, че
заплатената сума по Договор за паричен заем № ***/*** г. в полза на ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД възлиза на 1106.53 лв., от които 1000.00 лв. – главница, 106.53 лв. –
възнаградителна лихва.
Следователно, платената сума над главницата в размер на 106.53 лв. е платена при
начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищцата следва да бъдат възстановени направените в настоящото
5
производство съдебно – деловодни разноски за внесена държавна такса в размер на 50.00 лв.
и депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 337.04 лв.
Доколкото по делото са предявени две отделни искови претенции, то ищцата е
следвало да заплати държавна такса по всеки един от исковете в размер на 4 на сто върху
цената на всеки от тях, но не по-малко от 50.00 лв. В случая ищцата е внесла държавна такса
в размер на 50.00 лв., която не покрива в цялост дължимата такава за проведеното
първоинстанционно производство. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да
бъде възложена за доплащане в полза на бюджета на Районен съд – Балчик сумата от 50.00
лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, БУЛСТАТ №***, следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Г. К. С. в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС. И макар съдът
да споделя доводите, че предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
искове, то в случая плащането в размер на 480.00 лв. изцяло покрива подлежащото на
присъждане парично притезание в полза на адвоката, заедно с подлежащия на начисляване
ДДС, с оглед предмета и обема на указаната защита, обусловеността на исковите претенции
и липсата на фактическа и правна сложност на спора.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с т. 3 от решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС е прието, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. В същото време със съображение т. 54 се приема
задължително тълкуване, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по -
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики. Поради това съдът намира, че минималните размери на
дължимите адвокатски възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. не са
обвързващи при определяне на подлежащия за присъждане хонорар за осъществена
безплатна правна помощ. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана
например в Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. II т. о. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. I т. о. на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за паричен заем №
***/*** г., сключен между Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** и "Изи Асет Mениджмънт"
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
6
ОСЪЖДА "Изи Асет Mениджмънт" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 106.53 лв.
/сто и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща платена без основание сума по
Договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със зкаонната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Изи Асет Mениджмънт" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Г. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 387.04 лв.
/триста осемдесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно деловодни разноски, от които 50.00 лв. /петдесет лева/ за държавна такса и 337.04
лв. /триста тридесет и седем лева и четири стотинки/ за депозит за вещо лице, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Изи Асет Mениджмънт" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ №***,
сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ по предявените искове, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "Изи Асет Mениджмънт" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Балчик
сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса на основание
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7